Култура
90 години от рождението на Мария Семерджиева
В живота на всеки град има личности, хора, надраснали битието, определено им от тяхната професия, обкръжение и служебни задължения. Такава личност за Габрово бе Мария Семерджиева. Човек, съчетал в себе си любовта към родния град, историята, децата, учителското призвание, тя бе убедена, че благотворителността и добрия жест не са понятия от отминала епоха. Доказваше го и с дейността си.
Мария Александрова Семерджиева (по съпруг Анастасова) е родена на 23 юни 1930 г. в Габрово. Започва работа като учител през учебната 1948/1949 г. в Първа прогимназия – Габрово. През 1950 г. е назначена за учител по Руски език във Второ Основно училище „Неофит Рилски” – Габрово. Тук преминава целия й трудов стаж, за много габровци тя е учителката, която повече от 30 години с любов и перфекционизъм възпитава своите ученици. Благодарение на нейните усилия през 1966 г. към училището се създава клуб за интернационална дружба (КИД) „Дружба навеки” („Дружба навсегда”), който развива разностранна дейност. На 6 май 1980 г. се открива първия в страната училищен интернационален музей. В него са събрани материали, факсимилета, снимки, документи и вещи, разказващи за връзките между народите, за руските полкове при Шипченските боеве, за потомците на опълченци, Райна Княгиня, Ал. Пушкин, граф Игнатиев, Джануариъс Макгахан, ген. Столетов и др., героизма на народите от Съветския съюз в годините на Втората Световна война, свързани с блокадата на Ленинград, битката за Сталинград и др. моменти от войната. Кореспондира с военния фотограф Евгений Халдей, който изпраща свои снимки от Втората световна война, с Никола Черних – астрономът, откривател на планета „Габрово“ и мн. др. забележителни личности.

След пенсионирането си през 1985 г. приема предложението на директора на Държавен архив – Габрово Младен Радков и работи като нещатен сътрудник. Работата я среща с Елена Доскова-Рикарди, с наследниците на Васил Карагьозов, свещенник Вуцов, Теофана Крил, Михаил Шекерджиев и много други значими за Габрово личности, чиито документи стават част от Габровския архив.
През 1992 г. тя е една от инициаторките за възобновяване на дейността на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – Габрово. Председател е на Дружеството през 1994-1995 г., 1997-2000 г. Под нейно ръководство се развива разнообразна дейност. Възстановен е фонд „Хаджи Радка Пенчо Семова” за отличничка-абитуриентка от Техникум по облекло (наследник на Стопанското училище, основано и издържано от Дружеството), създаден е фонд за даровити деца „Стефана Богдан Генчева”. Мария Семерджиева започва кампания за възвръщане на дружествения имот – красивата сграда на ул. „Априловска“, подарена от Пенчо Семов и преустроена със средства на Дружеството, по проект на арх. Никола Гръблев. За целта издирва и събира необходимите документи доказващи собствеността, пише писма до Президент, Председател на Народно събрание, министри и др. с молби за съдействие за връщането му на Дружеството. Това остава без резултат, на 9 дек. 1999 г. имота е приватизиран. По този повод Семерджиева пише „…Изродихме ли се? Сигурно сме до наивност романтични и никой не може да ни разбере. Да, днес все по-трудно е човек да защити обществения и личния си морал. Нови интереси занимават ума на мнозина. Назад останаха ценностите, с които се възпитаваха поколения….”. Неуспехите никога не са я отчайвали. За нея важно е възобновяването на традициите на благотворителност, състраданието и съпричастността към чуждата болка и страдание. Установява контакти с личности и организации, за които благотворителността не е празна дума. Сред тях е и Пенчо Семов-син, който е провъзгласен за благодетелен член на Дружеството. Активно работи за възстановяване паметта за огромното дело на Стефана Богдан Генчева – най-заслужилата сред председателките на Дружеството. Освен създаването на фонда на нейно име през 1995 г. за подпомагане на даровити деца, през същата година, благодарение на усилията на дамите и тяхната председателка, Стефана Богдан Генчева е провъзгласена за Почетен гражданин на Габрово, посмъртно. Следващото значимо дело в тази посока е свързано с името на д-р Тота Венкова, първата жена-дипломиран лекар в България и една от първите стипендиантки на „Майчина грижа”.
Мария Семерджиева издирва и си кореспондира с нейни потомци за събиране сведения за живота и дейността й, изготвя родословни дървета. Паметта на тази достойна, габровка е реабилитирана. Издаден е Юбилеен вестник „Първата”. Тленните й останки са тържествено препогребани от Софийските гробища в Габрово, с литийно шествие, в двора на бившия дружествен имот, преименувана е улица, учреден е и фонд на нейно име за абитуриентка от Априловска гимназия.
По случай 150-та годишнина от рождението й, през 2005 г. в присъствието на потомци се открива неин барелеф в габровската болница, носеща името д-р Тота Венкова, на тържествена сесия на Общински съвет-Габрово, тя е обявена за Почетен гражданин на Габрово, посмъртно. Това е поредното морално удовлетворение за г-жа Семерджиева, която макар и да не е председател в тази година, отново работи активно. През април същата година е представена книгата „Сърце за всички”, на която тя е съставител и редактор. Работи и за реабилитиране паметта на друг велик габровец, Пенчо Семов, чиито тленни останки са пренесени и препогребани в Габрово през 2007 г.. Мария Семерджиева произнася слово на Панихидата.
След ползотворната работа с Държавния архив, Мария Семерджиева съдейства ръководството на Дружество „Майчина грижа” – Габрово да предаде документите си на съхранение в нашата институция. Последователна и енергична изследователка на миналото на родния град, тя е сред учредителите на комитет „Памет Габровска” през 2007 г. През следващата година г-жа Семерджиева дарява на Държавен архив – Габрово документите от дейността на Клуба за интернационална дружба „Дружба навеки” при Второ ОУ „Неофит Рилски” – Габрово, които тя успява да спаси след разрушаването на училищния музей. През следващите години дарява и свои лични документи. Тя е дарител и на Регионален исторически музей-Габрово, Национален музей на образованието и др. 2010 г. е специална за нея. Навръх своята 80-та годишнина представя книгата си „Едно дърво гора не прави – родът на дядо Метьо Христов – Чехлар” като още веднъж доказва, че е общественик и родолюбец, човек посветил себе си в изучаването и популяризирането на историята.
През 2012 г. излиза от печат книгата „По златна пепел аз вървях” – спомени от нейните срещи с писатели, журналисти, учени, потомци на бележити личности и др. За голямата си педагогическа, обществена, изследователска и дарителска дейност е многократно награждавана: носител на орден „Кирил и Методий” – І степен (1985 г.), Почетен знак на Община Габрово (2004 г.), множество грамоти, дипломи и удостоверения от държавно-обществена организация „13 века България”, Окръжен съвет на народната просвета и др.
В Държавен архив-Габрово се съхраняват документите от нейната разнообразна дейност като учител, изследовател, общественик, благодеятел във фонд на нейно име. С най-голяма сила и емоционално въздействие, обаче си остават отправените към нея благодарности от хората, на които е подала ръка в труден и безизходен момент. Такива са поетът Румен Ченков, Люба Георгиева и Елисавета Генчева – майки на болни деца, срещнали в нейно лице материална и морална опора и много други обикновени хора. Те най-вярно показват голямото, човешко сърце на Мария Семерджиева, която за мнозина от нас бе близка. Мария Семерджиева ни напусна на 13 февруари 2014 г. Едно стихотворение от неизвестен автор, публикувано вместо епилог в последната й книга „По златна пепел аз вървях..” я описват вместо хиляди други думи „…Болеше ме душата (скрито плаках)! Потъвах в кал, но никого не цапах. Сред кал да си, но да не бъдеш кален!.. Не се обръщах и не съжалявам. Едно лице и име имам само… Сърцето в рани. Но пък е голямо, накъсано на късове стотици… Сърца не се раздават по матрица. Дори и свои грешки не повтарям. Запомнени-сърцата не умират. И такта им единствен, уникален… Себеподобните сърца намират!”
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Кукленият театър получи отличие от Китай

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.
Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.
Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.
Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.
Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.
Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.
Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.
Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация за подкрепа на културни проекти.


Култура
Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.
В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.
Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.
Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.
Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.
През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.
Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.
Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.
„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.


-
Кримипреди 5 дниКола блъсна жена, пресичаща на пешеходна пътека в Габрово
-
Любопитнопреди 4 дниАрена Механо ще бъде официално открита
-
Кримипреди един ден34-годишен пострада при падане от близо шест метра
-
Кримипреди 6 часаДрогиран и без книжка катастрофира при гонка с полицията
-
Любопитнопреди 6 дниСевлиево посреща Коледния камион на Кока-Кола
-
Новинипреди 5 дниЗдравни работници от Трявна протестираха за по-високи заплати
-
Културапреди 6 дниНовата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово
-
Културапреди 4 дниКоледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово














