На 23 февруари в галерия Видима ще бъде показана изложба живопис „Нов век“. Нейни автори са младият творчески тандем от Бургас – Николай Ангелов-Гари и Елисавета Ангелова. Художниците Николай и Елисавета Ангелови, познати на широката публика като Гари и Ели, са двама млади и талантливи разказвачи на съвременни приказки, които вместо с перо и мастило, умело разказват своите вълшебни истории с четка в ръка.
По един приятен за окото, хумористичен, ироничен и шаржово-иконичен начин Гари и Ели ни въвеждат в тяхното сюрреалистично пространство, където оживява образа на човека от новия век.
На пръв поглед леки и неангажиращи, творбите на Гари и Ели създават у зрителя приятно усещане, спонтанно се появява натрапчива усмивка. При първата си среща с тях, човек лесно може да помисли, че всички картини са рисувани от един и същ художник.
Сходствата са неизбежни, все пак и двамата автори споделят един дом, едно ателие и една страст. Майсторски овладяната рисувателна техника ни освобождава от паразитното търсене на движението на четката, наслояването на бои и смесване на цветове, което говори много за трудолюбието, вниманието към детайла и таланта на авторите.
Картината се възприема като цялостен завършен образ. Но всичко това е само на пръв поглед. В следващия момент се сблъскваме с многозначителност породена от богатата атрибуция, символика и колорит на изобразените герои.
За щастие, веднага ни идва на помощ нашата вътрешна библиотека, в която грижливо сме архивирали всяко свое знание за цялата световна история и култура. Пред очите ни започват да се сглобяват образи от символи и знаци, всякакви възможни и невъзможни комбинации от духовния и материален свят.
Всичко създадено от човека и за човека. Спокойно може да се каже, че Гари и Ели предизвикват с творчеството си нашата обща култура, провокират ни да се разровим из архивите и да си спомним. Точно тогава започваме да различаваме коя картина на кого е.
Откриваме в платната на Ели девицата, младата майка, образа на детето, на семейството, следобедните игри и приказките за лека нощ. Усещане за сплотеност, заедност, веселие, лекота и отнесеност. Нейното потапяне в миналото ѝ помага да достигне до изконните ценности.
От другата страна е Гари, бащата-супергерой, той ни разкрива опасностите на външния свят, той е този, който наблюдава и брани. Предупреждава ни за реалността и заплахите, които се крият в нейните най-различни форми – похот, алчност, властолюбие, фалш. Той дефинира явните белези на базата на които осъждаме.
„По дрехите посрещат….“, но акцентирайки върху своите наблюдения, той всъщност ни помага да разшифроваме и да разплетем невидимите вътрешни връзки и потребности по които „изпращаме“.
Гари и Ели определят творчеството си с понятието „магически реализъм“. Стилът съществува в съвременната литературата близо 100 години. Това е когато, магически и фолклорни елементи се вмъкват в привидно реалистичния контекст. Естествено това понятие е мигрирало и към други сфери и едно от най-явните му проявления е в изобразителното изкуство.
Дали целенасочено или от само себе си, авторите достигат до този начин на изразяване, като най-подходящ за визуализиране на техния мироглед, крайния ефект е неоспоримо успешен. Само по този начин в картините им може да оживее царят на новия век, наследил архаична корона, която се предава от поколения, и в същото време поставил модерни розови очила, които казват: „Ако не можеш да промениш света, промени начина по който го виждаш.“
„Нов век“ е не просто изложба, а разказ в картини. Разказ за нас, за съвременния живот, за глобалното общество, за погледа в бъдещето и отражението на миналото, за това какви сме ние отвън и какви сме всъщност отвътре.
Всички ние живеем тук и сега, споделяме и едновременно грабим с пълни шепи от ресурсите и благата на този свят, но има и един друг свят, който е общ за всички и най-важното неизчерпаем! Това е светът на приказките, на фантазиите, на въображението. Светът на историите, реални или измислени, митове и легенди, те са тази духовна нематериална същност, която ни съпътства от зората на човечеството и която за всички нас е обединяваща.
Каква би била нашата идентичност, ако не разполагахме с това богатство? Изложбата „Нов век“ на Гари и Ели изследва взаимодействието между човека и средата. Влиянието на постоянно променящите се фактори, резултат от нашата дейност. Ние сме тези, които осъществяват промяната и ние сме тези, които се влияят от нея. Един затворен цикъл – кокошката или яйцето.
Нуждата да се усъвършенстваме ни прави по-различни, но до каква степен всъщност се променяме? Авторите на изложбата откриват правата пропорционалност, че колкото повече се снабдяваме с най-новите „джаджи“, последен писък на технологията, толкова повече търсим своя произход и се обръщаме към миналото.
Прераждаме стари моди, стари тенденции, препрочитаме старите книги с които сме израснали и им даваме нов живот. През вековете, човешкото същество безгранично променя облика на света около себе си, живота става по-лесен, по-удобен, по-практичен, но вътрешно винаги преживяваме едни и същи страхове, едни и същи чувства, същата любов и същите блянове.
Винаги сме се страхували от непознатото. Новите хора изглеждат различно, понякога не ги разбираме. Изглеждат странно, говорят странно, действат странно. Подобни наблюдения можем да намерим в писанията на велики мислители от античността до днес. Но не трябва да се притесняваме от новия човек. Напротив – в него е надеждата ни за по-добро утре!
За авторите: Елисавета Ангелова е родена 1986 г. в град Бургас. Магистърска степен със специалност „Педагогика на живописта“ в Шуменския университет. Бакалавърска степен със специалност „Църковна живопис“ в „Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство“, град Пловдив. Завършила гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ град Бургас, с профил „Изящни изкуства“. Членува в „Дружество на художниците-Бургас“ и „Българско Иконографско Сдружение“. Винаги съм се занимавала с рисуване. Работя предимно фигуративна живопис, иконопис и стенопис. Обичам да изследвам човешките състояния и копнежи, интересуват ме съвременните проблеми в обществото, както и важни исторически събития. Всичко това ме вдъхновява да дам живот на още едно платно и създам нова картина. Николай Ангелов – Гари е роден през 1978 г. Завършил специалности: „Скулптура“ във Велико Търново (ВТУ), магистратури – „Графика“ в Шумен (ШУ) и „Grafik Art“ в Националната арт академия в Букурещ (UNArte Bucharest), Румъния. Членува в „Дружество на бургаските художници“. Твори в „Garyeli“- арт студио и галерия. Живее и работи в Бургас, България. До момента има над 20 самостоятелни изложби. Участва в множество колективни арт проекти в страната и в чужбина. Работи в стил, характерен за автора. Използва различни похвати от магическия реализъм и илюстративната живопис. Носител на редица отличия, сред които: голямата награда „Златен Езоп“ от XXII биенале на хумора и сатирата в Габрово, „Художник на десетилетието“ от галерия „Ларго“, награда за „Млад художник“ от СБХ- биенале „Приятели на морето“ и др. Рисува в редица храмове и манастири, сред които Троянската и Бачковската обители.
Текстът подгови Сава Христов, директор на Галерия „Видима“.
На 08.04.1565 година „по средата на планината… едно място, наречено Тиравна било годно за изграждане на село”.
На този ден Трявна е регистрирана в документите на официалната администрация на Султан Сюлейман I Канунни.
Малкото балканско селище се вписва върху картата на българските земи, за да премине през дълъг път на развитие.
Да преживее радостите и тъгите на българите и да даде своя принос за културно-просветното развитие на народа ни. Днес по повод 456 години от „раждането” на Трявна, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство представя на жителите и гостите на града изложбата „Трявна в събития и личности”.
В нея се акцентира върху годишнини от важни дати в регионалната ни и национална история. Мобилната експозиция е реализирана с финансовата подкрепа на г-жа Даниела Денева, на която музеят изказва своята искрена благодарност.
Мобилната експозиция “Трявна в събития и личности” се състои от 10 двустранни табла. Те са разположени в градска среда на площада пред НЧ “Пенчо Славейков 1871”.
Известната севлиевска художничка Христина Георгиева ще представи днес, 6 април, своята втора самостоятелна изложба „Рефлексии“.
Личността на Хриси е добре позната на габровци от събитията с рисуване и вино Art&WineV, в които тя напътства и помага на всички, решили да нарисуват сами картина.
Днес е и един много специален ден за нея, освен изложбата, 6 април е и нейния рожден ден!
Желаем ѝ да е винаги грейнала от щастие и творческо вдъхновение да изпълва дните ѝ!
Всеки, решил да посети и разгледа нейното творчество, може да го направи от днес до 23 април в галерия „Орловска 10“ в Габрово.
От 2 до 23 април за шестнадесети пореден път, в условия на световна пандемия от коронавирус, дистанция и социална изолация Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” – Габрово, заедно с четящите хора от региона, по традиция ще отбележи отново националния „Маратон на четенето“.
Маратонът на четенето е инициатива на ББИА (Българската библиотечно – информационна асоциация) и българските публични библиотеки в партньорство с общини, културни и образователни институти, доброволци и граждани.
И през 2021 година Маратонът на четенето ще се осъществи чрез средствата и възможностите на глобалната мрежа – изцяло онлайн в съответствие с наложените извънредни мерки във връзка с пандемията от COVID 19 в България, Европа и света.
Националният Маратон на четенето започва със Седмицата на детската книга от 2 до 7 април 2021 година. „Походът на книгите” е под знака на вечната идея за любовта към четенето, любовта към знанието и личното усъвършенстване.
Инициативата „Маратон на четенето“ е в рамките на тези априлски дни, тъй като те имат специална роля в културната история на света. Втори април е Международният ден на детската книга и се отбелязва в много страни по света, а 23 април е международният ден на книгата и авторското право.
Денят 23 април, с който Маратонът на четенето завършва, е избран като израз на символична почит към двама от най-големите колоси на световната литература – на 23 април в една и съща година (1616 г.) и в един и същи ден са починали Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес.
На 15 ноември 1995 година, на 28-та сесия на ЮНЕСКО, 23 април е провъзгласен за Световен ден на книгата и авторското право. С отбелязването на този ден човечеството отдава почит на просвещението и културните традиции, на книгите като най-важното средство за съхранение и разпространение на знанието. Трудно е да усетим огромното значение на книгите, станали неотделима част от нашия живот – традиционен и виртуален – те ни дават отговори на много въпроси, помагат ни да намерим своите житейски ориентири, дават ни уникалната възможност да се докоснем до света на други хора, осигуряват ни надникване в непознати, прекрасни светове.
„В дните от 2 до 23 април каним всички наши приятели и съмишленици да предложат своето участие в читателския онлайн маратон чрез различни лични инициативи, осъществени с електронни и дигитални средства – онлайн-четене на текстове от любими книги, селфи с любима книга, видео-разговор между приятели за любима книга и други Ваши идеи, свързани с книгата и четенето!“, сподели Савина Цонева директор на габровската библиотека.
Екипът на РБ „Априлов – Палаузов” поздравява своите читатели с предстоящите празнични дни на книгата и четенето!