Свържи се с нас

Култура

Поетесата Петя Цонева спечели Славейковата награда

Published

on

Поетесата Петя Цонева бе отличена с награда в анонимния литературен конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови. Габровката получава приза в обявения от Община Трявна конкурс, за стихотворението си “Тишина”.

Конкурсът е традиционен, организиран е в рамките на Славейковите празници, които се откриват на 10 юни и са под патронажа на президента Румен Радев. През тази година, наред със Славейковата награда, са присъдени една втора и две трети награди.

Авторите ще бъдат наградени на официална церемония на 12 юни от 17:00 часа на площад “Капитан Дядо Никола”.

Журито, присъдило наградите, е с председател проф. Николай Димитров – ръководител на катедра “Българска литература” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а членове са били проф. д-р Страшимир Цанов от шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, д-р Венелин Бараков – преподавател, Марина Гашпарова – управител на вестник “Тревненска седмица” и Веселин Зидаров – писател.

Втора награда за стихотворението “Мама копае залеза” получава Асан Хаджипехливанов от Плевен, а с трети награди са отличени Нели Добринова и Ана Цанкова от София.

След гласуване на сайта на общината наградата на публиката с 446 гласа е спечелила Николинка Чобанова от село Козарско, община Брацигово за стихотворението си “Думите”.

Славейкова награда

Тишина

Отиват си хората. Кой – с крила, кой – пълзешком.
А небето расте все по-празно и все по-широко.
Боже, там ли си? – Тишина. Милиарди звезди
в торсионния мрак не успяват да свържат посоките…

И земята ми става все по-непозната на цвят –
шепа пръснати къщи, кози като гугли на млечници,
сухи извори с тапи от леденожълт листопад. Във кварталната кръчма мирише на вечно завръщане.

На Архангеловден оределите верни жени
стъкват житни подавки със цвят на ръждиви семафори.
А ноември раздава прочутите свои слани
в необятния гробищен двор като ангелски нафори.

Боже Господи, колко умееш добре да мълчиш!
Все по-трудно познавам ръждивия знак на оградите…
И адресът ми все се измества по хребета риж
по-нагоре към зрялото слънце, по-близо до дядо ми,

по-дълбоко до баба, по-скоро до Млечния път,
откъдето ще дойдат, един ден ще дойдат децата ми…
A звездите над мен милиарди посоки ловят, без да могат да хванат една милиардна от цялата тишина.

Петя Цонева гр. Габрово.

Източник: Жанет Михова, БТА
Снимка: Петя Цонева, личен архив.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица