Свържи се с нас

Култура

Мария Бахчеванова допринася за развитието на аптечната мрежа

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, включително не толкова популярни и познати на обществото, но тясно свързани с града ни и допринесли за развитието и оформянето на Габрово като център на оживена обществено- икономическа дейност и център на здравеопазването.

Мария Бахчеванова, б.д.

Мария Бахчеванова е родена на 17 ноември 1930 г. в с. Кованлък, Великотърновско (дн. с. Пчелище). Дъщеря е на д-р Тодор Георгиев Бахчеванов -уважаван лекар в Дряново и председател на Околийския клон на Българския лекарски съюз. Брат й – Георги Т. Бахчеванов, също получава медицинско образование и дълги години работи като лекар.

Началното си образование Мария Бахчеванова завършва в родното си село, а основното в прогимназията на с. Гостилица, където по това време работи баща й. Продължава учението си в Девическата реална гимназия – Велико Търново, но по семейни причини последната година завършва в Дряновската гимназия през 1948 г.

Мария Бахчеванова като възпитателка в Санаториума в Трявна, б.д.

През лятото на същата година взема участие в бригадирското движение и в продължение на една година работи като възпитател в Детско-юношеския санаториум в Трявна. През 1949 г. е приета за студентка в специалност „Фармация“ към Медицинска академия – София, която завършва успешно 6 години по-късно – през 1955 г. По време на обучението и след завършването взема активно участие в множество курсове за усъвършенстване и квалификация, сред които „Икономика на аптечното дело“, „Фармакология на новите лекарствени средства“ и др. Веднага след завършване на висшето си образование през 1955 г. започва работа като фармацевт в Дряново.

През 1959 г. преминава на работа в новосъздаденото Окръжно търговско предприятие (ОТП) „Аптечен сектор” – Габрово, с предмет на дейност снабдяване и търговия с медицински стоки и санитарен транспорт, производство на препарати и лекарства. В продължение на десет години заема длъжността инструктор-фармацевт, а от 1969 г. е назначена за Директор на предприятието. Длъжността Директор заема до 1988 г., когато се пенсионира.

Мария Бахчеванова (трета от дясно наляво) с част от ръководителите на други аптечни предприятия в България по време на обучение във Варна, 1975 г.

Мария Бахчеванова бързо се утвърждава като ръководител, поради богатите си професионални познания и способности. На нея бившето Аптечно управление дължи функционалната сграда, изградена на ул. „Патриарх Евтимий“ № 16 в Габрово. С нейните препоръки и предложения се съобразяват както проектантите, така и строителите на базата. Ето какво споделя самата тя за работата си „Трябва за всичко да си отговорен, да отстояваш, когати си убеден, че си прав. Преди години искаха да ни обединят с Велико Търново, не ни разрешаваха да строим, а складовта ни база беше старам с много лоши условия. Как да се примиря? Настоявах, ходих, убеждавах, молих, пак настоявах. Спечелихме и започнахме да строим. Така се научих да воювам-после ми беше по-лесно.” В периодът, през който тя е ръководител на Аптечно управление, се разкриват Санитарен и Оптичен магазин, Билкова аптека, няколко аптеки и филиали в Габрово, Дряново, Трявна и с. Царева ливада. Аптечната мрежа в региона значително се разширява и реновира. Бахчеванова е ръководител с виждане и идеи за аптечното дело не само в Габровско, но и в страната. По пример на други държави, нейна е идеята за откриване на първата специализирана детска аптека в България, чиито весел и шарен интериор трябва да предразполага и успокоява малчуганите, които традиционно странят от горчивите сиропи и хапчета. За съжаление този проект остава без практическа реализация.

Мария Бахчеванова (първа от дясно наляво) със служители на Аптечно предприятие – Габрово на екскурзия, 1980 г.

Още от крехка възраст Мария Бахчеванова проявява траен интерес към литературата, но фармацията остава нейно основно професионално поприще. Назначаването й на ръководна длъжност осуетява придобиването на висше филологическо образование. Отдадеността на професията и организацията в Аптечното предприятие налага прекъсване на обучението в задочна форма в специалност „Българска филология“ към Софийски университет, която Бахчеванова започва да изучава през 1962 г., но така и не достига последен курс. В нейните спомени разказва: „В училище обичах литературата повече от всичко друго-тя ми беше най-интересна. Изневерих й. Исках да следвам медицина или архитектура. Съветвах се с родителите си, а Медицината тогава не беше много женска професия. Насочиха ме към фармация. След години пак се „срещнахме” с литературата и започнах да следвам, но не завърших-работата иска толкова време и внимание…”. Любовта си към художественото слово – проза и поезия, предава на сина си журналиста Любомир Димитров – Почетен гражданин на Дряново.

Работен ден в аптечен филиал в кв. Борово, Габрово, 1985 г.

За дългогодишната си отговорна професионална дейност Мария Бахчеванова е наградена с ордените „Народен орден на труда – златен“ (1974 г.) и „Червено знаме на труда“ (1981 г.), носител е на юбилейните медали „100 години българско здравеопазване“ (1979 г.) и „25 години единна аптечна мрежа“. По случай 50-та й годишнина от Профсъюзния дом на културата – Габрово е организирана вечер-портрет, посветена на нея. Тя се провежда в салона на Аптечно управление – Габрово в присъствието на нейни колеги, близи, приятели. След пенсионирането си живее в Дряново. Почива на 28 май 1998 г.

Част от интериор в аптечен филиал в Габрово, 1985 г.

Архивни документи, свързани с професионалния и житейски път на Мария Бахчеванова са предадени в Държавен архив – Габрово през 2001 г. от Любомир Димитров. Заведени са в Родов фонд „Бахчеванови“, който съдържа множество биографични бележки, албуми със снимки, лична и служебна кореспонденция, публикации в местния печат и др. на Мария Бахчеванова и нейното семейство- баща, съпруг и син. Документите, свързани с нейния жизнен и професионален път са достъпни за потребителите на архивна информация.

Автор: Стефка Вуцова, Главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново ще проучва нови документи за Колю Фичето в османските архиви

Published

on

През 2026 година Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново) има амбицията да работи целенасочено със специалисти, владеещи османотурски език, с цел търсене и проучване на нови документи в архивите на Османската империя, касаещи строителната дейност на майстор Колю Фичето. Новината на пресконференция в клуба на БТА – Габрово съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново.

Събитието за медиите се проведе на 4 декември. Поводът за срещата с тях бе представяне на резултатите от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, които ИМ – Дряново и Община Дряново организираха, под патронажа на Министерството на културата. Участие в пресконференцията взеха още заместник – кметът на Дряново Диляна Джеджева и д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея.

„Вярваме, че там, сред хилядите страници се крият още неразкрити факти за живота и делото на Никола Фичев – човека, който превърна камъка в слово и вярата в архитектура. Това е нашият следващ път – да продължим да търсим, откриваме и споделяме нови знания за Първомайстора, който изгради не само мостове, а и духовни връзки между поколенията. До идеята се стигна след успешната реализация на всички планирани дейности и инициативи от програмата на Честванията“, аргументира се директорът на музея и продължи – „Един от най-вълнуващите моменти през 2025 г. беше, че за първи път от 20 години насам организирахме среща на Фичевия род, на която в Дряново – родният град на Колю Фичето, се събраха близо 50 негови наследници. Вярваме, че занапред ще задълбочим комуникацията с тях и зачестим срещите помежду ни“, каза още Христов.

Той сподели, че честванията по повод 225 години от рождението на Фичето излязоха извън Дряново, стигайки до София, Велико Търново, Ловеч, Севлиево, Габрово, Свищов и дори до Румъния. „В северната ни съседка, в Българските неделни училища в Букурещ и село Извоареле, децата от нашите общности имаха възможността да се докоснат до историята и духа на великия строител. За това основна заслуга имаше дългогодишният журналист Маргарита Стоянова“, допълни още директорът.

„Всички планирани дейности и инициативи в рамките на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ бяха успешно реализирани. Благодарение на общите усилия на екипа на Музея, Община Дряново, Министерството на културата, областния управител на Габрово Мария Башева, партньорите ни и многото приятели на делото на Първомайстора, постигнахме повече, отколкото си бяхме поставили като цел“, изтъкна той.

Медийният интерес към събитията също е атестат за свършеното, като публикации, репортажи и статии бяха извършени в местни и национални медии, сред които: БТА, БНР, БНТ, БТВ, Дарик, Евроком, вестник Строител, регионалните печатни и електронни издания: Борба, Янтра, 100 Вести, Култура он ейър, Габрово Нюз, За Габрово, Севлиево онлайн, Росица, Дряново Нюз и други наши съмишленици, на които благодарим за партньорството“, заяви Христов.

През годината беше затвърдено партньорството на ИМ – Дряново с организации като Съюза на архитектите в България, Камара на строителите в България, Камарата на архитектите в България, университетите – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Получени бяха звания и награди: „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България и златната значка „Майстор Колю Фичето“ от Федерацията на независимите строителни синдикати. В рамките на програмата бе организираната четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която събра близо 50 университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България.

През годината бяха издадени общо 7 книги, три от които посветени на Колю Фичето, които ще обогатят не само колекцията от издания на ИМ-Дряново, но и архивите на редица регионални библиотеки, институции и представителства.

Реализираните събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха изключително успешно и при висок интерес, допълни заместник – кметът Диляна Джеджева. По думите ѝ чрез реализацията им си е проличало, че дряновци се отъждествяват с личността на Първомайстора и са горди негови потомци. Открои състоялите се през октомври театрална постановка, дело изцяло на дряновци, тържествения концерт на Детския радиохор на БНР и специално създадения 3D-мапинг. Отбеляза, че валидирането на пощенско-филателното издание „225 години от рождението на Колю Фичето“, което се състоя на 25 ноември, е тържествен завършек на всички инициативи част от програмата.

Пред медиите д-р Венелин Бараков говори за последните две издания на ИМ – Дряново „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ и „Колю Фичето. Българският строителен гений“, които са резултат от съвместната му работа с уредника Стилияна Топалова – Марчовска.

Началото на Честванията даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.

Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна. Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето. Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.

В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.

Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.

През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния, за които по-горе бе споменато. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.

В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.

Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания продължиха през месец август, с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, бе представена най-новата книга за Колю Фичето – „(Не)познатият Колю Фичето 1800 – 1881 г.“, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново.

Кулминацията на националните чествания бе през есента, когато Исторически музей – Дряново посрещна родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието се състоя и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври бе и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“.

„Благодаря от сърце на целия екип на Музея, на Община Дряново, на всички партньори, приятели, медии и граждани, които подкрепиха тази кауза“, завърши Иван Христов.

Зареди още

Култура

Разкриват дигитален клуб във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски”

Published

on

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ спечели проект по процедурата за изграждане на мрежа от дигитални клубове към Министерството на труда и социалната политика, част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи Савина Цонева, директор на габровската библиотека.

Целта на проекта е да осигури свободен, равнопоставен и неограничен достъп до глобалната мрежа за приобщаването на гражданите към глобалното информационно общество и повишаване качеството на живот чрез ключовите елементи: грамотност, информация, учене през целия живот, култура и гражданско участие.

Директорът на библиотеката Савина Цонева подписа договора за финансиране на проектното предложение. Във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски” ще бъде разкрит дигитален клуб. Ролята на дигиталния клуб е да бъде точка за достъп до налични електронни ресурси за различни видове обучения, достъп до онлайн обучения и самообучение.

Ще бъдат обособени пет работни места, оборудвани с лаптоп, бюро и ергономичен стол, осигурен е достъп до интернет. Ще бъде назначен наставник, който да подпомага лицата без дигитални умения, за да се включат пълноценно.

Разположен в квартал на града с две средни училища, клубът ще даде възможност на младежи и хора на различна възраст да развиват своите дигитални умения и да бъдат успешни в търсенето на заетост и кариерно развитие. Ще бъде осигурен свободен и безплатен достъп до електронни ресурси за обучения и самообучение.

Предимство при ползването ще имат лица в неравностойно положение – от ромски произход, жени, възрастни хора и други уязвими групи. Дигиталният клуб ще започне да функционира към 31.01.2026 г.

Зареди още

Култура

Гран-при и четири златни медала за МК „Весела“

Published

on

Изключителен успех за младите пианисти от Музикален клуб „Весела“ – те се завърнаха от международния клавирен конкурс „Неравноделно“ – София 2025 с Гран-при и общо четири златни медала.

Безапелационен победител в четвъртото издание на престижното състезание стана Полина Флориду от 11 клас. Младата габровска пианистка, вече лауреат на десетки национални и международни отличия, спечели най-високия бал и заслужено грабна Голямата награда – Гран-при.

Съвсем близо до нейния резултат останаха Мира Русинова и Иво Велков – и двамата от 9 клас. Те бяха отличени с първи награди и златни медали, доказвайки постоянството и таланта си в усъвършенстването на музикалните си умения.

В по-малките възрастови групи също имаше поводи за гордост. Журито присъди златни медали на добре познатата малка пианистка Невин Халил (3 клас) и на Александър Стоянов (6 клас), който едва наскоро направи първите си стъпки в конкурсните изяви.

За впечатляващото си представяне Полина, Иво и Мира получиха специални поздравления от пианиста Боян Бъчваров, член на журито и преподавател в Музикалното училище във Варна.

Той изрази възхищението си от възпитаниците на клавирния педагог Весела Пенева, като подчерта тяхното сериозно отношение към музиката, интересния репертоар и силното сценично присъствие, което ги е отличило сред всички участници.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица