Култура
Изложба живопис „Нов век“ в Галерия „Видима“
На 23 февруари в галерия Видима ще бъде показана изложба живопис „Нов век“. Нейни автори са младият творчески тандем от Бургас – Николай Ангелов-Гари и Елисавета Ангелова. Художниците Николай и Елисавета Ангелови, познати на широката публика като Гари и Ели, са двама млади и талантливи разказвачи на съвременни приказки, които вместо с перо и мастило, умело разказват своите вълшебни истории с четка в ръка.
По един приятен за окото, хумористичен, ироничен и шаржово-иконичен начин Гари и Ели ни въвеждат в тяхното сюрреалистично пространство, където оживява образа на човека от новия век.
На пръв поглед леки и неангажиращи, творбите на Гари и Ели създават у зрителя приятно усещане, спонтанно се появява натрапчива усмивка. При първата си среща с тях, човек лесно може да помисли, че всички картини са рисувани от един и същ художник.

Сходствата са неизбежни, все пак и двамата автори споделят един дом, едно ателие и една страст. Майсторски овладяната рисувателна техника ни освобождава от паразитното търсене на движението на четката, наслояването на бои и смесване на цветове, което говори много за трудолюбието, вниманието към детайла и таланта на авторите.
Картината се възприема като цялостен завършен образ. Но всичко това е само на пръв поглед. В следващия момент се сблъскваме с многозначителност породена от богатата атрибуция, символика и колорит на изобразените герои.
За щастие, веднага ни идва на помощ нашата вътрешна библиотека, в която грижливо сме архивирали всяко свое знание за цялата световна история и култура. Пред очите ни започват да се сглобяват образи от символи и знаци, всякакви възможни и невъзможни комбинации от духовния и материален свят.

Всичко създадено от човека и за човека. Спокойно може да се каже, че Гари и Ели предизвикват с творчеството си нашата обща култура, провокират ни да се разровим из архивите и да си спомним. Точно тогава започваме да различаваме коя картина на кого е.
Откриваме в платната на Ели девицата, младата майка, образа на детето, на семейството, следобедните игри и приказките за лека нощ. Усещане за сплотеност, заедност, веселие, лекота и отнесеност. Нейното потапяне в миналото ѝ помага да достигне до изконните ценности.
От другата страна е Гари, бащата-супергерой, той ни разкрива опасностите на външния свят, той е този, който наблюдава и брани. Предупреждава ни за реалността и заплахите, които се крият в нейните най-различни форми – похот, алчност, властолюбие, фалш. Той дефинира явните белези на базата на които осъждаме.

„По дрехите посрещат….“, но акцентирайки върху своите наблюдения, той всъщност ни помага да разшифроваме и да разплетем невидимите вътрешни връзки и потребности по които „изпращаме“.
Гари и Ели определят творчеството си с понятието „магически реализъм“. Стилът съществува в съвременната литературата близо 100 години. Това е когато, магически и фолклорни елементи се вмъкват в привидно реалистичния контекст. Естествено това понятие е мигрирало и към други сфери и едно от най-явните му проявления е в изобразителното изкуство.
Дали целенасочено или от само себе си, авторите достигат до този начин на изразяване, като най-подходящ за визуализиране на техния мироглед, крайния ефект е неоспоримо успешен. Само по този начин в картините им може да оживее царят на новия век, наследил архаична корона, която се предава от поколения, и в същото време поставил модерни розови очила, които казват: „Ако не можеш да промениш света, промени начина по който го виждаш.“

„Нов век“ е не просто изложба, а разказ в картини. Разказ за нас, за съвременния живот, за глобалното общество, за погледа в бъдещето и отражението на миналото, за това какви сме ние отвън и какви сме всъщност отвътре.
Всички ние живеем тук и сега, споделяме и едновременно грабим с пълни шепи от ресурсите и благата на този свят, но има и един друг свят, който е общ за всички и най-важното неизчерпаем! Това е светът на приказките, на фантазиите, на въображението. Светът на историите, реални или измислени, митове и легенди, те са тази духовна нематериална същност, която ни съпътства от зората на човечеството и която за всички нас е обединяваща.
Каква би била нашата идентичност, ако не разполагахме с това богатство? Изложбата „Нов век“ на Гари и Ели изследва взаимодействието между човека и средата. Влиянието на постоянно променящите се фактори, резултат от нашата дейност. Ние сме тези, които осъществяват промяната и ние сме тези, които се влияят от нея. Един затворен цикъл – кокошката или яйцето.
Нуждата да се усъвършенстваме ни прави по-различни, но до каква степен всъщност се променяме? Авторите на изложбата откриват правата пропорционалност, че колкото повече се снабдяваме с най-новите „джаджи“, последен писък на технологията, толкова повече търсим своя произход и се обръщаме към миналото.
Прераждаме стари моди, стари тенденции, препрочитаме старите книги с които сме израснали и им даваме нов живот. През вековете, човешкото същество безгранично променя облика на света около себе си, живота става по-лесен, по-удобен, по-практичен, но вътрешно винаги преживяваме едни и същи страхове, едни и същи чувства, същата любов и същите блянове.
Винаги сме се страхували от непознатото. Новите хора изглеждат различно, понякога не ги разбираме. Изглеждат странно, говорят странно, действат странно. Подобни наблюдения можем да намерим в писанията на велики мислители от античността до днес. Но не трябва да се притесняваме от новия човек. Напротив – в него е надеждата ни за по-добро утре!

За авторите:  
Елисавета Ангелова е родена 1986 г. в град Бургас. Магистърска степен със специалност „Педагогика на живописта“ в Шуменския университет. Бакалавърска степен със специалност „Църковна живопис“ в „Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство“, град Пловдив. Завършила гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ град Бургас, с профил „Изящни изкуства“. Членува в „Дружество на художниците-Бургас“ и „Българско Иконографско Сдружение“. Винаги съм се занимавала с рисуване. Работя предимно фигуративна живопис, иконопис и стенопис. Обичам да изследвам човешките състояния и копнежи, интересуват ме съвременните проблеми в обществото, както и важни исторически събития. Всичко това ме вдъхновява да дам живот на още едно платно и създам нова картина. Николай Ангелов – Гари е роден през 1978 г. Завършил специалности: „Скулптура“ във Велико Търново (ВТУ), магистратури – „Графика“ в Шумен (ШУ) и „Grafik Art“ в Националната арт академия в Букурещ (UNArte Bucharest), Румъния. Членува в „Дружество на бургаските художници“. Твори в „Garyeli“- арт студио и галерия. Живее и работи в Бургас, България. До момента има над 20 самостоятелни изложби. Участва в множество колективни арт проекти в страната и в чужбина. Работи в стил, характерен за автора. Използва различни похвати от магическия реализъм и илюстративната живопис. Носител на редица отличия, сред които: голямата награда „Златен Езоп“ от XXII биенале на хумора и сатирата в Габрово, „Художник на десетилетието“ от галерия „Ларго“, награда за „Млад художник“ от СБХ- биенале „Приятели на морето“ и др. Рисува в редица храмове и манастири, сред които Троянската и Бачковската обители. 
Текстът подгови Сава Христов, директор на Галерия „Видима“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
                                            
Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


Култура
90 години от откриването на паметника на Васил Априлов
                                            
Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.
Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.
Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:
“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.
Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.
В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.
Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.





Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.
Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.
Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.
Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.
Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.
Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Емблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово
Малин Кръстев и Валентин Танев идват с „Лазарица“ на габровска сцена.
                                            
Вълнуваща среща с една от най-добрите български драматургии, очаква зрителите в Габрово, когато на 28 ноември в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще бъде поставена постановката „Лазарица“ по Йордан Радичков. Това съобщават от ОДТ „Апостол Карамитев“ -Димитровград.
Емблематичната постановка под режисурата на големия проф.Крикор Азарян, поднесена с виртуозната актьорска игра на добре познатите на габровската публика Валентин Танев и Малин Кръстев е сред най-стойностните творби в драматургията с множество награди.
За брилянтните си роли актьорите са отличени с „Икар“ за главна мъжка роля на Валентин Танев и „Аскеер“ за поддържаща роля на Малин Кръстев. Оригиналният и необичаен сюжетът на спектакъла пленява с хумор и дълбока философия, които грабват зрителя още от самото начало.
В люшкането на Лазар между надеждата и разочарованието, постановката на Азарян отразява вечните човешки очаквания и крушения в тази притча за живота на човека, в която артистичният тандем Валентин Танев и Малин Кръстев показва, че в театъра няма невъзможни неща.
Сценографията в постановката е дело на Нейко Нейков, а музикалната картина на Михаил Шишков. Спектакълът е бляскаво съчетание на майсторско вдъхновено изпълнение и впечатляваща спойка между музика, сценография и оригинален режисьорски подход, в който зрителите ще има възможност да се насладят на една от най-добрите пиеси, поставяни на българската сцена.
Гостуването на „Лазарица“ на Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ на 28 ноември от 19.00 часа на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“ е представление, което ще остане със сигурност в спомените и сърцата на публиката. Билетите за „Лазарица“ са вече в продажба на касата на ДТ „Рачо Стоянов“.


- 
                                                        
                                
                                                            Културапреди 4 дниПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
 - 
                                                        
                                
                                                            Новинипреди 6 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене
 - 
                                                        
                                
                                                            Културапреди 6 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята
 - 
                                                        
                                
                                                            Културапреди 7 дниВалентин Велчев запозна кметове комшии на габровски събор
 - 
                                                        
                                
                                                            Новинипреди 6 дниТържествен Академичен съвет за Деня на народните будители
 - 
                                                        
                                
                                                            Културапреди 7 дниПромяна в мястото на концерта на грузинския ансамбъл „Мхедрули“ в Габрово
 - 
                                                        
                                
                                                            Новинипреди 6 дни„Янтра“ приема втория в елита в мач за Купата на България
 - 
                                                        
                                
                                                            Културапреди 5 дни55 години от първия празник на мъжките хорове в България и Европа
 


									
																	
									
																	
									
																	
									
																	
									
																	
									
																	









