Свържи се с нас

Култура

Подредиха изложба за архитекта и ръководител на модерно Габрово Карл Кандулков

Published

on

Снощи, 17 септември, на площад „Възраждане“ в Габрово беше открита изложбата „Карл Кандулков-архитектът и ръководител на модерно Габрово”, посветена на 100-годишнината от рождението му и на 160-годишнина от обявяването на Габрово за град.

Тя е повод да се върнем и припомним, а също така и разкажем на младите хора за него и огромния му принос в модернизацията на нашия град. Изложбата е скромен жест на благодарност, уважение и въведение в голямото му архитектурно наследство.

Избраното място за експонирането не е случайно, площадът, който е административно и културно сърце на града е негово дело. Тук, където се събират освен зданията на Община Габрово, на Областен управител, на Окръжен съд, а над тях и най-емблематичната му сграда – Дома на културата, е най-подходящото за припомняне, за научаване и за предаване на памет.

Експозицията е конструирана на 4 кръгли конструкции, всяка от които съдържа 4 табла. Показани са над 100 снимки, 42 чертежа, още 20 документи и 13 изображения на ордени, значки и др. награди на архитекта.

На площ от общо 16 табла с около 40 линейни метра са проследени най-важните моменти от живота на арх. Кандулков, най-значимите изградени по негови проекти сгради, паметници, мостове и скулптурни композиции в Габрово, както и една малка част от неосъществените му проекти.

Тя не претендира за изчерпателност, от невключените в нея документи може да се изготви още една изложба, в която да присъстват и обекти извън Габрово. Разглеждайки я, се убеждаваме, че всеки ден ние минаваме или влизаме в сгради, минаваме край паметници и скулптури, по мостове, които са неизменна част от заобикалящата ни градска среда и изградили трайно облика на нашия град, които са негово дело.

Трудно се дават описания и определения за делата на големите личности. Затова освен със своите снимки, документи, проекти, планове, арх. Кандулков „разказва” за тях чрез включени цитати на части от негови спомени, бележки и интервюта.

Документалният разказ за делото на арх. Кандулков завършва с кратка информация за даряването на личния му архив от наследниците му в Държавен архив-Габрово и отново с неговите думи, които са като послание към нас и тези, които идват след нас: „Пътят до Европа съществува. Лично аз не желая да ходя по него. Чували сте да казват на някого, драи вие се развивате много добре, но ще трябва да изминете още дълъг път за да успеете. Това се отнася за всички ни, ако изградим на високо ниво материалната си култура – фабрики, селско стопанство, инфраструктура, туризъм, пътища, да променим варварските си табиети, да се уважаваме и мислим цивилизовано, то тогава Европа сама ще мине този път до нас… А това ще увеличи самочувствието и достойнството ни като народ….”

В изложбата се използвани документи, съхранявани в Държавен архив-Габрово, личен архив на сем. Кандулкови, както и печатни издания.

Тя е изготвена от Държавен архив – Габрово, графичният дизайн е изготвен безвъзмездно от Силвия Рангелова и е реализирана с финансовата подкрепа на Община Габрово.

Изложбата беше представена от началник-отдел на Държавен архив – Габрово Цветомира Койчева, към гостите поздравление отправи Таня Христова – кмет на Община Габрово, за делото и личността на своя баща разказа и арх. Орлин Кандулков, който уважи събитието със своята съпруга арх. Йорданка Кандулкова.

На откриването присъстваха още Климент Кунев – председател на Общински съвет – Габрово, Нела Рачевиц и арх. Николай Миразчиев – заместник-кметове на Община Габрово, Невена Петкова – Областен управител на Габрово, представители на Военно окръжие – Габрово, Камарата на архитектите, бивши градоначалници и председатели на Общинския съвет, на образователни и културни и др. институции, както и много граждани.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица