Д-р Марияна Илиева от СУ „Климент Охридски“ дари на Националния музей на образованието две ценни издания – първата в историята на българската педагогическа наука монография, посветена на педагогическото наследство на Михаил Герасков (1874 – 1957), и неговата автобиография, публикувана за първи път през 2016 г.

Книжовното и документално наследство на проф. Герасков, един от най-значимите представители на следосвобожденската педагогическа мисъл в България, постъпва в Университетския архив на СУ „Климент Охридски“ преди шест години като дарение от неговия внук проф. дмн Пенко Шотеков. Сред предоставените от него материали е и автобиографията на проф. Герасков.

Ръкописът е публикуван от Университетското издателство на Софийския университет без осъвременяване на изказа и без редакторска намеса.

Всички събития от своя живот Михаил Герасков пречупва през призмата на обществените и политически събития в България, като се опитва да им даде възможно най-обективната оценка, пишат авторите в предговора на автобиографичното издание. Герасков коментира Сръбско-българската война, Първата и Втората световна война, честата смяна на правителства, министър-председатели и кабинети, партийните боричкания и стремежи за надмощие на различни лидери в отделните партии. Хроникира и анализира всички въпроси, свързани с развитието на образованието от 1880 до 1950 г.

Автобиографичното издание „Михаил Герасков. Поглед назад към един достойно изживян живот“ представлява интерес не само за специализирана, но и за широка читателска аудитория.

Втората част от дарението на д-р Марияна Илиева е нейната монография „Михаил Герасков (1874 – 1957). Модерният педагог“, издадена две години преди автобиографията.

В 257 страници задълбочено са изследвани и анализирани теоретическите и практико-приложни концепции на М. Герасков в областта на дидактиката и теорията на възпитанието; педагогическите му възгледи в контекста на хербартианството и концепциите на реформаторската педагогика; очертани са научните му приноси за развитието на дидактиката и теорията на възпитанието след Освобождението до 1944 г.

Паралелно с това, в контекста на съвременната образователна реалност в България д-р Илиева извежда актуалността на неговите идеи.

Интересни са разсъжденията на М. Герасков за изпитите и оценките. Професорът приема за вярно твърдението, че изразената с една цифра оценка трудно характеризира ученика. Особено ако тя се поставя от лица, които не са били дълго време в контакт с него. В този случай тя в голяма степен може да е субективна, тъй като е в зависимост от моментната нагласа на ученика за умствена работа, от случайността на поставените въпроси, от времето, с което учителят разполага при изпитването. Оценката е в зависимост от темперамента и педагогическата подготовка на учителя. Добросъвестният учител взема общата проява на ученика, а не само отговорите, които той дава на изпита, пише М. Герасков.

Авторът на монографията Марияна Илиева е доктор по педагогика и хоноруван асистент към катедра „История на педагогиката и управление на образованието“ във Факултета по педагогика на СУ „Климент Охридски“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/