Свържи се с нас

Култура

Етърската грънчарка Клара живее в спомените на провокативния писател Христо Стоянов

Published

on

снимка: РЕМО „Етър“

В началото на 80-те години на миналия век един млад журналист от националния вестник „Отечествен фронт“ се завръща за няколко дни в родния си град Габрово. Шефът на отдел „Култура“ Петьо Бласков го командирова със задачата да направи интервю. Младият журналист избира да разговаря с майстор от музей „Етър“ и сам признава, че когато мисли за занаят, то това е грънчарството.

По същото време една млада жена, посветила се на изкуството да извайва предмети от глина, успява да съхрани габровската керамика. Задачата е поставена от директора на музея Лазар Донков. Жената привлича погледите на хиляди посетители, така че съвсем естествено е да стане обект на медиен интерес.

Днес младият журналист от началото на 80-те години на миналия век е известен писател, а жената – най-големият дарител на музей „Етър“, е успяла не само да усвои направата на габровска керамика, но и да предаде знанието си на следващо поколение грънчари.

снимка: РЕМО „Етър“

Христо Стоянов се връща в спомените си към своето интервю с Виолета Керемедчиева – Клара, когато през първата седмица от юни 2020 година посещава едно от своите любими места – музей „Етър“. Разказва с усмивка за положените в началото на кариерата си усилия да проведе разговор с грънчарката.

Отива пред грънчарницата, където вижда момиче в носия – така е облечена в спомените му, поздравява и пита за грънчаря, за да направи интервю. Виолета Керемедчиева се съгласява, но бързо става ясно, че разменените реплики трудно ще свършат работа за национален вестник. Христо Стоянов разпитва за връзката между изкуството и занаята. На всичките му въпроси Клара, която печели посетителите с усмивките и интересните си разкази, отговаря лаконично. Безкрайно изненадан, Христо Стоянов я пита какво да пише, а тя му позволява да развихри фантазията си, формулирайки нейните отговори.

Редакционната колегия на влиятелния по онова време национален вестник публикува интервюто с грънчарката Виолета Керемедчиева – Клара, а малко по-късно Петьо Блъсков, който се досеща какво е станало, се шегува с младия журналист за публикуваните разсъждения по глобални за изкуството теми. Грънчарката и журналистът повече не се срещат, но този спомен остава в съзнанието на Христо Стоянов – един от най-известните съвременни писатели на България. Понякога при посещенията си в музей „Етър“ поглежда с любопитство към грънчарската работилница – кой знае, може пък да зърне грънчарката от своето интервю. Тогава, като млад журналист, Христо Стоянов прави от него собствен разказ, вероятно затова този спомен му е толкова скъп. Като габровец се шегува – „Най-хубави са чуждите жени и собствените разкази“.

снимка: РЕМО „Етър“

Връзката на Христо Стоянов с Габрово е силна. Родният му град го провокира да напише последната си книга с разкази „100 килограма по-късно“. В тях могат да се прочетат истории на цветни хора със своя неповторима следа. Именно от тази книга по-младите поколения могат да разберат коя е Божана Циганката и кой Дико, да се запознаят или да си припомнят за други интересни образи, съхранени в масовата памет на Габрово.

Защо книгата се казва „100 килограма по-късно“? През 2019 година, когато писателят идва в родния си град, за да представи завещаната на Габрово колекция от картини, се настанява в малък хотел. Старата къща се оказва бивш родилен дом. Първият въпрос на писателя е да разбере в коя стая е родилната зала.

„Едва ли е често срещано на човек да му се отдаде да спи отново в залата, в която се е родил. Когато дойда в Габрово, настаняват ме във втора стая. Усещането е невероятно. Но когато спах за първи път в сградата, която днес е хотел, отидох и се претеглих. Бях 105 килограма. Роден съм 5 килограма и 200 грама. Значи съм се завърнал със 100 килограма повече.“ Така се ражда книгата „100 килограма по-късно“, в която също има провокации, както в останалите произведения на известния писател.

„Всеки разказ, ако е добър, е провокативен. Литературата винаги е провокация, останалото е графомания“, разсъждава Христо Стоянов, чиято мисъл не се задоволява с просто приемане на вече дадени обяснения на процеси и явления. Подлага ги на анализ, съмнява се в тях, предлага на публиката собствения си прочит. Поднася го и в „100 килограма по-късно“ – една книга с много разкази, лишени от фалш, изпълнени с живот.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Българският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“

Published

on

Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.

От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.

Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.

Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.

Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.

За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.

Зареди още

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица