Седмото издание на Националната научна конференция “Трявна и тревненци в националната история и култура” бе официално открито, днес, 23 септември, от кмета на Община Трявна Силвия Кръстева, директора на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство, гр. Трявна Юлия Нинова и главния уредник на музея Даниела Дабкова.

В двора на Старото школо, кметът на Община Трявна поздрави и благодари на целия екип на музея за успешно организираната научна конференция и пожела дерзание, успех и ползотворна работа на всички участници в научния форум.

Тази година Националната научна конференция включва представянето на 20 научни доклада на доценти и изследователи, които показват нови, неизследвани досега факти, свързани с миналото на Трявна и тревненския край – историята и приноса на бележити личности; годишнини; представители на тревненската художествена школа; строители; резбари и иконописци, работили в стотици селища на страната.

Официално бе представен и новият 6-ти том от „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство гр. Трявна“, в който са поместени факти около личностите на политика и журналист Димо Казасов и българския драматичен актьор, режисьор и театрален деец Константин Сапунов.

“Община Трявна изключително много ни съдейства при организирането на научните конференции. Хубаво е, когато виждаме положително отношение от общинското ръководство, което очевидно осъзнава значимостта на всичко това, което правим!“, сподели директорът на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в гр. Трявна.

Изложбата “Непоказвани музейни съкровища” в Старото школо представя част от картините и музейните експонати, които са реставрирани през последните години по спечелени проекти към Национален фонд “Култура” или са финансирани от бюджета на музея.

След приключване на националната конференция, всички научни доклади ще бъдат поместени и издадени от музея в научен сборник.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Документалното богатство и неговото използване за научни, икономически, справочни и други цели играе главна роля в развитието на българската архивистика. Една от първостепенните задачи на Държавен архив – Габрово е популяризиране на архивното богатство. Разнообразието от форми за популяризация и издаване на запазените реликви, по-широк достъп до тях и публикуването на интересни документи е възможност за засилване на ролята на институцията и стимулиране на интереса на широката общественост.

Използването на документалното богатство и неговата научна стойност изискват задълбочен анализ и историческа и всестранна подготовка на служителите в Държавен архив – Габрово – познаване на историческата стойност на документа, условията в които е възникнал, авторство, връзка със съответната тема. Подборът на документи не е хаотичен процес, а обект на целенасочено комплексно проучване, което следва да изясни най-характерните явления, значимост и практическата реализация. Оригиналността на документа, начинът на възпроизвеждане (ръкопис, машинопис и др.), наличие на следи от времето, степен на съхранение са също важни аспекти от осъществяване на подбора.

Съобразявайки се с това, Държавен архив – Габрово успява да популяризира и публикува стотици документи в периода 2010 – 2020 г., някои от които са експонирани за първи път. В работата си по подготовка на изданията се съобразява характера на документите със своите публики – по-широк кръг от читатели, прилагат се списъци на използваните документи, именни указатели и списъци със съкращения.

Държавен архив- Габрово участва в реализацията и популяризацията на книги, каталози и албуми на своите партньори, като например поредицата от исторически календари „Дързостта на бъдеш първи“, инициирана от Областен управител – Габрово и изготвена съвместно със сродни институции (до момента са реализирани 5 бр. календара на различна тематика: 2012 г. – „135 г. Шипченска епопея“, съвместно с Регионален исторически музей – Габрово, 2013 г. – посветена на габровските първенци от различни сфери, 2014 г. – „Индустрията в Габрово“, 2015 г. – габровския принос в научно-техническото развитие на страната, 2020 г. – „Държавниците от област Габрово“, съвместно с Исторически музей – Севлиево и Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна), Илюстрована хроника „155 събития и снимки от 155-годишната история на Габрово като град”, съвместно с РИМ – Габрово и РБ „Априлов-Палаузов” – Габрово. Изданията събират в себе си ценни документи на разнообразни теми като изявени политически и културни дейци от региона, материали, свързани с Шипченската епопея, дейността на дружества, фабрики от регионално и дори национално значение.

Основна форма на публикуване и популяризация на съхраненото богатство в последните 10 години са публикациите на експертите в периодичния печат.

Основни медийни партньори са вестниците „Сто вести”, „Тревненска седмица“ и „Росица“, а в дигиталното пространство публикациите достигат до своите читатели чрез онлайн новинарските портали „Габрово Нюз“, Dnews.bg, Novinata.bg, интернет портала на Община Габрово и фейсбук страницата на архива, като само за 2020 г. са публикувани над 30 бр. статии, посветени на различни личности и организации – 160 годишнина Габрово-град. Публикациите ползват богат изворов материал – документи и снимки, които се посрещат с любопитство.

Използването на документи се постига и чрез организиране на документални изложби, както в дигитален вид, така и експонирани в градска среда като самостоятелната изложба, посветена на генерал-майор Никола Петров – Балканеца през 2014 г., представена и на вр. Шипка, с документи и снимки от фонда на генерала с големи заслуги за Освобождението на българския народ, за утвърждаването на българската армия и държава, един от участниците в събитията на Шипка и „Габрово и габровци в архивната съкровищница” – представена през 2016 г. в гр. Резекне, Латвия. В читалнята и фоайето на Държавен архив – Габрово, както и във фоайето на университетската библиотека в Габрово бе подредена самостоятелната „Дарителство и памет”, съдържаща биографии на значими дарители и най-интересните постъпления и посветена на 60-та годишнина на Архива през 2019 г. Отличената за културно събитие на 2020 г. изложба „Карл Кандулков – архитектът и ръководител на модерно Габрово“, финансирана от Община Габрово, бе експонирана също в градска среда – на пл. „Възраждане“.

През отминалите 10 години също така бяха осъществени множество съвместни изложби, като „134 години Шипченска епопея“ (2011 г.), съвместно с РИМ – Габрово и РБ „Априлов-Палаузов“; „Габровски девически манастир „Св. Благовещение” по време на Руско-турската война, 1877 г.” (2012 г.), отново съвместно с двете институции; „Българските корени на Дилма Русеф“ (2012 г.) в партньорство с РИМ – Габрово и други архивни институции в страната, „80 години Паметник на свободата“ (2014 г.) с Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, Национален военноисторически музей, РИМ- Габрово и РБ „Априлов- Палаузов“; мобилната изложба„155 години Габрово град“ (2015 г.) – мащабен съвместен проект с РИМ- Габрово, РБ „Априлов-Палаузов“, РЕМО „Етър“, Дом на хумора и сатирата, храм „Успение Богородично“ – Габрово, Габровски Соколски манастир „Успение Богородично“, представяна и в други градове; „Научните чудеса на Габрово” от 2015 г. в партньорство с ТУ- Габрово, Регионален академичен център на БАН, Сдружение на работодателите и индустриалците, РИМ- Габрово и Габровска търговско-промишлена палата; „Личности и събития от историята на габровския хумор” (2016 г.) на Дом на хумора и сатирата, съвместно с РБ „Априлов- Палаузов; „70 г. завод „Ненко Илиев” – Севлиево“ (2016 г.); „Д-р Петър Цончев – историограф и дарител на Габрово“ от 2017 г. в партньорство с РИМ- Габрово и РБ „Априлов-Палаузов“, „Роден в Габрово“ (2017 г.) на Дом на хумора и сатирата, съвместно с Община – Габрово и Сдружение „Нашето по-голямо Габрово“, посветена на Христо Явашев – Кристо; „Руско-турската война от 1877-1878 година“ (2018 г), съвместна изложба с Националния музей на образованието, „100 години габровски футбол“ (2019 г.) на Община Габрово; „Дързостта да бъдеш първи: Министрите от област Габрово от 5 юли 1879 г. – до днес“ (2019 г.); „Събрали сме се да творим добро“ (2019 г.) по инициатива на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“, посветена на 150-годшнина на Дружеството и 60-та годишнина на Държавен архив – Габрово, отпечатана и като каталог. От 2020 г. е изложбата „Културен жест” – мащабен проект на Областна администрация – Габрово, със съдействието и на историческите музеи в Севлиево и Дряново, Музея за резбарско и зографско изкуство в Трявна, Дома на хумора и сатирата, художествената галерия „Христо Цокев“, РЕМО „Етър“, МАИР „Боженци“, къщата музей „Пеньо Пенев“, Българското национално радио и ОУ „Ран Босилек“. Тя представя бележити личности от Габрово и Габровска област, свързани с културата в различните й аспекти и бе представена онлайн в епидемичната обстановка по повод празника 24 Май. Пак през миналата година, Държавен архив подготви съвместно с Националния музей на образованието изложба „Габрово – 160 години център на знание и просвета“ – фотодокументален разказ за училищата като сгради, символи, ритуали, учебна дейност, училищен живот и най-вече снимки на ученици от различни поколения. Към настоящият момент по подготовка на интересни изложби и дигитални материали Държавен архив – Габрово си партнира особено успешно с Дом на хумора и сатирата и Женско благотворително дружество „Майчина грижа“.

Невъзможно е да бъдат изброени всички самостоятелни, съвместни и/или дигитални изложби, в които архивът е взел участие, но всички те демонстрират отдаденост към популяризирането на архивната съкровищница и докосване на широката общественост със съхраняваната историческа памет.

Ценни документи от личен произход се популяризират особено успешно сред обществеността от служителите в Държавен архив – Габрово чрез дигитални презентации пред публика. През отминалото десетилетие такива събития са организирани за дарители и приятели на архива Мария Семержиева – дългогодишна председателка на ЖБД „Майчина грижа“, учител и общественик, Йордан Хаджиев – писател, Илко Илиев – виден габровски музикант и композитор, Пеньо Рачев – стопански ръководител. По повод лични годишнини през 2020 г. бяха представени материали от житейския и творчески път на г-жа Милка Пурел – учител по руски език, краевед и общественик, а през 2016 г. и 2021 г. на г-н Христо Мандев – поет, писател, създател на Скаутски клуб – Габрово.

Във витрини, подредени в нашата институцията често се показват разнообразни документи и издания – тематични пощенски картички, оригинални документи, дарени през периода 2019-2020 г., издания на Агенцията от основаването й до 2020 г., както и такива, издадени от и в партньорство с Държавен архив – Габрово. По този начин институцията затвърждава позитивната практика да запознава отблизо обществеността с предмета на своята дейност.

Държавен архив- Габрово е институция, която съзнавайки ключовата роля на документите като основен исторически извор и памет на обществото залага на публикуването и експонирането на документалното си богатство и в бъдещата си работа.

Автор: Стела Илева,
Мл. експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

135 години от рождението на своя патрон чества Детска градина „Ран Босилек“. Там стартираха учебната година с постановката „Патиланци“ на Ловешки музикален театър, а през дните до 26 септември, когато е рожденият ден на писателя, са подготвили богата програма с четения на негови произведения, драматизации, изложба с книги, спортен празник с патилански игри. На 26 септември те ще поднесат и цветя на паметника на Ран Босилек.

Ран Босилек е роден в Габрово на 26.09.1886г. Израснал в бедно многодетно семейство, Ран Босилек се запознава с устното народно творчество от дете чрез приказки, разказвани от майка му. Завършва Априловската гимназия в Габрово (1904), после учителства там (1904–1908). Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908–1910), завършва право с докторат в Брюксел (1916). Известно време работи като адвокат, но интересът му към литературата надделява.

Ран Босилек е от малкото писатели, които се посвещават единствено на литературата за деца. Той е забележителен творец, редактор, преводач, издател, отдал повече от 50 години от живота си на децата и детската книга. Дал живот на редица иконични произведения, сред които “Я кажи ми облаче, ле бяло”, “Косе-Босе”, “Патиланци”, “Родна стряха” и “Родна реч”.Творчеството му за деца включва множество авторски текстове, както и редица обработени и преразказани народни приказки. Ран Босилек утвърждава модел, който и днес може да служи за пример как успешно да се откриват и издават стойностни произведения за деца.

Безграничната му любов към децата, лумнала от непосредственото общуване с тях като учител, е неговият най-дълбок извор на вдъхновение.Авторът на „Родна реч” и на веселите патилански истории, големият поклоник на българския фолклор смята, че на детето е нужно да се покаже цялостно животът, да се въведе то постепенно в сложните човешки отношения, да се разкрият пред него взаймоотношенията между човека и природата. Посветил е много страници на отношенията между баба и внук, деца и родители. Особено място в сърцето на селското дете заемат домашните животни. В центъра на вниманието поставя самото дете с неговите игри и мечти. В много от приказките и разказите си той защитава идеята за необходимостта от жизнерадостно творчество за малките. Това се вижда в разказите му „Патиланско царство”, „Патиланско училище” и др.Ран Босилек си поставя за цел да запознае своите малки приятели с нови, неизвестни досега за тях понятия като добро и зло, справедливост и несправедливост, труд, чест, дълг. Много от приказките на писателя са разгърнати върху основата на противоречието между доброто и злото.

Ран Босилек е един от най-добрите български преводачи на световната литературна класика за деца. Издава множество книжки с приказки от норвежки, руски, индийски, шведски, японски произход.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/