Култура
VII научна конференция „Трявна и тревненци в националната история и култура“
Специализираният музей в Трявна и Община Трявна организират Седма Национална научна конференция на тема “Трявна и тревненци в националната история и култура”. Събитието ще се проведе тази седмица в Старото славейково школо на 23 и 24 септември.
Тази година националният форум е обвързан със следните годишнини: 145 години от Априлското въстание; 150 години от създаването на тревненското читалище; 155 години от рождението на Пенчо Славейков; 200 години от рождението на поп Кою Витанов и 235 години от рождението на летописеца на Трявна поп Йовчо.
По време на конференцията ще бъдат представени научни доклади, свързани с изследването на непознати факти, личности, майстори и културни обекти в Трявна и тревненския край, както и новият том 6 от „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство гр. Трявна“.
Материалите от конференцията ще бъдат събрани в електронен и хартиен вариант с резюме на български и английски език, след което ще бъдат поместени и издадени от музея в научен сборник.
Ето и пълната програма:

23 септември 2021 г.
10.00 – 11.30 ч. Регистрация на участниците – II етаж на Старото школо
11.30 ч. Откриване на изложбата „Непоказвани музейни съкровища“ – Изложбена зала в Старото школо
Представяне на том 6 от „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство гр. Трявна“
Официално откриване на конференцията13.00 – 17.00 ч. Работа по секцииСЕКЦИЯ „ИСТОРИЯ, АРХИВИ“
Заседателна зала – Галерия „Казаков“
Модератори: д-р Ирина Димитрова
д-р Вяра Белева
13.00 – 13.15 ч. д-р Ирина Димитрова, СМРЗИ – Трявна, Емлячен регистър за Трявна от 1869 г.
13.15 – 13.30 ч. доц. д-р Ангел Николов, СУ „Св. Климент Охридски“, Сръбски препис на Теодосиевото житие на Св. Сава от фонда на СМРЗИ гр. Трявна.
13.30 – 13.45 ч. Даниела Цонева, гр. Габрово, Тревненци в историята на Габрово през XIX век.
13.45 – 14.00 ч. Теодора Станчева, гр. Велико Търново, Тревненски родове в Търново и техния принос за националната история и култура.
14.00 – 14.15 ч. д-р Теменуга Георгиева, РИМ Велико Търново, Към историята на абаджийството в Търново.
14.15 – 14.30 ч. Мирослав Тошев, ИМ – Омуртаг, Материали за земеделието в Тревненска околия и окръг Търново от 1896-97 г.
14.30 – 15.00 ч. Кафе пауза
15.00 – 15.15 ч. д-р Вяра Белева, СМРЗИ – Трявна, Аврам Чальовски – българският Форд.
15.15 – 15.30 ч. Даниела Тодорова – Дабкова, СМРЗИ – Трявна, За „дома“ на тревненската община.
15.30 – 15.45 ч. Стефка Вуцова, ДА гр. Габрово, Документалното богатство на Вера Христова, съхранено във фондовете на ДА гр. Габрово.
15.45 – 16.00 ч. Цветомира Койчева, ДА гр. Габрово, Изследванията на Койчо Христов – принос към историята на гр. Трявна.
16.00 – 16.15 ч. Бета Хараланова, гр. Шумен, Паметниците на Петко и Пенчо Славейкови в Двора на кирилицата – гр. Плиска и тяхната дарителка.
16.15 – 16.30 ч. гл. ас. д-р Пламен Събев, Наталия Борисова, РИМ – Велико Търново, Технически подходи при дигитализацията на стари фотоси в музейна среда.
16.30 – 17.00 ч. ДискусииСЕКЦИЯ „ ДЪРВОРЕЗБА, ИКОНОПИС, СТРОИТЕЛСТВО, РЕСТАВРАЦИЯ”
Заседателна зала – Изложбена зала в Старото школо
Модератори: гл.ас. д-р Пламен Събев
д-р Румяна Дечева
13.00 – 13.15 ч. доц. д-р Людмил Малев, „Наредба за църковните старини в Царството“ и политиката на Българската православна църква по опазване на културно-историческото наследство.
13.15 – 13.30 ч. гл. ас. д-р Пламен Събев, РИМ – Велико Търново, Царските двери от църквата „Св. Атанасий“ в Арбанаси и тревненските майстори от фамилията Захариевци.
13.30 – 13.45 ч. д-р Вероника Якимова, гр. София, Орнамент и символика в дърворезбите на поп Кою Витанов.
13.45 – 14.00 ч. Иванка Делева, РИМ – Бургас, Тревненски икони в църквата Св. Великомъченик Димитрий в гр. Айтос“.
14.00 – 14.15 ч. Катя Желязкова, докторант в катедра „Църковни изкуства“ към ПБФ, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Наследството на Тревненската художествена школа от църквата „Св. Димитър“ в с. Длъгня, Дряновско.
14.15 – 14.30 ч. Любка Цанева, гр. Трявна, За братята Симеон и Цоню Симеонови.
14.30 – 15.00 ч. Кафе пауза
15.00 – 15.15 ч. доц. Петко Недялков, СУ „Св. Климент Охридски“, Съвместната работа на иконописците от Трявна Васил и Тодор Генкови в храмовете „Св. Параскева“ в с. Петърница, Плевенско и „Св. Георги“ в с. Любенова махала“, Новозагорско.
15.15 – 15.30 ч. арх. Милен Маринов, МК-ГД ИОКН, Проект на Първомайстор Генчо Кънев за църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Свищов.
15.30 – 15.45 ч. Христина Грошева – Илиева, НИМ „Христо Ботев“ гр. Калофер, църквата „Св. Архангел Михаил“ – светиня, устояла на залповете на турските оръдия.
15.45 – 16.00 ч. д-р Румяна Дечева, ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“, Реставрация на два документа от фонда на СМРЗИ гр. Трявна
16.00 – 16.15 ч. д-р Стефко Аенски, гр. София, Реставрация на културни ценности от Трявна (6 бр. икони и кошовете за книги на Петко Славейков)
16.15 – 17.00 ч. Дискусии24 септември 2021 г.10.00 ч. Разходка в музейните обекти на гр. Трявна

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Габрово отбелязва духовния си празник на Петковден!

В деня на Света Петка Българска – 14 октомври, Петковден, Габрово чества своя духовен празник. Светицата на покровителка на Габрово и негова закрилница. По повод са подготвени празнични инициативи, съчетаващи християнските традиции, музиката, благотворителността и споделените моменти в общността.
Духовният празник на Габрово ще започне със света литургия в храма „Успение на Пресвета Богородица“, след която ще бъде отслужен молебен за здраве в параклиса на Света Петка.
Вечерта, от 17.30 ч. в градска градина пред глинените гърнета ще се проведен Петковденско сгледно хоро с Оркестър „Габрово“ и НЧ „Будителите – 2017″.
Инициативите, посветени на духовния празник ще продължат и идните дни. На 17 октомври от 18.30 ч. в храма „Света Троица“ ще бъде открит XXIV Празник на Духовната музика.
Петковден се смята за завършек на лятото и есента. В християнството Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Днес тя е почитана като закрилница на семейството и изцелителка. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите ѝ. Също така е свързана с жените, раждането, къщната работа.
Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.
Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до наши дни. Според житията й, още като десетгодишна, Св. Петка чула в храма гласа на Христос и решила да се посвети на вярата. Водила благочестив и скромен живот, раздала своето имущество на бедните.
Габрово е свързан със светицата заради процесията, пренасяща мощите ѝ, която на път за столицата Търновград, минава през Габрово. Те пренощували тук в местност с църква и два манастира, а по-късно в града бил построен и храм, носещ нейното име.
На 14 октомври 2000 г. в центъра на Габрово, до храма „Успение на Пресвета Богородица”, е осветен параклис Света Петка.
Днес е празник и на редица български градове – Севлиево, Дряново, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян и Трън. На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.

Култура
„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.
На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.
Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.
Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.
Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.
Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Култура
„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.
Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.
Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.
Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.
Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.
Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

-
Новинипреди 5 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 6 дниЯнтра приема лидера Вихрен в опит да прекъсне трите си поредни загуби
-
Новинипреди 5 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Кримипреди 6 дниМащабна полицейска акция в Габровско
-
Новинипреди 5 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди 2 дниПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Кримипреди 2 дниМъж падна от мост в река Росица
-
Културапреди 2 дни„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща







