Свържи се с нас

Култура

Реализирането на идеята за създаване на държавните архиви извървява дълъг и труден път

Published

on

Идеята за създаването на Български държавни архиви възниква още след Освобождението през 1878 г., когато се формират всички институции на възстановената държава. Предисторията на създаването им е дълга и мъчителна и продължава повече от 70 години – толкова е и времето на тяхното фактическо съществуване от съвременна гледна точка. Характерно за този ранен период е децентрализираното ведомствено съхранение на архивите на отделните учреждения.

Липсата на финансови средства още от тогава е изтъквана от българските управници като основен мотив за невъзможността за създаване на Държавен архив. Все пак в някои централни органи на управление (Народно събрание, Канцелария на царя и др.) се създава общ учрежденски архив. Мерките за тяхното опазване са предприемани заради нормалното функциониране на администрацията. В обществото като цяло сякаш липсва усещането за историчност към съвремието и по-близкото минало в противовес на проявяваната болезнена чувствителност към по-далечното минало и респ. към „историческите документи”. Паралелите с нашата днешна действителност ни водят до същите изводи. В началото на XX век се формират архивни сбирки към Народния музей в София, Народната библиотека, читалищата, училищата, Св. Синод и др.

Сградата на Държавна агенция „Архиви” в София

След Балканските войни се поставят основите и на Военноисторическия архив. От същия период е и предложението на специално създадена за целта комисия да се създаде самостоятелен Държавен архив към Министерски съвет със собствена сграда и ръководство. За основа служат европейските практики на Франция, Германия, Италия и Румъния. Този проект е неосъществен заради избухването на Първата световна война. В началото на 20-те год. на миналия век към Народната библиотека е създаден Архивен отдел, с функции на държавен архив, съгласно Закона за народното просвещение от 1921 г. Заради събития от вътрешнополитически характер отново не се стига до реални действия. През 1924 г.предвидения от закона Архивен отдел е официално открит. Той работи при оскъдни материални и кадрови условия. Приема се Правилник на Народната библиотека, в който отчасти се регламентира дейността по депозиране и контрол на архивната дейност.

През 20-те и 30-те години идеята за създаване на Държавен архив придобива по-широка популярност, присъства на странициите на периодичния и научен печат. И този път липсата на средства в държавния бюджет отпраща създаването им за необозримото бъдеще. Все пак, периодично Министерския съвет издава постановления за преглеждане и унищожаване на стари архиви в държавните и общински учреждения. В тях е разписано в Народната библиотека да се предават документите с отчетно-историческо значение. С времето тази дейност се прецизира с цел по-отговорно прочистване и запазване на ценните документи. За съжаление бомбардировките през Втората световна война над София нанасят поражения – унищожени са правителствени архиви в Народната библиотека и в редица учреждения. След войната организацията на архивите в България запазва своята разпокъсаност, липсва специално законодателство.

Народната библиотека продължава да изпълнява функции и на Национален държавен архив, без да разполага с условия и действащи механизми за тази отговорна и специфична дейност. Активизират дейността си и други архивни средища. Ръкописната и документална сбирка при Българската академия на науките се оформя като Архивен институт през 1947 г. С теоретичната и методическата си дейност той трасира пътя за създаване на Български държавен архив.

Аргументи за незабавно изграждане на държавен архив привежда и Градски архив на София. В края на 40-те г. и други институции подготвят предложения и проекти в тази насока. Всеки от тях предвижда създаването на Централен държавен архив и местни държавни архиви или архивни служби. По указания на управляващата Българска комунистическа партия, през август 1951 г. се създава нарочна комисия за подготовка на нормативни документи, необходими за създаването и функционирането на държавен архив. В нея влизат известни личности в областта на науката и културата, председател е историка Димитър Косев. Единствената възможна основа за българското законодателство в архивното дело по онова време е съветската.

Използва се и практическия опит на българските архивари, трупан в продължение на половин век. Подготвените нормативни актове са предвижени много бързо. В резултат на това е издаден Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. за създаване на Държавен архивен фонд (ДАФ) на Народна република България. Датата 10 октомври се отбелязва ежегодно като професионален празник – Ден на архивиста. Указът е първия цялостен законодателен акт, определящ държавното организиране на архивното дело. В него са определени основните принципи за централизирано държавно организиране на архивното дело – обхватът на ДАФ, системата и организацията на държавните и учрежденските архиви, взаимоотношенията между тях, редът за работа с документите, сроковете за тяхното съхранение.

На основа на указа е създадено Архивно управление към Министерството на вътрешните работи. С Постановление № 344 на Министерския съвет от 18 април 1952 г. са регламентирани организацията, функциите и профилът на държавните архиви. През същата година към Архивното управление са изградени Централен държавен исторически архив, Централен държавен архив на Народна република България и териториални държавни архиви в 12-те тогавашни окръжни центрове. След промяната на административно-териториалното устройство на страната в периода 1959–1963 г. се организират държавни архиви и в новосъздадените 15 окръга. Държавен архив – Габрово е един от първите и започва на функционира на 1 октомври 1959 г. като отдел на Окръжно управление на МВР – Габрово.

Сегашното местоположение на администрацията на Държавен архив – Габрово, на ул. „Чардафон”

Първият архивен работник е Георги Цанев. Няколко месеца по-късно е назначен и първия титулярен ръководител на Архива – Младен Радков. В края на 1960 г. за нуждите на новата институция е осигурена отделна сграда на ул. „Орловка” № 149А (днес ул. „Черно море” № 1). От 1961 г. е на административно подчинение на Окръжен народен съвет – Габрово, от 1988 г. е в структурата на Община – Габрово. През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите при Министерски съвет. От 1978 г. е със статут на дирекция, а през 2010 г. е преструктуриран в отдел към Дирекция „Регионален държавен архив” – Велико Търново.

На 6 юли 1991 г. архивът е сполетян от голямото наводнение в Габрово, което засяга и архивната сграда. От 1992 г. се помещава в сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2014 г. за административните ни нужди ни е предоставена сградата на ул. „Николаевска” № 53 (бивш Обреден дом), която още е в процес на ремонт, който е крайно време да приключи и която очакваме скоро да наречем свой дом. През годините ръководители на архива са: Младен Радков (1960– 1991), Румяна Денчева (1991–1997), Донка Ботева (1997–1999), Юлия Бързакова (1999–2000), Стефка Василева(2000-2018). Архивът е награден с орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен, Наградата на Община – Габрово – статуетка „Златният Хирон – 2003“ и Грамота за принос в развитието на града, а за своя 50-годишен юбилей – с Почетен знак на Общината за доказан принос в съхраняването на документално богатство, свидетелство за историята на Габровска област, като част от културната и стопанска история на България.

Първите постъпления на архивни фондове са предадени от Държавен архив – Велико Търново, комплектувани преди промяната на административно-териториалното деление на страната през 1959 г. и създаването на архива в Габрово. През 1993 г. е приет архивът на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия. Към 1 януари 2021 г. в Габровския държавен архив се съхраняват 2 557 архивни фонда с 2 796,93 линейни метра с общ брой 343 950 архивни единици, 1362 частични постъпления и 1361 спомена. Регистрирани са 30 особено ценни документи в Регистъра на Националния архивен фонд. В Информационната система на държавните архиви (ИСДА) са дигитализирани и регистрирани 8791 дигитални образа.

Бъдещата ни административна сграда, на ул. „Николаевска”

Габровският архив е част от системата на българските държавни архиви, които са организирани в Държавна агенция „Архиви”. Тя е специализиран държавен орган към Министерски съвет, отговорен за опазването на документалната историческа памет на нацията, чиято дейност е определена със закона за Националния архивен фонд. След над 70-годишни усилия за създаването й и 70 години законоустановено съществуване и дейност, архивната система преминава през много промени.

От Архивно управление към Министерството на вътрешните работи при създаването си в 1951 г., през ведомствена подчиненост към Министерството на просветата и културата, след това към Комитета за изкуство и култура, Министерството на информацията и съобщенията и Министерския съвет. От 1976 г. се нарича Главно управление на архивите. Приетият през 2007 г. Закон за Националния архивен фонд определя днешния статут и наименование на Държавна агенция „Архиви“. За този период тя е доказало безпорната си отговорна роля в опазването на обществената памет. Променила се е предствата сред гражданите, че архивистите са „странни птици”, които неминуемо са заровени в някакви прашни и непременно излишни книжа, губейки времето-своето и на държавата” по думите на един от бившите председатели Панто Колев, изречени на половинвековния юбилей на архивите.

Голяма е нашата роля и отговорност, защото освен, че сме пазители на паметта, ние сме и публична администрация. Въпреки проблемите на институция, не трябва да се пренебрегва нещо много важно, а това са хората, работещи в нея. За 70 години със своята дейност, упоритост и най-вече любов към професията, хората в системата на държавните архиви я превърнаха в разпознаваема и важна институция, към която се обръщат много граждани и организации, за своите издирвания, за справки, за решаване на имотни спорове, за научна си дейност и пр.

Интериор от архивхранилище на Държавен архив – Габрово, на ул. „Бодра смяна”

Архивистите се грижат за правилното съхраняване на архивните документи в специални архивохранилища, обслужват потребителите на архивна информация, извършват контролно-методическа дейност в общинските и държавни институции, комплектуват и обработват учрежденските архиви, както и безценни архиви на личности с национално и регионално значение от сферата на културата и изкуството, на наука, политиката, спорта и т.н.

Архивистите изготвят значим брой изложби и презентации, популяризиращи архивното богатство, пишат популяризаторски статии, участват в национални и международни научни конференции. Архивистите се справят и с предизвикателството на новото време, чрез дигитализирането на огромен брой архивни документи и снимки, достъпни за разглеждане на сайта на Държавна агенция „Архиви”и в Информационната система на държавните архиви.

Пред нас стои и важната задача, която е и основна стратегическа цел- електронно архивиране и участие в електронното управление. Тази задача ясно очертава нашата роля, в която ние ще бъдем архиви на бъдещето!

Автор: Цветомира Койчева, Началник на отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Изложба на специализирания музей „Трявна в събития и личности“

Published

on

На 08.04.1565 година „по средата на планината… едно място, наречено Тиравна било годно за изграждане на село”.

На този ден Трявна е регистрирана в документите на официалната администрация на Султан Сюлейман I Канунни.

Малкото балканско селище се вписва върху картата на българските земи, за да премине през дълъг път на развитие.

Да преживее радостите и тъгите на българите и да даде своя принос за културно-просветното развитие на народа ни. Днес по повод 456 години от „раждането” на Трявна, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство представя на жителите и гостите на града изложбата „Трявна в събития и личности”.

В нея се акцентира върху годишнини от важни дати в регионалната ни и национална история. Мобилната експозиция е реализирана с финансовата подкрепа на г-жа Даниела Денева, на която музеят изказва своята искрена благодарност.

Мобилната експозиция “Трявна в събития и личности” се състои от 10 двустранни табла. Те са разположени в градска среда на площада пред НЧ “Пенчо Славейков 1871”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Христина Георгиева представя втората си самостоятелна изложба

Published

on

Известната севлиевска художничка Христина Георгиева ще представи днес, 6 април, своята втора самостоятелна изложба „Рефлексии“.

Личността на Хриси е добре позната на габровци от събитията с рисуване и вино Art&WineV, в които тя напътства и помага на всички, решили да нарисуват сами картина.

Днес е и един много специален ден за нея, освен изложбата, 6 април е и нейния рожден ден!

Желаем ѝ да е винаги грейнала от щастие и творческо вдъхновение да изпълва дните ѝ!

Всеки, решил да посети и разгледа нейното творчество, може да го направи от днес до 23 април в галерия „Орловска 10“ в Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Маратон на четенето в Габрово

Published

on

От 2 до 23 април за шестнадесети пореден път, в условия на световна пандемия от коронавирус, дистанция и социална изолация Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” – Габрово, заедно с четящите хора от региона, по традиция ще отбележи отново националния „Маратон на четенето“.

Маратонът на четенето е инициатива на ББИА (Българската библиотечно – информационна асоциация) и българските публични библиотеки в партньорство с общини, културни и образователни институти, доброволци и граждани.

И през 2021 година Маратонът на четенето ще се осъществи чрез средствата и възможностите на глобалната мрежа – изцяло онлайн в съответствие с наложените извънредни мерки във връзка с пандемията от COVID 19 в България, Европа и света.

Националният Маратон на четенето започва със Седмицата на детската книга от 2 до 7 април 2021 година. „Походът на книгите” е под знака на вечната идея за любовта към четенето, любовта към знанието и личното усъвършенстване.

Инициативата „Маратон на четенето“ е в рамките на тези априлски дни, тъй като те имат специална роля в културната история на света. Втори април е Международният ден на детската книга и се отбелязва в много страни по света, а 23 април е международният ден на книгата и авторското право.

Денят 23 април, с който Маратонът на четенето завършва, е избран като израз на символична почит към двама от най-големите колоси на световната литература – на 23 април в една и съща година (1616 г.) и в един и същи ден са починали Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес.

На 15 ноември 1995 година, на 28-та сесия на ЮНЕСКО, 23 април е провъзгласен за Световен ден на книгата и авторското право. С отбелязването на този ден човечеството отдава почит на просвещението и културните традиции, на книгите като най-важното средство за съхранение и разпространение на знанието. Трудно е да усетим огромното значение на книгите, станали неотделима част от нашия живот – традиционен и виртуален – те ни дават отговори на много въпроси, помагат ни да намерим своите житейски ориентири, дават ни уникалната възможност да се докоснем до света на други хора, осигуряват ни надникване в непознати, прекрасни светове.

„В дните от 2 до 23 април каним всички наши приятели и съмишленици да предложат своето участие в читателския онлайн маратон чрез различни лични инициативи, осъществени с електронни и дигитални средства – онлайн-четене на текстове от любими книги, селфи с любима книга, видео-разговор между приятели за любима книга и други Ваши идеи, свързани с книгата и четенето!“, сподели Савина Цонева директор на габровската библиотека.

Екипът на РБ „Априлов – Палаузов” поздравява своите читатели с предстоящите празнични дни на книгата и четенето!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица