Свържи се с нас

Култура

221 творби участваха в конкурса за Славейковата награда

Published

on

Текстовете, представени за участие в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови, са общо 221.

Те бяха оценявани от жури, в състав: Председател – доц. Йордан Ефтимов – Нов български университет (София) и членове: доц. Гергина Кръстева – Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“; Светла Чалъкова – Трявна; Диан Пенчев – Трявна; Виолета Зидарова– Трявна.

Славейкова награда за 2020 г. не се присъжда, информираха от Община Трявна.

С Втора награда са отличени две творби: № 91 „Домът на блудника“ с автор Николай Драгиев от гр. София и № 189 „Чуждоезично кино“ с автор Надежда Тричкова от гр. София.

Трета награда се присъжда също на две творби: № 153 „Португалски за начинаещи“ с автор Оля Джакова от гр. София и № 213 „Белият гълъб“ с автор Петя Цонева от гр. Габрово.

Електронното гласуване отличи с наградата на публиката творбата с № 112 „Разделени“ – 765 от общо 3 500 гласа. Автор е Александрина Тевекелева от гр. Пловдив.

Наградите ще бъдат връчени от г-жа Силвия Кръстева – кмет на Община Трявна, по време на Славейковата вечер в град Трявна, която ще се проведе на 12 септември. Начало на церемонията – 17:00 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Подаръци ще има за всички от сърце

Published

on

В празничната неделя, 6 декември, Държавен куклен театър – Габрово е подготвил нови изненади за своите малки зрители.

В 11.00 часа ще започне срещата с любим герой – Мечо Пух, а после забавлението ще продължи със снежна викторина, с много песни и танци.

„С любезното съдействие на издателство „Фют“ сме подготвили подарък за всяко дете“ – споделят от културния институт и добавят „в работилничката ще бъдем трудолюбиви и усърдни като джуджетата на Дядо Коледа, ще се веселим, докато майсторим и времето ще мине неусетно! Очакваме ви с нетърпение. А вие?!“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

200 години от рождението на Сава Доброплодни

Автор и полезен съветник, който може да се чете и днес.

Published

on

Днес, 3 декември, се навършват 200 години от рождението на Сава Доброплодни – виден български възрожденец, просветен деец и книжовник, театрален и читалищен деятел, автор на учебници и учебни помагала.

Неговата популярност най-често се свързва с „побългарената“ комедия „Михал Мишкоед“, чиито дебют през 1856 г. в Шумен поставя началото на българския театър. В по-ново време творчеството на Сава Доброплодни се свързва с незабравимия Георги Парцалев, който в ролята на Михал остави един запомнящ се образ на глупав богаташ, когото всички лъжат и грабят, ласкаейки суетата му.

Националният музей на образованието притежава повечето от съчиненията на Сава Доброплодни, както и периодични издания от Възраждането, в които се съдържат статии и препечатки на негови произведения. В най-ранното – „Водител за взаимните училища“ (1852 г.), което Доброплодни подписва като „управител на Шюменските училища“, се съдържат интересни факти за уредбата на взаимното училище. Описанието почти напълно отговаря на възстановката на взаимно училище в Националния музей на образованието.

Според указанията на Доброплодни „зданието“ трябва да е „четириъгълно“ и дължината му да не е по-голяма от 2 пъти ширината. Ако училището има 8 аршина широчина, то дължината трябва да е 14 или най-много 16 аршина. (1 турски аршин = 68,75 см).

Прозорците трябва да са високи 2 1/5 аршина от земята. Ако са по-високи, трябва да им се заковат дъски.

Интересен факт е, че според Доброплодни класната стая трябва да бъде амфитеатрална, казано на съвременен език. Той препоръчва „земята да не е толкова равна, а да е малко наведена към учителското седалище.“ След подробното описание на уредбата и функциите на училището, Доброплодни определя точно кой клас с какво да се занимава, защото всички ученици са в една стая. Например децата в първо отделение пишат на пясъка с показалец като гледат големите букви от черната таблица, която е закачена на стената насреща им.

Във второ отделение се пише на плочите (таблите с калем) като също се гледа от големите букви. Доброплодни прави една забележка, че досега плочите са използвани от всички до 7 клас. Но според него е по-добре учениците да започнат да пишат на книга, която „показвателите“ сутрин преди часовете да им „харакосват“, т.е. да я разчертаят на редове (от гръцки „хараскал“ – чертая).

А плочите да се употребяват само на място, за аритметиката „подир пладне“. Доброплодни е противник на строгите възпитателни методи и е категоричен: Най-добрата система за отглеждане и възпитание е, когато човек употребява „сладка реч и кротки средства“.

Друго съчинение, в което могат да се намерят много полезни разсъждения за умението да се изразяваме писмено и защо е важно доброто писане (макар то никога да не постига съвършенството на поезията и риториката), е издаденият през 1853 година „Писменик“.

Според съвременната наука основни стилове в българския език са научен, административен, публицистичен, художествен, разговорен. В съчинението си Сава Доброплодни определя три стила, които напълно обслужват сферата на тогавашната обществена комуникация – советователен, съдебен и тържествен. Повествователен стил се получава, когато се съединят първите два с тържествения.

Темите, които Сава Доброплодни засяга и в по-късното си съчинение „Кратко здравословие или уроци, за да си вардим здравето“, звучат актуално и днес. Например за употребата на хляба той казва следното: „Брашнените изделия са добри само за ония, които правят голямо движение, каквито са селяните, които по някои места през цялата година ядат брашнени ястия, и пак са здрави и корави. Но не за ония, които са по-слаби или прекарват живота си в седене…“

За виното припомня, че римските учени са го пиели само разредено с вода, и съветва да не го приемаме като лекарство. От рибите препоръчва да избираме само тези, които живеят в течащи води, каменисти места и в морето.

Цитираме тези текстове и мисли на родения в Сливен преди 200 години просветител Сава х. Илиев – Доброплодни заради мъдростта и опита, които често забравяме, преоткриваме или приемаме само като история и музеен експонат.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Митьо Солаков – скулпторът, вдъхнал живот на градското пространство

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за Митьо Солаков–скулптор, художник, общественик, допринесъл за съвременния художествен облик на града ни.

Митьо Недев Солаков е роден на 12 май 1931 г. в с. Ряховците, обл. Габрово. Още в ранните си ученически години проявява траен интерес към изобразителното изкуство и дърворезбата като рисува множество портрети, включително на исторически личности като Христо Ботев и Левски, и изготвя разнообразни фигури от дърво. След завършване на основното си образование през 1945 г., семейството му го насочва към Механоелектротехническото училище в Габрово (дн. ПТГ „Д-р Никола Василиади“), за да упражнява професията на техник в бъдеще. По щастлива случайност в деня за записване той и баща му не откриват Нуньо Фотографа, който трябва да му изготви снимка, необходима за приемните документи, а срещат семеен приятел, който ги съветва да развиват художествените му дарования. През същата година Митьо Солаков е приет в Севлиевската гимназия, където продължава активно да рисува и играе в ученическата трупа, която поставя училищни оперети както в Севлиево, така и в Габрово. Поради болест не успява да се прехвърли в Строителния техникум във Велико Търново, осуетявайки отново намеренията да се подготвя за друг професионален път. Завършва Севлиевската гимназия и се установява в София.

През 1951-ва година, Митьо Солаков е приет за студент в специалност „Скулптура“ в Национална художествена академия. Негови учители са авторитетните професори по скулптура Иван Лазаров, Михаил Кац и Иван Футев, под чието менторство и влияние Солаков израства като творец.

След успешното завършване на Академията през 1955 г., поради заслуги и с ходатайството на представител на Строителното министерство, Солаков е назначен за директор на Техникума по каменообработване в с. Кунино, Врачанско – първото по рода си учебно заведение на Балканите, открито през 1922 г. В продължение на 7 г. той обновява учебната среда и наставлява млади таланти, които след завършването си се утвърждават като търсени и желани специалисти. Работата в специализираното училище пряко кореспондира с интересите му към различните техники според видовете камък, които използва за творбите си.

През 1962 г. Митьо Солаков се установява в Габрово, където основава ателие в кв. „Шести участък“. По заръка на тогавашният председател на Изпълнителния комитет на Градски Народен съвет арх. Карл Кандулков, Солаков, съвместно с още двама габровски скулптори, подготвя първата си творба за местната градска среда – фронтон (хоризонтална скулптурна композиция) над сцената на габровския театър в театрално-библиотечното здание на читалище „Априлов-Палаузов“. Участва във всички регионални художествени изложби, а на първото си участие на национална изложба в София през 1966 г. печели и първото си отличие – Награда за скулптура на Българските професионални съюзи.

През 1967 г. паралелно на свободната си практика, той започва работа като уредник в Художествена галерия „Христо Цоков“, а до 1989 г. е председател на Художествения съвет към Съюза на българските художници за Габрово.

Митьо Солаков е автор и член в художествения комитет по изграждането на множество бюстове и монументални скулптури, сред които „Майка с дете” пред АГ отделение на МБАЛ „Тота Венкова“ – Габрово, „Телферостроители“ пред електротелферен завод „Подем“, паметникът на Тодор Асенов в с. Дебел дял. Добре познати на габровци са и скулптурите „Жетварки“ до Кооперативен пазар „Шиваров мост“ (в авторски колектив с арх. К. Кандулков), пластичното пано пред входа на завод „Импулс“ (в съавторство със сина си Недко Солаков), барелефен портрет на Васил Априлов пред Математическата гимназия. По време на дългият си творчески път, той изработва множество декоративни и монументални скулптури от различни материали в Севлиево (Фигура на жена пред завод „Росица”, Физкултурници пред стадион „Раковски” и др.), Дряново (барелеф на лятната естрада в м. Андъка край Дряновския манастир), Трявна, Априлци и др. Негови произведения са ценно притежание на музеи и художествени галерии в Габрово, Плевен, Враца, Хасково.

Скулптурите на Митьо Солаков се отличават с класическа простота на формата и драматичност на изобразеното. Творбите му са свързани с исторически и политически събития, като паметник на Априлското въстание край с. Кръвеник, „Пиета” в с. Орловци, „Жетварки”, „Бригадири“. Някои от тях са демонтирани при настъпване на демократичните промени през 1989 г. Митьо Солаков е и автор на портрета на габровския фотограф Нуньо и статуетката „Гаскар” – награда на Габрово, която се връчва и до днес на творец, участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата.

През годините Митьо Солаков участва съвместно със сина си Недко Солаков – в различни изложби, главно в България. По повод 30-годишнината на РЕМО „Етър“, през септември 1994 г., изработва барелефен портрет на Лазар Донков – създателят на музея, поставен върху една каменните чешми.

През 1972 г. скулпторът е награден с орден „Кирил и Методий” II ст., а на 16 май 2002 г. е провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово, заради значителния принос в областта на монументалната скулптура и дългогодишната творческа дейност към Съюза на българските художници и Художествена галерия „Христо Цокев”, допринесла за издигане на авторитета на града. За 75-годишният му юбилей през 2006 г. в Дома на хумора и сатирата се организира ретроспективна изложба, отразяваща голяма част от творчеството му. През същата година Солаков дарява 18 скулптори и 5 принта от монументалните си произведения на Исторически музей – Габрово. Умира на 4 февруари 2010 г.

Документи, свързани с житейския и творчески път на Митьо Солаков се съхраняват във фондовете „Фотообслужване и фотопропаганда”, Общинска фирма „Делта-Х”- Габрово и Частично постъпление, заведено на негово име. Сред тях са биографични справки, снимки от изложби и произведения на монументалната и декоративна скулптура, материали от периодичния печат, юбилейно издание, посветено на разноликото му изкуство.

Автор: Стела Илева – младши експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица