Свържи се с нас

Култура

90 години от рождението на Мария Семерджиева

Published

on

В живота на всеки град има личности, хора, надраснали битието, определено им от тяхната професия, обкръжение и служебни задължения. Такава личност за Габрово бе Мария Семерджиева. Човек, съчетал в себе си любовта към родния град, историята, децата, учителското призвание, тя бе убедена, че благотворителността и добрия жест не са понятия от отминала епоха. Доказваше го и с дейността си.

Мария Александрова Семерджиева (по съпруг Анастасова) е родена на 23 юни 1930 г. в Габрово. Започва работа като учител през учебната 1948/1949 г. в Първа прогимназия – Габрово. През 1950 г. е назначена за учител по Руски език във Второ Основно училище „Неофит Рилски” – Габрово. Тук преминава целия й трудов стаж, за много габровци тя е учителката, която повече от 30 години с любов и перфекционизъм възпитава своите ученици. Благодарение на нейните усилия през 1966 г. към училището се създава клуб за интернационална дружба (КИД) „Дружба навеки” („Дружба навсегда”), който развива разностранна дейност. На 6 май 1980 г. се открива първия в страната училищен интернационален музей. В него са събрани материали, факсимилета, снимки, документи и вещи, разказващи за връзките между народите, за руските полкове при Шипченските боеве, за потомците на опълченци, Райна Княгиня, Ал. Пушкин, граф Игнатиев, Джануариъс Макгахан, ген. Столетов и др., героизма на народите от Съветския съюз в годините на Втората Световна война, свързани с блокадата на Ленинград, битката за Сталинград и др. моменти от войната. Кореспондира с военния фотограф Евгений Халдей, който изпраща свои снимки от Втората световна война, с Никола Черних – астрономът, откривател на планета „Габрово“ и мн. др. забележителни личности.

След пенсионирането си през 1985 г. приема предложението на директора на Държавен архив – Габрово Младен Радков и работи като нещатен сътрудник. Работата я среща с Елена Доскова-Рикарди, с наследниците на Васил Карагьозов, свещенник Вуцов, Теофана Крил, Михаил Шекерджиев и много други значими за Габрово личности, чиито документи стават част от Габровския архив.

През 1992 г. тя е една от инициаторките за възобновяване на дейността на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – Габрово. Председател е на Дружеството през 1994-1995 г., 1997-2000 г. Под нейно ръководство се развива разнообразна дейност. Възстановен е фонд „Хаджи Радка Пенчо Семова” за отличничка-абитуриентка от Техникум по облекло (наследник на Стопанското училище, основано и издържано от Дружеството), създаден е фонд за даровити деца „Стефана Богдан Генчева”. Мария Семерджиева започва кампания за възвръщане на дружествения имот – красивата сграда на ул. „Априловска“, подарена от Пенчо Семов и преустроена със средства на Дружеството, по проект на арх. Никола Гръблев. За целта издирва и събира необходимите документи доказващи собствеността, пише писма до Президент, Председател на Народно събрание, министри и др. с молби за съдействие за връщането му на Дружеството. Това остава без резултат, на 9 дек. 1999 г. имота е приватизиран. По този повод Семерджиева пише „…Изродихме ли се? Сигурно сме до наивност романтични и никой не може да ни разбере. Да, днес все по-трудно е човек да защити обществения и личния си морал. Нови интереси занимават ума на мнозина. Назад останаха ценностите, с които се възпитаваха поколения….”. Неуспехите никога не са я отчайвали. За нея важно е възобновяването на традициите на благотворителност, състраданието и съпричастността към чуждата болка и страдание. Установява контакти с личности и организации, за които благотворителността не е празна дума. Сред тях е и Пенчо Семов-син, който е провъзгласен за благодетелен член на Дружеството. Активно работи за възстановяване паметта за огромното дело на Стефана Богдан Генчева – най-заслужилата сред председателките на Дружеството. Освен създаването на фонда на нейно име през 1995 г. за подпомагане на даровити деца, през същата година, благодарение на усилията на дамите и тяхната председателка, Стефана Богдан Генчева е провъзгласена за Почетен гражданин на Габрово, посмъртно. Следващото значимо дело в тази посока е свързано с името на д-р Тота Венкова, първата жена-дипломиран лекар в България и една от първите стипендиантки на „Майчина грижа”.

Мария Семерджиева издирва и си кореспондира с нейни потомци за събиране сведения за живота и дейността й, изготвя родословни дървета. Паметта на тази достойна, габровка е реабилитирана. Издаден е Юбилеен вестник „Първата”. Тленните й останки са тържествено препогребани от Софийските гробища в Габрово, с литийно шествие, в двора на бившия дружествен имот, преименувана е улица, учреден е и фонд на нейно име за абитуриентка от Априловска гимназия.

По случай 150-та годишнина от рождението й, през 2005 г. в присъствието на потомци се открива неин барелеф в габровската болница, носеща името д-р Тота Венкова, на тържествена сесия на Общински съвет-Габрово, тя е обявена за Почетен гражданин на Габрово, посмъртно. Това е поредното морално удовлетворение за г-жа Семерджиева, която макар и да не е председател в тази година, отново работи активно. През април същата година е представена книгата „Сърце за всички”, на която тя е съставител и редактор. Работи и за реабилитиране паметта на друг велик габровец, Пенчо Семов, чиито тленни останки са пренесени и препогребани в Габрово през 2007 г.. Мария Семерджиева произнася слово на Панихидата.

След ползотворната работа с Държавния архив, Мария Семерджиева съдейства ръководството на Дружество „Майчина грижа” – Габрово да предаде документите си на съхранение в нашата институция. Последователна и енергична изследователка на миналото на родния град, тя е сред учредителите на комитет „Памет Габровска” през 2007 г. През следващата година г-жа Семерджиева дарява на Държавен архив – Габрово документите от дейността на Клуба за интернационална дружба „Дружба навеки” при Второ ОУ „Неофит Рилски” – Габрово, които тя успява да спаси след разрушаването на училищния музей. През следващите години дарява и свои лични документи. Тя е дарител и на Регионален исторически музей-Габрово, Национален музей на образованието и др. 2010 г. е специална за нея. Навръх своята 80-та годишнина представя книгата си „Едно дърво гора не прави – родът на дядо Метьо Христов – Чехлар” като още веднъж доказва, че е общественик и родолюбец, човек посветил себе си в изучаването и популяризирането на историята.

През 2012 г. излиза от печат книгата „По златна пепел аз вървях” – спомени от нейните срещи с писатели, журналисти, учени, потомци на бележити личности и др. За голямата си педагогическа, обществена, изследователска и дарителска дейност е многократно награждавана: носител на орден „Кирил и Методий” – І степен (1985 г.), Почетен знак на Община Габрово (2004 г.), множество грамоти, дипломи и удостоверения от държавно-обществена организация „13 века България”, Окръжен съвет на народната просвета и др.

В Държавен архив-Габрово се съхраняват документите от нейната разнообразна дейност като учител, изследовател, общественик, благодеятел във фонд на нейно име. С най-голяма сила и емоционално въздействие, обаче си остават отправените към нея благодарности от хората, на които е подала ръка в труден и безизходен момент. Такива са поетът Румен Ченков, Люба Георгиева и Елисавета Генчева – майки на болни деца, срещнали в нейно лице материална и морална опора и много други обикновени хора. Те най-вярно показват голямото, човешко сърце на Мария Семерджиева, която за мнозина от нас бе близка. Мария Семерджиева ни напусна на 13 февруари 2014 г. Едно стихотворение от неизвестен автор, публикувано вместо епилог в последната й книга „По златна пепел аз вървях..” я описват вместо хиляди други думи „…Болеше ме душата (скрито плаках)! Потъвах в кал, но никого не цапах. Сред кал да си, но да не бъдеш кален!.. Не се обръщах и не съжалявам. Едно лице и име имам само… Сърцето в рани. Но пък е голямо, накъсано на късове стотици… Сърца не се раздават по матрица. Дори и свои грешки не повтарям. Запомнени-сърцата не умират. И такта им единствен, уникален… Себеподобните сърца намират!”

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Наследници на учителка от Възраждането откликнаха на дарителската акция в НМО

Published

on

 Учителите от Априловската гимназия, 1940 година

Братовчедите Ивайло Рачев и Милен Георгиев, които са наследници на две поколения учители, първи откликнаха на обявената от Национален музей на образованието дарителска кампания. Акцията е свързана с новата външна експозиция на музея „Габрово – център на знание и просвета”, финансирана по програма „Култура 2020” на Община Габрово, и нейната цел е да провокира посетителите да потърсят своите следи в училищната история – лични, семейни или родови.

 Училищният театър в Априловската гимназия представя пиесата „Боряна“

Сред десетките училищни снимки и документи в изложбата, разгъната на около 50 линейни метра в центъра на Габрово, Рачев и Георгиев откриват бащата на Ивайло Рачев – Стефан Рачев като цигулар в оркестъра на Априловската гимназия от 1940 г.

Братовчедите посетиха музея и семейната история, свързана с образованието преди и след Освобождението, започна да се обогатява. Музеят получи дарение – дигитални снимки, свидетелства, дипломи и други документи от семейния им архив, а родът попълни фамилната история с нови факти. Ивайло Рачев, който живее във Варна, пристигна специално в Габрово, за да предаде дарението.

Цар Борис III награждава Васил Рачев Минков, учител в Габровската народна смесена Априловска гимназия, с Кавалерски  кръст с корона за граждански заслуги. 1935 г.

Ето неговия разказ: „Реализирането на музейния проект съвпадна с идеята, която имаме с моя братовчед Милен Георгиев – да съберем семейната история, да я съхраним, запишем и завещаем на поколенията, защото тя е свързана с просветното минало на Габрово и с Априловската гимназия. И не само с Габрово. Нашата прабаба Мария Стоянова Рачева – Минкова (1856 – 1932) е една от първите учителки в Девическото училище от 1871 до 1873 г. Когато Анастасия Тошева идва в Габрово като главна учителка, тя кани нашата прабаба от Стара Загора да учителства тук. Дядо ни Васил Рачев Минков е учител по български език и стенография в Априловска гимназия от 1923 до 1944 година.

Прабаба Мария и дядо Васил са учители, а баща ми Стефан и леля ми Мария (майката на Милен), са възпитаници на Априловската гимназия. Баба ми Иванка Георгиева, съпругата на дядо Васил, е завършила Педагогическото училище в Лом. Дядо Васил е разпределен там като учител през 1921 г., запознават се и създават семейство.

Уредник от музея посочва снимката със Струнния оркестър на Априловската гимназия, в който свири Стефан Василев Рачев, включена във външната експозиция.

Същата година той завършва Софийския университет, през 1923 г. полага държавен изпит за учителска правоспособност, 1924 г. получава диплома, двамата се връщат в Габрово и той започва работа в гимназията. Най-ценната снимка, която притежаваме, е на Анастасия Тошева от 1871 година – на първия випуск, с петте учителки, включително и прабаба ни Мария Стоянова Рачева.

В момента я възстановяваме, защото е с лошо качество, и ще я дарим, когато е готова. Предоставяме на музея и документи, свързани: с габровските училища Горнокрайското и „Неофит Рилски”, с училища в Лом, със Софийския университет, Министерството на народното просвещение и с цар Борис III. В една от дипломите на дядо ми пише „Васил Рачев Минков с баща Рачо Минков, с професия гостилничар“.

Васил Рачев пред паметника на Васил Априлов

Искаме да открием къде е била гостилницата на прадядо ми – била е тук някъде, в центъра на Габрово. Донесохме в музея снимка, на която дядо пие кафе с приятели, вероятно е около 1910 г. Над масата се вижда афиш за представление „Чудната хубавица“. Възможно е снимката да е направена пред нашата гостилница – историците ще кажат.

Ивайло Рачев предава дарението на Любка Тинчева, директор на НМО

Дядо Васил например е бил като режисьор в театралния училищен състав – предаваме на музея снимка от 1938 година, когато в гимназията е поставена пиесата „Боряна“. Баща ми д-р Стефан Рачев също имаше артистични наклонности. В Нови пазар, като главен лекар на белодробната болница, беше и режисьор на градския самодеен театър, създаде и два струнни оркестъра.

Предстоят ни още контакти с музея. Ще организираме и родови срещи, на които ще поканим музейните специалисти, за да запишат нова информация. Ние се стараем да събираме документи, архивът ни расте. Защото семейните легенди, които знаем, са хубави, но трябва да ги подплатим и с факти.

Мария Минкова, учителка в Габровското Девическото класно училище през 1871, 1872 и 1873. Снимката е от фонда на НМО

Благодарим на Националния музей на образованието и на Община Габрово за прекрасната идея да представят училищната история на града и да провокират неговите граждани да се обърнат към своята родова и училищна памет.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Габровци ще очертаят пътя на светлината пред библиотеката на Университета

Published

on

Габровци ще очертаят пътя на светлината пред библиотеката на Техническия университет. В четвъртък, 29 октомври, от 18.30 часа, на същото място ще се състои представянето на книгата „Манол Цоков. Джазът – Мисията на един живот“.

Преди събитието, за пръв път в Габрово ще се състои виртуален концерт в реката. Членове на читалище „Будителите 2017“ в Габрово, приятели и съмишленици, съседи, граждани, които преминават в този час наблизо, ще бъдат поканени да запалят свещичка в памет на личностите, носители на високия български дух, да я поставят в редичка по стълбите към Техническия университет в Габрово, единственото висше учебно заведение в града.

Същият ден в 17.30 часа на новия пешеходен мост в река Янтра (до НТС) ще се състои виртуален концерт с Манол Цоков. Зрителите, които ще присъстват на това първо по рода си събитие в реката, ще се отправят към библиотеката на Техническия университет и ще участват в „очертаването“ на Пътя на светлината.

Представянето на книгата за Маестрото е с участието на автора и изпълнения на джаз музиканти. Ще гостуват изпълнителите Мими Николова и Петър Железаров-пиано. Книгата е издадена като част от инициативата „Габрово -160 години творчески град“, проект на НЧ“Будителите 2017″, реализиран по Програма „Култура“ с финансовата подкрепа на Община Габрово.

„Манол Цоков е една от малцината личности в българската култура, която надскочи своята артистична суетност и посвети таланта и усилията си в културното строителство. Направи го в област, която поне до 80-те години на 20-ти век не се радваше на държавно внимание и подкрепа. Значимостта на неговото дело се измерва не само с локални мерки, но отива и много по-далеч – в национален и международен мащаб“ е оценката на автора на изследването Владимир Гаджев.

По време на събитието и по повод своя патронен празник – 1-ви ноември, читалището ще обяви своята нова инициатива – провокация към децата и младежите на Габрово.

В разгара на подготовката на Хелоуин, НЧ „Будителите 2017“ предизвикват децата, младежите и родителите да насочат енергията и вниманието си към предстоящия български празник, да се запознаят с личностите на българските будители, с живота и сътвореното от тях, да ги познават на снимка и чрез постъпките им.

Настоятелството на читалището обявява конкурс, в който могат да участват всички на възраст до 29 години и да изпратят на електронния адрес на читалището buditelite@mail.bg рисунка, колаж, или снимка на възстановка на портрет на будител, видеозапис на изпълнение на музикална, поетична или друга творба, авторско произведение – стихотворение, есе, разказ и т.н.

Участниците могат да проявят творчество и нестандартно мислене и да участват с фото и видео снимки на различни инициативи, стига да са свързани с будителството, като традиция и съвремие.

Заради епидемията конкурсът ще се проведе онлайн, срокът е до 31.12.2020, а резултатите ще бъдат обявени по повод 14 януари, рождения ден на Васил Априлов. Творците с най-оригинални произведения, участвали в конкурса, ще бъдат поканени да се включат в еднодневно пътешествие до паметните за историята на региона места, свързани с будителите и оставеното от тях духовно наследство.

„Каним ви отново да повървим заедно в светлината на стъпките на българските будители и да предадем огъня на будителството от ръка на ръка!“ – призовават от читалището по повод събитието в четвъртък.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Когато пешката става царица“

Published

on

„Когато пешката става царица“ е името на втората изложба на Анжела Минкова в галерия „Видима“, точно десет години след нейното първо представяне пред севлиевска публика. Авторката известна с многоликост в изразните средства ще представи резултатите от своята поредна трансформация.

Анжела Минкова е един от малкото художници в България, които са усвоили техниката за рисуване върху вода, още известна като Ебру, която се заражда преди повече от пет столетия по земите на древна Персия.

В търсенето на нови и неизследвани творчески територии, съдбата отвежда авторката в Истанбул, където я среща с майстор, който я обучава в тайните на това изкуство. От персийски език Аб-ру се превежда буквално като ликът на водата. Земите на Персия, се считат не само за люлка на цивилизациите, но и за родина на най-великата игра – Шахмат.

И подобно на историите от легендите, за пешката, която прави първите стъпки на шахматното поле, след многогодишни опити и експерименти, Анжела Минкова произвежда слабата фигура във всемогъща царица, за която няма недостъпни места на творческата дъска.

Анжела Минкова завършва художествена гимназия в София, а след това специализира „Илюстрация и оформление на книгата“ към ВИИИ „Николай Павлович“. През годините нейната биография се обогатява с над петдесет самостоятелни и общи изложби в страната и чужбина, награди за рисунка и графика, както и две награди на ДХС „Габрово“.

Нейните интереси се разпростират от илюстрация и графика, през живопис до скулптура, като във всяка област тя показва завидни резултати, плод на усърден труд, учение и усъвършенстване.

Всичко това тя показа и в своята първа изложба в галерия „Видима“, която със сигурност много от нашите редовни посетители си спомнят. „…от картините й личи, една особена любов към подробностите, към детайла, към измислицата, към причудливите неща, сюрреализма, към една двусмисленост, към илюстративност на мисълта, фантазията, всичко, което я вълнува и обкръжава.

Определено има любов и към пътуването, това се отразява в нейните творби, тя е един уникален творец, който се занимава не само с живопис, рисуване, графика, но и с пластика, фотография с писане на книги, поезия и много други неща. Всичко, което е в света на творчеството, я привлича и я води по нови неизучени още за нея самата пътища. Привлича я с нещо ново, неизвестно, непознато и тя успява да го овладее в най-прецизния му вид…“

Такива са били думите на Ирина Колбасова при откриването на тогавашната изложба на Анжела Минкова. Днес очите ни са насочени към новата Анжела, която ще ни омагьоса и потопи във вълшебния свят на Ебру.

Откриването ще бъде на 3-ти ноември, вторник от 18:00 ч. в галерия „Видима“ при спазване на противоепидемичните мерки. Повече за тайните на Ебру ще научат нашите гости по време на специална демонстрация на живо в галерия „Видима“, веднага след официалното откриване на изложбата.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица