Свържи се с нас

Култура

Писателят Христо Стоянов: С Габрово в сърцето!

Published

on

Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с писателя Христо Стоянов.

снимка: Община Габрово

Аз съм – Христо Стоянов.

Лесно или трудно е да си писател и защо? – Да си писател е трудно толкова, колкото да си дърводелец. Или кочияш. Всяка професия иска своята професионална култура. Лошо е, когато дърводелецът стане писател, а писателят по принуда стане дърводелец. Тогава нито текстовете ще са текстове, нито столовете и масите ще бъдат стабилни и красиви. Колкото по-богата професионална култура притежаваш – а тя е и интелектуална, и емоционална култура – толкова по-добър професионалист си ти. Всъщност, страшно е презрителното отношение към някои презрени професии. Отскоро започнахме по този начин да се отнасяме и към политиците. Но то е, защото ни липсва именно тази, да я наречем „държавническа“ култура. Българинът разбира от всичко и това е неговата трагедия. Справка: „Ефектът Дънинг-Крюгер“…

Хората ме познават като – роден и израсъл в Смолян, но не знаят, че съм от Габрово. И това не ме радва. Веднъж в Габрово попитах една жена знае ли откъде съм, тя тропна с крак и отсече: „От тука… И се фукаме с Вас“… Това окончателно ми показа откъде съм и кой съм.

Приятелите ми са – Понякога си мисля, че са много. Понякога си мисля, че нямам. Но със сигурност най-верните ми приятели са вече Отвъд, защото докато са били на този свят с мен, не са ми дали повод да ги заподозра. Оказва се, че най-истинските приятели са тези, които не са имали възможност да ти помогнат. Защото истинският, идеалният приятел е в мислите ти. И той не е споделял с друг това, което си споделил само с него. Не те е предал. Заради това се опитвам да си доизмислям приятелите и не искам да ги проверявам. Хубаво ми е с тези, които имам наяве, а в сложни ситуации си въобразявам, че са ми помогнали. Разбира се, че имам и няколко такива, които не се налага да доизмислям. Но се опитвам да не им досаждам. Предпочитам аз да им помагам. А най-обичам да помагам на мъртвите си приятели – тогава може да се разбере кой е истински приятел. Тогава, когато помага на близките на мъртвия… Това е приятелство… А аз още не съм умрял, за да разбера това отношение на себе си.

Домът ми е – Домът ми е едно прекрасно място. Жена ми, картините, скулптурите, книгите, бюрото, лаптопа… Библиотеките, улиците, пътищата, Родината – това всичко е моят дом. Но усещането не да се върнеш, а да се прибереш, е само Габрово. Въпреки че в него нямам дом в онзи смисъл на думата, в смисъл на къща. Но в Габрово се прибирам, другаде се връщам…

Като дете обичах да – Като дете обичах да се правя на голям. Сега искам да съм дете… Обичах да мечтая и това ще престане в последния ми миг. Странно нещо – в предсмъртните си мигове дали човек продължава да мечтае. Защото мечтата е свързана с бъдещето, а там нали няма да ме има вече. И въпреки всичко…

Вкусът, който ме връща към детството, е – Попара с хляб, сирене чай и захар… Черешата-хрущялка, джанката на Дядо Дянко с кумболки, (може и комбулки – не зная), сълзите на мама, армеената чорба с натрошена препечена люта чушка и нарязан праз лук от чичо…

Когато пътувам – Си мисля какво трябва да свърша, като се върна. Защото за какво пътувам, ако не се върна да свърша нещо…

Често сънувам, но не тълкувам сънищата си. Стига ми, че се опитват да ми тълкуват чужди хора живота (дали пък не съм нечий сън? Май, освен че съм сън, съм и кошмар) Не искам да се сънувам…

Ядосвам се, когато не мога да променя света около себе си. А той се нуждае неистово от промяна…

Най-големият ми страх е – Да не би да не си свърша работата на този свят. Сигурно заради това спя по два-три часа в денонощие. Дошъл съм да свърша нещо на този свят и е страшно, ако не е това, което правя. Ами ако за друго съм дошъл? Но за каквото и да съм дошъл, да свърша поне това, което съм започнал…

Мечтая за – Толкова много неща… А времето за мечти никога не е достатъчно, защото тъкмо осъществиш някоя мечта и започваш да мечтаеш за друго. Веднъж се опитах да не мечтая… Просто няма такъв момент… Но вече писах за мечтите…

Вярвам в – Доброто… Лошото не съществува. Просто някой се опитва да направи добро някому, но неговото добро не е в мой интерес и заради това смятаме, че е лошо.

Думата, която искам да чувам за себе си е – Оказа се готин тип, не можахме да го разберем и променим по наш образ и подобие…

Въпросът, на който все още не съм отговорил, е – Докъде точно се намира безкрайността… И отвъд тази безкрайност колко безкрайна е другата безкрайност… Защото ние всички се намираме там, нали…

Моето изречение с думата „ако“ – Няма такава дума…

Моето изречение с думата „ще“ – Ами ние вече сме в това „ще“… Да си довършим работата…

Любимият ми габровски анекдот е – О, колкото и странно да е, не са анекдоти. Чешити, чешити, чешити са ми любимите в Габрово…

Габрово ли? Ами то е – Моето място за прибиране…

На габровци днес бих казал – Че е време. Време е да си помечтаем, докато осъществяваме предишната си мечта… И не е задължително мечтата да е свързана с камъка, който ти се иска да хвърлиш в градината на съседа. По-добре е с този камък да започнеш зид, защото няма камъни за хвърляне. Има само камъни за зидане.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

НГПИ „Тревненска школа“ отбеляза 100 години от създаването си

Published

on

На 6 май се състоя отбелязване на 100-годишнината от създаването на НГПИ „Тревненска школа“.

Откриването на празника се състоя в двора на училището и започна с приветствие от директора Орфей Миндов.

Своите поздрави поднесоха и официалните гости, сред които заместник-министърът на културата Румен Димитров, Елена Таскова – представител на МОН, вр.и.д. областен управител на област Габрово Мария Пенева, кметът на Община Трявна Силвия Кръстева, бивши преподаватели и други официални гости на събитието.

„Гордост за всички нас е фактът, че делото на първооснователите е подето, разширено и развито от стойностни преподаватели и талантливи ученици. Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ прославя името на Трявна не само в България, но и по света“, каза в своето слово Силвия Кръстева.

„Особено радостна съм и от обстоятелството, че и днес училището е жива и развиваща се общност. Резултатите са видими за всеки, застанал пред дипломните работи и изложбите на ученици и учители. От сърце пожелавам на НГПИ „Тревненска школа“ да продължава знаменателния си път през годините и всичко, сътворено тук, да обагря с уникалния си дух културния живот на нашия град“, допълни още Кръстева.

Състоя се и награждаване на отличените в „Национален конкурс за детска рисунка на тема Гергьовден” на НГПИ “Тревненска школа”, след което гостите имаха възможността да разгледат изложбата с творби на децата.

След официалната част се състоя шествие на майсторите дърворезбари и гостите с иконата на „Св. Георги“ – от НГПИ “Тревненска школа” до музей „Даскаловата къща“ под звуците на гайди.

В „Даскаловата къща“ се е състоял облогът между майстора Димитър Ошанеца и калфата Иван Бочуковеца, създали двата красиви тавани-слънца. В знак на почит и признателност към тях и към първомайсторите, бяха поднесени венци.

Програмата продължи с откриване на изложба „100 години – Тревненска школа“- представителна изложба на училището с творби на учениците от трите специалности: „Дърворезба“, „Интериорен дизайн“ и „Иконопис“ в галерия „Гъбенски“ на НДФ „13 века България“.

Следобед в двора на училището бе организирана Творческа работилница – „Спектър” с ментори възпитаниците от XI клас от НГПИ “Тревненска школа”, а вечерта в двора на учебното заведение се състоя концерт на група „Cool den“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Първите седем години са най-важни за човека“

Published

on

Послание от организаторите на националния фестивал „Семе българско“.

Стигнахме, защото искахме да се научим да вървим и, пораствайки, следвахме пътя си.

Стигнахме, защото имахме доверието на съидейниците си, на екипа на Община Севлиево, в лицето на д-р Иванов, на партньорите и благодетелите, на демонстраторите, изложителите, на участниците и творците, изпълнителите, на посетителите, на всички добри хора, подкрепящи каузата на фестивала: „От кълна до върха – все българско!“.

Посяхме семената на една идея, в която вярвахме със сърцата, с кръвта и надеждите си, че ако всеки предаде нататък, ще бъдем и пребъдем в името на завета ни български.

Благодарим Ви, че стигнахме дотук. Вярваме, че пътят продължава и въпреки нашите различия, посоки, ценности и стремежи, семената български живеят в нас и ние сме тези, които ще ги предадем нататък.

Екипът на рекламна агенция „ЕЛМАЗОВИ“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Изложба на Анатолий Станкулов в Галерия Видима

Published

on

На 11 май, вторник, от 18.00 часа в Галерия Видима ще се открие изложбата живопис на известния български художник и карикатурист Анатолий Станкулов.

Анатолий Станкулов е известен най-вече с работата си в областта на карикатурата и едва ли има човек в България, който да не се е усмихвал на неговите творби.

През последните 20 години, обаче е забележително и развитието на неговата живопис. Автор е на почти 30 самостоятелни изложби, повечето от които в чужбина – Ню Йорк, Вашингтон, Барселона, Париж, Бон, Пекин и др.

Член е на Съюза на българските художници, член на Съюза на българските журналисти, член на Европейската федерация на карикатуристите FECO, член на Българското дипломатическо дружество.

В настоящата изложба Анатолий Станкулов представя избрани творби от три цикъла, които се обединяват под общото заглавие на изложбата „Карнавални сънища“.

Любителите на изкуството ще могат да се запознаят творби от цикъла „Тенец“ по Йордан Радичков, творби от цикъл „Витражи“, в които автора вмъква своята интерпретация на идеята за преход от реалността към духовното и за пръв път ще бъдат показани най-новите му творби от цикъла 3D – един експеримент за извеждане на рисунката в няколко измерения.

От гледна точка на произхода на думата „карнавал“, може да се каже, че така наречената карнавалност присъства на практика във всяка една от творбите на автора.

Живописта на Анатолий Станкулов е лесно разпознаваема и неповторима. Нарисувани в маниера на илюстрацията, неговите картини са наситени с характерни за него човешки фигури и образи на животни, които са вплетени в тясно взаимодействие.

Обитателите на творбите му населяват един магичен свят, който е някъде на границата между нашата реалност и владенията на съня. Доказателство за това са и нереално ярките цветове на главните действащи фигури и избледняващия фон, някои от образите са изкривени и деформирани, контрастират красивото и гротескното.

В някои от творбите му хората са безмълвни и животните проговарят, а в някои от творбите усещаме невидимото присъствие на духовете. Сюжетите са вдъхновени от библейски сцени, фолклорни явления, обвързани с препратки към съвременната реалност, която авторът може би преживява в своите сънища.

Заедно с картините на Анатолий Станкулов ще бъде представен и нов цветен албум в голям формат, който буквално излиза от печат дни преди тази изложба и представя всички творби от трите цикъла.

Албумът е на издателство „Захарий Стоянов“, а уводните думи са на известния български критик и писател Иван Гранитски, който ще имаме честта лично да присъства и да открие изложбата на Анатолий Станкулов в галерия Видима.

„Очевидно за този художник и видимият, и невидимият свят се движат от философията на карнавала, на играта, на цялостното опоетизиране, на хармонията между Човека и Натурата.“ – пише в своите уводни думи Иван Гранитски. Всеки, който желае, ще може да си закупи албума на място след официалното откриване.

Анатолий Станкулов е роден през 1956 г. в гр. Русе. През 1982 г. завършва Архитектура в София. От 1983 до 1990 г. работи като художник в редица български вестници и списания. От 1990 до 1994 г. е издател и главен редактор на хумористично-сатиричното списание “ШУТ”. Бил е директор на рекламна агенция и арт директор на фондация. От 2011 г. е художник на вестник Дума. Илюстрирал е над 150 книги за различни български издателства. Има участия в над 600 изложби за живопис и карикатура у нас и в целия свят. Носител на множество награди от света на карикатурата.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица