Свържи се с нас

Култура

Нонумент с награда Икар за Съвременен танц и пърформанс

Published

on

На специална церемония в Народния театър “Иван Вазов” бяха раздадени тазгодишните театралните награди “Икар” 2020. За първи път те не се състояха през март месец в Деня на театъра, а заради извънредната пандемична обстановка бяха преместени с нова дата.

Вечерта премина под строги противоепидемични мерки и в залата присъстваха само номинираните и връчващите отличия, които бяха с маски, а публика не присъстваше.

Голямо признание за целия екип, който работи по проекта „Нонумент“ е наградата за Съвременен танц и пърформанс, излъчена от Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства, за Стефан А. Щерев и Лигна (Германия) за „Нонумент“, продукция на Информбюро и Музея на хумора и сатирата в Габрово.

Как се заражда идеята за пърформанса пред Дом-паметника на БКП, разказва Стефан А. Щерев в интервю за seen.bg:

„Идеята дойде през 2018 г., съвсем спонтанно, на обяд с Маргарита Доровска – директор на Музея на хумора и сатирата, Габрово. Говорихме надълго и нашироко за идеите, които имаме и тя сподели, че музеят ще участва в голям проект, посветен на Нонументите. С нея се познаваме отдавна и не ми трябваше много време, за да помисля – исках да направя нещо на Бузлуджа и съвсем естествено дойде и идеята да включим и ЛИГНА. Общите ни проекти досега са показали, че намираме общ език и стратегия да създаваме представления, които отзвучават дълго. Една година активна подготовка и навлизане в темата. Представяте си, нали? Трябваше доста предистории да разкажа на моите колеги от Германия, да се преведат, подберат. Тъкмо и тук беше предизвикателството – как да отсеем цялото това богато на информация съдържание и да го сведем до интересен и подреден драматургичен материал, който да превърнем в текст. Прегледахме лични и музейни архиви, купища снимки, архивни радио и телевизионни предавания, писма, картички, вестници, публикации. Струват ми се безкрайно много страници сега. Много хора помогнаха и искаме да им благодарим. Възможността да прекараме няколко часа вътре, в самата сграда пък беше едно друго преживяване. Усещането бе, че сме попаднали в изоставено съоръжение или изоставен храм – с пробит на места покрив, призрачна тишина, плашещо свистене на вятъра и скърцане на висящите парчета ламарина от покрива. Имаме и записани часове звуков материал от вътрешността на сградата, които включихме в представлението.“

След първото представление „Нонумент“ на 14 септември 2019 година, радиобалетът бе проведен още два пъти на 19 септември 2020. След броени дни, на 7 ноември, публиката ще има възможността за първи път да гледа и филма „Нонумент“ в рамките на 13-тото издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ на Българска танцова платформа. Филмът показва мащаба на целия проект и разкрива още повече неговата многопластовост, благодарение на богатия видео материал, заснет от Васил Къркеланов и неговия екип на първото разиграване миналата година.

Представлението бе част от проекта M.A.P.S. и проект „ПаметНО”, финансиран от Национален Фонд Култура и се реализира в партньорство между Музея на хумора и сатирата, Асоциация Информбюро, MoTA (Словения), WHMEDIA (Австрия), Tačka komunikacije (Сърбия), Centre for Central European Architecture (Чехия), ArtOS Foundation (Кипър) с подкрепата на Програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия, Национален фонд „Култура“ и със съдействието на Областна управа Стара Загора.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица