Свържи се с нас

Култура

VII научна конференция „Трявна и тревненци в националната история и култура“

Published

on

Специализираният музей в Трявна и Община Трявна организират Седма Национална научна конференция на тема “Трявна и тревненци в националната история и култура”. Събитието ще се проведе тази седмица в Старото славейково школо на 23 и 24 септември.

Тази година националният форум е обвързан със следните годишнини: 145 години от Априлското въстание; 150 години от създаването на тревненското читалище; 155 години от рождението на Пенчо Славейков; 200 години от рождението на поп Кою Витанов и 235 години от рождението на летописеца на Трявна поп Йовчо.

По време на конференцията ще бъдат представени научни доклади, свързани с изследването на непознати факти, личности, майстори и културни обекти в Трявна и тревненския край, както и новият том 6 от „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство гр. Трявна“.

Материалите от конференцията ще бъдат събрани в електронен и хартиен вариант с резюме на български и английски език, след което ще бъдат поместени и издадени от музея в научен сборник.

Ето и пълната програма:

23 септември 2021 г.

10.00 – 11.30 ч. Регистрация на участниците – II етаж на Старото школо
11.30 ч. Откриване на изложбата „Непоказвани музейни съкровища“ – Изложбена зала в Старото школо
Представяне на том 6 от „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство гр. Трявна“
Официално откриване на конференцията13.00 – 17.00 ч. Работа по секцииСЕКЦИЯ „ИСТОРИЯ, АРХИВИ“
Заседателна зала – Галерия „Казаков“
Модератори: д-р Ирина Димитрова
д-р Вяра Белева
13.00 – 13.15 ч. д-р Ирина Димитрова, СМРЗИ – Трявна, Емлячен регистър за Трявна от 1869 г.
13.15 – 13.30 ч. доц. д-р Ангел Николов, СУ „Св. Климент Охридски“, Сръбски препис на Теодосиевото житие на Св. Сава от фонда на СМРЗИ гр. Трявна.
13.30 – 13.45 ч. Даниела Цонева, гр. Габрово, Тревненци в историята на Габрово през XIX век.
13.45 – 14.00 ч. Теодора Станчева, гр. Велико Търново, Тревненски родове в Търново и техния принос за националната история и култура.
14.00 – 14.15 ч. д-р Теменуга Георгиева, РИМ Велико Търново, Към историята на абаджийството в Търново.
14.15 – 14.30 ч. Мирослав Тошев, ИМ – Омуртаг, Материали за земеделието в Тревненска околия и окръг Търново от 1896-97 г.
14.30 – 15.00 ч. Кафе пауза
15.00 – 15.15 ч. д-р Вяра Белева, СМРЗИ – Трявна, Аврам Чальовски – българският Форд.
15.15 – 15.30 ч. Даниела Тодорова – Дабкова, СМРЗИ – Трявна, За „дома“ на тревненската община.
15.30 – 15.45 ч. Стефка Вуцова, ДА гр. Габрово, Документалното богатство на Вера Христова, съхранено във фондовете на ДА гр. Габрово.
15.45 – 16.00 ч. Цветомира Койчева, ДА гр. Габрово, Изследванията на Койчо Христов – принос към историята на гр. Трявна.
16.00 – 16.15 ч. Бета Хараланова, гр. Шумен, Паметниците на Петко и Пенчо Славейкови в Двора на кирилицата – гр. Плиска и тяхната дарителка.
16.15 – 16.30 ч. гл. ас. д-р Пламен Събев, Наталия Борисова, РИМ – Велико Търново, Технически подходи при дигитализацията на стари фотоси в музейна среда.
16.30 – 17.00 ч. ДискусииСЕКЦИЯ „ ДЪРВОРЕЗБА, ИКОНОПИС, СТРОИТЕЛСТВО, РЕСТАВРАЦИЯ”
Заседателна зала – Изложбена зала в Старото школо
Модератори: гл.ас. д-р Пламен Събев
д-р Румяна Дечева
13.00 – 13.15 ч. доц. д-р Людмил Малев, „Наредба за църковните старини в Царството“ и политиката на Българската православна църква по опазване на културно-историческото наследство.
13.15 – 13.30 ч. гл. ас. д-р Пламен Събев, РИМ – Велико Търново, Царските двери от църквата „Св. Атанасий“ в Арбанаси и тревненските майстори от фамилията Захариевци.
13.30 – 13.45 ч. д-р Вероника Якимова, гр. София, Орнамент и символика в дърворезбите на поп Кою Витанов.
13.45 – 14.00 ч. Иванка Делева, РИМ – Бургас, Тревненски икони в църквата Св. Великомъченик Димитрий в гр. Айтос“.
14.00 – 14.15 ч. Катя Желязкова, докторант в катедра „Църковни изкуства“ към ПБФ, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Наследството на Тревненската художествена школа от църквата „Св. Димитър“ в с. Длъгня, Дряновско.
14.15 – 14.30 ч. Любка Цанева, гр. Трявна, За братята Симеон и Цоню Симеонови.
14.30 – 15.00 ч. Кафе пауза
15.00 – 15.15 ч. доц. Петко Недялков, СУ „Св. Климент Охридски“, Съвместната работа на иконописците от Трявна Васил и Тодор Генкови в храмовете „Св. Параскева“ в с. Петърница, Плевенско и „Св. Георги“ в с. Любенова махала“, Новозагорско.
15.15 – 15.30 ч. арх. Милен Маринов, МК-ГД ИОКН, Проект на Първомайстор Генчо Кънев за църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Свищов.
15.30 – 15.45 ч. Христина Грошева – Илиева, НИМ „Христо Ботев“ гр. Калофер, църквата „Св. Архангел Михаил“ – светиня, устояла на залповете на турските оръдия.
15.45 – 16.00 ч. д-р Румяна Дечева, ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“, Реставрация на два документа от фонда на СМРЗИ гр. Трявна
16.00 – 16.15 ч. д-р Стефко Аенски, гр. София, Реставрация на културни ценности от Трявна (6 бр. икони и кошовете за книги на Петко Славейков)
16.15 – 17.00 ч. Дискусии24 септември 2021 г.10.00 ч. Разходка в музейните обекти на гр. Трявна

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица