Свържи се с нас

Култура

Габрово има голям културен потенциал

Смятат представители на Гьоте-институт и на Френския институт в България.

Published

on

Културата на Габрово е интересна и за нейното развитие има перспективи, смятат две представителки на институции с тежест във Франция и Германия, които посетиха българската столица на хумора и сатирата. Поканата и осъществяването на визитата бяха подсигурени от Маргарита Доровска, директор на Музея на хумора и сатирата.

Ирина Петреску работи към Френския институт в България. Тя е аташе по културните въпроси. Марина Лудеман е директор на Гьоте-институт в България. Разговорът се проведе при гостуването на двете в „Етър”, преводът от френски е на проф. д-р Светла Димитрова, директор на музея.

Това е първото им посещение в Габрово от такъв характер, вярват, че няма да е последното. Според тях градът е интересен и с голям потенциал. И Марина Лудеман, и Ирина Петреску казват, че с посещението си в региона искат да опознаят актьорите в сферата на културата и да създадат дългосрочни контакти.

Смятат, че професионалистите, свързани с културата тук са много активни и дават за пример Музея на хумора и сатирата. Марина Лудеман и Ирина Петреску споделят, че са обнадеждени от срещата с кмета на Габрово Таня Христова, в разговор с която са обсъдили възможностите за сътрудничество.

„Локалните културни политики са много важни. Когато местната власт има желание да ги развива, нещата се случват. Затова желанието на всеки един кмет да работи в тази посока е много важно”, споделят те впечатлението си от срещата с Таня Христова.

След разговора с нея Ирина Петреску и Марина Лудеман са уверени, че сътрудничеството ще има положителен резултат. Могат ли чужденците – французите и немците например, да разберат българската култура? Ирина Петреску е напълно убедена в положителния отговор на този въпрос. Тя дава за пример рядкото явление една страна да се представи с две гостуващи изложби в музей Лувър, както стана с България. Марина Лудеман и Ирина Петреску са убедени, че трябва да създават мостове между различните култури и условия за свободното им преминаване.

От българска гледна точка и Франция, и Германия изглеждат като места, където са създадени огромни като значение културни наследства. България е една малка страна, но с много богата история, отчитат Ирина Петреску и Марина Лудеман.

„България може да е малка страна, но с богатата си история впечатлява и оставя следи. По време на посещението на Бузлуджа си говорихме, че може би там се намира най-големия паметник в Европа.” Какво да правим с историята и как да я показваме на света – за това са разговаряли Маргарита Доровска, Ирина Петреску и Марина Лудеман, провокирани от посещението си на Бузлуджа, където наскоро Музеят на хумора и сатирата имаше изява. По-късно, при гостуването си в „Етър”, те продължиха темата.

Габрово има два впечатляващи музея – на хумора и сатирата и „Етър”, които представят историята по различен начин, отчитат Ирина Петреску и Марина Лудеман. Бузлуджа е интересен модел.

Създаден да представи възхода и доминацията на една политическа идеология, отречен от противниците й след падането на комунистическия режим, години наред този монумент е повод за разделение в обществото. Дали в наши дни културния продукт Бузлуджа не е повод ние – българите, да оставим времето да го разруши, тъй като нямаме еднозначно отношение към епохата, в която е построен? И чрез самоунищожението му да се предпазим от даването на очевидно трудни за обществото ни отговори? Защото нищо не е само добро или само лошо. Просто понякога едното преобладава над другото. Смятат ли Ирина Петреску и Марина Лудеман, че културата и дейците й могат да бъдат основен двигател в намирането на място на паметниците от миналото в съвременността?

И двете споделят, че в наши дни в целия свят е актуална темата какво да се прави с такива паметници. Не е само Бузлуджа. Днес има съвсем друга гледна точка към тези паметници. Не става въпрос само за създадените във времето на комунизма, а и за тези от по-стари времена. В някои държави има движения, които прокламират не да ги разрушим и по този начин уж да забравим историята, а да работим с тях и да ги изследваме. Това прави Музеят на хумора и сатирата.

Изследването дава възможност да се познава историята и да има критично поведение спрямо историческите факти. Във Франция има дисциплина за монументалното изкуство. Наблюдава се регулярно желание да се реставрират, консервират и използват отново историческите паметници. Това могат да са паметниците, свързани с държавата, с индустрията, които имат стойност. Марина Лудеман и Ирина Петреску смята, че на Бузлуджа може да се гледа като на архитектурен паметник, който има една извънредно странна форма. Белязан е политически, но това е част от историята.

Съветът на Ирина Петреску и Марина Лудеман е да се интересуваме от паметниците като от културни образци, да даваме възможност на значими личности от различни области да се изказват за тях. Така ще бъдат провокирани и чуждестранни специалисти, които се интересуват от темата. Това отваря за българите голяма перспектива, убедени са Ирина Петреску и Марина Лудеман.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Култура

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите

Published

on

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите в музей „Етър“. Поканата за събитието отправят Община Габрово и Регионален етнографски музей на открито „Етър“, които канят жителите и гостите на града на Празник на пестила 2026, който ще се проведе от 5 до 7 септември в пространствата на музея.

Събитието е сред най-разпознаваемите кулинарни и културни акценти в региона, посветено на традиционния пестил от сини сливи – продукт, включен в световната кулинарна енциклопедия „Арка на вкусовете“.

Официалното откриване на празника ще се състои на 5 септември от 11.00 часа. Пестилът, наричан от мнозина „габровски шоколад“, е част от местната идентичност и от десетилетия се предава като умение между поколенията.

Празникът дава възможност на посетителите да се запознаят с традиционните техники за приготвяне, да видят демонстрации на старинни уреди и да опитат автентични вкусове, характерни за балканджийската кухня.

В рамките на тридневното събитие са предвидени: Алея на вкусовете – разнообразие от кулинарни предложения и местни продукти; III Фестивал на захарните изкуства – изложба и демонстрации на майстори сладкари; Живи демонстрации на приготвяне на пестил и други традиционни практики; Образователна игра с награди „Сливи с късмет“; Богата музикална програма.

Зареди още

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица