Култура
Кандидатурата на Габрово продължава в „Живи човешки съкровища – България“
Изработване на нож „Сойка” от потомствен майстор – ножар Георги Мантов е кандидатурата от област Габрово, която продължава в националната селекция по системата „Живи човешки съкровища – България“.
До пет кандидатури ще бъдат вписани в Националната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство.
„Кандидатурата за нож „сойка“, издигната от Народно читалище „Зора-1872”, кв. Нова Махала, Габрово, премина областния кръг след проведена оценка от петчленна комисия. В нея взеха участие представители на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, РЕМО „Етър“, Регионалния исторически музей, РЕКИЦ „Читалища“ и Областна администрация“, информира главен експирт Михаела Стоянова.
Кандидатурата представя знания и умения от сферите на нематериалното културно наследство, съгласно регионалната листа на Националния регистър на нематериалното културно наследство – за Област Габрово това е ковачеството и в частност ножарство.

Ножката „Сойка” е взела името си от птицата сойка – пъстра като нея. В миналото дръжката се е шарила освен с тънка месингова тел (за жълт цвят) и със седеф. За шарките се е използвал точно определен инструмент „кемане”, който прави конусовидни дупчици.
В тях се вкарва месинговата тел и се изпилява, докато се изравни с дървото или рога. Багрите за дръжката – червено, синьо, зелено са се получавали след смесване на боя за вълна с восък. На опашката на острието има два отвора – единият за заковаване на дръжката, а на другия се слага халка, която не позволява на острието да се обръща назад.

На тази халка се поставя гайтан и се завързва за учкура на престилките на бабите. Острието се шари, когато е още сурово (не калено) с инструмент „жане”. Всеки майстор е имал собствена шарка и терк. След това острието се изправя, слага се в огнището и се калява между 680 до 1050 градуса. Отгрява се (майсторът наблюдава цвета). Слага се в калъп, за да остане право, точи се, полира се и се заковава за дръжката.

Ковашкият занаят е сред първите в Габрово, който според османския закон от 1773 г. създава своя еснафска организация. Че ковачеството е в основата на подема в стопанския живот на града, говорят и някои предания, отразени в народните песни. Най-популярната сред тях гласи, че Габрово е основано от Рачо Ковача от с. Боженци, който пръв се заселил на пътя, водещ през Балкана.
Изработването на нож „сойка“ е съхранено като умения и се предава на поколенията от потомствения майстор-ножар Георги Мантов в неговата работилница в кв. Нова махала, както и от майсторите в РЕМО „Етър“.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Културапреди 3 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Културапреди 4 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Новинипреди 4 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Новинипреди 4 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 3 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Новинипреди 4 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли
-
Културапреди 3 дниЗора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена
-
Любопитнопреди един денГотови ли сте за истинска италианска пица?





