Култура
90 години от рождението на Мария Семерджиева
В живота на всеки град има личности, хора, надраснали битието, определено им от тяхната професия, обкръжение и служебни задължения. Такава личност за Габрово бе Мария Семерджиева. Човек, съчетал в себе си любовта към родния град, историята, децата, учителското призвание, тя бе убедена, че благотворителността и добрия жест не са понятия от отминала епоха. Доказваше го и с дейността си.
Мария Александрова Семерджиева (по съпруг Анастасова) е родена на 23 юни 1930 г. в Габрово. Започва работа като учител през учебната 1948/1949 г. в Първа прогимназия – Габрово. През 1950 г. е назначена за учител по Руски език във Второ Основно училище „Неофит Рилски” – Габрово. Тук преминава целия й трудов стаж, за много габровци тя е учителката, която повече от 30 години с любов и перфекционизъм възпитава своите ученици. Благодарение на нейните усилия през 1966 г. към училището се създава клуб за интернационална дружба (КИД) „Дружба навеки” („Дружба навсегда”), който развива разностранна дейност. На 6 май 1980 г. се открива първия в страната училищен интернационален музей. В него са събрани материали, факсимилета, снимки, документи и вещи, разказващи за връзките между народите, за руските полкове при Шипченските боеве, за потомците на опълченци, Райна Княгиня, Ал. Пушкин, граф Игнатиев, Джануариъс Макгахан, ген. Столетов и др., героизма на народите от Съветския съюз в годините на Втората Световна война, свързани с блокадата на Ленинград, битката за Сталинград и др. моменти от войната. Кореспондира с военния фотограф Евгений Халдей, който изпраща свои снимки от Втората световна война, с Никола Черних – астрономът, откривател на планета „Габрово“ и мн. др. забележителни личности.

След пенсионирането си през 1985 г. приема предложението на директора на Държавен архив – Габрово Младен Радков и работи като нещатен сътрудник. Работата я среща с Елена Доскова-Рикарди, с наследниците на Васил Карагьозов, свещенник Вуцов, Теофана Крил, Михаил Шекерджиев и много други значими за Габрово личности, чиито документи стават част от Габровския архив.
През 1992 г. тя е една от инициаторките за възобновяване на дейността на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – Габрово. Председател е на Дружеството през 1994-1995 г., 1997-2000 г. Под нейно ръководство се развива разнообразна дейност. Възстановен е фонд „Хаджи Радка Пенчо Семова” за отличничка-абитуриентка от Техникум по облекло (наследник на Стопанското училище, основано и издържано от Дружеството), създаден е фонд за даровити деца „Стефана Богдан Генчева”. Мария Семерджиева започва кампания за възвръщане на дружествения имот – красивата сграда на ул. „Априловска“, подарена от Пенчо Семов и преустроена със средства на Дружеството, по проект на арх. Никола Гръблев. За целта издирва и събира необходимите документи доказващи собствеността, пише писма до Президент, Председател на Народно събрание, министри и др. с молби за съдействие за връщането му на Дружеството. Това остава без резултат, на 9 дек. 1999 г. имота е приватизиран. По този повод Семерджиева пише „…Изродихме ли се? Сигурно сме до наивност романтични и никой не може да ни разбере. Да, днес все по-трудно е човек да защити обществения и личния си морал. Нови интереси занимават ума на мнозина. Назад останаха ценностите, с които се възпитаваха поколения….”. Неуспехите никога не са я отчайвали. За нея важно е възобновяването на традициите на благотворителност, състраданието и съпричастността към чуждата болка и страдание. Установява контакти с личности и организации, за които благотворителността не е празна дума. Сред тях е и Пенчо Семов-син, който е провъзгласен за благодетелен член на Дружеството. Активно работи за възстановяване паметта за огромното дело на Стефана Богдан Генчева – най-заслужилата сред председателките на Дружеството. Освен създаването на фонда на нейно име през 1995 г. за подпомагане на даровити деца, през същата година, благодарение на усилията на дамите и тяхната председателка, Стефана Богдан Генчева е провъзгласена за Почетен гражданин на Габрово, посмъртно. Следващото значимо дело в тази посока е свързано с името на д-р Тота Венкова, първата жена-дипломиран лекар в България и една от първите стипендиантки на „Майчина грижа”.
Мария Семерджиева издирва и си кореспондира с нейни потомци за събиране сведения за живота и дейността й, изготвя родословни дървета. Паметта на тази достойна, габровка е реабилитирана. Издаден е Юбилеен вестник „Първата”. Тленните й останки са тържествено препогребани от Софийските гробища в Габрово, с литийно шествие, в двора на бившия дружествен имот, преименувана е улица, учреден е и фонд на нейно име за абитуриентка от Априловска гимназия.
По случай 150-та годишнина от рождението й, през 2005 г. в присъствието на потомци се открива неин барелеф в габровската болница, носеща името д-р Тота Венкова, на тържествена сесия на Общински съвет-Габрово, тя е обявена за Почетен гражданин на Габрово, посмъртно. Това е поредното морално удовлетворение за г-жа Семерджиева, която макар и да не е председател в тази година, отново работи активно. През април същата година е представена книгата „Сърце за всички”, на която тя е съставител и редактор. Работи и за реабилитиране паметта на друг велик габровец, Пенчо Семов, чиито тленни останки са пренесени и препогребани в Габрово през 2007 г.. Мария Семерджиева произнася слово на Панихидата.
След ползотворната работа с Държавния архив, Мария Семерджиева съдейства ръководството на Дружество „Майчина грижа” – Габрово да предаде документите си на съхранение в нашата институция. Последователна и енергична изследователка на миналото на родния град, тя е сред учредителите на комитет „Памет Габровска” през 2007 г. През следващата година г-жа Семерджиева дарява на Държавен архив – Габрово документите от дейността на Клуба за интернационална дружба „Дружба навеки” при Второ ОУ „Неофит Рилски” – Габрово, които тя успява да спаси след разрушаването на училищния музей. През следващите години дарява и свои лични документи. Тя е дарител и на Регионален исторически музей-Габрово, Национален музей на образованието и др. 2010 г. е специална за нея. Навръх своята 80-та годишнина представя книгата си „Едно дърво гора не прави – родът на дядо Метьо Христов – Чехлар” като още веднъж доказва, че е общественик и родолюбец, човек посветил себе си в изучаването и популяризирането на историята.
През 2012 г. излиза от печат книгата „По златна пепел аз вървях” – спомени от нейните срещи с писатели, журналисти, учени, потомци на бележити личности и др. За голямата си педагогическа, обществена, изследователска и дарителска дейност е многократно награждавана: носител на орден „Кирил и Методий” – І степен (1985 г.), Почетен знак на Община Габрово (2004 г.), множество грамоти, дипломи и удостоверения от държавно-обществена организация „13 века България”, Окръжен съвет на народната просвета и др.
В Държавен архив-Габрово се съхраняват документите от нейната разнообразна дейност като учител, изследовател, общественик, благодеятел във фонд на нейно име. С най-голяма сила и емоционално въздействие, обаче си остават отправените към нея благодарности от хората, на които е подала ръка в труден и безизходен момент. Такива са поетът Румен Ченков, Люба Георгиева и Елисавета Генчева – майки на болни деца, срещнали в нейно лице материална и морална опора и много други обикновени хора. Те най-вярно показват голямото, човешко сърце на Мария Семерджиева, която за мнозина от нас бе близка. Мария Семерджиева ни напусна на 13 февруари 2014 г. Едно стихотворение от неизвестен автор, публикувано вместо епилог в последната й книга „По златна пепел аз вървях..” я описват вместо хиляди други думи „…Болеше ме душата (скрито плаках)! Потъвах в кал, но никого не цапах. Сред кал да си, но да не бъдеш кален!.. Не се обръщах и не съжалявам. Едно лице и име имам само… Сърцето в рани. Но пък е голямо, накъсано на късове стотици… Сърца не се раздават по матрица. Дори и свои грешки не повтарям. Запомнени-сърцата не умират. И такта им единствен, уникален… Себеподобните сърца намират!”
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Васил Петров пристига в Габрово с нова концертна програма

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.
Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.
Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.
На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.
Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.


Култура
Поредно ценно дарение постъпи в Исторически музей – Дряново

През миналата седмица Исторически музей – Дряново получи поредното си ценно дарение. Госпожа Николина Христова, позната на дряновци като госпожа Зарифова, предостави на музея част от туристическата екипировка на своя съпруг Христо Косев – личност, оставила дълбока следа в туристическото движение и обществения живот на града.
Дарението включва туристическата раница на Христо Косев, обувки, палатка и връхни дрехи, с които той е провеждал своите многобройни експедиции. Наред с материалните предмети, музеят получи и безценен разказ за живота на един изключителен човек, споделен от неговата съпруга.
Христо Косев е роден през 1948 г. в село Малък Поровец, близо до Исперих. В Дряново пристига около 1976 г., когато е разпределен да започне работа като незрящ в предприятие „Успех“. Именно тук започва и неговата голяма любов към Балкана – любов, която го кара да остане завинаги в града. По думите на Николина Христова, в началото Христо вероятно е виждал повече, но с времето, по време на своите походи, започва да запомня пътеките, върховете и заобикалящия го пейзаж с изключителна точност.
Когато двамата сключват брак през 1978 г., Христо вече е член на туристическото дружество в Дряново, макар точната година на присъединяването му да не е известна. С дружеството той участва в множество походи и заема длъжността председател на „Пешеходен клуб“ в периода от 1980 до 2010 г. През годините се включва в почти всички организирани преходи, а в продължение на две поредни години – 1985 и 1986 г., заедно с Дружеството на незрящите, организира преходи по маршрута „Ком–Емине“.

Забележителна е неговата изключителна памет и ориентация. Христо Косев познава всички пътеки, върхове и техните описания. „Той помни – застава на връх и описва точно природния пейзаж, обяснява кои върхове къде се намират“, разказва Николина Христова. Тя споделя и любопитна случка по време на поход по маршрута „Ком–Емине“, когато след връх Добрила групата поема по грешна пътека: „Пред нас вървеше чичо Милко – Милко Илиев, секретар на дружеството, и той обърка пътеката. А ние с Христо викаме: „Обърка пътеката!“, а той отговори: „Е, как знаеш? Аз виждам и пак обърках.““
Освен активен турист, Христо Косев работи и в културен дом „Успех“, където организира концерти, тренира ролбол и често участва в състезания. Заедно със съпругата си пътуват из страната и чужбина, участват в експедиции, а всяка година Христо организира седемдневен преход по Балкана, като редуват различни планини, а понякога създава и напълно нови маршрути. Той познава отлично Стара планина, Рила и Пирин, а отчасти и Родопите.
Николина Христова е родом от Дряново. С Христо се запознават в предприятие „Успех“, към което е функционирала детска градина, в която тя работи. Семейството има две деца – дъщеря и син. Синът завършва екология и се занимава с изучаването на птиците. „Те имат ориентацията на баща си, не моята!“, споделя с усмивка Николина в края на своя разказ.
Исторически музей – Дряново изказва своята искрена благодарност към госпожа Николина Христова за направеното дарение, което съхранява паметта за един вдъхновяващ човек и неговата несломима любов към планината.


Култура
Исторически музей – Дряново гостува с изложба в Полски Тръмбеш

В началото на 2026 година Исторически музей – Дряново поставя начало на поредица от гостуващи събития, чрез които ще представя пред широка публика богатството от творби, съхранени във фонда на своя художествен отдел. Първото от тези събития е изложбата „Тогава и сега“, която ще бъде открита на 20 януари 2026 г. в музея в Полски Тръмбеш. Експозицията събира произведения на автори от различни поколения, стилове и епохи.
Историческият музей в Дряново от началото на своето създаване във втората половина на XX в. е събирал творби на тогавашни художници, предимно тематично и сюжетно обвързани с характера на музея, с името на Колю Фичето и неговото наследство. Създадената Художествена галерия е стартирала своята дейност през 1990 г. с творби от фонд „1300 години България“ с произведения на художници от втората половина на XX в. и дарение с творби на Иван Койчев. Когато години по-късно, двата института се сливат и когато преди няколко години се обособи художествен отдел в музейната структура, масивите на двата фонда образуваха една интересна и тематично богата колекция.
Ценно допълнение към нея са произведенията, създадени по време на традиционния национален пленер по живопис „Памет и настояще“, който ежегодно обогатява фонда с нови, съвременни пластични търсения и артистични интерпретации.

„Тогава и сега“ поставя акцент върху диалога между миналото и настоящето в изкуството – срещата на авторите от XX век и съвременните творци, които споделят различни гледни точки, но и общо вдъхновение.

Изложбата показва как произведенията, независимо от времето на своето създаване, остават мост между поколенията и носят усещане за непреходна красота и духовност.


-
Кримипреди 3 дниЖестока катастрофа с пострадал на „Орловска“ в Габрово
-
Новинипреди 3 дниОтворено писмо от Христина Стефанова
-
Кримипреди 3 дниПробация и обществено полезен труд за садиста, убил по брутален начин коте
-
Културапреди 3 дниПоредно ценно дарение постъпи в Исторически музей – Дряново
-
Кримипреди 3 дниРазбиха ОПГ за разпространение на вейпове с дрога (снимки)
-
Културапреди 3 дниВасил Петров пристига в Габрово с нова концертна програма








