Свържи се с нас

Култура

Ако не знаете как се плете въже, Събина Хунева ще ви покаже

Published

on

На 12 и 13 септември в музей „Етър“ трима майстори представиха как се изработват изделия от растителни материали. В миналото ги използват и в бита, и в работата – въжета, кошници, кошове, шапки. Повечето хора знаят как да ги изработят, учат се от по-възрастните хора в своите семейства.

Ще повярвате ли, че въже може да се изплете от всяко растение. Дори от коприва. Вземат се стеблата, начукват се върху дърво, за да останат белите по-плътни нишки – ликото, които могат да свършат чудесна работа, стига човек да знае как става това. Някои части от лозата също са подходящи. Събина Хунева гарантира, че това е възможно. Най-старите способи за направа на въжета са от такива растения. Защо да се доверим на Събина Хунева ли? От малка знае да прави въжета. Научава това умение от баща си, предава го е на децата си, макар на тях днес да не им се налага да практикуват.

Събина Хунева ходи с баща си в планината от малка. От високите части смъкват нарязаните дървета до мястото от пътя, което е достъпно за камиони. Години след това, някъде в началното време на политическите промени след 1989, тя и съпругът й Асен се връщат към този начин на изкарване на прехраната. С тях са двете им деца, на които грижовните родители се стремят да осигурят много от удобствата на цивилизацията, от която ги делят гори и възвишения. Децата на Събина и Асен обаче имат дори малък басейн.

През седмицата семейството смъква дърва с коне, а в събота и неделя – дните за почивка, съчетава полезното с приятното. За приятното четиримата си знаят, полезното е да се стегнат самарите и въжетата. И така – докато човек почива, да свърши и малко работа.

Въжетата им са направени от коноп. Работата е тежка и съвсем естествено е да се късат. Умението да изработваш въже е от изключително значение. Днес в музейна среда, когато бъде демонстрирано, това умение впечатлява публиката. Много хора се възхищават и им е трудно да схванат как точно Събина Хунева успява да изплете въже.

Събина Хунева не само пази едно старо знание, предала го е на своите деца и е готова да обучи всеки, който проявява интерес.

Христо Христов плете кошери, кошове, кошници

За Христо Пенчев Христов кошничарството е занимание, което практикува от много десетилетия. Първата си кошница прави на 5-6 години с помощта на дядо си и баща си. Още си спомня как тръгва с нея да събира яйца за Великден от съседите. Кошничката му е по детски малка, но създаването й се оказало истинско предизвикателство за Христо Христов.

С времето той усъвършенства уменията си. Научава се да плете различни предмети с растителни материали, необходими за бита – кошове за фураж, кошници, кошери. Умее да изработва и бурета.

В музей „Етър“ Христо Христов представи как се плете кошер. Има два вида – тръвна и за ловене на рояк.

„Днес тръвните не се използват. За да извадиш мед от кошера, налага се да унищожиш пчелите. Другият вид кошер се създава, за да се пренесат пчели. Когато се роят, отиват на някое дърво. Този кошер се слага над тях, опушват се, за да влязат вътре и се отнасят в дома.“, разказва майсторът.

Леска и мъждрян (бял ясен) са предпочитаните от Христо Христов растителни материали, с които изработва своите предмети.

Иван Иванов от габровското село Новаковци умее да плете сламени шапки

От частите на различни растения може да изработва и кошници. На 12 и 13 септември посетителите в музей „Етър“ видяха уменията му, благодарение на специалната демонстрация, която ще направи в продължение на няколко часа – между 11:00 и 14:00.

Когато е малък, той наблюдава дядо си. Много години по-късно решава да приложи на практика това, което е наблюдавал. Днес човек може да си купи на приемливи цени и сламени шапки, и кошници. Преди много години – повече от седемдесет, много хората сами ги изработват, използвайки най-разпространените в региона си растения.

По онова време реката около село Новаковци все още е буйна и дори през лятото – пълноводна. Вировете привличат много деца, които се къпят и ловят риба с изплетени от растения сакчета. Малкият тогава Иван Минев Иванов не се замисля кой е направил неговото. Вероятно дядо му.

Самият Иван се научава да плете кошници от растителни материали, докато го наблюдава. Ракита и повет – това се използва. Докато пасат животните, момчето внимателно гледа възрастния човек. След години експериментира – с лико от габър и от бряст. Опитва и с черница, но не се получава, тъй като при изсъхване кората и пръчките се чупят.

В селото никога не е имало човек, който да се занимава само с кошничарство. При Иван Иванов е по същия начин. Образованието му няма нищо общо с ръчното изработване на предмети от растителни материали. Четиридесет години е майстор в тогавашния комбинат „Георги Генев“. Когато връщат земите, след 1989, семейството му засява жито. Иван си спомня, че дядо му е плел шапки от стеблата на това растение. Опитва и той. Получава се, въпреки липсата на практика. Видяното от дядото явно е останало в него през десетилетията.

За да започнеш да плетеш шапка, необходимо е да се намокри сламата. Вземат се седем класа от жито или ечемик, потапят се във вода. С тях се заплита лентата, с която се дава началото на шапката. Мокрите класове са гъвкави, не се чупят. В ръцете на Иван Иванов работата изглежда лесна. Но когато човек опита, разбира, че доста наблюдение и практика са необходими. Слама, ножче, вода и игла с конец – с това трябва да разполагаш, за да изплетеш сламена шапка. След изплитането, следва зашиването. Шапка се работи от дъното към периферията.

Иван Иванов не боядисва изработените от него изделия. Естествените цветове са най-красиви. Съвременните сортове на растенията не благоприятстват развитието на умението да се плетат предмети от тях. Стеблата на житото са по-къси в сравнение с миналото. А колкото е по-дълго стеблото, толкова по-добре се плете.

Събина Хунева, Христо Христов и Иван Иванов са участници в проекта „Майсторе, покажи ни своя занаят”, който музей „Етър” реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица