Култура
Илия Илиев – учител по призвание и родолюбец по душа
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, включително не толкова популярни и познати на обществото, но тясно свързани с града ни и допринесли за неговото развитие. Една такава личност е Илия Илиев – габровски учител и общественик от близкото минало.

Илия Иванов Илиев е роден на 22 октомври 1903 г. в с. Вуевци (днес кв. Войново). Семейството е бедно и многочленно, бащата Иван Иванов се занимава със земеделие и като допълнителен занаят – с грънчарство. Илия Илиев получава първоначално образование в родното си село, а прогимназиално – в Габрово. За да помогне за издръжката си по време на своето обучение в Габрово в тежките години на Първата световна война и след нея, той работи в тухларската фабрика, както и на други места в града. Завършва Априловска гимназия през 1923 г. и същата година започва да преподава История и География. До 1924 г. е учител в с. Бъзън, Русенско, след което се завръща в с. Вуевци и работи там до 1942 г. През следващите години е учител последователно в с. Долно Врановци, Велешка околия (днес в Република Северна Македония), отново в с. Вуевци, в габровските училища „Петър Падалски“ и „Васил Левски“, и в с. Белица (днес с. Илинденци), Благоевградско. В периода от 1950 до 1956 г. е заместник-директор на Априловска гимназия, от 1960 г. до пенсионирането си работи като инспектор в отдел „Народна просвета“ на Общински народен съвет – Габрово.
Освен на учителската професия, Илия Илиев е отдаден и на активна обществена дейност, като читалищен и кооперативен деятел в с. Вуевци, общински съветник в с. Поповци (1935-1937 г.), активист на габровския Български червен кръст и член на Туристическо дружество „Узана“ от 1937 г. Илия Илиев е председател на Районния комитет на профсъюза на работниците по просветата и печата и на просветата и културата в града.

Интересът на Илия Илиев към изучаване историческото минало се проявява още от началото на професионалната и читалищната му дейност. Той е един от инициаторите за създаване на читалището в с. Вуевци, което е открито на 25 декември 1925 г. и първи негов председател. През 1926 г. в Габрово се създава първият в страната Околийски читалищен съюз. Негов председател е директорът на библиотека „Априлов – Палаузов“ Петър Стоев, а секретар е Илия Илиев. Читалищният съюз отпуска на всички читалища в околията книги, в това число и в с. Вуевци и така се поставя началото на читалищната библиотека. Като председател на Народно читалище „Светлина“ в родното си село, той пише на д-р Петър Цончев, с когото се запознават при случайна среща през есента на 1926 г. По време на разговора им д-р Цончев забелязва искрения интерес на младия учител към изучаване историята на родния край. Той пише писмо – отговор до Илия Илиев на 4 юни 1927 г., в което посочва, че изпраща като подарък за читалището книги, между които и своя труд „Из стопанското минало на Габрово“ и дава ценни насоки за бъдещата му изследователска дейност. Д-р Петър Цончев насърчава Илиев да работи за проучване миналото на Габрово и габровския край, като отбелязва, че: „Основно и всестранно изучаване на народния ни живот във всичките му прояви: изучаване миналото и настоящето, като основа на бъдещето трябва да бъде задача за всеки интелигент, а не натрапен товар”. Д-р Цончев смята, че със създаването на читалища в почти всички селски общини в Габровско ще настъпи промяна в просветното дело, която може да допринесе за изучаването на габровския край чрез интелигенцията начело на читалищата. Затова призовава Илия Илиев да започне изследване на родния си край, като записва всички събрани данни в два раздела – един за история и археология, и един за етнография, фолклор и др. Следвайки съветите на д-р Петър Цончев, Илиев започва проучване на историята на родното си село и изследва всеки факт внимателно. Резултат от краеведската му работа е монографията за с. Вуевци „Един кът от моята родина”, наречена от него „историко-географски очерк”. В нея освен данни за историческото минало и географското местоположение на селото са описани народни обичаи и празнични обреди, народни песни и пословици, някои особености на местния говор. Представени са сведения за поминъка, развитието на занаятите, участието на местното население във войните за национално освобождение, в Сръбско-българската, Балканската, Първата и Втората световни войни. За своята работа авторът казва: „…Ако тези, които четат скромния мой труд,…обогатят познанията си и съхранят в сърцата си неща от нашето минало, ще бъда много благодарен и признателен.“ С написването на монографията Илиев разкрива искрената си любов към родното място и родината, а също така счита, че по този начин изпълнява поръките на д-р Петър Цончев.

За своята активна общественополезна дейност Илия Илиев е отличен с „Народен орден на труда“ – II степен, орден „Кирил и Методий“ – I степен, медали 25 и 30 години „Народна власт“, почетна значка на профсъюзите и др. Илиев сътрудничи и на Държавен архив – Габрово за събиране на документи от личен произход до смъртта си на 27 януари 1988 г. Документите му се съхраняват в личен фонд на негово име в архива. Сред документалните материали интерес представляват негови доклади за годишнини и юбилейни чествания от важни събития, беседи по въпроси за възпитанието на децата, лекции за особеностите на детската психология и за отношенията възпитател – възпитаник, разработки на уроци по история и география, публикувани в списанията „Педагогическа практика“ и „Българско училище“ (1936-1938), снимки от с. Вуевци и др.
Автор: Даниела Ст. Цонева, гл. експерт отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

-
Любопитнопреди 6 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 6 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 4 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Новинипреди 4 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 4 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Културапреди 4 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Новинипреди 4 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Кримипреди 3 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха





