Свържи се с нас

Култура

Мария Бахчеванова допринася за развитието на аптечната мрежа

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, включително не толкова популярни и познати на обществото, но тясно свързани с града ни и допринесли за развитието и оформянето на Габрово като център на оживена обществено- икономическа дейност и център на здравеопазването.

Мария Бахчеванова, б.д.

Мария Бахчеванова е родена на 17 ноември 1930 г. в с. Кованлък, Великотърновско (дн. с. Пчелище). Дъщеря е на д-р Тодор Георгиев Бахчеванов -уважаван лекар в Дряново и председател на Околийския клон на Българския лекарски съюз. Брат й – Георги Т. Бахчеванов, също получава медицинско образование и дълги години работи като лекар.

Началното си образование Мария Бахчеванова завършва в родното си село, а основното в прогимназията на с. Гостилица, където по това време работи баща й. Продължава учението си в Девическата реална гимназия – Велико Търново, но по семейни причини последната година завършва в Дряновската гимназия през 1948 г.

Мария Бахчеванова като възпитателка в Санаториума в Трявна, б.д.

През лятото на същата година взема участие в бригадирското движение и в продължение на една година работи като възпитател в Детско-юношеския санаториум в Трявна. През 1949 г. е приета за студентка в специалност „Фармация“ към Медицинска академия – София, която завършва успешно 6 години по-късно – през 1955 г. По време на обучението и след завършването взема активно участие в множество курсове за усъвършенстване и квалификация, сред които „Икономика на аптечното дело“, „Фармакология на новите лекарствени средства“ и др. Веднага след завършване на висшето си образование през 1955 г. започва работа като фармацевт в Дряново.

През 1959 г. преминава на работа в новосъздаденото Окръжно търговско предприятие (ОТП) „Аптечен сектор” – Габрово, с предмет на дейност снабдяване и търговия с медицински стоки и санитарен транспорт, производство на препарати и лекарства. В продължение на десет години заема длъжността инструктор-фармацевт, а от 1969 г. е назначена за Директор на предприятието. Длъжността Директор заема до 1988 г., когато се пенсионира.

Мария Бахчеванова (трета от дясно наляво) с част от ръководителите на други аптечни предприятия в България по време на обучение във Варна, 1975 г.

Мария Бахчеванова бързо се утвърждава като ръководител, поради богатите си професионални познания и способности. На нея бившето Аптечно управление дължи функционалната сграда, изградена на ул. „Патриарх Евтимий“ № 16 в Габрово. С нейните препоръки и предложения се съобразяват както проектантите, така и строителите на базата. Ето какво споделя самата тя за работата си „Трябва за всичко да си отговорен, да отстояваш, когати си убеден, че си прав. Преди години искаха да ни обединят с Велико Търново, не ни разрешаваха да строим, а складовта ни база беше старам с много лоши условия. Как да се примиря? Настоявах, ходих, убеждавах, молих, пак настоявах. Спечелихме и започнахме да строим. Така се научих да воювам-после ми беше по-лесно.” В периодът, през който тя е ръководител на Аптечно управление, се разкриват Санитарен и Оптичен магазин, Билкова аптека, няколко аптеки и филиали в Габрово, Дряново, Трявна и с. Царева ливада. Аптечната мрежа в региона значително се разширява и реновира. Бахчеванова е ръководител с виждане и идеи за аптечното дело не само в Габровско, но и в страната. По пример на други държави, нейна е идеята за откриване на първата специализирана детска аптека в България, чиито весел и шарен интериор трябва да предразполага и успокоява малчуганите, които традиционно странят от горчивите сиропи и хапчета. За съжаление този проект остава без практическа реализация.

Мария Бахчеванова (първа от дясно наляво) със служители на Аптечно предприятие – Габрово на екскурзия, 1980 г.

Още от крехка възраст Мария Бахчеванова проявява траен интерес към литературата, но фармацията остава нейно основно професионално поприще. Назначаването й на ръководна длъжност осуетява придобиването на висше филологическо образование. Отдадеността на професията и организацията в Аптечното предприятие налага прекъсване на обучението в задочна форма в специалност „Българска филология“ към Софийски университет, която Бахчеванова започва да изучава през 1962 г., но така и не достига последен курс. В нейните спомени разказва: „В училище обичах литературата повече от всичко друго-тя ми беше най-интересна. Изневерих й. Исках да следвам медицина или архитектура. Съветвах се с родителите си, а Медицината тогава не беше много женска професия. Насочиха ме към фармация. След години пак се „срещнахме” с литературата и започнах да следвам, но не завърших-работата иска толкова време и внимание…”. Любовта си към художественото слово – проза и поезия, предава на сина си журналиста Любомир Димитров – Почетен гражданин на Дряново.

Работен ден в аптечен филиал в кв. Борово, Габрово, 1985 г.

За дългогодишната си отговорна професионална дейност Мария Бахчеванова е наградена с ордените „Народен орден на труда – златен“ (1974 г.) и „Червено знаме на труда“ (1981 г.), носител е на юбилейните медали „100 години българско здравеопазване“ (1979 г.) и „25 години единна аптечна мрежа“. По случай 50-та й годишнина от Профсъюзния дом на културата – Габрово е организирана вечер-портрет, посветена на нея. Тя се провежда в салона на Аптечно управление – Габрово в присъствието на нейни колеги, близи, приятели. След пенсионирането си живее в Дряново. Почива на 28 май 1998 г.

Част от интериор в аптечен филиал в Габрово, 1985 г.

Архивни документи, свързани с професионалния и житейски път на Мария Бахчеванова са предадени в Държавен архив – Габрово през 2001 г. от Любомир Димитров. Заведени са в Родов фонд „Бахчеванови“, който съдържа множество биографични бележки, албуми със снимки, лична и служебна кореспонденция, публикации в местния печат и др. на Мария Бахчеванова и нейното семейство- баща, съпруг и син. Документите, свързани с нейния жизнен и професионален път са достъпни за потребителите на архивна информация.

Автор: Стефка Вуцова, Главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Култура

Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.

Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.  

Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.

„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Зареди още

Култура

Галина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“

Published

on

Една история за силата, която носим вътре в себе си… и за четирите стихии, които я пробуждат. Заповядайте на вдъхновяваща литературна среща, посветена на дебютния роман „Ния и четирите стихии“ от Галина Стоилова, история за себеоткриването, смелостта и пътя към вътрешната трансформация.

Разговорът е насрочен за 5 ноември, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Романът проследява историята на огнената принцеса Ния, която се озовава в момент на дълбока промяна.

За да израсне и да открие истинската си сила, тя трябва да овладее енергията на четирите стихии: Огън, Вода, Въздух и Земя.

Всяка от тях ѝ разкрива нови знания и дарове: Въздух: Работа с мислите Вода: Приемане и разбиране на чувствата Огън: Смело действие Земя: Стабилност и вътрешна опора „Ния и четирите стихии“ е резултат от дългогодишната работа на Галина Стоилова като психолог, д-р по личностно развитие и творец… комбинация, която ѝ позволява да разказва дълбоки теми по лек, разбираем и вдъхновяващ начин.

Ще имате възможност да се срещнете с автора, да задавате въпроси и да научите повече за създаването на тази вълнуваща история, която носи осъзнавания на различни нива.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица