Свържи се с нас

Култура

Стефан Ботев – Песента – моя обич и съдба

Published

on

„Песента – моя обич и съдба“ – творческа автобиография на Стефан Ботев, съставена по материали от личния му фонд в Държавен архив – Габрово, 2009 г.

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, допринесли за развитието на града ни. Сред тях ярко се откроява една забележителна личност от габровската музикална история – на изтъкнатия диригент Стефан Ботев, отдал целия си живот на музиката. Роден е на 2 май 1914 г. в гр. Севлиево, любовта му към музикалното изкуство се заражда още в детството и определя житейския му път. Както сам споделя: „Песните винаги са заемали почетно място в моя живот. За мен песента беше и е духовната ми същност, защото тя е вечният извор на вяра, красота и оптимизъм.“

Още като ученик в средното педагогическо училище в родния си град започва да свири на флейта и участва в духовия оркестър, пее в смесения хор на училището и под ръководството на своята преподавателка по пеене прави първите си стъпки в хоровото дирижиране. По време на военната си служба в 34-ти пехотен полк – Ловеч създава голям хор от военнослужещи. За участието си във Втората световна война като командир на 34-ти Троянски полк е отличен с орден „За храброст“. Като учител по пеене в Севлиевската прогимназия създава ученически хор, както и девическия хор на Средното девическо професионално училище, където също преподава.

Стефан Ботев, 1972 г.

Приел за своя съдба хоровото дирижиране, Стефан Ботев отдава сили и енергия за усвояване на нови знания и за времето от 1948 до 1961 г. завършва шест национални курса за ръководители на хорови колективи, които му дават солидни познания за творческо развитие. Поканен е да работи в Габрово, където се установява на 27 юли 1947 г. и свързва професионалния си и житейски път с този град. Тук основава и ръководи няколко хорови състава, чиито концертни участия се радват на голям успех и обществено внимание. Във фабрика „Бъдащност“ (по-късно „23-ти декември“) сформира смесен хор, който взима участия в градския и окръжен прегледи на работническата самодейност и е отличен като „Първенец“. От 1949 г. по решение на градското ръководство поема дирижирането на смесения хор при Общия работнически професионален съюз. Поради закриване на Околийския синдикален съвет от следващата година хорът преминава към Образцово народно читалище „Априлов – Палаузов“. Диригентът застава начело на новосформирания хор, с присъщата си енергичност увлича хористите да участват активно в творческия процес и успехите не закъсняват. Хорът взема участие в прегледи и фестивали, на които се класира нееднократно на първо място, прави самостоятелни концерти в Габрово и в страната. Читалищният хор се утвърждава като представителен състав за габровските самодейци, предоставяйки много добра възможност за развитие на музикалния им талант. В репертоара на състава са включени около 150 песни, композирани от Бах, Монтеверди, Брамс, Шуберт, Верди, Бетховен, Добри Христов, Емануил Манолов, Любомир Пипков, Петко Стайнов и др., изпълнявани не само пред българска публика, но и на концерти в Могильов, Чехословакия, Италия, Гърция, Грузия, Армения, Дания. Към смесения хор Стефан Ботев сформира и оркестър, и с така създадения ансамбъл през 1955 г. поставя на габровска сцена оперетата „Трембита“ от съветския композитор Юри Милютин. Премиерата на 13 септември преминава с голям успех, изнесени са над 20 представления в Габрово, Трявна, Дряново и Търново, където на окръжен преглед на музикалната самодейност се класира като „Първенец“. Оперетният състав преустановява своето съществуване по финансово-организационни причини и след 13 години като ръководител на читалищния хор, диригентът го напуска през 1963 г.

Снимка на Стефан Ботев от турне с хор „Болшевик“ в Киев – Могильов, 31.08.-10.09.1980 г.

Работи като методист по музикална самодейност в Окръжния център за художествена самодейност при Окръжен народен съвет – Габрово до 1986 г., а от 1950 г. в продължение на 17 години е диригент на смесения хор при ВТК „Георги Генев“ – Габрово. С цел повишаване музикалната култура на самодейците, тук той за първи път въвежда учебно-възпитателната работа с певците. За кратко време хорът се нарежда сред най-добрите формации в града и става активен участник в музикалния живот. На прегледа на профсъюзната художествена самодейност през 1951 г. е на първо място, а на следващата година е окръжен първенец, както и на много други отличия и награди от участия в музикални прояви през годините. Към хора се сформира самодеен оперетен състав и благодарение на всеотдайния труд на певците на 7 април 1959 г. се осъществява премиерата на оперетата „Мамзел Нитуш“ от Флоримон Ерве. Спектакълът се превръща в истински музикален празник и е посрещнат с огромен интерес от габровската публика. След постигнатия успех започва подготовката на следващия спектакъл – „Хубавата Елена“ на Жак Офенбах, чиято премиера утвърждава името на самодейния оперетен колектив. Следват над 20 представления в Габрово, Севлиево и Горна Оряховица, а следващата постановка – „Българи от старо време“ от Асен Карастоянов е изпълнена на почти професионално ниво. Оперетата е представена на Третия републикански фестивал на художествената самодейност и печели златен медал и лауреатско звание. След 7-годишно успешно развитие и отличен обществен прием по различни причини самодейният оперетен състав прекратява съществуването си.

Грамота на Стефан Ботев от II-ри Републикански фестивал и спартакиада, София, 1964 г.

През пролетта на 1962 г. Стефан Ботев застава начело на новосъздадения хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов“. Само след няколко месеца е изнесен първият концерт, започва усилена творческа дейност и на втората година от създаването си хорът става носител на бронзов медал от Втория републикански фестивал на художествената самодейност, участията на тържества и прояви донасят национални и международни награди – на I-ия и II-ия събори на хоровете за школувано пеене от старопланинските градове през 1966 и 1967 г. хорът печели първо място, на Третия общополски фестивал в Полша получава Голямата награда на фестивала (1970), за участието си в X-тия международен конкурс в Гориция, Италия (1971) е отличен с две първи награди – за полифонична музика и за фолклорно изпълнение. Следват концерти в страната и участия на турнета в СССР, Полша, Гърция, Италия, Холандия, Чехословакия, Англия, Ирландия, Белгия, Швейцария, Германия и др. Благодарение на габровския мъжки хор през 1970 г. започва провеждането на Фестивал на мъжките хорове, носещ името на първия български композитор Емануил Манолов. Габрово става домакин на фестивала, на който вземат участие и хорови състави от момчета. Това културно събитие се превръща във форум за популяризиране на българското хорово изкуство, за изява на нови творби и изпълнителски състави. След като ръководи хора успешно 5 години, диригентът го напуска и е изпратен от градското и партийно ръководство да започне работа със смесения хор при читалище „Развитие“ в родния си град Севлиево, който също постига значителни успехи, изнася концерти в страната и чужбина, печели награди от участия във фестивали на музикалната самодейност. На концерта на хора през 1972 г. Стефан Ботев е награден с „Народен орден на труда“ – бронзов.

Грамота за награждаване на женски хор при завод „Добри Карталов“ с диригент Стефан Ботев със звание „Отличник“ и златна значка на VII-ми Републикански фестивал на художествената самодейност, 1987 г.

Заедно с ръководството на читалищния хор в Севлиево, диригентът започва работа със смесения хор при Инструментален завод „Болшевик“, който ръководи от 1966 г., в продължение на 20 години. И тук прилага учебно-възпитателната дейност като средство за повишаване на музикалните познания на хористите и обогатява репертоара с нови творби. Признанието не закъснява – на Републикански фестивали на художествената самодейност хорът е отличен със сребърни и златни медали, изнася турнета в Унгария и бившяи Съветски съюз. На юбилейния концерт за 25-годишнината от създаването си през 1974 г., хорът е удостоен с орден „Кирил и Методий“ – втора степен.

Последният певчески колектив, който Стефан Ботев дирижира от 1985 до 1990 г. е женският хор при завод „Добри Карталов“ – Габрово. Той полага усилия за повишаване познанията на хористките за правилното музикално изпълнение и включва в репертоара творби на български и чуждестранни композитори. Хорът се представя много добре на участия в различни прояви, отличен е с награди и грамоти от фестивали на художествената самодейност, изнася турне в Киев и Могильов през 1990 г. Най-значимата му изява е на юбилейния концерт за 75-годишнината на диригента на 30 май 1989 г., на който вземат участие всички големи хорови формации, ръководени от него. Концертът се превръща в истински празник на музиката и песента за габровската общественост, и с него Стефан Ботев слага край на активната си професионална дейност. Наред с множеството грамоти и поздравления, той получава и почетния знак на Габрово – първа степен.

Снимка на Стефан Ботев с хора на запасните офицери „Емануил Манолов“ на Окръжен фестивал на художествената самодейност, 1964 г.

Освен на хоровото дирижиране, Стефан Ботев отдава сили и труд на много други общественополезни дейности. Участва в журитетни комисии на прегледите на музикалната самодейност и съборите на народното творчество в Габровско и Копривщица, записва текстове на български фолклорни песни от Габровския край, извършва значителен изследователски труд като събира информация за самодейни състави и изпълнители, за концертните им изяви, за отразяването на музикалните прояви в периодичния печат, илюстративни материали за различни събития и др. Събраният от него внушителен обем от публикации, снимки, афиши и програми, партитури и съставените азбучни указатели и картотеки на песни и самодейни състави от Габровския край представляват ценен извор за историята на изпълнителското изкуство в града ни от близкото минало. За големия си принос за развитието на хоровото изкуство и самодейното творчество в Габровския регион е награден с ордени “Кирил и Методий” – I-ва (1984), II-ра (1973) и III-та (1963) степен, златна значка от ЦС на БПС (Централен съвет на Българските професионални съюзи), отличник на Комитета за култура и много други. Големият диригент не успява да напише музикалната история на Габрово, но всички събрани документални материали от него, както и документите от служебната и обществената му дейност се намират в Държавен архив – Габрово, където са включени във фонд на негово име и могат да се използват от всички ценители и изследователи на музиката. Умира на 25 декември 2010 г. Най-точната равносметка за богатия житейски и близо 60-годишен творчески път на Стефан Ботев са неговите собствени думи: „Не е лесно да се размотае кълбото на спомените. Те са връщания и движение, удоволствие и болка, вълнения и равносметка…Безкраен труд! Но е хубаво, когато можеш да доставиш с труда си макар и малка радост на ония, с които си работил и ония, които са имали възможност да те слушат.“

* „Песента – моя обич и съдба“ е творческа автобиография на Стефан Ботев, съставена по материали от личния му фонд в Държавен архив – Габрово, издадена през 2009 г.

Автор: Даниела Ст. Цонева, главен експерт Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музей „Етър“ стана част от световната молиноложка общност

Published

on

„Толкова се радвам да съобщя, че възобновихме пътуванията си по линия на ТИМС тази есен, с нашите две междинни обиколки на България“ – с това емоционално изречение започва излязлата наскоро статия в списание „Международна молинология“ (International Molinology), посветена на обиколката на представители на тази световна организация в нашата страна. ТИМС е Международно общество, където членуват лица и организации, които имат интерес към съоръжения, задвижвани с вода и вятър. От ТИМС откриха колко богата е България на действащи или не – но съхранени под някаква форма, воденици, мелници, точила, тепавици и други от този род. Музей „Етър“ се оказа истински център на опазвани и много добре представени пред публиката такива съоръжения и получи огромно признание в това отношение от членовете на организацията, които го посетиха. От 2016 година главният уредник Росица Бинева е индивидуален член на ТИМС, а от есента на 2022 самият музей стана част от тази световна общност.

През 2022 година две групи с представители на ТИМС – 32 души от Гърция, Естония, Англия, Нидерландия, Белгия, Швейцария, Швеция, Дания, Германия, Франция, САЩ, водени от Росица Бинева, обиколиха по различно време България, документираха запазени съоръжения и се запознаха с техните специфики. По това време се зароди и идеята музей „Етър“ да се присъедини към организацията не само чрез уредника си.

„Толкова се радвам да съобщя, че възобновихме пътуванията си тази есен, с две междинни обиколки на България. Въпреки продължаващата пандемия и проблемите в Европа успяхме да приемем в групите всички желаещи да се присъединят и не мога да благодаря достатъчно на Росица Бинева, Митко Балабанов и екипа на музей „Етър“ за тяхната организация, администриране и успешно провеждане на двете събития.

Това издание на International Molinology съдържа пълен доклад за първата от двете български обиколки, като сме включили толкова снимки, колкото е възможно, а също и две скици от Йохан Де Пунт. Както и опознаване на завладяващи мелници (някои все още се използват от местните селяни), а където и да бяхме, прекрасното българско гостоприемство имаше върху нас буквално лечебен ефект, благодарение и на представената ни традиционна култура. Незабравимо!“, пише в писмото си до членовете на ТИМС настоящият президент Вилем ван Берген, цитиран в списанието.

Автор на статията в International Molinology е Греъм Хакни, който подробно описва положителните впечатления на групата от обиколката в България и не пропуска да акцентира върху уникалния не само за нашата страна музей „Етър“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Театър под върбите на село“

Published

on

НЧ “Дядо Стойно- 1927”, Кметство Поповци защити проект към НФ “Култура” по “ Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество” . Срокът за изпълнение е 30 ноември 2023 и е на стойност 14350 лв. Самото заглавие “Театър по върбите на село” дава възможност за съчетаване на оригинални идеи на закрито и открито сред природата.Значима част от събитията ще се проведат на голямата поляна в центъра на селото, под емблематичните три върби, под които се провежда и Богородичния събор. Изборът не е случаен. След трудните години на пандемията селските зелени площи и вековните върби ще станат свидетели на нови идеи, на много деца и младежи в техните творчески превъплъщения , актьори от ТС”Смехoранчета” , в партньорство и с МТС “Смехoранчета”- Габрово. Стартирахме проекта на 1 октомври 2022 г. с участието на децата- актьори, партньорите от младежкия състав от, родители, кмета, ръководството на читалището и гости. Ръководителят на проекта Недялка Пенева- Игнатова- секретар на читалището представи всички инициативи по проекта, екипът, който ще го ръководи, партньорите и изискванията на НФК. Със забавна блиц- анкета се включиха големите актьори, към които има големи очаквания за обогатяването на спектакъла и представянето му пред публика. Пиесата на големия Недялко Йорданов – ”Приключения опасни със герои сладкогласни” се откроява с интригуващ и динамичен сюжет, с който емоционално завладява зрителя. Тетралният състав вече има трайни успехи, традиции и натрупан опит в своето художествено развитие, излязал е от годините на своя ентусиазиран период и е навлязъл в годините на утвърждаване. Съставът е създаден през 2014 г. В него участват 18 актьори на възраст от 8 до 17 години. През годините взеха участие в театралните фестивали в Русе и Хисаря. Съставът е от големи и малки актьори затова бе необходимо да се направи точен подбор на драматургията, за да се получи ярко представяне на персонажите. Затова реализацията на спектакъла и иновативните съпътстващи инициативи са залегнали в основата на проекта.

ЦЕЛИ: 
Финализиране на представление-  готов театрален продукт и промотирането му в публична среда. Запознаване с театралната среда и професиите на тетралния екип Сценографско оформление на спектакъла Усвояване на нови атрактивни театрални умения Запознаване на родителите с осмислянето на свободното време на техните деца Творческа почивка през антракта Подготовка за новия мюзикъл Визуално представяне и описание на героите Представяне в конкурсни програми Популяризиране и поддържане на творческия потенциал на актьорите Приобщаване на различните групи към културния продукт Презентиране на различни жанрове от уличния театрален спектакъл, герои, декор, костюми Представяне на многообразието на приказния свят за малки и големи.

Очаквани резултати и ефекти
Едно готово представление- нов сценичен продукт . Навлизане в атмосферата на театралния живот . Участие в уличния мултижанров спектакъл . Приобщаване на родителите към театралното изкуство. Формиране на ново отношение и избор на културни продукти. Умение за съчетаване на полезното с приятното. Допълване на актьорските умения за повишаване нивото на спектаклите. Знания за коплектиране визията на театрален герой. Разширяне и включване на публиката. Морално стимулиране на актьорите Устойчивост на проекта . Откритото театрално пространство под върбите е припознато като сцена на открито.

Обогатена среда, интерес към театралното изкуство, активиране на творческите способности на децата, активно участие на селската общност, развитие на речевата култура и умение за публично говорене- към това се стремим и ще постигнем в края на проекта Съпътстващите инициативи, заложени в проекта са с творческа и социална значимост: Театрално кафене с бар за отдих; Разходки в театралните зали; “Аз под театралната шапка”; Приказна книжарница, заедно с родители; Театрални етюди пред други деца от общността. С партньорите от МТС”Смехoранчета”, през летния сезон ще се разиграят и научат младежки улични танци, флашмоб, които ще финализират проекта с уличен спектакъл под върбите на Богородичния събор, който традиционно събира над 800 човека, както и в салона на читалището с над 150 човека. Ще гостуваме и на други читалища от общността на големите, селски читалища. В културният продукт, който подготвяме с помощта на НФК чрез проекта , публиката ще види славейчето в конкуренция с “недостойни” таланти- лисицата Елвира като непопулярен член на театрално жури. Младите актьори се готвят да представят разнообразието на приказните герои на сцена. През целия проект те ще работят за изграждане на музикални умения, за представяне на мюзикъл, за танцови умения за представяне на уличен спектакъл, умения за представяне и ангажиране на публиката, игра с декор, с реквизит и презентиране на различни театрални жанрове.

Огранизацията, управлението, координацията на проекта с НФК е задължение на ръководителя на проекта- Недялка Пенева- Игнатова, която има богат управленски и организационен опит, както и опит в разработването и управление на европейски проекти.

Автор, консултант и ръководител по 9 проекта от Програми на ЕС на НПО, Фирми, Училища в Габрово и Шумен. Сертификати на Асоциацията на немските свободни университети за обучение на възрастни. Сертификат на Help ig, Холандия за грижа за възрастните хора. Диплом на Лондонския колеж по хомеопатична медицина. Сертификат за треньор на интерактивни групи. Автор , съвместно с проф .Ивайло Кусев на книга „Мотивационен профил на персонала“.

Вписана в книгата на Габрово “Личности на 20-21 век“

Издадени 3 книги с поезия и проза. В работата , освен актьорите ще се привличат активно кметството, ръководството и доброволците на читалището, родителската общност, деца и младежи от различни възрастови групи.

Художественото ръководство на проекта е поверено на дългогодишен специалист в областта на театралната самодейност и в работата с детски колективи- Виктория Петрова. Гранд при за режисура на детски спектакъл в международен театрален фестивал » Приятели на България »- Албена. Първо място на Международен фестивал »Арт театър»- Испания в 2 години. Първо място в национални фестивали В.Търново, Лом, Сливен, Русе и други. Това са само част от отличията за нейните умения. Цялата си креативност и познания тя е заложила за изпълнение на множество иновативни идеи и работи усърдно за предаване на ентусизма и на малките и големи актьори.

За музикалните иновации, изграждане на музикални и танцувални умения ще се погрижи Тихомир Иванов, актьор в МТС “Смехoранчета”,  Бакалавър ВТУ»Св.Св.Кирил и Методий», специалност «Педагогика на обучението по музика».

 За популяризиране на целите, задачите, дейностите и резултатите от проекта е привлечена младата журналистка Виктория Памукова. С нейните умения – афишите, поканите, флайерите, публикациите ще изглеждат красиво, професионално и носещо информация, връзката с пресата ще е компетентна и навременна в полза на целите на проекта.

Други младежи- актьори разработват музикалното оформление на проекта, заснимането на събитията на видео и изработване на снимки за представянето му. Разработена е и страница “Театър под върбите на село” , на която се отразява напредъка на дейностите по проекта и се предоставя информация на всички, които проявяват интерес.

Цялостната дейност по проекта ще обогати и обнови дейността на читалището. Създават се условия екипът да покаже, че има наличен ресурс от знаещи и можещи специалисти в различни области, които са в състояние да оправдаят доверието на НФК с предоставянето на финансова подкрепа и ще допринесе за създаването на иновативен продукт, който ще издигне нивото на самодейността на село в посока на надграждане на нови знания и умения на децата и младежите- актьори. А с ефектите върху цялата общност ще покаже, че творчеството е един добър и възможен път за изграждане на ново отношение към изкуството и културата и изнасянето му навън, на поляната, сред хората, с възможностите, които кретивността е в състояние да създаде. Това е начинът читалището да си изгради имидж на успешен автор и изпълнителна проекти и да придобие възможност за постигане на реализация на нови такива по НФК в посока на подпомагане и развитие на многогобразната читалищна дейност

Очаквайте новините около този проект в целия период на неговото изпълнение октомври 2022 – ноември 2023 г.

Зареди още

Култура

Стартираха номинациите за „Събитие на годината в областта на културата“

Published

on

Народно Читалище „Будителите 2017“ обявява ежегодния си конкурс „Събитие на годината в областта на културата – Габрово’22”.

„Заедно и тази година ще избираме сред събития, докоснали сърцата ни и дарили ни с надежда. На фона на войни, инфлация, срив в човешките отношения, да мислим и говорим за култура, е като да послушаме Джани Родари, който твърди, че „най-човешкото нещо би било на земята, мирът да се сключва преди войната“, казват организаторите и призовават авторите, участниците, зрителите, организаторите или спонсорите на събития да номинират събития от изминалата 2022.

Крайният срок за номинациите е 19 февруари 2022 г. Предоставени са различни възможности за гласуване:
– на email: buditelite@abv.bg
– във Фейсбук на страниците на Народно Читалище „Будителите 2017“ и Клуб на будителите Габрово.
– На входа на сградата на читалището на ул. „Николай Палаузов” № 3 /бившето Помощно училище/ – откъм Соколови къщи ще бъде поставена кутия за всички, които не предпочитат онлайн гласуването.

За събитие на годината ще може да се гласува в периода 20.02 – 20.03.2023 г. Номинацията, събрала най-много от гласовете на журито и публиката, ще бъде отличена като събитие на Габрово в областта на културата за 2022-ра година.

Наградата ще бъде връчена на церемония в края на м. март.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица