През януари се навършват 155 години от рождението на Борис Стефанов Митов – български учител с над 40-годишна кариера, автор на учебници по естествена история, преводач на художествена и учебна литература, личност с богата културна и обществена дейност.
Снимка на Борис Митов, 1948 г.
Представител на един от най-известните артистични родове в края на XIX и началото на XX век, Борис Митов (1866 – 1956) остава в сянката на прочутите си братя живописци – Антон Митов и Георги Митов. Племенникът му Борис Митов, един от най-добрите български портретисти, по-късно добавя нова известност към името. В тази галерия от утвърдени български творци историята скромно споменава учителя Борис Митов като „втория брат“, „естественик“ или „първи популяризатор на идеите на дарвинизма у нас“.
Снимка на ученици от мъжката гимназия в Ст. Загора и сред тях Борис Митов, 1914/15 г.
Националният музей на образованието съхранява десетки материали, които разкриват приноса на Борис Митов към българското образование в продължение на 4 десетилетия – от 1884 до 1923 година. Богатството от учебна литература, документи, снимки, писма интересно се преплита в три лични фонда – на Борис Митов, на писателката Калина Малина (Райна Митова, снаха на Митов) и на Иван Радев (създател на първата детска забавачница и баща на Райна).
Снимка ученици от Втора Софийска прогимназия и сред тях Б. Митов и Райна Иванова Радева – Митова (Калина Малина)
Изключителен интерес представлява кореспонденцията на Борис Митов с различни частни издателства. Лаконични и делови, писмата (над 50) с книжарниците на Димитър Манчов и Христо Г. Данов, издателствата ,,Хемус” и ,,Слънце”, печатниците на Иван Г. Говедаров и ,,Труд” разкриват пътя за създаване на учебна литература – отговорности на автори, издатели и държава, възнаграждения и разпространение. Например през 1921 г. Митов като автор получава 10% от коричната цена на всеки продаден учебник.
Снимка от 50-годишния юбилей на Казанлъшкото педагогическо училище, 1933 г.
Кореспонденцията с Министерството на народното просвещение допълва информацията за Борис Митов (писмо от министър Тодор Иванчов за отпусната държавна помощ на Митов като студент в Лиеж, телеграма от министър Георги Живков за назначаване в Казанлъшкото педагогическо училище, телеграма от министър Константин Величков за преместване в Пловдивската мъжка гимназия). Позабравен от историята Борис Митов е високо ценен от съвременниците си.
Писмо от Министерството на народното просвещение до Борис Митов за рецензия на учебник по естествознание, 1922 г.
Проф. Александър Цанков, министър-председател и министър на просвещението, му отправя много искрени и топли думи по повод 35 години учителска дейност: „…На Министерството на народното просвещение е твърде приятно, че оценката, която то е давало на Вашата дейност в продължение на 35 години, се съвпада с оная, която се дава от обществото, от сегашни и бивши Ваши колеги, от многобройните Ви ученици, разпръснати из различните отрасли на духовната и материалната култура на страната. …На Министерството е добре известно Вашето трудолюбие, то познава и пряко и косвено Вашата редовност, точност и добросъвестност в изпълнение на службата си. Нему не е чуждо и онова възпитателно влияние, което Вие сте упражнявали върху питомците си с оная доброта и благост на душата, свойствена, за жалост, на малцина от днешните хора.“
Писмо до Борис Митов от книгоиздателство „Драган Манчов“ относно разпространението на учебник по естествознание.
Националният музей на образованието съхранява и учебниците на Борис Митов: „Животните от биологично гледище“ (1909), „Растенията от биологично гледище“ (1925), „Естествена история“ (1912), „Познание за човека, анатомия, физиология и хигиена на човешкото тяло“ (1926) и други.
Личният фонд на учителя се допълва от неговия внук. През 1980 година Борис Димитров Митов предава още материали на музея (според изричната заръка на майка си Калина Малина).
Борис Митов е роден през 1866 г. в Стара Загора в семейството на видния търговец хаджи Стефан х. Митов – основател на градското читалище и училищен настоятел. Детството му е изпълнено с много перипетии и важни събития. Борис става свидетел на Старозагорското и Априлското въстание, на боевете за Стара Загора по време на Руско-турската война (1877 – 78). Настъплението на армията на Сюлейман паша и оттеглянето на руските войски на север отвеждат семейството му в Свищов. Там бащата възобновява търговската си дейност. По-големият брат Антон (известният живописец) започва работа в клона на книжарницата на Димитър Манчов, един от най-големите български издатели.
След войната семейството се завръща в Стара Загора, намира дома си изгорен и се настанява в една изоставена турска къща.
Учебници на Борис Митов
Борис Митов завършва четирикласно училище през учебната 1881/1882 година и отива да учи в Пловдивската гимназия. Там среща изключителни преподаватели – Петко Каравелов, Петко Славейков, Ян Мърквичка и Вацлав Добруски. В VI-ти клас е изключен от гимназията заради бунт срещу директора. Връща се в Стара Загора и става учител в класното училище.
През лятото на 1886 г. отива в Лозана, а през есента в Лиеж, за да учи естествени науки. Във Франция остава до 1889 г. – поради заболяване след пет семестъра се завръща в Стара Загора. Започва работа в Педагогическото училище в Казанлък, където преподава 12 години.
В спомените си за казанлъшкия период Митов пише: ,,…Учителите трябва да работят за едно велико културно дело, да възпитат и дадат образование на редица поколения, да ги приготвят за нуждите на младата държава и за просветното и културно въздигане на народа“. В Казанлък се създава Ученолюбива дружина ,,Искра“ (днес читалище), където работят учителите по пеене Ангел Букорещлиев и Карл Йермарш, авторът на първата българска опера Емануил Манолов, писателят Антон Страшимиров. Швейцарецът Жак Фардел показва на гражданите гимнастически упражнения и основава туристическо дружество. Димо Мандаджиев урежда на покрива на училището метеорологична станция. Така постепенно ,,чрез музиката и гимнастическите игри, чрез публични сказки и театрални представления, чрез литературни четения, вечеринки и утра, казанлъшките граждани се пораздвижиха и малкия градец постепенно се променя и губи турския си ориенталски характер“.
В началото на XX век кариерата на Борис Митов продължава в Девическата гимназия в Стара Загора. Работи активно в Съюза на класните учители – член на управителния съвет, председател и делегат на съюзните конгреси.
Няколко години е член на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение.
След 1914 г. семейството се премества в София. Борис Митов започва работа във Втора Софийска прогимназия, където завършва педагогическата си дейност.
Един различен март ще ни предложи тази година Държавен куклен театър – Габрово. Театрален калейдоскоп, иницииран по повод световния месец на кукления театър, ще предложи на публиката за първи път три гостуващи спектакъла и още четири на местната трупа в третия месец от годината, в който традиционно на 21-ви се отбелязва Международният ден на театъра.
На 7 март може да гледате „Ян Бибиян“ на режисьора Дарко Ковачовски, със сценография на Надя Василева и музика на Георги Гарчов. Началото е 11.00 часа, мястото – салона на театъра.
Следващата дата е 9 март. На сцената излиза „Снежанка“ на режисьора Теменужка Коларова, сценография – Наталия Гочева и музика на Георги Гарчов, от 18.00 часа.
Първата гостуваща постановка е насрочена за 14 март. Нейното заглавие е „Супер д-р Димитров“ – представление на ДКТ Търговище. Режисьори са Мая и Митко Димитрови, сценографията е Валентина Германова, а музиката е Петко Манчев. Две представления в 11.00 и 12.30 часа в салона на театъра ще посрещнат всички желаещи за среща с кукленото изкуство.
На 17 март ще гостува ДКТ Плевен с постановката „Безценното камъче“. Режисьор е Ива Николова, сценографията е Юлия Лачева, музика: Владимир Джамбазов. Представленията отново са две – в 17.30 и 18.30 часа.
На 21 март следва „Мечо Пух“ на режисьора Съби Събев, сценография на Томиана Томова и музика Георги Гарчов. Началото е в 11.00 часа, в салона на театъра.
Програмата продължава с още гости, на 28 март може да гледате „Историите на мистър Хепи“ – представление на ДКТ Шумен, режисьор: Съби Събев, сценография: Галина Абаджимаринова, музика: Красен Иванов, а часовете са 11.00 и 12.30.
Месецът ще завърши така, както започна, с „Ян Бибиян“ в 18.00 часа на 31 март – сряда. Екипът на Държавен куклен театър ви очаква с нетърпение и ви обещава още много изненади в следващите месеци на юбилейната 2021 година!
Най-новото представление на Габровския драматичен театър предизвика интереса на публиката напълно заслужено. Премиерата на „Любовни истории“ се състоя на 28 февруари, а втората премиерна дата е насрочена за 4 март, от 19.00 часа на голяма сцена.
Създаден по едноименната пиеса на Иво Сиромахов, спектакълът е комедия от шест малки истории. В тях на преден план изпъкват любовта, разбирателството между двойките или липсата на такова и националните особености на шест народности. Режисьор и актьор в постановката е Златомир Молдовански, който получава академично актьорско образование в САЩ. Той има зад гърба си завиден опит от работата си в театри в Ню Йорк, Колорадо, Чикаго, Онтарио, Флорида и Мичиган. Основава и ръководи театър „Розова Долина“ в Чикаго (Rose Valley Theatre Group).
Различната школа и прагматичният американски поглед му помагат да изведе темата за любовта като отражение на различни социални отношения. Чрез похватите на комедията и гротеската, като във фотоувеличение изпъкват личностни черти, проблематични взаимоотношения, обществени възприятия и нагласи. Героите са различни в любовта и идентични в нещастието си. Това, което ги разделя и изправя пред непреодолими колизийни ситуации, е и това, което ги събира, пречистени, разпознали себе си в любовта.
Противоречията им служат като моментна снимка за състоянието на обществото – какво ни вълнува и какво считаме за важно в живота, къде преувеличаваме и какво отричаме. Зрителите се срещат с италианска, американска, френска, руска, арменска и българска двойка. Освен с тях, се сблъскват и с харакетрните им национални особености, комично хиперболизирани. Това, което ни разсмива у другия, неговата различност или общоприета наложена типичност, ни помага да разберем себе си и собствените ни страхове, стремежи и емоции.
Свежо поднесените образи са изиграни от младите актьори от габровската трупа Поля Йорданова, Таня Йоргова, Найден Банчевски и Анатолий Ставрев. Към тях се присъединява и Златомир Молдовански като гост-актьор. Майсторската им игра, енергия и неподправена отдаденост на актьорската професия правят превъплъщенията им истинни и близки до зрителя.
Няма да се сблъскате с излишно преиграване, нито с опити за поучаване какви сме и какви искаме да бъдем. Ще гледате театър, в който случващото се на сцената е част от самия живот – пъстро, комично, остроумно и забавно.
В постановъчния екип влизат помощник-режисьорите Гинка Дичева и Валери Радев, Сам Клап – звуков дизайнер, Джулия Тони Стоянова – художник и автор на мултимедията, Гергана Змийчарова – автор на плаката. Специално участие има и оперната певица Гергана Николаева като музикален педагог. Под нейното майсторско ръководство актьорите Поля Йорданова и Анатолий Ставрев изненадват публиката с вокални заложби, ключови за една от историите. Фотограф на спектакъла е Росина Пенчева.
Спектакълът „Любовни истории“ е осъществен в партньорство между ДТ „Рачо Стоянов“ и театър „Розова Долина“ в Чикаго (Rose Valley Theatre Group).
Револверът от прочутата снимка на Райна Княгиня и жезълът на граф Игнатиев предизвикаха интереса на посетителите в музей „Етър“ на 3 март.
Само в деня, обявен за национален празник на България се представят предмети, свързани със свободата.
Оръжието на Райна Княгиня е предоставено от Историческия музей в Панагюрище, а жезълът от Националния исторически музей.
Тяхното гостуване в „Етър“ на 3 март е свързано с традиционната вече инициатива „Така извоювахме свободата…“.
На 3 март в музей „Етър“ Даниел Стоянов, представител на Национално дружество „Традиция“, привлече погледите на туристите по чаршията.
Младежът, който дълго живее в Испания, започва да се интересува от родната история и осъзнава колко важно е това знание за личностното му изграждане.
Даниел активно подпомага инициативата за изграждане на паметник на революционера Христо Патрев, вдигнал въстание на 2 километра от мястото, където по-късно е изграден музей „Етър“.