Свържи се с нас

Култура

Райчо Каролев – първият директор на Априловска гимназия

Published

on

снимка: Държавен архив – Габрово

Днес, в поредицата от личности със съществен принос в обществено-политическия живот на Габрово и България, ще ви припомним за Райчо Каролев – учител, общественик, държавен деец и книжовник.

Райчо (Рачо) Михов Каролев (1846-1928 г.) завършва Габровското взаимно и класно училище. Негов учител е Цвятко Самарджиев. Като Априлов стипендиант постъпва в Киевската духовна семинария, а след това в Духовната академия.

Той е първият габровец с начуна степен преди Освобождението. След завършването на академията получава званието “кандидат на богословските науки” със съчинението “За богомилството”.

През 1871 г. се завръща в Габрово и е назначен от местната община за учител в Габровското главно мъжко училище. По негова идея се създава курс за учителите от селските училища. Въвежда звуковата метода на преподаване и следи за прилагането ѝ във всички отделения на подготвителното училище. Заедно с Петър Генчев, Иван Гюзелев и Васил Михов изработват “Правила за учениците в Габровското училище” и програми за главните мъжки и девически училища. В този период Р. Каролев е активен театрален и читалещен деец.

През 1872 г., по предложение на габровци, той е избран за делегат от родния си град в първия епархиален събор, свикан след издигането на Иларион Макариополски за Търновски митрополит.

Райчо Каролев става първият директор на Габровската мъжка гимназия, която от 1889 г. се нарича Априловска.

По време на Априлското въстание (1876 г.) е арестуван, заедно с други габровски учители, но след месец в търновския затвор е освободен.

На 5 юли 1877 г. е избран за член на временното градско управление в Габрово, а от 15.07.1877 до 1.08.1878 г. е председател на Окръжния управителен съвет. След това е назначен за училищен инспектор в Русенска област.

През 1879 г. участва в Учредителното събрание в Търново, като е назначен от императорския руски комисар Александър Дондуков-Корсаков. Избран е за секретар на събранието. По политически убеждения той е либерал. Във II ОНС е представител от Дряновска околия, а в IV ОНС е избран от Габровска околия.

През есента на 1879 г. е назначен за инспектор на Габровската гимназия и наскоро след това повторно за неин директор. Като такъв поставя началото на музея там през 1883 г.

Райчо Каролев е министър на народното просвещение във втория кабинет на Петко Каравелов (1884-1886 г.), а впоследствие е директор на Софийската и Пловдивската мъжки гимназии.

В периода 1894-1899 г. е директор на Народната библиотека в София. Автор трудове: “Ръководство по звучна метода” (1872), “Уроци по българска черковна история” (1873), “Кратка всеобща история” Ч. I” (1881),”Ръководство по всеобща история Ч. I-II” (1882), “История на православната христянска черква” (1894), “Свещенна история на Новия завет” (1894), “Свещенна история на Вехтия завет” (1897), “История на българската черква” (1895), “Всеобща история” (1901), “История на Габровското училище” (1926). Умира в София през 1928 г.

През годините Райчо Каролев проявява организаторски способности, последователност и усърдие в работата. Влага много труд и енергия, за да постигне добри резултати в дейностите си.

Неговото име в Габрово носят средно училище и улица в централната част на града.

ДА-Габрово, Ф. 746К, оп. 5, а.е. 10, л. 1- Снимка на семейството на Михо Е. Каролев. Райчо Каролев (прав, в средата), след завръщането му от Русия, като учител в Габровската гимназия -1872 г.

ИЗТОЧНИЦИ:
Инджов, Ем. Райчо Каролев. Габрово, 2006.
Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово. С. 1934, с. 689- 694.
Палангурски, М. Учредителите. Участници в Учредителното народно събрание в Търново 10.II.-16.IV.1879 г. Енциклопедичен справочник. С., 2014, 149-150.
Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов. Състав. Даниела Цонева, Ирена Узунова. С., 2012, с. 167-168.
Априловски свод. Автор-съставител Петрана Колева. С., 2009, с. 266-268.
Ташев. Т. Министрите на България 1879-1999. Енциклопедичен справочник. С., 1999, с. 221-222.
Юбилеен сборник по отпразнуване на 50-годишнината от I-ия випуск на Габровската “Априловска” гимназия. Габрово, 1925.
Каролев Р. История на габровското училище. С., 1926
http://epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova–Raycho-Karolev-donasya-u-nas-poznaniya-za-hininovata-rakiya–koyato-lekuva-holera/212439/11/105

Автор: Иван Христов,
старши експерт в отдел „Култура и туризъм“ в Община Габрово.

* Публикацията е част от инициативата на Община Габрово и Държавен архив – Габрово за представяне на известни габровци, участници в обществено-политическия живот на Габрово и България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Библиотеката в Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова

Published

on

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова. Събитието ще се проведе на 18 ноември, от 17.30 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Елена Чамуркова е родена в Габрово. Завършва “Българска филология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” – магистър по български език и литература, а по-късно защитава докторска дисертация по политология. Дългогодишен журналист.

Била е главен редактор, водещ и репортер в Дарик радио – Велико Търново, репортер в областния всекидневник “Борба”, редактор в сайта “Болярски новини”. Била е общински съветник във Великотърновския общински съвет мандат 2019 – 2023. Първият ѝ роман „Обществена поръчка“ излиза през 2018 г. За него тя получава награда „Култура“ на община Велико Търново през 2019 г. в категорията „Дебют“.

През 2019 г. излиза романът ѝ „Изнудвачът“, изд. „Фабер“, също политически трилър, за които е отличена с награда от регионалния клон на НОЛИ. През 2021 г. излиза романът ѝ „Заговорът“ изд. “Фабер” , посветен на пандемията от КОВИД-19, а през 2023 г. излиза романът й „Спасение“, чиято сюжетна линия проследява две любовни истории на фона на българския преход.

През 2020 г. е отличена с трето място от Български център за нестопанско право в националния конкурс „Граждански будилник“ за високо художествено и смислово съдържание към темата за гражданските права и свободи по време на ограничителните мерки за борба с КОВИД – 19 за разказите „Агресия“, „Асансьор за Ники“, „Цензура“ и „Добрите думи“. Нейни разкази са публикувани в няколко сайта за литература. Три от романите ѝ са качени в платформата „Сторител”, като няколко месеца подред са в топ 50 на най-слушаните книги.

Зареди още

Култура

Габрово е домакин на вечер, посветена на майстор Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново и Интерактивният музей на индустрията в Габрово имат удоволствието да поканят всички почитатели на българската история на представянето на две издания, отдадени на живота и делото на гения на българското Възраждане – майстор Колю Фичето.

Събитието ще се състои на 13 ноември, четвъртък, от 17.30 часа в Интерактивния музей на индустрията. Гостите ще имат възможността да се запознаят с двете последни книжни издания, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“, които музея в Дряново реализира през настоящата година.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Премиерата им за Габрово ще потопи присъстващите в света на човека, превърнал се в символ на българския строителен дух и майсторство. Освен това, посетителите ще могат лично да се срещнат и разговарят с авторите на книгите, които ще споделят своя поглед към наследството на Колю Фичето и неговия принос за развитието на архитектурата и строителството през Възраждането.

Изданията са част от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението Колю Фичето, които се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

Зареди още

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица