Свържи се с нас

Култура

Райчо Каролев – първият директор на Априловска гимназия

Published

on

снимка: Държавен архив – Габрово

Днес, в поредицата от личности със съществен принос в обществено-политическия живот на Габрово и България, ще ви припомним за Райчо Каролев – учител, общественик, държавен деец и книжовник.

Райчо (Рачо) Михов Каролев (1846-1928 г.) завършва Габровското взаимно и класно училище. Негов учител е Цвятко Самарджиев. Като Априлов стипендиант постъпва в Киевската духовна семинария, а след това в Духовната академия.

Той е първият габровец с начуна степен преди Освобождението. След завършването на академията получава званието “кандидат на богословските науки” със съчинението “За богомилството”.

През 1871 г. се завръща в Габрово и е назначен от местната община за учител в Габровското главно мъжко училище. По негова идея се създава курс за учителите от селските училища. Въвежда звуковата метода на преподаване и следи за прилагането ѝ във всички отделения на подготвителното училище. Заедно с Петър Генчев, Иван Гюзелев и Васил Михов изработват “Правила за учениците в Габровското училище” и програми за главните мъжки и девически училища. В този период Р. Каролев е активен театрален и читалещен деец.

През 1872 г., по предложение на габровци, той е избран за делегат от родния си град в първия епархиален събор, свикан след издигането на Иларион Макариополски за Търновски митрополит.

Райчо Каролев става първият директор на Габровската мъжка гимназия, която от 1889 г. се нарича Априловска.

По време на Априлското въстание (1876 г.) е арестуван, заедно с други габровски учители, но след месец в търновския затвор е освободен.

На 5 юли 1877 г. е избран за член на временното градско управление в Габрово, а от 15.07.1877 до 1.08.1878 г. е председател на Окръжния управителен съвет. След това е назначен за училищен инспектор в Русенска област.

През 1879 г. участва в Учредителното събрание в Търново, като е назначен от императорския руски комисар Александър Дондуков-Корсаков. Избран е за секретар на събранието. По политически убеждения той е либерал. Във II ОНС е представител от Дряновска околия, а в IV ОНС е избран от Габровска околия.

През есента на 1879 г. е назначен за инспектор на Габровската гимназия и наскоро след това повторно за неин директор. Като такъв поставя началото на музея там през 1883 г.

Райчо Каролев е министър на народното просвещение във втория кабинет на Петко Каравелов (1884-1886 г.), а впоследствие е директор на Софийската и Пловдивската мъжки гимназии.

В периода 1894-1899 г. е директор на Народната библиотека в София. Автор трудове: “Ръководство по звучна метода” (1872), “Уроци по българска черковна история” (1873), “Кратка всеобща история” Ч. I” (1881),”Ръководство по всеобща история Ч. I-II” (1882), “История на православната христянска черква” (1894), “Свещенна история на Новия завет” (1894), “Свещенна история на Вехтия завет” (1897), “История на българската черква” (1895), “Всеобща история” (1901), “История на Габровското училище” (1926). Умира в София през 1928 г.

През годините Райчо Каролев проявява организаторски способности, последователност и усърдие в работата. Влага много труд и енергия, за да постигне добри резултати в дейностите си.

Неговото име в Габрово носят средно училище и улица в централната част на града.

ДА-Габрово, Ф. 746К, оп. 5, а.е. 10, л. 1- Снимка на семейството на Михо Е. Каролев. Райчо Каролев (прав, в средата), след завръщането му от Русия, като учител в Габровската гимназия -1872 г.

ИЗТОЧНИЦИ:
Инджов, Ем. Райчо Каролев. Габрово, 2006.
Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово. С. 1934, с. 689- 694.
Палангурски, М. Учредителите. Участници в Учредителното народно събрание в Търново 10.II.-16.IV.1879 г. Енциклопедичен справочник. С., 2014, 149-150.
Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов. Състав. Даниела Цонева, Ирена Узунова. С., 2012, с. 167-168.
Априловски свод. Автор-съставител Петрана Колева. С., 2009, с. 266-268.
Ташев. Т. Министрите на България 1879-1999. Енциклопедичен справочник. С., 1999, с. 221-222.
Юбилеен сборник по отпразнуване на 50-годишнината от I-ия випуск на Габровската “Априловска” гимназия. Габрово, 1925.
Каролев Р. История на габровското училище. С., 1926
http://epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova–Raycho-Karolev-donasya-u-nas-poznaniya-za-hininovata-rakiya–koyato-lekuva-holera/212439/11/105

Автор: Иван Христов,
старши експерт в отдел „Култура и туризъм“ в Община Габрово.

* Публикацията е част от инициативата на Община Габрово и Държавен архив – Габрово за представяне на известни габровци, участници в обществено-политическия живот на Габрово и България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица