Свържи се с нас

Култура

„Портали към тишината“

Published

on

Галерия „Видима“ представя изложбата живопис на Александър Алексиев – Хофарт, която ще бъде последна за тази година.

Събитието ще се състои днес, 1 декември, от 16.00 ч. до 18:30 ч. на 01.12.2020 г. Жителите и гостите на Севлиево ще имат възможност да се запознаят с творчеството на Александър Алексиев – Хофарт: художник, доктор-изкуствовед, композитор и бивш музикант.

Александър Алексиев-Хофарт е роден през 1960 г. в Плиска, България. Завършва Художествената академия в София през 1992 г. – специалност живопис – в курса на проф. Петър Михайлов и проф. Андрей Даниел. Член е на Съюза на българските художници от 1994 г.. „Хофарт/Hoffart“ е негов творчески псевдоним.

Като художник А. Хофарт работи предимно в областта на традиционната реалистична живопис и реализира търсения в широк диапазон от портрет и голо тяло, многофигурна батална композиция, пейзаж и натюрморт. Най-известните му платна са „Аспарух преминава р. Дунав“ и „Тервел разбива арабите“.

Участва в множество общи изложби, предимно в София, а самостоятелните му изяви освен в България, са основно в Япония (Токио) през 1995 г. и в САЩ (Ню Йорк, Бостън, Роуд Айлънд) в края на 90-те години. Много от платната, които ще бъдат изложени в галерия „Видима“ са рисувани специално за тази изложба.

Почитателите му ще могат да оценят както прецизния подход в изпипаните до ниво на пленерен реализъм златни есенни пейзажи, така и едно малко художествено бягство от реалността – творбите от цикъла „Дух и материя“, провокирани от авторски фантазии, митове и сюрреалистични алегории.

Картините на автора са ценни не само с дисциплината на колорита и с ювелирното майсторство, на което е подчинена йерархията на детайлите, а най-вече със своето цялостно въздействие върху съзерцаващия ги.

Пред неговите платна, душата му забързва към съпреживяване с мотива. Фактът, че се намираме в галерия някак изостава пред силата на художественото внушение и уловеното природно въздействие. Усещането е, че стъпваме по мокрите есенни листа, вдишваме чистия и влажен въздух, влизаме в миговете от тишина, в регистрите от впечатления и чувства.

Морската тема тук присъства, подсказвайки сантименталната връзка на автора с Варна от ученическите години. Пейзажните мотиви ни пренасят последователно на морския бряг, на брега на езерото, на брега на реката, в репертоара на следобедно слънце.

Преживяването напомня на дълбока медитация. В момента, в който зрителят се изправи пред платната от цикъла „Дух и материя“, настъпва мигновена трансценденция, която трудно може да бъде описана с думи, защото внушенията са по-скоро архетипни. В тях има едва уловими „ембрионални“ състояния от митологични поводи.

Този цикъл провокира, въвежда в зона, отвъд удобните клишета на обозримия свят от цивилизационни ценности, с които сме свикнали. Като че ли речникът ни е недовършен и ние сме лишени от опорната си точка, но подсъзнателно навлизаме в този магичен свят с доверието на дете, хванато за ръчичката.

Изложбата е интересна със своята неочакваност от авторско позициониране, може би, защото има нещо ретроспективно. Тя включва в себе си и картини от различни етапи на художника, зад които стоят различни биографични акценти. Освен живописец, Александър Хофарт е изследовател в областта на най-древната българска история, старата астрална религия и предхристиянското изкуство на българите.

През 2001 г. излиза от печат първата му книга „Изгубените кодове на древните българи“, посветена основно на проблематиката около Мадарския конник и Именника на прабългарските владетели. През 2004 г. е издадена втората му книга „От звездите към кръста“, третираща въпросите за древния звезден възглед на българите и прехода към християнската морална норма.

През 2009 г. излиза монографията му „Митраизмът и древните българи“. В нея се проследява влиянието на някои сакрални представи от древноиранския свят (в качеството на културен субстрат), рефлектиращи в древнобългарската ритуалност.

Александър Хофарт защитава успешно дисертация върху ранносредновековното прабългарско изкуство през 2018 г. В настоящият момент подготвя издаването на книга, базирана на дисертационния му труд, което може да бъде повод за още срещи с автора.

Откриването на изложбата ще се проведе в часовете 16:00-18:30 ч., с цел да се избегне струпването на големи групи от хора. Носенето на маски е задължително и ще се допускат само по няколко души едновременно.

Посетителите ще имат възможност да се насладят на изложбата в уютната обстановка на галерия „Видима“, сгряваща чаша червено вино и приятната компания на автора.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Салиери“ и разбирането на гения

Published

on

Габровският драматичен театър кани публиката на представлението „Салиери“ на режисьора Петринел Гочев. То ще се състои на 27 януари 2022 г. от 19.00 часа на голяма сцена в ДТ „Рачо Стоянов“. Създадено е по пиесата „Амадеус“ от Питър Шафър в превод на Мария Змийчарова. Постановката е една от последните на режисьора с габровската трупа и е от най-новите в репертоара на театъра.

Спектакълът е отличен с три награди от XII-я Открит театрален фестивал „Хомо луденс“ в украинския град Николаев през октомври 2021 г. Експертно жури от театроведи, режисьори и актьори присъди две награди за „най-добър спектакъл“ и за „най-добра мъжка роля“ на актьора Димо Димов. Алтернативното жури на журналистите също отличи Димо Димов с наградата „най-добра мъжка роля“.

Участват актьорите Димо Димов – в ролята на Салиери, Таня Йоргова и Петко Петков – различни персонажи от обкръжението на Салиери и със специалното участие на пианистката Инес Симеонова. Тя изпълнява музиката в спектакъла на живо на две пиана. Включени са откъси от творчеството на Моцарт – „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“, „Реквием“, „Меса“, втора част от „ХХIII концерт за пиано“, част от сонатите. Освен тях публиката ще чуе изпълнението ѝ на втора част от „Концерт за пиано и оркестър“ от Антонио Салиери, кратки откъси от произведенията на Хендел, Й. С. Бах и Шопен. Художник и сценограф на представлението е Гергана Лазарова – Рънкъл, а фотограф е Росина Пенчева.

Обратно на зрителските очаквания основно действащо лице в постановката е фигурата на Антонио Салиери. Публиката става свидетел на неговата изповед, покаяние и спор с Твореца. Присъствието на Моцарт е частично разгледано и служи като фон на цялостния разказ на Салиери. Петринел Гочев не изследва общопознатото противоборство между величието на гения и завистта на посредствения музикант. Отива много по-далеч – в полето на моралното: собствената рефлексия на посредствения музикант Салиери, който единствен има способността да оцени величината на гениалността на Амадеус. Двамата герои стават невъзможни един без друг – съществуването на единия обуславя разбирането за другия.

През режисьорския си прочит Гочев показва трагизма в личността на Салиери – способен музикант, постигнал всичко с усилие и естествената му завист към лековатото изразходване на таланта на Моцарт. Амадеус сякаш заради гения си получава всичко наготово. Тази вътрешна борба поражда темите за завистта, отмъщението, злонамерената вреда, самозаблудата за въздадена справедливост и изкривяването на идеята за доброто. Всичко това преминава през преосмисляне на човешката природа, моралните принципи и етични норми, идеята за Бог като гарант на личното човешко осъществяване.

Това „разкъсване“ и превъплъщение в образа на Салиери е една от най-силните роли на актьора от габровската трупа Димо Димов. Специално за представлението той разучава произведението „Фантазия“ от Моцарт, което изпълнява на живо в спектакъла. Актьорът работи с режисьора Петринел Гочев от 2013 г. досега. Участва в седем негови постановки: „Ромео и Жулиета“, 2013 г., „Жана д’Арк“, 2015 г., „За Първото българско царство: Отшелника“, 2018 г. и „Свекърва“, 2019 г., „Салиери“, 2020 г., „Под игото – 1894-та“, 2020 г. и „Моби Дик“, 2021 г.

Спектакълът „Салиери“ има две участия в международни театрални фестивали – „Сцена на кръстопът“ на Драматичен театър – Пловдив през септември 2021 г. и „Хомо луденс“ в Николаев, Украйна през октомври 2021 г. Габровската постановка е представена също и на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ през декември 2020 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

С изложбата „Мъжки времена“ „Етър“ гостува в ИМ „Искра“

Published

on

Задавате ли си въпроса защо има „учен“, но няма „учена“? В българските народни приказки юнаци колкото искаш, но „юнакини“ да сте срещали? Общините ни имат кмет, а употребяваното днес кметица е просто наложена в езика на обикновените хора дума. Същото е и за „колега“.

През социализма, когато жената другарка става гарантирано равна с мъжа, се употребява „колежка“, но през 90-те години на ХХ век доста хора „изхвърлят“ колежката от речника си и започват да наричат „колега“ представителките на нежния пол в даден колектив. Така се появява изразът „Моята колега…“.

Уредникът в музей „Етър“ Румяна Денчева припомня, че някъде до средата на ХХ век светът е доста строго разделен на две – мъжки и женски.

Думите юнак, колега, учен, длъжностите в държавната и местна администрация, съдебната система, строителството и техниката, научните степени и титли, военните и полицейски чинове нямат женски род. Абе, мъжки времена! Да, времената са мъжки и като такива влизат в изложба. С изложбата „Мъжки времена“ музей „Етър“ гостува в Исторически музей „Искра“ – Казанлък.

Разположена в Музея на розата, тя запознава посетителите със света на мъжете през периода от началото до средата на ХХ в. Посетителите могат да се фотографират с ретро мустаци и бомбе и за миг да се почувстват като прадядовците си.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Габровският театър представи най-новия си спектакъл

На границата между два свята и свободата на избора.

Published

on

Габровският драматичен театър представи най-новия си спектакъл „Въпреки живота, всичко е любов“ с две премиерни представления на 14 и 16 януари 2022 г. на голяма сцена. Постановката е на режисьора Васил Дуев-Тайг и Сдружение „Суматоха“, които са автори на идейния проект.

В Сдружението влизат младите актьори от класа на проф. д-р Ивайло Христов – випуск 2021. Те участват в спектакъла, разделени в два актьорски състава. Четирама от тях: Татяна Йолинска, Йоан Попов, Иван Шуманов и Елена Хрант са автори на проекта, с който печелят финансова подкрепа по Програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. В лицето на Васил Дуев-Тайг – щатен режисьор в габровската трупа, и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ срещат подкрепа и партньорство за осъществяването на проекта.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е създадено по романа „Германия, мръсна приказка“ от Виктор Пасков. Освен режисьор, Васил Дуев-Тайг е и автор на сценичната адаптация на текста. В постановъчния екип влизат: Даниела Николчова и Наталия Андреева – сценография и костюми; Христо Намлиев – музика; Филип Миланов – хореография; Яел Дуев-Тайг – автор на плаката; Росина Пенчева – фотограф на спектакъла; Васил Калев – медицински консултант и Валери Радев – помощник-режисьор. В постановката участват актьорите от сдружение „Суматоха“: Антония Кундакова, Бернарда Береану, Елена Хрант, Елеонора Иванова, Жаклин Даскалова, Никол Оташлийска, Полина Грозданова, Сирма Кунчева, Ахмет Исмаил, Вилиян Гешев, Иван Шуманов, Йоан Попов, Мартин Димиев, Ростислав Дамянов, Теодор Кисьов, Ясен Атанасов и Марио Василев, който е част от габровската трупа заедно с актьора Стоян Руменин.

Спектакълът следва сюжетната линия на романа, пречупена през режисьорската рефлексия на Васил Дуев-Тайг. Публиката се озовава на границата на няколко двойки светове: „вътрешния“ и „външния“ на героите, „източния“ и „западния“, НРБ и ГДР, „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Времето е бурната 1968 година. Бунтарството е новата форма на младите да утвърдят себе си в очуждения свят на войни и военни конфликти, фалшиви ценности и още по-фалшиви идеологии. Рокът е сила, която помита всичко „мръсно“ и сваля маските на преднамереното общество, оплетено в предразсъдъци. Културната вълна и идеали на децата-цветя шестват по света. Ветровете на Пражката пролет достигат и до младите хора в България.

Свободата става непосилен блян за реализиране у нас. За нея може да се мисли като „единствено случваща се навън“. Потърсена отвън, тя се оказва еднакво трудна за живеене като тази, от която бягат тогавашните 19-годишни. Пътят на емиграцията в търсене на свободата е и път за личностното развитие в търсене на собственото място в света.

Разминаването с приятелите и сблъсъкът с предателите са неизбежни. Те стават мярата, с която младият Виктор Пасков от спектакъла опознава свободата. Превръщат се в негови ориентири в избора му между „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Социалистическата реалност и репресивен апарат в ГДР не са по-различни от тези в НРБ. Тоталитарният режим не само изяжда усещането за свобода, но и чувството за лично достойнство, размива контурите на личността в пирамидално организираното авторитарно общество. Въпреки този натиск, младият „хер Паско“ избира: чест вместо безчестие, свобода вместо илюзия, мечта вместо нагаждане, бягство вместо подчинение.

Противопоставянето на „чужди“ срещу „свои“ и „свои“ срещу „свои“ допълват картината за живота на емигранта. Интересна и необичайна е сценографската визия на спектакъла. Разменени са местата на зрителското и игралното поле.

Представлението е изнесено изцяло в салона, като ползва и част от сцената. Това позволява да се пресъздадат картини с отворени и затворени пространства в синхрон със сюжетната линия. Използвано е естественото разположение на балкона в театралния салон за представяне на сцена от външния свят.

Костюмите са съобразени максимално с характерното за епохата на социалистическата реалност и културните нюанси на 1968 г. Режисьорът Васил Дуев-Тайг е работил с Даниела Николчова и Наталия Андреева и в други постановки на габровския театър. В спектакъла му „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. те създават сценографията и костюмите. Даниела Николчова е художникът на представлението му „Орото ламя е“, 2020 г.

Рок звученето присъства осезаемо в целия спектакъл. Наред с изпълнението на живо на популярни рок парчета от актьорите, музиката в постановката допълва алюзията за бурната на събития 1968 г. Нейн автор е Христо Намлиев, който композира музиката за много игрални филми, театрални представления и документални продукции. Носител е на наградите „Икар“ и „Аскеер“, а публиката го познава като музикант от рок бандата „Herman’s Wolf Band“.

Едно от предимствата на този спектакъл е живото изпълнение на автентичен рок. Специално внимание е обърнато на хореографията и движенията на актьорите. В някои от сцените заедно с актьорското майсторство се изискват умения на професионални балетисти и танцьори.

С подготовката на актьорите се занимава артистът и хореограф Филип Миланов. Той също е част от постановъчния екип на „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. Има опит като титулярен изпълнител в танцова компания Derida Dance, солист и част от трупата на Балет Арабеск.

Участва в международни проекти и е носител на наградата „Икар 2015“ за съвременен танц и пърформанс. Яел Дуев-Тайг създава плакатите на последните няколко представления на режисьора с габровската трупа: „Истината или се осмеляваш“, 2019 г., „Орото ламя е“, 2020 г., „Лейтенат Густл. Да обичаш живота“, 2020 г. и „Иванка Курвоазие на три морета“, 2020 г.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е осъществено с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, Програма „Дебюти“ и в партньорство с Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица