Свържи се с нас

Култура

Райчо Каролев – първият директор на Априловска гимназия

Published

on

снимка: Държавен архив – Габрово

Днес, в поредицата от личности със съществен принос в обществено-политическия живот на Габрово и България, ще ви припомним за Райчо Каролев – учител, общественик, държавен деец и книжовник.

Райчо (Рачо) Михов Каролев (1846-1928 г.) завършва Габровското взаимно и класно училище. Негов учител е Цвятко Самарджиев. Като Априлов стипендиант постъпва в Киевската духовна семинария, а след това в Духовната академия.

Той е първият габровец с начуна степен преди Освобождението. След завършването на академията получава званието “кандидат на богословските науки” със съчинението “За богомилството”.

През 1871 г. се завръща в Габрово и е назначен от местната община за учител в Габровското главно мъжко училище. По негова идея се създава курс за учителите от селските училища. Въвежда звуковата метода на преподаване и следи за прилагането ѝ във всички отделения на подготвителното училище. Заедно с Петър Генчев, Иван Гюзелев и Васил Михов изработват “Правила за учениците в Габровското училище” и програми за главните мъжки и девически училища. В този период Р. Каролев е активен театрален и читалещен деец.

През 1872 г., по предложение на габровци, той е избран за делегат от родния си град в първия епархиален събор, свикан след издигането на Иларион Макариополски за Търновски митрополит.

Райчо Каролев става първият директор на Габровската мъжка гимназия, която от 1889 г. се нарича Априловска.

По време на Априлското въстание (1876 г.) е арестуван, заедно с други габровски учители, но след месец в търновския затвор е освободен.

На 5 юли 1877 г. е избран за член на временното градско управление в Габрово, а от 15.07.1877 до 1.08.1878 г. е председател на Окръжния управителен съвет. След това е назначен за училищен инспектор в Русенска област.

През 1879 г. участва в Учредителното събрание в Търново, като е назначен от императорския руски комисар Александър Дондуков-Корсаков. Избран е за секретар на събранието. По политически убеждения той е либерал. Във II ОНС е представител от Дряновска околия, а в IV ОНС е избран от Габровска околия.

През есента на 1879 г. е назначен за инспектор на Габровската гимназия и наскоро след това повторно за неин директор. Като такъв поставя началото на музея там през 1883 г.

Райчо Каролев е министър на народното просвещение във втория кабинет на Петко Каравелов (1884-1886 г.), а впоследствие е директор на Софийската и Пловдивската мъжки гимназии.

В периода 1894-1899 г. е директор на Народната библиотека в София. Автор трудове: “Ръководство по звучна метода” (1872), “Уроци по българска черковна история” (1873), “Кратка всеобща история” Ч. I” (1881),”Ръководство по всеобща история Ч. I-II” (1882), “История на православната христянска черква” (1894), “Свещенна история на Новия завет” (1894), “Свещенна история на Вехтия завет” (1897), “История на българската черква” (1895), “Всеобща история” (1901), “История на Габровското училище” (1926). Умира в София през 1928 г.

През годините Райчо Каролев проявява организаторски способности, последователност и усърдие в работата. Влага много труд и енергия, за да постигне добри резултати в дейностите си.

Неговото име в Габрово носят средно училище и улица в централната част на града.

ДА-Габрово, Ф. 746К, оп. 5, а.е. 10, л. 1- Снимка на семейството на Михо Е. Каролев. Райчо Каролев (прав, в средата), след завръщането му от Русия, като учител в Габровската гимназия -1872 г.

ИЗТОЧНИЦИ:
Инджов, Ем. Райчо Каролев. Габрово, 2006.
Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово. С. 1934, с. 689- 694.
Палангурски, М. Учредителите. Участници в Учредителното народно събрание в Търново 10.II.-16.IV.1879 г. Енциклопедичен справочник. С., 2014, 149-150.
Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов. Състав. Даниела Цонева, Ирена Узунова. С., 2012, с. 167-168.
Априловски свод. Автор-съставител Петрана Колева. С., 2009, с. 266-268.
Ташев. Т. Министрите на България 1879-1999. Енциклопедичен справочник. С., 1999, с. 221-222.
Юбилеен сборник по отпразнуване на 50-годишнината от I-ия випуск на Габровската “Априловска” гимназия. Габрово, 1925.
Каролев Р. История на габровското училище. С., 1926
http://epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova–Raycho-Karolev-donasya-u-nas-poznaniya-za-hininovata-rakiya–koyato-lekuva-holera/212439/11/105

Автор: Иван Христов,
старши експерт в отдел „Култура и туризъм“ в Община Габрово.

* Публикацията е част от инициативата на Община Габрово и Държавен архив – Габрово за представяне на известни габровци, участници в обществено-политическия живот на Габрово и България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица