Свържи се с нас

Култура

90 години от рождението на Мария Семерджиева

Published

on

В живота на всеки град има личности, хора, надраснали битието, определено им от тяхната професия, обкръжение и служебни задължения. Такава личност за Габрово бе Мария Семерджиева. Човек, съчетал в себе си любовта към родния град, историята, децата, учителското призвание, тя бе убедена, че благотворителността и добрия жест не са понятия от отминала епоха. Доказваше го и с дейността си.

Мария Александрова Семерджиева (по съпруг Анастасова) е родена на 23 юни 1930 г. в Габрово. Започва работа като учител през учебната 1948/1949 г. в Първа прогимназия – Габрово. През 1950 г. е назначена за учител по Руски език във Второ Основно училище „Неофит Рилски” – Габрово. Тук преминава целия й трудов стаж, за много габровци тя е учителката, която повече от 30 години с любов и перфекционизъм възпитава своите ученици. Благодарение на нейните усилия през 1966 г. към училището се създава клуб за интернационална дружба (КИД) „Дружба навеки” („Дружба навсегда”), който развива разностранна дейност. На 6 май 1980 г. се открива първия в страната училищен интернационален музей. В него са събрани материали, факсимилета, снимки, документи и вещи, разказващи за връзките между народите, за руските полкове при Шипченските боеве, за потомците на опълченци, Райна Княгиня, Ал. Пушкин, граф Игнатиев, Джануариъс Макгахан, ген. Столетов и др., героизма на народите от Съветския съюз в годините на Втората Световна война, свързани с блокадата на Ленинград, битката за Сталинград и др. моменти от войната. Кореспондира с военния фотограф Евгений Халдей, който изпраща свои снимки от Втората световна война, с Никола Черних – астрономът, откривател на планета „Габрово“ и мн. др. забележителни личности.

След пенсионирането си през 1985 г. приема предложението на директора на Държавен архив – Габрово Младен Радков и работи като нещатен сътрудник. Работата я среща с Елена Доскова-Рикарди, с наследниците на Васил Карагьозов, свещенник Вуцов, Теофана Крил, Михаил Шекерджиев и много други значими за Габрово личности, чиито документи стават част от Габровския архив.

През 1992 г. тя е една от инициаторките за възобновяване на дейността на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – Габрово. Председател е на Дружеството през 1994-1995 г., 1997-2000 г. Под нейно ръководство се развива разнообразна дейност. Възстановен е фонд „Хаджи Радка Пенчо Семова” за отличничка-абитуриентка от Техникум по облекло (наследник на Стопанското училище, основано и издържано от Дружеството), създаден е фонд за даровити деца „Стефана Богдан Генчева”. Мария Семерджиева започва кампания за възвръщане на дружествения имот – красивата сграда на ул. „Априловска“, подарена от Пенчо Семов и преустроена със средства на Дружеството, по проект на арх. Никола Гръблев. За целта издирва и събира необходимите документи доказващи собствеността, пише писма до Президент, Председател на Народно събрание, министри и др. с молби за съдействие за връщането му на Дружеството. Това остава без резултат, на 9 дек. 1999 г. имота е приватизиран. По този повод Семерджиева пише „…Изродихме ли се? Сигурно сме до наивност романтични и никой не може да ни разбере. Да, днес все по-трудно е човек да защити обществения и личния си морал. Нови интереси занимават ума на мнозина. Назад останаха ценностите, с които се възпитаваха поколения….”. Неуспехите никога не са я отчайвали. За нея важно е възобновяването на традициите на благотворителност, състраданието и съпричастността към чуждата болка и страдание. Установява контакти с личности и организации, за които благотворителността не е празна дума. Сред тях е и Пенчо Семов-син, който е провъзгласен за благодетелен член на Дружеството. Активно работи за възстановяване паметта за огромното дело на Стефана Богдан Генчева – най-заслужилата сред председателките на Дружеството. Освен създаването на фонда на нейно име през 1995 г. за подпомагане на даровити деца, през същата година, благодарение на усилията на дамите и тяхната председателка, Стефана Богдан Генчева е провъзгласена за Почетен гражданин на Габрово, посмъртно. Следващото значимо дело в тази посока е свързано с името на д-р Тота Венкова, първата жена-дипломиран лекар в България и една от първите стипендиантки на „Майчина грижа”.

Мария Семерджиева издирва и си кореспондира с нейни потомци за събиране сведения за живота и дейността й, изготвя родословни дървета. Паметта на тази достойна, габровка е реабилитирана. Издаден е Юбилеен вестник „Първата”. Тленните й останки са тържествено препогребани от Софийските гробища в Габрово, с литийно шествие, в двора на бившия дружествен имот, преименувана е улица, учреден е и фонд на нейно име за абитуриентка от Априловска гимназия.

По случай 150-та годишнина от рождението й, през 2005 г. в присъствието на потомци се открива неин барелеф в габровската болница, носеща името д-р Тота Венкова, на тържествена сесия на Общински съвет-Габрово, тя е обявена за Почетен гражданин на Габрово, посмъртно. Това е поредното морално удовлетворение за г-жа Семерджиева, която макар и да не е председател в тази година, отново работи активно. През април същата година е представена книгата „Сърце за всички”, на която тя е съставител и редактор. Работи и за реабилитиране паметта на друг велик габровец, Пенчо Семов, чиито тленни останки са пренесени и препогребани в Габрово през 2007 г.. Мария Семерджиева произнася слово на Панихидата.

След ползотворната работа с Държавния архив, Мария Семерджиева съдейства ръководството на Дружество „Майчина грижа” – Габрово да предаде документите си на съхранение в нашата институция. Последователна и енергична изследователка на миналото на родния град, тя е сред учредителите на комитет „Памет Габровска” през 2007 г. През следващата година г-жа Семерджиева дарява на Държавен архив – Габрово документите от дейността на Клуба за интернационална дружба „Дружба навеки” при Второ ОУ „Неофит Рилски” – Габрово, които тя успява да спаси след разрушаването на училищния музей. През следващите години дарява и свои лични документи. Тя е дарител и на Регионален исторически музей-Габрово, Национален музей на образованието и др. 2010 г. е специална за нея. Навръх своята 80-та годишнина представя книгата си „Едно дърво гора не прави – родът на дядо Метьо Христов – Чехлар” като още веднъж доказва, че е общественик и родолюбец, човек посветил себе си в изучаването и популяризирането на историята.

През 2012 г. излиза от печат книгата „По златна пепел аз вървях” – спомени от нейните срещи с писатели, журналисти, учени, потомци на бележити личности и др. За голямата си педагогическа, обществена, изследователска и дарителска дейност е многократно награждавана: носител на орден „Кирил и Методий” – І степен (1985 г.), Почетен знак на Община Габрово (2004 г.), множество грамоти, дипломи и удостоверения от държавно-обществена организация „13 века България”, Окръжен съвет на народната просвета и др.

В Държавен архив-Габрово се съхраняват документите от нейната разнообразна дейност като учител, изследовател, общественик, благодеятел във фонд на нейно име. С най-голяма сила и емоционално въздействие, обаче си остават отправените към нея благодарности от хората, на които е подала ръка в труден и безизходен момент. Такива са поетът Румен Ченков, Люба Георгиева и Елисавета Генчева – майки на болни деца, срещнали в нейно лице материална и морална опора и много други обикновени хора. Те най-вярно показват голямото, човешко сърце на Мария Семерджиева, която за мнозина от нас бе близка. Мария Семерджиева ни напусна на 13 февруари 2014 г. Едно стихотворение от неизвестен автор, публикувано вместо епилог в последната й книга „По златна пепел аз вървях..” я описват вместо хиляди други думи „…Болеше ме душата (скрито плаках)! Потъвах в кал, но никого не цапах. Сред кал да си, но да не бъдеш кален!.. Не се обръщах и не съжалявам. Едно лице и име имам само… Сърцето в рани. Но пък е голямо, накъсано на късове стотици… Сърца не се раздават по матрица. Дори и свои грешки не повтарям. Запомнени-сърцата не умират. И такта им единствен, уникален… Себеподобните сърца намират!”

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица