

Култура
Мария Бахчеванова допринася за развитието на аптечната мрежа
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, включително не толкова популярни и познати на обществото, но тясно свързани с града ни и допринесли за развитието и оформянето на Габрово като център на оживена обществено- икономическа дейност и център на здравеопазването.

Мария Бахчеванова е родена на 17 ноември 1930 г. в с. Кованлък, Великотърновско (дн. с. Пчелище). Дъщеря е на д-р Тодор Георгиев Бахчеванов -уважаван лекар в Дряново и председател на Околийския клон на Българския лекарски съюз. Брат й – Георги Т. Бахчеванов, също получава медицинско образование и дълги години работи като лекар.
Началното си образование Мария Бахчеванова завършва в родното си село, а основното в прогимназията на с. Гостилица, където по това време работи баща й. Продължава учението си в Девическата реална гимназия – Велико Търново, но по семейни причини последната година завършва в Дряновската гимназия през 1948 г.

През лятото на същата година взема участие в бригадирското движение и в продължение на една година работи като възпитател в Детско-юношеския санаториум в Трявна. През 1949 г. е приета за студентка в специалност „Фармация“ към Медицинска академия – София, която завършва успешно 6 години по-късно – през 1955 г. По време на обучението и след завършването взема активно участие в множество курсове за усъвършенстване и квалификация, сред които „Икономика на аптечното дело“, „Фармакология на новите лекарствени средства“ и др. Веднага след завършване на висшето си образование през 1955 г. започва работа като фармацевт в Дряново.
През 1959 г. преминава на работа в новосъздаденото Окръжно търговско предприятие (ОТП) „Аптечен сектор” – Габрово, с предмет на дейност снабдяване и търговия с медицински стоки и санитарен транспорт, производство на препарати и лекарства. В продължение на десет години заема длъжността инструктор-фармацевт, а от 1969 г. е назначена за Директор на предприятието. Длъжността Директор заема до 1988 г., когато се пенсионира.

Мария Бахчеванова бързо се утвърждава като ръководител, поради богатите си професионални познания и способности. На нея бившето Аптечно управление дължи функционалната сграда, изградена на ул. „Патриарх Евтимий“ № 16 в Габрово. С нейните препоръки и предложения се съобразяват както проектантите, така и строителите на базата. Ето какво споделя самата тя за работата си „Трябва за всичко да си отговорен, да отстояваш, когати си убеден, че си прав. Преди години искаха да ни обединят с Велико Търново, не ни разрешаваха да строим, а складовта ни база беше старам с много лоши условия. Как да се примиря? Настоявах, ходих, убеждавах, молих, пак настоявах. Спечелихме и започнахме да строим. Така се научих да воювам-после ми беше по-лесно.” В периодът, през който тя е ръководител на Аптечно управление, се разкриват Санитарен и Оптичен магазин, Билкова аптека, няколко аптеки и филиали в Габрово, Дряново, Трявна и с. Царева ливада. Аптечната мрежа в региона значително се разширява и реновира. Бахчеванова е ръководител с виждане и идеи за аптечното дело не само в Габровско, но и в страната. По пример на други държави, нейна е идеята за откриване на първата специализирана детска аптека в България, чиито весел и шарен интериор трябва да предразполага и успокоява малчуганите, които традиционно странят от горчивите сиропи и хапчета. За съжаление този проект остава без практическа реализация.

Още от крехка възраст Мария Бахчеванова проявява траен интерес към литературата, но фармацията остава нейно основно професионално поприще. Назначаването й на ръководна длъжност осуетява придобиването на висше филологическо образование. Отдадеността на професията и организацията в Аптечното предприятие налага прекъсване на обучението в задочна форма в специалност „Българска филология“ към Софийски университет, която Бахчеванова започва да изучава през 1962 г., но така и не достига последен курс. В нейните спомени разказва: „В училище обичах литературата повече от всичко друго-тя ми беше най-интересна. Изневерих й. Исках да следвам медицина или архитектура. Съветвах се с родителите си, а Медицината тогава не беше много женска професия. Насочиха ме към фармация. След години пак се „срещнахме” с литературата и започнах да следвам, но не завърших-работата иска толкова време и внимание…”. Любовта си към художественото слово – проза и поезия, предава на сина си журналиста Любомир Димитров – Почетен гражданин на Дряново.

За дългогодишната си отговорна професионална дейност Мария Бахчеванова е наградена с ордените „Народен орден на труда – златен“ (1974 г.) и „Червено знаме на труда“ (1981 г.), носител е на юбилейните медали „100 години българско здравеопазване“ (1979 г.) и „25 години единна аптечна мрежа“. По случай 50-та й годишнина от Профсъюзния дом на културата – Габрово е организирана вечер-портрет, посветена на нея. Тя се провежда в салона на Аптечно управление – Габрово в присъствието на нейни колеги, близи, приятели. След пенсионирането си живее в Дряново. Почива на 28 май 1998 г.

Архивни документи, свързани с професионалния и житейски път на Мария Бахчеванова са предадени в Държавен архив – Габрово през 2001 г. от Любомир Димитров. Заведени са в Родов фонд „Бахчеванови“, който съдържа множество биографични бележки, албуми със снимки, лична и служебна кореспонденция, публикации в местния печат и др. на Мария Бахчеванова и нейното семейство- баща, съпруг и син. Документите, свързани с нейния жизнен и професионален път са достъпни за потребителите на архивна информация.
Автор: Стефка Вуцова, Главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Търси се нов ръководител на ДФА „Габровче“


Община Габрово обяви процедура за подбор на ръководител на Детски фолклорен ансамбъл „Габровче“ – културен символ на града и един от най-изявените детски ансамбли в страната.
Основан преди близо половин век, ансамбълът е носител на многобройни отличия и е известен със своите автентични възстановки на български обичаи, сценични костюми и хореографии, аплодирани в България и по света.
Кандидатите трябва да имат висше образование в областта на музикалното или танцовото изкуство, да познават различните стилове на българския фолклор и да притежават управленски и комуникационни умения.
Позицията предлага срочен трудов договор за пет години, мотивиращо възнаграждение, бонуси за стаж и работа в творческа среда. Подборът ще се извършва в три етапа: проверка на документи, представяне и защита на концепция за развитие на ансамбъла и интервю с комисията.
Необходимите документи трябва да бъдат подадени до 25 август 2025 г., 16:00 ч., в деловодството на Община Габрово (пл. „Възраждане“ № 3) или по електронна поща. Допълнителна информация и проект на длъжностна характеристика са достъпни в отдел „УЧР“ и на сайта на Общината, в раздел „Кариера“.


Култура
Откриха древна византийска златна монета на крепостта Хоталич (снимки)


Ценната находка е намерена по време на редовните археологически проучвания, провеждани от Исторически музей – Севлиево, финансирани от Министерство на културата и Община Севлиево. Научният ръководител на обекта Надежда Ботева и нейният екип ще продължат работата си до края на месец август.
Монетата е тремис на византийския император Юстин II (565 – 578). Тремисът е най-малкият номинал на византийските златни монети. Тежи 1,5 грама и има диаметър 18 мм. Изработена е от злато с много висока проба – 22-23 карата.
Сечена е във византийската столица Константинопол. На лицевата ѝ част е образът на императора, с диадема, облечен с броня. Император Юстин II наследява трона след един от най-славните византийски императори – Юстиниан Велики (527 – 565). Юстин II не успява да се справи с множеството проблеми, които наследява вследствие на амбициозната политика на предшественика си. Империята губи територии и затъва във финансова криза. Императорът се разболява от психическо разстройство и умира.
На обратната страна на монетата е изобразена богинята на Победата (лат. Victoria), в ход на дясно, глава на ляво, държи венец и сфера с кръст.

За 46-те години, в които се провеждат разкопки на крепостта, във фонда на Историческия музей в Севлиево са постъпили три златни монети. Те са открити през 80-те години на ХХ в.
Последната златна находка ще бъде показана в Хаджистояновото училище по повод празниците на Севлиево през октомври и ще заеме своето място в постоянната експозиция “Археология”.


Култура
МК „Весела“ с нови награди от международен конкурс


Шестима талантливи пианисти от Музикален клуб „Весела”, с педагог Весела Пенева, блеснаха на Деветото издание на Международния конкурс за инструменталисти „Трявна Арт” 2025.
С първи места и златни медали бяха отличени добре познатите лауреати от десетки национални и международни прояви – Полина Флориду (10 клас, IV възрастова група), Лорен Николова (5 клас, III възрастова група) и Невин Халил (2 клас, II възрастова група).
Сребърни медали завоюваха Ай Хасегава (9 клас) с нова конкурсна програма и дебютантът Александър Стоянов (5 клас), за когото това бе първо участие на сцена. Бронзов медал спечели Иво Велков (8 клас) при своето второ явяване в конкурса.
Представянето на младите габровски пианисти отново бе високо оценено от журито с председател проф. Томислав Байнов (Германия).


-
Любопитнопреди 2 дни
Щъркели накацаха околовръстното на Габрово (снимка)
-
Кримипреди 4 дни
Полицията конфискува голямо количество перилни препарати менте
-
Културапреди 4 дни
Представят „Председателите на Историографическо дружество „Габрово“
-
Кримипреди 4 дни
Прибраха двама млади габровци, заради телефонна измама
-
Културапреди 4 дни
Седмица на джаза в Габрово
-
Новинипреди 3 дни
Ивайло Иванов застава начело на националите по ръгби
-
Любопитнопреди 4 дни
Ретро събор на автомобили и мотоциклети в село Поповци
-
Новинипреди 4 дни
Още два нови електрически автобуса за нуждите на Габрово