

Култура
Илия Илиев – учител по призвание и родолюбец по душа
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, включително не толкова популярни и познати на обществото, но тясно свързани с града ни и допринесли за неговото развитие. Една такава личност е Илия Илиев – габровски учител и общественик от близкото минало.

Илия Иванов Илиев е роден на 22 октомври 1903 г. в с. Вуевци (днес кв. Войново). Семейството е бедно и многочленно, бащата Иван Иванов се занимава със земеделие и като допълнителен занаят – с грънчарство. Илия Илиев получава първоначално образование в родното си село, а прогимназиално – в Габрово. За да помогне за издръжката си по време на своето обучение в Габрово в тежките години на Първата световна война и след нея, той работи в тухларската фабрика, както и на други места в града. Завършва Априловска гимназия през 1923 г. и същата година започва да преподава История и География. До 1924 г. е учител в с. Бъзън, Русенско, след което се завръща в с. Вуевци и работи там до 1942 г. През следващите години е учител последователно в с. Долно Врановци, Велешка околия (днес в Република Северна Македония), отново в с. Вуевци, в габровските училища „Петър Падалски“ и „Васил Левски“, и в с. Белица (днес с. Илинденци), Благоевградско. В периода от 1950 до 1956 г. е заместник-директор на Априловска гимназия, от 1960 г. до пенсионирането си работи като инспектор в отдел „Народна просвета“ на Общински народен съвет – Габрово.
Освен на учителската професия, Илия Илиев е отдаден и на активна обществена дейност, като читалищен и кооперативен деятел в с. Вуевци, общински съветник в с. Поповци (1935-1937 г.), активист на габровския Български червен кръст и член на Туристическо дружество „Узана“ от 1937 г. Илия Илиев е председател на Районния комитет на профсъюза на работниците по просветата и печата и на просветата и културата в града.

Интересът на Илия Илиев към изучаване историческото минало се проявява още от началото на професионалната и читалищната му дейност. Той е един от инициаторите за създаване на читалището в с. Вуевци, което е открито на 25 декември 1925 г. и първи негов председател. През 1926 г. в Габрово се създава първият в страната Околийски читалищен съюз. Негов председател е директорът на библиотека „Априлов – Палаузов“ Петър Стоев, а секретар е Илия Илиев. Читалищният съюз отпуска на всички читалища в околията книги, в това число и в с. Вуевци и така се поставя началото на читалищната библиотека. Като председател на Народно читалище „Светлина“ в родното си село, той пише на д-р Петър Цончев, с когото се запознават при случайна среща през есента на 1926 г. По време на разговора им д-р Цончев забелязва искрения интерес на младия учител към изучаване историята на родния край. Той пише писмо – отговор до Илия Илиев на 4 юни 1927 г., в което посочва, че изпраща като подарък за читалището книги, между които и своя труд „Из стопанското минало на Габрово“ и дава ценни насоки за бъдещата му изследователска дейност. Д-р Петър Цончев насърчава Илиев да работи за проучване миналото на Габрово и габровския край, като отбелязва, че: „Основно и всестранно изучаване на народния ни живот във всичките му прояви: изучаване миналото и настоящето, като основа на бъдещето трябва да бъде задача за всеки интелигент, а не натрапен товар”. Д-р Цончев смята, че със създаването на читалища в почти всички селски общини в Габровско ще настъпи промяна в просветното дело, която може да допринесе за изучаването на габровския край чрез интелигенцията начело на читалищата. Затова призовава Илия Илиев да започне изследване на родния си край, като записва всички събрани данни в два раздела – един за история и археология, и един за етнография, фолклор и др. Следвайки съветите на д-р Петър Цончев, Илиев започва проучване на историята на родното си село и изследва всеки факт внимателно. Резултат от краеведската му работа е монографията за с. Вуевци „Един кът от моята родина”, наречена от него „историко-географски очерк”. В нея освен данни за историческото минало и географското местоположение на селото са описани народни обичаи и празнични обреди, народни песни и пословици, някои особености на местния говор. Представени са сведения за поминъка, развитието на занаятите, участието на местното население във войните за национално освобождение, в Сръбско-българската, Балканската, Първата и Втората световни войни. За своята работа авторът казва: „…Ако тези, които четат скромния мой труд,…обогатят познанията си и съхранят в сърцата си неща от нашето минало, ще бъда много благодарен и признателен.“ С написването на монографията Илиев разкрива искрената си любов към родното място и родината, а също така счита, че по този начин изпълнява поръките на д-р Петър Цончев.

За своята активна общественополезна дейност Илия Илиев е отличен с „Народен орден на труда“ – II степен, орден „Кирил и Методий“ – I степен, медали 25 и 30 години „Народна власт“, почетна значка на профсъюзите и др. Илиев сътрудничи и на Държавен архив – Габрово за събиране на документи от личен произход до смъртта си на 27 януари 1988 г. Документите му се съхраняват в личен фонд на негово име в архива. Сред документалните материали интерес представляват негови доклади за годишнини и юбилейни чествания от важни събития, беседи по въпроси за възпитанието на децата, лекции за особеностите на детската психология и за отношенията възпитател – възпитаник, разработки на уроци по история и география, публикувани в списанията „Педагогическа практика“ и „Българско училище“ (1936-1938), снимки от с. Вуевци и др.
Автор: Даниела Ст. Цонева, гл. експерт отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Историческият музей в Дряново с две нови книги


В навечерието на четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ (1–3 октомври 2025 г.) от печат излязоха още две нови книги на Исторически музей – Дряново. Това са том 4 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“ и двуезичното издание „Колю Фичето. Българският строителен гений“.
Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ продължава традицията, започнала с предходните три тома (2009, 2023 и 2024), да събира и популяризира научни доклади и изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи. Четвъртият том, който ще бъде представен официално по време на тазгодишната Конференция, е внушително издание от 467 страници. То е разделено в две основни части – научни доклади и съобщения от Националната конференция „Епохи, личности, памет“ (2024 г.) и дейности на Исторически музей – Дряново през 2024 г. Всички материали са придружени от кратки резюмета на английски език, а част от тях са обогатени с илюстрации, документи и графики. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на г-н Емил Попов.
Втората книга – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ – е двуезично, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици. Автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска. В него майстор Колю Фичето е представен в по-малко познатата си светлина – като архитект, скулптор и резбар. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимките са подбрани от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите са заснети от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се издава в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България. Официалното ѝ представяне ще се състои на 9 октомври 2025 г. от 14.30 ч. в Исторически музей – Дряново.
Двете издания допълват поредицата от книги, които музеят реализира от началото на 2025 г. Досега през годината бяха издадени: “(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)”, чието финансиране предостави Съюзът на архитектите в България, сборникът „Творческо наследство“ на историка Димитър Минчев, отпечатан с финансовата подкрепа на Община Дряново и платформата Агора, и албумът от Националния детски конкурс “Преминал майстор през земята (2022-2024)”, обхващащ в ретроспекция последните 3 издания на надпреварата.


Култура
НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“


Националният музей на образованието гостува в Културно- информационен център „Безистен“ – гр. Ямбол, с изложбата „Училищни символи и ритуали“. Експозицията бе официално открита на 25 септември от директора на музея Любка Тинчева. Специални гости на откриването бяха заместник- кметът на Община Ямбол Енчо Керязов, директорът на Регионална библиотека „Г. С. Раковски“ Христина Начева и заместник-директорът на ПМГ „Ат. Радев“ Милена Иванова.

На събитието присъстваха представители на културни и образователни институции. Сред първите посетители на изложбата бяха ученици от Природоматематическата гимназия „Атанас Радев“. Те бяха провокирани от директора на НМО с въпроси и за всеки верен отговор получиха награда – брошурата „Ново училище за нови времена“, издание на музея по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Община Габрово по Фонд Култура за 2025 г.
Екземпляри от брошурата и други музейни издания бяха предоставени на Регионалната библиотека „Г. С. Раковски” и библиотеката на ПМГ. Управителят на Безистена Елена Куманова и официалните гости получиха от директора на музея Любка Тинчева символичен подарък – копие на първия училищен печат, изработен за Габровското училище през 1832 г. по идея на Васил Априлов.

Изложбата включва 23 фотодокументални табла и над 50 движими културни ценности, които запознават обществеността с училищните символи и ритуали и показват традицията в българското училище, оставила трайна диря в образованието днес. Акцент в експозицията са символите, използвани в печатите и знамената на училищата от епохата на Българското възраждане до нашето съвремие.
Училищните символи като израз на пристрастието на народа ни към свободата, прогреса и науката демонстрират националната гордост на българина, обусловена от приноса му в световната културна съкровищница. Изложбата разглежда най-важните училищни празници и ритуалите, свързани с тях – освещаването на ново училище, началото и краят на учебната година, училищните изпитания, абитуриентският бал, раздаването на свидетелства и дипломи; честването на патронния празник на училището и юбилейни годишнини, на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура, Деня на будителите, Деня на детето, Деня на Земята.

Отделено е място на живота и ритуалите в училищните дружества и съюзи – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”, Съюзът на православните християнски дружества на учащата се младеж, Български младежки „Червен кръст”, Съюзът на ученическите неутрални въздържателни дружества, Организацията на българските скаути „Бранник”.


Показани са и първите ученически организации след 1944 г. – ДПО „Септемврийче”, ЕМОС (Единен младежки общоученически съюз), СНМ (по-късно ДСНМ и ДКМС). Изложбата може да бъде разгледана в зала „Съвременност“ на ямболския Културно-информационен център „Безистен“ до 4 януари 2026 г.


Култура
„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“


Детската фолклорна формация „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“, с ръководител Стефка Стоева, покори сцената на националното шоу „България търси талант“ и получи четири категорични „ДА“ от журито.
За публиката и познавачите това признание не е изненада, тъй като малките певци от години прославят родния си град, носейки десетки награди и отличия от престижни конкурси. Именно тези успехи са тяхната визитна картичка, която отвори вратите към телевизионния формат.

На сцената се изявиха 32 талантливи деца, които успяха да предизвикат усмивки и възторг у строгото жури, спечелвайки симпатиите му още с първите изпълнения.
Предстоят следващите етапи от надпреварата, а подкрепата на габровските фенове ще бъде решаваща за бъдещите успехи на формацията.
Поздравления за „Габровски гласчета“ и успех в следващите кръгове!


-
Икономикапреди 7 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Икономикапреди 4 дни
НАП наблюдава борси, тържища и складове в цялата страна
-
Икономикапреди 4 дни
Близо 1000 граждани и фирми дадоха оценка на контролните действия на НАП
-
Културапреди 3 дни
НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“
-
Новинипреди 4 дни
Положиха основния камък на новия параклис кв.“Шенини“ в Габрово
-
Новинипреди 4 дни
9-годишният Иван Екимов спечели шахматен турнир в Стражица
-
Културапреди 3 дни
„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“
-
Културапреди 3 дни
Историческият музей в Дряново с две нови книги