Култура
Етърската грънчарка Клара живее в спомените на провокативния писател Христо Стоянов

В началото на 80-те години на миналия век един млад журналист от националния вестник „Отечествен фронт“ се завръща за няколко дни в родния си град Габрово. Шефът на отдел „Култура“ Петьо Бласков го командирова със задачата да направи интервю. Младият журналист избира да разговаря с майстор от музей „Етър“ и сам признава, че когато мисли за занаят, то това е грънчарството.
По същото време една млада жена, посветила се на изкуството да извайва предмети от глина, успява да съхрани габровската керамика. Задачата е поставена от директора на музея Лазар Донков. Жената привлича погледите на хиляди посетители, така че съвсем естествено е да стане обект на медиен интерес.
Днес младият журналист от началото на 80-те години на миналия век е известен писател, а жената – най-големият дарител на музей „Етър“, е успяла не само да усвои направата на габровска керамика, но и да предаде знанието си на следващо поколение грънчари.

Христо Стоянов се връща в спомените си към своето интервю с Виолета Керемедчиева – Клара, когато през първата седмица от юни 2020 година посещава едно от своите любими места – музей „Етър“. Разказва с усмивка за положените в началото на кариерата си усилия да проведе разговор с грънчарката.
Отива пред грънчарницата, където вижда момиче в носия – така е облечена в спомените му, поздравява и пита за грънчаря, за да направи интервю. Виолета Керемедчиева се съгласява, но бързо става ясно, че разменените реплики трудно ще свършат работа за национален вестник. Христо Стоянов разпитва за връзката между изкуството и занаята. На всичките му въпроси Клара, която печели посетителите с усмивките и интересните си разкази, отговаря лаконично. Безкрайно изненадан, Христо Стоянов я пита какво да пише, а тя му позволява да развихри фантазията си, формулирайки нейните отговори.
Редакционната колегия на влиятелния по онова време национален вестник публикува интервюто с грънчарката Виолета Керемедчиева – Клара, а малко по-късно Петьо Блъсков, който се досеща какво е станало, се шегува с младия журналист за публикуваните разсъждения по глобални за изкуството теми. Грънчарката и журналистът повече не се срещат, но този спомен остава в съзнанието на Христо Стоянов – един от най-известните съвременни писатели на България. Понякога при посещенията си в музей „Етър“ поглежда с любопитство към грънчарската работилница – кой знае, може пък да зърне грънчарката от своето интервю. Тогава, като млад журналист, Христо Стоянов прави от него собствен разказ, вероятно затова този спомен му е толкова скъп. Като габровец се шегува – „Най-хубави са чуждите жени и собствените разкази“.

Връзката на Христо Стоянов с Габрово е силна. Родният му град го провокира да напише последната си книга с разкази „100 килограма по-късно“. В тях могат да се прочетат истории на цветни хора със своя неповторима следа. Именно от тази книга по-младите поколения могат да разберат коя е Божана Циганката и кой Дико, да се запознаят или да си припомнят за други интересни образи, съхранени в масовата памет на Габрово.
Защо книгата се казва „100 килограма по-късно“? През 2019 година, когато писателят идва в родния си град, за да представи завещаната на Габрово колекция от картини, се настанява в малък хотел. Старата къща се оказва бивш родилен дом. Първият въпрос на писателя е да разбере в коя стая е родилната зала.
„Едва ли е често срещано на човек да му се отдаде да спи отново в залата, в която се е родил. Когато дойда в Габрово, настаняват ме във втора стая. Усещането е невероятно. Но когато спах за първи път в сградата, която днес е хотел, отидох и се претеглих. Бях 105 килограма. Роден съм 5 килограма и 200 грама. Значи съм се завърнал със 100 килограма повече.“ Така се ражда книгата „100 килограма по-късно“, в която също има провокации, както в останалите произведения на известния писател.
„Всеки разказ, ако е добър, е провокативен. Литературата винаги е провокация, останалото е графомания“, разсъждава Христо Стоянов, чиято мисъл не се задоволява с просто приемане на вече дадени обяснения на процеси и явления. Подлага ги на анализ, съмнява се в тях, предлага на публиката собствения си прочит. Поднася го и в „100 килограма по-късно“ – една книга с много разкази, лишени от фалш, изпълнени с живот.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
ИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“

На 2 ноември, понеделник, от 18.00 часа Исторически музей – Дряново ще представи книгата на д-р Мирела Костадинова „До всеки успял мъж стои силна жена“, документално изследване от почти 600 страници, в което двадесет и шест жени излизат от сянката на прочутите си съпрузи.
От една доста позната и дълголетна крилата мисъл за успелите мъже авторката изважда на светло 26 женски съдби. Заплита съдби и характери, драми и успехи, разкрива болки и тайни, очарова с вярност и издръжливост. Вярна на коректното си отношение към миналото, фактите и документите, Мирела Костадинова разказва само истински и достоверни истории, открити в архивните и музейните фондове на национални и регионални хранилища на българската литературна памет.
Това са жени, които са понасяли и непоносимото в дните си и са стояли уверено до своите мъже като антична колона. Отглеждали са деца, давали са вдъхновение и сила. Някои от тях са загърбвали личния си път и са поемали по друмището, за да служат за реализацията на своите съпрузи. Написаното е за мъжете, а техните половинки остават в сянка. Това е трудно решение: да бъдеш себе си и да се посветиш на другия. Д-р Костадинова събира образите на такива жени, открива способностите и силата им, защото мъжът е завършен, ако до него стои истинска жена.
Дори в сянка, героините на книгата не са губели своята индивидуалност и не са били безлични спътници. Жената е можела да отстоява себе си чрез воля и характер. Полагала е всякакви усилия, за да го има семейството. Не е навеждала глава пред трудностите и е устоявала, стиснала зъби. Нямала е право на слабост, единствено на сила. Изправяла се е очи в очи пред своя дълг, дори тогава, когато умората е побеждавала тялото ѝ.
Семейството е съществувало поради нейното стоманено търпение и устойчивост. Наред с това е подкрепяла работата и успехите на мъжа си, без да търси признание за това. За тези жени времето е запазило само откъслечни спомени, няколко снимки, писма или документи. Но пък се получи едно голямо, обемисто издание.
Когато прочетете книгата, ще останете с впечатлението, че само жената може да окрили мъжа и да го изведе там, където и ангел не би го отвел. И само жена може да освети делата и славата на мъжа, който обича. Може да го направи велик, но и да го блъсне в ъгъла на живота. Зависи какво е заслужил. Тези 26 дами са изключително силни личности и някои от тях си пробиват място и в новините на 21 век.
Книгата е отпечатана от издателство „Стилует“. Редактор е Мая Недкова, а художник е Калин Николов, който най-често илюстрира книгите на авторката. Половин час преди представянето на изданието, от 17.30 часа, в Исторически музей – Дряново ще бъде открита и документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“. Тя е съвместна инициатива на дряновския музей и Националния литературен музей, и събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Автор на изложбата отново е д-р Мирела Костадинова.
Историческият музей в Дряново кани всички, които държат на истинските истории, на вечер за книгата, за словото и за жените, които твърде дълго са стояли в сянка.

Култура
В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.
Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.
„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.
Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.
„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.
И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.
Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.
„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.
С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Култура
ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.
Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.
Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.
Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.
В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.
Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

-
Културапреди 3 дниИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“
-
Културапреди 4 дниВ село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката
-
Новинипреди 4 дниУспешен дебют за Димитър Димитров в силовия многобой
-
Новинипреди 3 дниСтарата ви кола може да ви донесе пари, а не разходи!
-
Новинипреди 3 дниГабровци ще кажат мнението си как да изглежда пазарът
-
Новинипреди 2 дниОбластният призова за повече контрол над работата на фирмите за зимно поддържане
-
Любопитнопреди 19 часаCity Grooming Studio Gabrovo скоро отваря и зоомагазин
-
Икономикапреди 2 дниГаброво е домакин на Лагер за иновации 2026 „Пространството между нас“




