

Култура
Илия Илиев – учител по призвание и родолюбец по душа
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, включително не толкова популярни и познати на обществото, но тясно свързани с града ни и допринесли за неговото развитие. Една такава личност е Илия Илиев – габровски учител и общественик от близкото минало.

Илия Иванов Илиев е роден на 22 октомври 1903 г. в с. Вуевци (днес кв. Войново). Семейството е бедно и многочленно, бащата Иван Иванов се занимава със земеделие и като допълнителен занаят – с грънчарство. Илия Илиев получава първоначално образование в родното си село, а прогимназиално – в Габрово. За да помогне за издръжката си по време на своето обучение в Габрово в тежките години на Първата световна война и след нея, той работи в тухларската фабрика, както и на други места в града. Завършва Априловска гимназия през 1923 г. и същата година започва да преподава История и География. До 1924 г. е учител в с. Бъзън, Русенско, след което се завръща в с. Вуевци и работи там до 1942 г. През следващите години е учител последователно в с. Долно Врановци, Велешка околия (днес в Република Северна Македония), отново в с. Вуевци, в габровските училища „Петър Падалски“ и „Васил Левски“, и в с. Белица (днес с. Илинденци), Благоевградско. В периода от 1950 до 1956 г. е заместник-директор на Априловска гимназия, от 1960 г. до пенсионирането си работи като инспектор в отдел „Народна просвета“ на Общински народен съвет – Габрово.
Освен на учителската професия, Илия Илиев е отдаден и на активна обществена дейност, като читалищен и кооперативен деятел в с. Вуевци, общински съветник в с. Поповци (1935-1937 г.), активист на габровския Български червен кръст и член на Туристическо дружество „Узана“ от 1937 г. Илия Илиев е председател на Районния комитет на профсъюза на работниците по просветата и печата и на просветата и културата в града.

Интересът на Илия Илиев към изучаване историческото минало се проявява още от началото на професионалната и читалищната му дейност. Той е един от инициаторите за създаване на читалището в с. Вуевци, което е открито на 25 декември 1925 г. и първи негов председател. През 1926 г. в Габрово се създава първият в страната Околийски читалищен съюз. Негов председател е директорът на библиотека „Априлов – Палаузов“ Петър Стоев, а секретар е Илия Илиев. Читалищният съюз отпуска на всички читалища в околията книги, в това число и в с. Вуевци и така се поставя началото на читалищната библиотека. Като председател на Народно читалище „Светлина“ в родното си село, той пише на д-р Петър Цончев, с когото се запознават при случайна среща през есента на 1926 г. По време на разговора им д-р Цончев забелязва искрения интерес на младия учител към изучаване историята на родния край. Той пише писмо – отговор до Илия Илиев на 4 юни 1927 г., в което посочва, че изпраща като подарък за читалището книги, между които и своя труд „Из стопанското минало на Габрово“ и дава ценни насоки за бъдещата му изследователска дейност. Д-р Петър Цончев насърчава Илиев да работи за проучване миналото на Габрово и габровския край, като отбелязва, че: „Основно и всестранно изучаване на народния ни живот във всичките му прояви: изучаване миналото и настоящето, като основа на бъдещето трябва да бъде задача за всеки интелигент, а не натрапен товар”. Д-р Цончев смята, че със създаването на читалища в почти всички селски общини в Габровско ще настъпи промяна в просветното дело, която може да допринесе за изучаването на габровския край чрез интелигенцията начело на читалищата. Затова призовава Илия Илиев да започне изследване на родния си край, като записва всички събрани данни в два раздела – един за история и археология, и един за етнография, фолклор и др. Следвайки съветите на д-р Петър Цончев, Илиев започва проучване на историята на родното си село и изследва всеки факт внимателно. Резултат от краеведската му работа е монографията за с. Вуевци „Един кът от моята родина”, наречена от него „историко-географски очерк”. В нея освен данни за историческото минало и географското местоположение на селото са описани народни обичаи и празнични обреди, народни песни и пословици, някои особености на местния говор. Представени са сведения за поминъка, развитието на занаятите, участието на местното население във войните за национално освобождение, в Сръбско-българската, Балканската, Първата и Втората световни войни. За своята работа авторът казва: „…Ако тези, които четат скромния мой труд,…обогатят познанията си и съхранят в сърцата си неща от нашето минало, ще бъда много благодарен и признателен.“ С написването на монографията Илиев разкрива искрената си любов към родното място и родината, а също така счита, че по този начин изпълнява поръките на д-р Петър Цончев.

За своята активна общественополезна дейност Илия Илиев е отличен с „Народен орден на труда“ – II степен, орден „Кирил и Методий“ – I степен, медали 25 и 30 години „Народна власт“, почетна значка на профсъюзите и др. Илиев сътрудничи и на Държавен архив – Габрово за събиране на документи от личен произход до смъртта си на 27 януари 1988 г. Документите му се съхраняват в личен фонд на негово име в архива. Сред документалните материали интерес представляват негови доклади за годишнини и юбилейни чествания от важни събития, беседи по въпроси за възпитанието на децата, лекции за особеностите на детската психология и за отношенията възпитател – възпитаник, разработки на уроци по история и география, публикувани в списанията „Педагогическа практика“ и „Българско училище“ (1936-1938), снимки от с. Вуевци и др.
Автор: Даниела Ст. Цонева, гл. експерт отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“


От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.
Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.
Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.
Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.
В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.
Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.


Култура
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева


Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.
Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.
Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.
По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.
Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.


Култура
За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея


В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.
В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.
За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.


-
Кримипреди 6 дни
Инцидент с пътник в автобус от градския транспорт на Габрово
-
Културапреди 6 дни
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева
-
Кримипреди 6 дни
Задържаха млад габровец за опит за убийство
-
Кримипреди 5 дни
Пияният водач, убил жена и ранил четирима, бил в изпитателен срок и без книжка
-
Кримипреди 5 дни
Агресия срещу животно: Мъж удари в земята малко коте и го уби
-
Новинипреди 5 дни
Безплатен транспорт за Националното честване на Шипченската епопея
-
Културапреди 5 дни
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“
-
Кримипреди 2 дни
Задържан е садистът, убил малко коте в Севлиево