Култура
Мария Бахчеванова допринася за развитието на аптечната мрежа
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, включително не толкова популярни и познати на обществото, но тясно свързани с града ни и допринесли за развитието и оформянето на Габрово като център на оживена обществено- икономическа дейност и център на здравеопазването.

Мария Бахчеванова е родена на 17 ноември 1930 г. в с. Кованлък, Великотърновско (дн. с. Пчелище). Дъщеря е на д-р Тодор Георгиев Бахчеванов -уважаван лекар в Дряново и председател на Околийския клон на Българския лекарски съюз. Брат й – Георги Т. Бахчеванов, също получава медицинско образование и дълги години работи като лекар.
Началното си образование Мария Бахчеванова завършва в родното си село, а основното в прогимназията на с. Гостилица, където по това време работи баща й. Продължава учението си в Девическата реална гимназия – Велико Търново, но по семейни причини последната година завършва в Дряновската гимназия през 1948 г.

През лятото на същата година взема участие в бригадирското движение и в продължение на една година работи като възпитател в Детско-юношеския санаториум в Трявна. През 1949 г. е приета за студентка в специалност „Фармация“ към Медицинска академия – София, която завършва успешно 6 години по-късно – през 1955 г. По време на обучението и след завършването взема активно участие в множество курсове за усъвършенстване и квалификация, сред които „Икономика на аптечното дело“, „Фармакология на новите лекарствени средства“ и др. Веднага след завършване на висшето си образование през 1955 г. започва работа като фармацевт в Дряново.
През 1959 г. преминава на работа в новосъздаденото Окръжно търговско предприятие (ОТП) „Аптечен сектор” – Габрово, с предмет на дейност снабдяване и търговия с медицински стоки и санитарен транспорт, производство на препарати и лекарства. В продължение на десет години заема длъжността инструктор-фармацевт, а от 1969 г. е назначена за Директор на предприятието. Длъжността Директор заема до 1988 г., когато се пенсионира.

Мария Бахчеванова бързо се утвърждава като ръководител, поради богатите си професионални познания и способности. На нея бившето Аптечно управление дължи функционалната сграда, изградена на ул. „Патриарх Евтимий“ № 16 в Габрово. С нейните препоръки и предложения се съобразяват както проектантите, така и строителите на базата. Ето какво споделя самата тя за работата си „Трябва за всичко да си отговорен, да отстояваш, когати си убеден, че си прав. Преди години искаха да ни обединят с Велико Търново, не ни разрешаваха да строим, а складовта ни база беше старам с много лоши условия. Как да се примиря? Настоявах, ходих, убеждавах, молих, пак настоявах. Спечелихме и започнахме да строим. Така се научих да воювам-после ми беше по-лесно.” В периодът, през който тя е ръководител на Аптечно управление, се разкриват Санитарен и Оптичен магазин, Билкова аптека, няколко аптеки и филиали в Габрово, Дряново, Трявна и с. Царева ливада. Аптечната мрежа в региона значително се разширява и реновира. Бахчеванова е ръководител с виждане и идеи за аптечното дело не само в Габровско, но и в страната. По пример на други държави, нейна е идеята за откриване на първата специализирана детска аптека в България, чиито весел и шарен интериор трябва да предразполага и успокоява малчуганите, които традиционно странят от горчивите сиропи и хапчета. За съжаление този проект остава без практическа реализация.

Още от крехка възраст Мария Бахчеванова проявява траен интерес към литературата, но фармацията остава нейно основно професионално поприще. Назначаването й на ръководна длъжност осуетява придобиването на висше филологическо образование. Отдадеността на професията и организацията в Аптечното предприятие налага прекъсване на обучението в задочна форма в специалност „Българска филология“ към Софийски университет, която Бахчеванова започва да изучава през 1962 г., но така и не достига последен курс. В нейните спомени разказва: „В училище обичах литературата повече от всичко друго-тя ми беше най-интересна. Изневерих й. Исках да следвам медицина или архитектура. Съветвах се с родителите си, а Медицината тогава не беше много женска професия. Насочиха ме към фармация. След години пак се „срещнахме” с литературата и започнах да следвам, но не завърших-работата иска толкова време и внимание…”. Любовта си към художественото слово – проза и поезия, предава на сина си журналиста Любомир Димитров – Почетен гражданин на Дряново.

За дългогодишната си отговорна професионална дейност Мария Бахчеванова е наградена с ордените „Народен орден на труда – златен“ (1974 г.) и „Червено знаме на труда“ (1981 г.), носител е на юбилейните медали „100 години българско здравеопазване“ (1979 г.) и „25 години единна аптечна мрежа“. По случай 50-та й годишнина от Профсъюзния дом на културата – Габрово е организирана вечер-портрет, посветена на нея. Тя се провежда в салона на Аптечно управление – Габрово в присъствието на нейни колеги, близи, приятели. След пенсионирането си живее в Дряново. Почива на 28 май 1998 г.

Архивни документи, свързани с професионалния и житейски път на Мария Бахчеванова са предадени в Държавен архив – Габрово през 2001 г. от Любомир Димитров. Заведени са в Родов фонд „Бахчеванови“, който съдържа множество биографични бележки, албуми със снимки, лична и служебна кореспонденция, публикации в местния печат и др. на Мария Бахчеванова и нейното семейство- баща, съпруг и син. Документите, свързани с нейния жизнен и професионален път са достъпни за потребителите на архивна информация.
Автор: Стефка Вуцова, Главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Габрово отбелязва духовния си празник на Петковден!

В деня на Света Петка Българска – 14 октомври, Петковден, Габрово чества своя духовен празник. Светицата на покровителка на Габрово и негова закрилница. По повод са подготвени празнични инициативи, съчетаващи християнските традиции, музиката, благотворителността и споделените моменти в общността.
Духовният празник на Габрово ще започне със света литургия в храма „Успение на Пресвета Богородица“, след която ще бъде отслужен молебен за здраве в параклиса на Света Петка.
Вечерта, от 17.30 ч. в градска градина пред глинените гърнета ще се проведен Петковденско сгледно хоро с Оркестър „Габрово“ и НЧ „Будителите – 2017″.
Инициативите, посветени на духовния празник ще продължат и идните дни. На 17 октомври от 18.30 ч. в храма „Света Троица“ ще бъде открит XXIV Празник на Духовната музика.
Петковден се смята за завършек на лятото и есента. В християнството Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Днес тя е почитана като закрилница на семейството и изцелителка. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите ѝ. Също така е свързана с жените, раждането, къщната работа.
Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.
Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до наши дни. Според житията й, още като десетгодишна, Св. Петка чула в храма гласа на Христос и решила да се посвети на вярата. Водила благочестив и скромен живот, раздала своето имущество на бедните.
Габрово е свързан със светицата заради процесията, пренасяща мощите ѝ, която на път за столицата Търновград, минава през Габрово. Те пренощували тук в местност с църква и два манастира, а по-късно в града бил построен и храм, носещ нейното име.
На 14 октомври 2000 г. в центъра на Габрово, до храма „Успение на Пресвета Богородица”, е осветен параклис Света Петка.
Днес е празник и на редица български градове – Севлиево, Дряново, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян и Трън. На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.

Култура
„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.
На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.
Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.
Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.
Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.
Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Култура
„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.
Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.
Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.
Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.
Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.
Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

-
Новинипреди 5 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 5 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Новинипреди 6 дниЯнтра приема лидера Вихрен в опит да прекъсне трите си поредни загуби
-
Кримипреди 6 дниМащабна полицейска акция в Габровско
-
Новинипреди 5 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди 2 дниПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Културапреди 2 дни„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща
-
Кримипреди 2 дниМъж падна от мост в река Росица







