Култура
Защо опитните габровки ходели с игла на пазар?
Знаете ли защо опитните габровки в миналото ходели на пазар с игла? За да надхитрят продавачките на масло, които поставяли в средата на съда една ряпа и около нея слагали маслото. Така количеството изглеждало внушително, а всъщност се спестявало значително количество от този ценен хранителен продукт.
Габровските гражданки обаче вкарват в действие иглите – бодвали в маслото и веднага им ставало ясно дали търговката прилага „селски хитринки“.

В миналото маслото се прави в буталка – издължен съд, който се стеснява в горната част, където има отвор. Най-често буталките са дървени и се създават от бъчварите. Дъските им се придържат с обръчи, както е при буретата и бъчвите. В буталката се поставя прясното мляко, а стопанката го „бие“ с дървено бутало. От време на време се долива топла вода, а избитото масло се събира в съд.
Уредникът на музей „Етър“ Румяна Денчева разказва за един от интересните предмети, които се съхраняват във фонда – керамична буталка. Материалът, от който е направена е нетрадиционен за този предмет – глина. Уредникът Румяна Денчева смята, че мъжът в семейството, за което е създадена буталката, е грънчар. Много по-късно – през 1977 година, буталката постъпва във фонда на музея. Дарението е направено от Стефан Бояджиев, а предметът е бил притежание на семейство Шкодреви.

„Буталки от керамика не се срещат често, тъй като са нетрайни. Затова смятам, че собственикът е грънчар и я създава за семейството си. Дървената буталка може да издържи много десетилетия, а тази само при един по-сериозен удар се чупи. Майсторът си е поиграл доста, за да създаде буталка от глина. Буталото, с което се бие маслото в батулката, не е запазено, но вероятно е използвано дървено. Всяка домакиня на времето сама прави маслото си. В по-късен период гражданките започват да го купуват от пазарите, където го продават селянки. И надхитряването с ряпата и иглата започва.“
От въвеждането на забрана за посещение на културни събития, заради пандемията от коронавирус приятели на музея често задават въпроса – „Вие сега какво работите на „Етър“-а?“. Инвентаризацията на съхраняваните във фонда движими културни ценности е една от важните дейности, с които се ангажира част от екипа. След преместването на хранилищата в сградата на бившето квартално училище, в използваните помещения са подредени културните ценности, осигурени са им специални условия – определена температура и влажност, за да бъдат запазени във възможно най-добър вид. Инвентаризацията е проверка и документиране на наличните във фонда културни ценности. Преглежда се не само наличността им, но и състоянието, в което се намират.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Кримипреди 2 дниНапрежение в Габрово заради побой над двама, задържани са някои от биячите
-
Новинипреди 5 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Новинипреди 6 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Новинипреди 6 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Културапреди 5 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Новинипреди 6 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли
-
Любопитнопреди 3 дниГотови ли сте за истинска италианска пица?




