Свържи се с нас

Култура

На 3 март в музей „Етър“ се възродиха спомени за освободителното движение на българите

Published

on

Антон Колев, секретар на габровския регионален клон на Национално дружество „Традиция“, има своя версия за историята на „Вратата на спомените“. Тя е на много повече от век, а върху нея са издълбани надписи, един от които съобщава за избухване на въстанието от 1876 година. Отбелязани са месец, ден и година.

И тъй като става въпрос за 9 май 1876 година, а бунтът в Нова махала – по това време село, а днес квартал на Габрово, е тогава, Антон Колев вярва, че с този надпис се съобщава именно за началото на това революционно събитие.

На 3 март в музей „Етър“ представители на дружество „Традиция“ показаха хладни и огнестрелни оръжия, предлагаха книги за личности, свързани с освободителната борба на българите.

Организацията провежда благотворителна кампания за изграждане на паметник, с която да се отбележат действията на една от четите, за които историята днес разказва доста пестеливо.

„На 3 март сме в музея, за да покажем оръжия от периода на Руско-турската освободителна война и да представим своя благотворителна инициатива, свързана с четата на Христо Патрев. Тя не е много известна, действа в района на Трявна, на Нова махала, на Жълтеш и други селища в Габровско “, разказва на посетителите Антон Колев.

снимка: РЕМО „Етър“

Секретарят на „Традиция“ смята, че четата е от около 80 човека. Войводи са Христо Патрев, Станьо Гъдев и Тодор Кирков. Битката на четата е в местността „Чукара“, където от клуб „Традиция“ искат да изградят паметника.

Мястото, където в музей „Етър“ членове на организацията представят своята благотворителна кампания, се намира до Зала 2, в която публиката може да види „Вратата на спомените“.

Антон Колев споделя разкази на хора от Нова махала, според които по време на Априлоската въстание тази врата се намира на воденица в долния край на селото. Когато влизат турските части, има опожаряване и разграбване. Вратата обаче оцелява, както и самата воденица, заради местоположението си.

Почти век по-късно, когато започва изграждането на „Етър“, вратата е пренесена и поставена на Гайтанджийската одая. Наскоро екипът на музея я замени с копие, а оригиналната врата бе представена в изложба и благодарение на положените грижи е запазена от неблагоприятните влияния.

снимка: РЕМО „Етър“

Уредникът Величка Илиева реализира свое проучване, посветено на тази врата. Официалната хипотеза е, че вратата е част от отдавна съборена Гайтанджийска одая в местността Тепавиците – днес около тунела до завод „Капитан дядо Никола” в Габрово.

Друга хипотеза е, че Вратата на спомените е била част от Регионален исторически музей-Габрово. Проучва се и трета версия – че идва от град Априлци. Вратата е интересна със своята визия и надписите, които са издълбани върху нея през различни периоди. Те отбелязват събития от 1864 до 1886 години. Последно върху нея е гравирана една розета от 1960-та.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

1 Comment

1 Comment

  1. Ненко

    04.03.2020 at 23:10

    Това не е ли Калоян ръп-ът пишман фирмаджията тръгнал обяви да пуска, че търси хора от бюрото по труда по програма… Жалка работа Калояне жалка работа…

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Проф. д-р Алекси Пухлев – един от доайените на българската медицина, родом от Габрово

Published

on

Проф. д-р Алекси Романов Пухлев

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство.

Днес, 7-ми април – професионален празник на здравните специалисти, си спомняме с уважение и признателност за проф. д-р Алекси Романов Пухлев – кардиолог и нефролог, родом от Габрово.

  Проф. д-р Алекси Романов Пухлев, ок. 1970 г.

На днешната дата през 1948 г. е основана Световната здравна организация (СЗО) – специализирана агенция към ООН, целяща постигането на “цялостно физическо, умствено и социално благоденствие” на всички народи. Това събитие става повод за честване на Ден на здравето – инициатива, която всяка година фокусира световната общественост върху текущо здравно предизвикателство. България се присъединява към СЗО още същата година и от тогава участва в програмите за противодействие на глобални заплахи за здравето, подобряване и масовизиране на медицинските услуги, установяване на редовна здравна профилактика на населението. През 1964 г. с Постановление № 32 на Министерски съвет датата 7 април е приета за професионален празник на медицинските специалисти, а Денят на здравето започва да се чества официално и у нас.

Един от представителите на България в СЗО и член на Експертната комисия по сърдечно-съдови заболявания при нея е проф. д-р Алекси Пухлев – лекар интернист, преподавател в Медицински университет – София, автор на множество академични изследвания, посветени на вътрешните болести, член на Българска академия на науките и носител на орден „Кирил и Методий“ I степен.

Родната къща на проф. д-р Алекси Пухлев на ул. „Скобелевска” №7 в Габрово, съборена през лятото на 1969 г.

Алекси Романов Пухлев е роден на 8 септември 1905 г. в гр. Габрово, в учителско семейство. Като ученик има всестранни интереси, сред които музиката – свири на цигулка в оркестъра на Априловска гимназия. През 1924 г. е приет за студент, като едновременно следва музика и медицина в София. Завършва ги успешно до 1931 г. След дипломирането си работи като общински лекар в Трявна, но през 1938 г. заминава за Германия, където специализира вътрешни болести в продължение на една година. След завръщането си работи в Терапевтичната клиника на Медицинския факултет към СУ „Св. Климент Охридски” и новопостроената тогава болница „Царица Йоанна“ в София. През 1941 г. е назначен за асистент в Медицинския факултет и прекарва няколко месеца в Лайпциг, Германия, където специализира сърдечни болести. Постепенно израства в академичната йерархия, достигайки научна степен професор и длъжностите Ръководител на Катедра по терапия на вътрешните болести и Директор на Терапевтичната клиника към университета – постове, които заема до 1975 г. В продължение на две години е ректор на Висшия медицински институт (по-късно преименуван на Медицински университет – София). Пухлев е член и председател на Научния медицински съвет при Министерство на народното здраве, един от основателите и първи председател на Съюза на научните медицински дружества, член на БАН и Академията на медицинските науки в Съветския съюз, доайен и водещ изследовател на хипертонията в България, член на множество научни съвети и редакционни колегии.

Научно-преподавателската дейност на Алекси Пухлев наброява над 80 трудове, посветени на различни сфери на вътрешните болести като диагностика и лечение на сърдечен инфаркт, проучване на балканската ендемична нефропатия и хипертония. Той е част от редакционния екип на медицински списания у нас и в чужбина и е сред авторите на учебници по вътрешни болести за студенти. Като преподавател и учен участва в международни здравни конгреси в Москва, Лондон, Ню Йорк, а в Женева работи като съветник и експерт за сърдечно-съдови въпроси към Световната здравна организация.

Информация от БТА за живота и кончината на д-р Алекси Пухлев, 29 авг.1979 г.

Проф. д-р Алекси Пухлев умира след кратко боледуване на 29 август 1979 г. Научно-клиничната му дейност е добре описана в медицинската книжнина и позната в здравните среди, включително намерила широк отзвук в много държави. Удостоен е със званието “Заслужил деятел на науката” (1965).

Държавен архив – Габрово съхранява малко по обем документи, свързани с житейския и професионален път на проф. д-р Алекси Пухлев във Ф. 1325 „Габровски, Илия Иванов (1904-1982)” – кореспонденция между него и Илия Габровски със сведения за родословното му дърво, учение и живот в София, биографични справки и портретни снимки.

Автор: Стела Илева, младши експерт Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Какви са били мерките против епидемии в Габрово преди 130 години?

Published

on

В старите Протоколни книги на Габровския градски общински съвет четем интересни сведения за мерките взети от общинските управници против разпространението на епидемия от холера, в случай, че страшната болест се появи.

На свое заседание, описано в Протокол № 42 от 13 авг. 1893 г., се вземат следните решения за предотвратяването на епидемии на територията на Община Габрово. Избира тричленна комисия от общинските съветници: Никола Гутев, Стоян Радомеров и Христо Тюлюмбаков, които съвместно с градския лекар д-р Гелбер и околийския лекар д-р Крауз да подберат здание, вън от града – под наем, за купуване, или да се изградят бараки за болни от холера в случай, че болестта се появи в Габрово.

снимка: Държавен архив – Габрово

Възлага се на комисия, в състав: Петър Г. Хайрлов с градския и околийски лекари, да приготвят три носилки за пренасяне на болните. Забранява се продажбата на хранителни продукти (зеленчуци, брашна и др.) на пазарския площад, като за място на търговия се определя градската градина на м. Падало. Пазарът за коне, магарета и коли (каруци) се определя на мястото до паметника на Капитан Дядо Никола (до Шиваров мост). Пазари за дърва да стават до р. Синкевица (в района на махала Боровото) или на м. Падалото, за тези които идват от Севлиево. Възлага се на кмета и лекарите да проучат състоянието на всички чешми, кладенци и др. източници, като се забрани употребата на тези, които не отговарят на хигиенните изисквания, а за тези които са годни, общината да достави тулумби (съдове), с които да се вади водата без да се замърсява. На разположение на лекарите се предоставя градския салон, където да се изнасят пред гражданите лекции за предпазване от холерната зараза, като при възможност тези лекции да бъдат напечатани на брошури и раздадени по всички къщи. Да се издаде заповед, с която да се забрани обработката на кожи в чертите на града, като това се извършва от Падалския мост надолу по течението на река Янтра.

Общината предвижда да се сключи заем за 10 000 лв. срещу приходите от пет касапски дюкяна, с който да се финансират мерките за защита на града от холерна епидемия, като се помоли Председателя на Севлиевския окръжен хигиенен съвет – Севлиевския окръжен управител да ходатайства за отпускането на най-малко 5 000 лв. помощ на града за погасяване на заема.

За членове на Габровската градска хигиенна комисия се назначават градския и околийския лекари, кмета Васил Грудов, помощник кмета Христо Русев, общинските съветници Петър Г. Хайрлов, Никола Т. Рашеев и Никола Гутев.

Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Онлайн представяне на изданието „155 години Габрово град“

Published

on

По случай 160-годишнината от обявяването на Габрово за град, Регионалният исторически музей започва онлайн представяне на изданието „155 години Габрово град – илюстрована хроника“.

Албумът беше създаден през 2015 г. от екип специалисти от Регионален исторически музей – Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и Държавен архив – Габрово по програма „Култура“ на Община Габрово и е богато визуализиран с фотографии, документи, издания и културни ценности от тези институции, както и от Етнографски музей на открито „Етър“ и музей „Дом на хумора и сатирата“.

снимка: РИМ – Габрово

Целта на институцията е да популяризира богатото минало на града и да позволи на широката аудитория да открие отново процесите, събитията и личностите, които го изпълват.

Представянето на хрониката, както и други изследователски материали, може да следите на интернет страницата на музея.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица