Културата на Габрово е интересна и за нейното развитие има перспективи, смятат две представителки на институции с тежест във Франция и Германия, които посетиха българската столица на хумора и сатирата. Поканата и осъществяването на визитата бяха подсигурени от Маргарита Доровска, директор на Музея на хумора и сатирата.

Ирина Петреску работи към Френския институт в България. Тя е аташе по културните въпроси. Марина Лудеман е директор на Гьоте-институт в България. Разговорът се проведе при гостуването на двете в „Етър”, преводът от френски е на проф. д-р Светла Димитрова, директор на музея.

Това е първото им посещение в Габрово от такъв характер, вярват, че няма да е последното. Според тях градът е интересен и с голям потенциал. И Марина Лудеман, и Ирина Петреску казват, че с посещението си в региона искат да опознаят актьорите в сферата на културата и да създадат дългосрочни контакти.

Смятат, че професионалистите, свързани с културата тук са много активни и дават за пример Музея на хумора и сатирата. Марина Лудеман и Ирина Петреску споделят, че са обнадеждени от срещата с кмета на Габрово Таня Христова, в разговор с която са обсъдили възможностите за сътрудничество.

„Локалните културни политики са много важни. Когато местната власт има желание да ги развива, нещата се случват. Затова желанието на всеки един кмет да работи в тази посока е много важно”, споделят те впечатлението си от срещата с Таня Христова.

След разговора с нея Ирина Петреску и Марина Лудеман са уверени, че сътрудничеството ще има положителен резултат. Могат ли чужденците – французите и немците например, да разберат българската култура? Ирина Петреску е напълно убедена в положителния отговор на този въпрос. Тя дава за пример рядкото явление една страна да се представи с две гостуващи изложби в музей Лувър, както стана с България. Марина Лудеман и Ирина Петреску са убедени, че трябва да създават мостове между различните култури и условия за свободното им преминаване.

От българска гледна точка и Франция, и Германия изглеждат като места, където са създадени огромни като значение културни наследства. България е една малка страна, но с много богата история, отчитат Ирина Петреску и Марина Лудеман.

„България може да е малка страна, но с богатата си история впечатлява и оставя следи. По време на посещението на Бузлуджа си говорихме, че може би там се намира най-големия паметник в Европа.” Какво да правим с историята и как да я показваме на света – за това са разговаряли Маргарита Доровска, Ирина Петреску и Марина Лудеман, провокирани от посещението си на Бузлуджа, където наскоро Музеят на хумора и сатирата имаше изява. По-късно, при гостуването си в „Етър”, те продължиха темата.

Габрово има два впечатляващи музея – на хумора и сатирата и „Етър”, които представят историята по различен начин, отчитат Ирина Петреску и Марина Лудеман. Бузлуджа е интересен модел.

Създаден да представи възхода и доминацията на една политическа идеология, отречен от противниците й след падането на комунистическия режим, години наред този монумент е повод за разделение в обществото. Дали в наши дни културния продукт Бузлуджа не е повод ние – българите, да оставим времето да го разруши, тъй като нямаме еднозначно отношение към епохата, в която е построен? И чрез самоунищожението му да се предпазим от даването на очевидно трудни за обществото ни отговори? Защото нищо не е само добро или само лошо. Просто понякога едното преобладава над другото. Смятат ли Ирина Петреску и Марина Лудеман, че културата и дейците й могат да бъдат основен двигател в намирането на място на паметниците от миналото в съвременността?

И двете споделят, че в наши дни в целия свят е актуална темата какво да се прави с такива паметници. Не е само Бузлуджа. Днес има съвсем друга гледна точка към тези паметници. Не става въпрос само за създадените във времето на комунизма, а и за тези от по-стари времена. В някои държави има движения, които прокламират не да ги разрушим и по този начин уж да забравим историята, а да работим с тях и да ги изследваме. Това прави Музеят на хумора и сатирата.

Изследването дава възможност да се познава историята и да има критично поведение спрямо историческите факти. Във Франция има дисциплина за монументалното изкуство. Наблюдава се регулярно желание да се реставрират, консервират и използват отново историческите паметници. Това могат да са паметниците, свързани с държавата, с индустрията, които имат стойност. Марина Лудеман и Ирина Петреску смята, че на Бузлуджа може да се гледа като на архитектурен паметник, който има една извънредно странна форма. Белязан е политически, но това е част от историята.

Съветът на Ирина Петреску и Марина Лудеман е да се интересуваме от паметниците като от културни образци, да даваме възможност на значими личности от различни области да се изказват за тях. Така ще бъдат провокирани и чуждестранни специалисти, които се интересуват от темата. Това отваря за българите голяма перспектива, убедени са Ирина Петреску и Марина Лудеман.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/