

Култура
VII научна конференция „Трявна и тревненци в националната история и култура“
Специализираният музей в Трявна и Община Трявна организират Седма Национална научна конференция на тема “Трявна и тревненци в националната история и култура”. Събитието ще се проведе тази седмица в Старото славейково школо на 23 и 24 септември.
Тази година националният форум е обвързан със следните годишнини: 145 години от Априлското въстание; 150 години от създаването на тревненското читалище; 155 години от рождението на Пенчо Славейков; 200 години от рождението на поп Кою Витанов и 235 години от рождението на летописеца на Трявна поп Йовчо.
По време на конференцията ще бъдат представени научни доклади, свързани с изследването на непознати факти, личности, майстори и културни обекти в Трявна и тревненския край, както и новият том 6 от „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство гр. Трявна“.
Материалите от конференцията ще бъдат събрани в електронен и хартиен вариант с резюме на български и английски език, след което ще бъдат поместени и издадени от музея в научен сборник.
Ето и пълната програма:

23 септември 2021 г.
10.00 – 11.30 ч. Регистрация на участниците – II етаж на Старото школо
11.30 ч. Откриване на изложбата „Непоказвани музейни съкровища“ – Изложбена зала в Старото школо
Представяне на том 6 от „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство гр. Трявна“
Официално откриване на конференцията13.00 – 17.00 ч. Работа по секцииСЕКЦИЯ „ИСТОРИЯ, АРХИВИ“
Заседателна зала – Галерия „Казаков“
Модератори: д-р Ирина Димитрова
д-р Вяра Белева
13.00 – 13.15 ч. д-р Ирина Димитрова, СМРЗИ – Трявна, Емлячен регистър за Трявна от 1869 г.
13.15 – 13.30 ч. доц. д-р Ангел Николов, СУ „Св. Климент Охридски“, Сръбски препис на Теодосиевото житие на Св. Сава от фонда на СМРЗИ гр. Трявна.
13.30 – 13.45 ч. Даниела Цонева, гр. Габрово, Тревненци в историята на Габрово през XIX век.
13.45 – 14.00 ч. Теодора Станчева, гр. Велико Търново, Тревненски родове в Търново и техния принос за националната история и култура.
14.00 – 14.15 ч. д-р Теменуга Георгиева, РИМ Велико Търново, Към историята на абаджийството в Търново.
14.15 – 14.30 ч. Мирослав Тошев, ИМ – Омуртаг, Материали за земеделието в Тревненска околия и окръг Търново от 1896-97 г.
14.30 – 15.00 ч. Кафе пауза
15.00 – 15.15 ч. д-р Вяра Белева, СМРЗИ – Трявна, Аврам Чальовски – българският Форд.
15.15 – 15.30 ч. Даниела Тодорова – Дабкова, СМРЗИ – Трявна, За „дома“ на тревненската община.
15.30 – 15.45 ч. Стефка Вуцова, ДА гр. Габрово, Документалното богатство на Вера Христова, съхранено във фондовете на ДА гр. Габрово.
15.45 – 16.00 ч. Цветомира Койчева, ДА гр. Габрово, Изследванията на Койчо Христов – принос към историята на гр. Трявна.
16.00 – 16.15 ч. Бета Хараланова, гр. Шумен, Паметниците на Петко и Пенчо Славейкови в Двора на кирилицата – гр. Плиска и тяхната дарителка.
16.15 – 16.30 ч. гл. ас. д-р Пламен Събев, Наталия Борисова, РИМ – Велико Търново, Технически подходи при дигитализацията на стари фотоси в музейна среда.
16.30 – 17.00 ч. ДискусииСЕКЦИЯ „ ДЪРВОРЕЗБА, ИКОНОПИС, СТРОИТЕЛСТВО, РЕСТАВРАЦИЯ”
Заседателна зала – Изложбена зала в Старото школо
Модератори: гл.ас. д-р Пламен Събев
д-р Румяна Дечева
13.00 – 13.15 ч. доц. д-р Людмил Малев, „Наредба за църковните старини в Царството“ и политиката на Българската православна църква по опазване на културно-историческото наследство.
13.15 – 13.30 ч. гл. ас. д-р Пламен Събев, РИМ – Велико Търново, Царските двери от църквата „Св. Атанасий“ в Арбанаси и тревненските майстори от фамилията Захариевци.
13.30 – 13.45 ч. д-р Вероника Якимова, гр. София, Орнамент и символика в дърворезбите на поп Кою Витанов.
13.45 – 14.00 ч. Иванка Делева, РИМ – Бургас, Тревненски икони в църквата Св. Великомъченик Димитрий в гр. Айтос“.
14.00 – 14.15 ч. Катя Желязкова, докторант в катедра „Църковни изкуства“ към ПБФ, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Наследството на Тревненската художествена школа от църквата „Св. Димитър“ в с. Длъгня, Дряновско.
14.15 – 14.30 ч. Любка Цанева, гр. Трявна, За братята Симеон и Цоню Симеонови.
14.30 – 15.00 ч. Кафе пауза
15.00 – 15.15 ч. доц. Петко Недялков, СУ „Св. Климент Охридски“, Съвместната работа на иконописците от Трявна Васил и Тодор Генкови в храмовете „Св. Параскева“ в с. Петърница, Плевенско и „Св. Георги“ в с. Любенова махала“, Новозагорско.
15.15 – 15.30 ч. арх. Милен Маринов, МК-ГД ИОКН, Проект на Първомайстор Генчо Кънев за църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Свищов.
15.30 – 15.45 ч. Христина Грошева – Илиева, НИМ „Христо Ботев“ гр. Калофер, църквата „Св. Архангел Михаил“ – светиня, устояла на залповете на турските оръдия.
15.45 – 16.00 ч. д-р Румяна Дечева, ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“, Реставрация на два документа от фонда на СМРЗИ гр. Трявна
16.00 – 16.15 ч. д-р Стефко Аенски, гр. София, Реставрация на културни ценности от Трявна (6 бр. икони и кошовете за книги на Петко Славейков)
16.15 – 17.00 ч. Дискусии24 септември 2021 г.10.00 ч. Разходка в музейните обекти на гр. Трявна

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 7 дни
В Габрово отбелязват 130 години от първата българска ТПК „Напредък“
-
Кримипреди 7 дни
Оставиха в ареста габровец, хванат с кокаин, пико и марихуана
-
Новинипреди 4 дни
Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)
-
Новинипреди 4 дни
Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление
-
Новинипреди 4 дни
Благотворителен кулинарен базар на Петковден в Габрово
-
Новинипреди един ден
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Кримипреди 3 дни
Габровка,“замъглила километража“ след пико, остана без книжка по пладне
-
Новинипреди 4 дни
Габрово отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика