Свържи се с нас

Култура

Пътуваща изложба, срещи с дарители и архивисти за професионалния празник на Архива

Published

on

През 2021 г., българската архивна институция празнува 70 години от своето създаване. На 10 октомври 1951 г. е издаден Указ № 515 Президиума на Народното събрание за създаване на Държавния архивен фонд на Народна Република България. Габровският архив е създаден 8 години по-късно, на 1 октомври 1959 г. във връзка с проведената административна реформа в страната и създаването на Габровски окръг. Днес, Държавен архив – Габрово е отдел към Дирекция „Регионален държавен архив” – Велико Търново, на подчинение на Държавна агенция „Архиви”.

Традиционно, през последните години отбелязваме празника с тържество, на което представяме част от даренията, постъпили през годината. Поради влошената епидемиологична обстановка в Габровско и Заповед №РД-01-229/01.10.2021 г. на Регионалната здравна инспекция за временни противоепидемични мерки, тазгодишния ни празник ще бъде отбелязан при подобряване на ситуацията. По повод празника, в Габрово ще гостува изложбата „Любка Кутинчева-мисия пътешественик”, изготвена от Държавен архив-София. Тя е експонирана в Художествена галерия „Христо Цокев”, 2 етаж, малка зала. На 25 табла е разказана невероятната история на една българка, която от края на 20 до края на 30-те г. на XX век, обикаля непознати и далечни и до днес земи в Близкия и Далечния изток, Африка и другаде, работи и изнася лекции, посветени на България, за да финансира следващите си пътувания, среща се с владетели и видни личности, сред които „бащата” на индийския народ Махатма Ганди. Люба Кутинчева е първата българска жена, посетила Япония, Барода, Бирма, Сиам, Индокитай, Борнео, Суматра, Цейлон, Формоза (Тайван), Южен Сахалин, Оман, Маскат, Тунис, Триполи, Мадагаскар и др. Тя е първата, преминала пеш джунглите от Мадрас до Банкок. Тя е първата жена европейка, посетила Мека, Медина, Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Маскат. Първата жена-европейка, прекрачила праговете на недостъпните хареми.

Заради ситуацията, официално откриване няма да има, но въпреки това каним габровци и гости на града да я разгледат, при спазване на противоепидемичните мерки. Изложбата може да бъде разгледана до края на м. октомври. Предвидили сме среща на поколенията между настоящи и предишни архивисти, която да направим в читалнята на Архива, а след това и среща с нашите дарители. Това е най-важната част от нашия празник, в която награждаваме личностите с най-ценните дарения. Тази година отличени са шест личности, чиито дарения са особено висока стойност. За нас е чест и удоволствие да наградим г-н Алипи Найденов – световноизвестен диригент, родом от Габрово, който дари през 2020-2021 г. своя изключително богат фонд. Награждаваме го в годината, в която навършва 90 години. Неговото дарение бе обявено и за най-ценно за цялата архивна система в страната, а Държавна агенция „Архиви” му връчи Грамота и плакет. Следващият отличен дарител е известният музикант и диригент г-н Ангел Ангелски от Севлиево, който дари ценни документи на Естрадно-духов оркестър – Севлиево, чиито дългогодишен диригент е той, както и на Детско-юношески духов оркестър – Севлиево и Вокална студия „Децата на Севлиево”. Отличен е и г-н Христо Митев от Габрово, дарил снимки от родолюбивата си дейност: възстановяване на паметници и паметни места, чешми, както и от възстановки на исторически събития като Шипченската епопея, епични моменти от Априлското въстание и др. Следващия отличен дарител е д-р Еманул Енев от Габрово, който е пример как се постъпва с документи, които не са на твоя род, дарил семейни документи и снимки на Иван Христов от с. Драгиевци, участник в Първата световна война и кмет на с. Драгановци и на неговите синове, които е намерил при покупка на имот. Ще отличим и г-жа Дочка Станчева от Габрово – известна поетеса, носител на Априловска награда за своя стихосбирка, дарила свои биографични и творчески документи за личен фонд. Шестото отличено дарение е на г-н Иван Стефанов от София – изследовател на родовата си история, свързана със Севлиевския край, който в процеса на своите проучвания се сдобива с църковни регистри на с. Петко Славейков, които никога не са се съхранявали в църквата и ги дарява на Габровския държавен архив.

Изброените по-горе личности ще бъдат отличени с грамоти за принос в обогатяване на документалното наследство, за развитието на историческата наука в Габровския край, в знак на признателност към родолюбивия им жест.

Планираме при възможност да връчим делото на обработения фонд на Фондация „Константин Берберов” на г-жа Драгомила Дойкин, която дари документите, както и на Ротари клуб.

През годината постъпиха и други ценни дарения, с не по-малка стойност: от Фондация „ОТ БГ” – филм, посветена на 160-годишнината на Габрово с всички интервюта и снимки, невключени във филма, от НЧ „Будителите-2017” с кратките филми, посветени на забележителни габровци, изработени от друг наш дарител Емил Михов, от отец Стефан Стефанов – снимки и биография на екзархийския наместник в храм „Св. Троица” – Габрово отец Лаврентий, от Недка Пенева – снимки на Горско климатично училище „д-р Тота Венкова”, от Лили Комитска – интересни снимки от заснемане на филма „Героите на Шипка” и др., от доц. Димитър Гиргинов – негово изследване за историята на Технически университет – Габрово, от Митко Димитров – ценни печатни издания, посветени на Габрово, от Борис Контохов – снимки от ученическите му години в Габрово и от срещи на випуска. Първо интересно дарение преди броени дни, поставящо началото на активно сътрудничество, направи младия фотограф Радослав Първанов.

В периода октомври 2020 – октомври 2021 г. обогатиха личните си фондове нашите дарители Илко Илиев, Цоньо Ботев, Николай Попов, Милка Пурел, Венета Козарева, Христо Мандев, Минчо Г. Минчев и Борис Данков. Към вече регистрираните дарения нови направиха д-р Богомил Лазаров, Иван Шишков, Вела Лазарова, Ангел Илиев, Мирела Костадинова и Геньо Генев. Благодарим на дарителите ни от сърце, че работят с нас и заедно събираме и съхраняваме историята на Габровския регион. На тях сме посветили изложбата от оригинални документи на отличените дарители, която ще бъде разположена във фоайето на Архива. Тя може да се разглежда при спазване на протовепидемичните мерки. Изложбата е изготвена и в в дигитален вид, със заглавие „Да завещаеш история” и ще бъде публикувана във фейсбук страницата ни на празничния 11 октомври, когато цялата архивна колегия ще празнува.

Благодарим на всички наши дарители и приятели, които за поредна година ни повярваха, които въпреки всички наложени ни ограничения намериха начин да ни поверят своите ценни документи. Те са убедени, че поверявайки документите си на архива, няма да потънат в забвение, а ще бъдат обществено достояние и в полза на идващите поколения и така достойно ще запазим историята на Габрово и Габровско. Надяваме се на нормализиране на обстановката и на възможност да посрещнем нашите дарители, приятели и колеги, така както сме го правили години наред.

Автор: Цветомира Койчева, Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Соня Алексиева разказа за „своя“„Етър“ в „България през погледа на 21 журналисти“

Published

on

„Подаряваме на българския туризъм новата си книга в годината на 65 юбилей на Асоциацията на журналистите и писателите по туризъм“ – с това послание започва „България през погледа на 21 журналисти“, издадена през 2021 г.

„Тръгнете с нас на път към известни и неизвестни туристически дестинации“, приканват авторите и ни повеждат към „Красивата архитектурна перла вила „Армира“, „Из дебрите на средните Родопи“, „На север от Калиакра, към „Подземния град на София. Провокират ни: „Хванете пътя за Разлог“! Показват ни „Лозенец в шепота на старите липи“, „Зеленото лице на Шумен“ и „Машината на времето, наречена Мезек“. Примамват ни към „Странджа – една различна ваканция“ и към „Троянския Балкан – съкровищница на вярата, знанието и паметта“. Убеждават ни: „Край Ямбол е имало пристанище“, „По Тунджа са кръстосвали кораби“. Разказват ни за „Празно море“, за „Зеленковец – море от зеленина“ и за „Атанасовското езеро – библейски драми, магична сол и хиляди тайни“. Отговарят ни на въпрос, който малко хора си задават – „Защо Пампорово се казва Пампорово?“. Потапят погледите ни в „Царевец – графити за любов и война“ и ни повеждат „С камера и раница в Централен Балкан“. Твърде лично ни споделят за „Планината в мен“ и как да стигнем „От остров Сардиния до Пернишко“.

Това са почти всички заглавия на публикувани специално за книгата текстове. Почти. На единствения, който досега не е споменат ще отделим повече време. В него се говори за видимото минало. Автор е Соня Алексиева, която има много задълбочени познания за съхраненото национално богатство в музей „Етър“. Именно тази запазена стара материална памет в значителна степен е подпомогнала възраждането на Златоград и го е превърнала в кътче, представящо някогашния живот на българите.

Дали тази връзка е провокацията за Соня Алексиева?

„От Етъра до Златоград – за да стане миналото видимо“, така е нарекла Соня Алексиева разказа си за тези две – колкото подобни, толкова и различни, места. Тя очевидно е привлечена от тях и оценява значението им за съхранение и популяризиране на стари и традиционни ценности. Текстът е наситен с емоция, без обаче да се прекалява с нея. Той е едно интелигентно и човешко описание на съществуващи дадености, които дават сериозна добавена стойност на българския туризъм. Очевидно Соня Алексиева е видяла миналото, благодарение на Етъра и Златоград и с таланта си на журналист е успяла да създаде един увлекателен документален разказ, намерил място в книгата „България през погледа на 21 журналисти“.

Коя е Соня Алексиева?
Доцент в департамент „Администрация и управление“ на Нов български университет. Член е на авторитетни международни и национални организации. Част е от Международната федерация на журналистите, член е на Управителния съвет на Международната организация на журналистите и писателите по туризъм и Българската асоциация по маркетинг. Доц. д-р Соня Алексиева е сред учредителите на Българското дружество за връзки с обществеността. Тя е член на Международната асоциация по пъблик рилейшънс, редактор и консултант на специализирани туристически издания, водещ е на авторски рубрики за специализиран туризъм.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Кукленият театър празнува 50-годишен юбилей

Published

on

През настоящата година единственият в Централна северна България професионален Държавен куклен театър – Габрово празнува своя 50-годишен юбилей и отбелязва 65 години куклено изкуство в Габрово.

Премиерният спектакъл , посветен на годишнинар – „ Ламята от улица Войтешка “ и откриването на изложбата, специално подготвена за празника – „50 – години ДКТ – Габрово “ ще видят гостите този петък, 22 октомври, от 11.00 и 18.30 часа.

Какво се крие зад премиерния спектакъл със заглавие „Ламята от улица Войтешка“ по Карел Чапек?
Това е една драматизация на Симон Шварц – спектакъл за семейна публика, големи деца без родители и родители без деца. Режисьор е Владислава Джамбазова, сценографията е на Емилияна Тотева, с авторската музика на Владимир Джамбазов.

Действащи лица и изпълнители са: Господин Трутина – Петър Гайдаров, Халбас – Жулиета Колева, Фиркас – Янна Генчева, Ламята Амина – Русита Боева, Господинът с макароните – Жулиета Колева, Управителят – Радостина Андеева, Вестникарче – Борислава Русева, Дружество за защита – Радостина Андеева, Ясли и Сиропиталища – Янна Генчева, Полицаят – Янна Генчева, Шефът – Жулиета Колева, Хазаинът – Борислава Русева, Петко Петков – сътрудник.

На 26 октомври, вторник, от 18.00 часа отваряме врати за семейна публика, големи деца без родители и родители без деца.

Организацията в театъра ще съответства на всички противоепедимични мерки, наложени от законодателството в момента.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Гениална музика ще звучи в Габрово

След 15 години маестро Камджалов отново на габрвоска сцена заедно с Камерния оркестър и виртуоза Зорница Иларионова

Published

on

Господин Камджалов, напоследък Габрово и габровци имат удоволствието да Ви виждат по-често, този път какво Ви води насам? След „Българската Коледа“ преди около 2 години и „България пее“ съвсем наскоро?
– Тук съм по покана на Габровския камерен оркестър и техния диригент Иван Стоянов, след 15 – годишна пауза. Вълнуващо е за мен, защото свързвам Камерния оркестър с много спомени. От един друг живот, когато бях още студент, когато прохождах, когато въобще не знаех какво ще се случи през всичките тези 15 години. Всъщност това е поредното изключително ценно гостуване в Габрово и съм благодарен много за тази покана.

Какво ще чуят хората на концерта, тези които си изберат в сряда вечер да бъдат в зала „Възраждане“ в 19.00 часа?
– Бих поканил всички, не защото това е клише и трябва да бъдат поканени хората, а защото ще има наистина какво да се чуе. Програмата е изключително ценна. Ще изпълняваме четирима съвършено гениални личности – Йохан Себастиан Бах, който е несравним, Моцарт, който е безподобен, Рахманинов, който има една свръхчувствителност, която ще се радвам да споделим с хората, и Димитър Ненов, който за мен е най – концептуалният, най- богатият като личност, български композитор, Архитект Димитър Ненов.С колегите от оркестъра се стараем да дадем всичко от себе си, за да бъде на онова ниво, което има смисъл да слуша човек, това което е ценно за човешката душа. Аз не виждам друг смисъл от излизането на сцената. И всичко това, и присъствието на изключителния солист – цигуларката Зорница Иларионова, ще бъде нещо, което аз лично не бих пропуснал. И нека да отбележим, че тя е лауреат на големи международни конкурси. Така че на сцената в Габрово ще имаме един истински специалист в тази музика, който ще донесе много красота, и със свиренето си и с присъствието си.

Вие казахте, бих искал да поканя всички, но обстоятелствата ни налагат залата да бъде пълна на 30 %. Как един толкова „широк“ творец преживява това, че го вкарва в рамка и му налагат процент публика? Имате ли усещането понякога, че живеем на 30 % от живота си?
– Да, това е едно пълно безумие. Хората не живеят на 30% от живота си и на 1 % даже не живеем от много време Аз лично се радвам на тези безумни катаклизми, даже бих затворил целия свят, и то не на 30% , а на нула. Мисля, че трябва да поживеем 10 години на нула, да си припомним истинските ценности, истинските приоритети и да започнем да живеем с мозъци като Шилер, като Шопенхауер, като Моцарт, като Бах, като Достоевски. Бих затворил всичко, бих затворил държавите, болниците и университетите. Бих радикализирал всичко, защото там където са 30 % , там са и 10%, там са и 50%. Една имитация на живот. Това, което бих искал да кажа, е че хората имитират живота от много време и преди тази пандемия, и по-скоро това днес ни напомня онази имитация, в която сме били и без това, но в доста по – краен вариант.

Отговорихте ми повече от убедително. Сложихте името си до това на един политик. Кажете ми защо решихте да изразите позиция така открито в подкрепа на кандидат – президента Румен Радев?
– Той ме покани лично, човешкото общуване с него беше нещо много естествено., нещо което аз много ценя. Считам, че България има нужда от сериозен човек начело. Вярвам, че това ще доведе до по-добро за България.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица