Свържи се с нас

Култура

Георги Чапкънов през погледа на Иван Бакалов

Published

on

На 18 юни, петък, от 18.30 часа в зала 7 на Музея на хумора и сатирата предстои откриването на изложбата „Георги Чапкънов през погледа на Иван Бакалов“. Между 19 юни и 30 юли публиката ще се наслади на 31 черно-бели фотографии на журналиста Иван Бакалов, част от които проследяват създаването на скулптурите на Дон Кихот и Санчо Панса в Парка на Хумора.

В залата ще бъдат аранжирани и 10 пластики на Георги Чапкънов от колекцията на Музея. Един творец и един журналист се преплитат в магията на творчеството и документирането на творческия процес.

В продължение на години журналистът Иван Бакалов снима скулптора Георги Чапкънов в ателието му, преследва знаците за непреходното в живота, улавяйки чрез обектива си емоции, спомени, асоциации, въпроси и размисли.

Скулпторът Георги Чапкънов прави същото, ала по-бавно, в стилистиката на старателно граден почерк. И двамата изследват малкия детайл, в който е кодирана истината за цялата картина. Понякога са в компания от спътници и съдници, съучастници и съмишленици. В дългите години на познанството им, Иван Бакалов оставя маркери за значими срещи с онази отиваща си бохема на скептици, мислители, мъдреци, които шеговито и иронично кръстосват контрастни територии.

Непреднамерената небрежност на фотографии му са като бележки под линия на един ненаписан разказ за цяла епоха, през която с труд и човеколюбие преминава творческият живот на Георги Чапкънов.

А той е може би най-продуктивният български скулптор, казва Бакалов. През ателието му минават известни и по-малко известни личности – писатели, художници, богаташи, дипломати. Чапкънов твори малка пластика и монументална скулптура, плакети, барелефи, монети, медали, гербове, керамика, портрети от бронз, графики, живопис, скулптури от вторични суровини; фигури по площадите в България, Япония, Южна Корея, Нидерландия, Германия.

Настоящата изложба, създадена от осмия фестивал ФотоФабрика и УниКредит Студио, е без съмнение част от българската памет и споделен реверанс към таланта на една щедро надарена личност.

Професор Георги Чапкънов е един от най-уважаваните и ценени български творци. Огромна е ролята му в развитието на Музея на хумора и сатирата. Той е неколкократен участник в Габровското биенале, както и в международното жури на конкурса, носител на Голямата награда „Златният Езоп”. Създава статуетките „Златният Езоп” и „Чарли Чаплин”, както и плакета „Хитър Петър”, които се връчват като Големи награди на международните конкурси организирани от Музея през годините. Чапкънов е почетен гражданин на Габрово и автор на любимите на всички габровци и гости на града скулптури на Хитър Петър, Чарли Чаплин, Дон Кихот и Санчо Панса.

Иван Бакалов е журналист и фотограф, завършил е журналистика в Софийски университет, където доскоро е хоноруван преподавател по пресфотография. Работил е като редактор във вестниците „1000 дни“, „Експрес“, „24 часа“, „Сега“, „Новинар“. Основател и редактор е на сайта e-vestnik.bg. Автор е на книгите „Заговорите против Живков – разкази от първо лице“, „В сянката на Борисов“, „Мачтите в края на улицата – 5500 км с кола из САЩ“, „До Чикаго и напред On Route 66“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Търси се нов ръководител на ДФА „Габровче“

Published

on

Община Габрово обяви процедура за подбор на ръководител на Детски фолклорен ансамбъл „Габровче“ – културен символ на града и един от най-изявените детски ансамбли в страната.

Основан преди близо половин век, ансамбълът е носител на многобройни отличия и е известен със своите автентични възстановки на български обичаи, сценични костюми и хореографии, аплодирани в България и по света.

Кандидатите трябва да имат висше образование в областта на музикалното или танцовото изкуство, да познават различните стилове на българския фолклор и да притежават управленски и комуникационни умения.

Позицията предлага срочен трудов договор за пет години, мотивиращо възнаграждение, бонуси за стаж и работа в творческа среда. Подборът ще се извършва в три етапа: проверка на документи, представяне и защита на концепция за развитие на ансамбъла и интервю с комисията.

Необходимите документи трябва да бъдат подадени до 25 август 2025 г., 16:00 ч., в деловодството на Община Габрово (пл. „Възраждане“ № 3) или по електронна поща. Допълнителна информация и проект на длъжностна характеристика са достъпни в отдел „УЧР“ и на сайта на Общината, в раздел „Кариера“.

Зареди още

Култура

Откриха древна византийска златна монета на крепостта Хоталич (снимки)

Published

on

Ценната находка е намерена по време на редовните археологически проучвания, провеждани от Исторически музей – Севлиево, финансирани от Министерство на културата и Община Севлиево. Научният ръководител на обекта Надежда Ботева и нейният екип ще продължат работата си до края на месец август. ​

Монетата е тремис на византийския император Юстин II (565 – 578). Тремисът е най-малкият номинал на византийските златни монети. Тежи 1,5 грама и има диаметър 18 мм. Изработена е от злато с много висока проба – 22-23 карата.

Сечена е във византийската столица Константинопол. ​На лицевата ѝ част е образът на императора, с диадема, облечен с броня. Император Юстин II наследява трона след един от най-славните византийски императори – Юстиниан Велики (527 – 565). Юстин II не успява да се справи с множеството проблеми, които наследява вследствие на амбициозната политика на предшественика си. Империята губи територии и затъва във финансова криза. Императорът се разболява от психическо разстройство и умира. ​

На обратната страна на монетата е изобразена богинята на Победата (лат. Victoria), в ход на дясно, глава на ляво, държи венец и сфера с кръст. ​

За 46-те години, в които се провеждат разкопки на крепостта, във фонда на Историческия музей в Севлиево са постъпили три златни монети. Те са открити през 80-те години на ХХ в.

Последната златна находка ще бъде показана в Хаджистояновото училище по повод празниците на Севлиево през октомври и ще заеме своето място в постоянната експозиция “Археология”.

Зареди още

Култура

МК „Весела“ с нови награди от международен конкурс

Published

on

Шестима талантливи пианисти от Музикален клуб „Весела”, с педагог Весела Пенева, блеснаха на Деветото издание на Международния конкурс за инструменталисти „Трявна Арт” 2025.

С първи места и златни медали бяха отличени добре познатите лауреати от десетки национални и международни прояви – Полина Флориду (10 клас, IV възрастова група), Лорен Николова (5 клас, III възрастова група) и Невин Халил (2 клас, II възрастова група).

Сребърни медали завоюваха Ай Хасегава (9 клас) с нова конкурсна програма и дебютантът Александър Стоянов (5 клас), за когото това бе първо участие на сцена. Бронзов медал спечели Иво Велков (8 клас) при своето второ явяване в конкурса.

Представянето на младите габровски пианисти отново бе високо оценено от журито с председател проф. Томислав Байнов (Германия).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица