Култура
Ганчо Танев – габровецът, който се посвети на Габрово
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габров за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение и благодарност за журналиста и краеведа Ганчо Танев – габровецът, който се посвети на Габрово.
Ганчо Танев е роден на 29 октомври 1927 г. в Габрово. Завършва Априловската гимназия през 1946 г. През същата година започва работа като нещатен сътрудник на вестник „Борба”, по-късно е негов кореспондент). От септември 1953 г. работи в редакцията на вестник „Балканско знаме” (до юли 1955 г. вестникът се нарича „Стахановски глас”), като заема различни длъжности: заместник главен редактор, главен редактор, отговорен секретар. От 1974 г. е водещ редактор на изданието на вестника „Панорама на окръга”, в който до 1987 г. публикува интересни и четивни материали за забравени личности, събития, факти. Тук Ганчо Танев успява да разчупи шаблонния поглед към миналото, настоящето и перспективите на Габровския регион. Повече от 30 години от живота му са отдадени на някогашния габровски окръжен вестник. Пенсионира се през 1987 г.
Годините след своето пенсиониране посвещава на краеведска дейност – да изследва, запазва и популяризира историята на Габрово. Това за него не е просто работа, а смисъл, призвание и мисия. От 1994 г. изготвя справки „Листчета от Габровкия календар”, „Габровски исторически календар”, „Календар Габрово” и др., които се публикуват на страниците на вестник „100 вести” и се четат в радиоефира. Подготвя и юбилейното издание „Говори Габрово”, посветено на 50-та годишнина на габровското радио. Работи усърдно и прецизно по съставянето на сборниците „Почетните граждани на Габрово” (2003 г.), съвместно с Държавен архив – Габрово. След публикуването на сборника, продължава издирванията си за пропуснатите живи към 1922-1923 г. опълченци, които не са намерили място в списъка с отличените на тогавашното Габровско градско обшинско управление. За тази си дейност, през 2003 г. той пише следното: „..От днешната Габровска област в този списък са пропуснати 78 живи тогава опълченци. И Габрово остава в дълг към тях. Надявам се да намеря възможност някой ден да съобщя поне техните имена.”. Той е съавтор на първата книга от Библиотека „Памет Габровска” „Чардафон Велики” (2006 г.), съвместно с друг изследовател на габровската история Ангел Илиев. Поради големия интерес и изчерпването на изданието, подготвят и издават през 2009 г. второ допълнено издание. Издава справочника„Кой кой е в Габрово” – 1 част, заедно с дъщеря си Румяна Николова. За него Ганчо Танев събира и подготвя за печат над 500 справки и допълнително над 880 справки по анкетни карти на сътрудници. За краеведски календар „Кръгли годишни от габровското минало и настояще за 2004 г.” изготвя 598 справки, без да са включени информациите за народни, храмови и други празници. Издава поредицата „Кой, какво, кога” за кръгли годишнини от габровското минало и настояще (2001 – 2003, 2007 г.). Към март 2008 г. работи по следните свои творби: „Една разходка из старо Габрово”, проектирано като албум, „Габровска гордост и… срам”, „Смях и бодилчета”, „Книга за Габровската индустрия”, „Книга за опълченците от Габровско”, „Габрово в приписки”, „Габрово в дати”, които не успява да отпечата. Машинописните им варианти са съхранени и предадени в Габровския архив. Като сътрудник на вестник „100 вести”, от август 2008 г., води рубриката „Старите габровски улици“. През 2009 г. издава сборника „Спомени за Лъката”, базиран на изследването на краеведа Стефан Александров. Автор е на множество публикации, радиопредавания и др.
Отличителни черти на цялостната му дейност като журналист, изследовател, краевед и общественик са прецизността, точността и обективността. Ето как сам определя работата си: „…Трябва да се извличат, събират, ситематизират и отсяват хиляди данни от десетки справочни издания и хиляди публикации. В стотици случаи е нужна многократна проверка, съпоставяне и откриване на точните факти…”.
Ганчо Танев е член на Съюза на българските журналисти от 1960 г., председател на Журналистическото дружество в Габрово от 1962 до 1982 г. Той е сред учредителите на Граждански комитет „Памет Габровска” през 2007 г., който си поставя за цел „обединяване на усилията за издирване, популяризиране и съхранение на историческата истина, героизма, положителния опит, традициите и практическите достижения в духовния и стопанския живот на Габровския край от миналото и настоящето”. Любител на пътешествията, обикаля цяла България и запечатва в снимки изгледи от планини, Черно море и р. Дунав на десетки негативни ленти, които както всички свои документи, точно и прецизно подрежда и запазва. Награждаван с орден „Кирил и Методий” – ІІ степен през 1977 г., Почетен знак „Златен Хирон” на Община Габрово през 2003 г. за издането „Почетните граждани на Габрови”, съвместно с Държавен архив – Габрово. Носител е на почетна значка „Златното перо” на Съюза на българските журналисти, значка „Отличник на Комитета за опазване на природната среда”, множество юбилейни медали, грамоти и др. Почива на 16 март 2010 г.
Още приживе лично дарява на Държавен архив – Габрово документи от дейността си като журналист и изследовател, включително и изданията „Панорама на окръга” към в. „Балканско знаме”, водена от него.
През 2012 г. неговите наследници Любимир Танев и Румяна Николова даряват още документи, които са формирани като фонд № 1628 на името на Ганчо Танев. Те са обработени и са достъпни за потребителите на архивна информация в читалнята на габровския архив.
Отвъд фактите, за Ганчо Танев говорят многобройните му изследвания и публикации, свързани с точното изясняване на богатото минало на Габрово като личности, места, събития. Като истински журналист и човек с гражданска позиция, той винаги е бил критичен към залитането в двете крайности – на тотално превъзнасяне и/ли тотално отричане. Всичко в името на родния град и истината.
На визитната си картичка бе написал: „Ганчо Танев – габровец”.
Автор: Цветомира Койчева,
Началник на отдел „Държавен архив” – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
На християнския празник Петровден младите и амбициозни младежи от Интеракт клуб Севлиево откриха поетичен кът на членовете на Литературен кабинет „Пеньо Пенев” към Народно читалище „Развитие-1870“ в парк „Черничките“.
Идеята на младежите беше приета присърце от община Севлиево, Ротари клуб Севлиево и разбира се, от членовете на Литературен кабинет „Пеньо Пенев” и Народно читалище „Развитие-1870”.
Сумата, събрана за каузата на Интеракт клуб Севлиево е прецедент – 1 200лева. Парите са набавени на традиционния мартенски базар, организиран от членовете на Интеракт. А това е доказателство, че гражданите на Севлиево имат много добро отношение към поезията. На откриването на поетичния кът Президентът на Интеракт клуб – Калоян Тодоров дефинира накратко поезията – „Когато животът стане монотонен и разпилян, в него се намесва поезията, за да го подреди.
Поезията е всичко онова, което чувстваме и не можем да обясним, защото поезията може да говори вместо нас. Тя изказва скритите ни чувства.” А водещият Борислав Маринов даде думата на председателя на литературен кабинет „Пеньо Пенев”- Димитър Васин, защото той най-красноречиво може да говори за поезията -„Поезията е жажда. Няма нищо по-хубаво от това, че идеята на членовете на Интеракт клуб Севлиево е намерила толкова хубава форма.
Такава алея на поезията няма. Нека няма в сърцата ви и лоша дума. Ако мога да ви пожелая нещо, то е да вървите само напред и нагоре. Много хубави думи да чувате занапред – обич, обич и пак обич! Ние от Литературния кабинет няма да ви забравим! Подали сме ръка на пишещите – заповядайте при нас! Дарихте ни с много обич!”
Президентът на Ротари клуб Севлиево за следващата ротарианска година – Марияна Петрова също адмирира идеята на Интеракт клуб – Севлиево – „Развълнувана съм. Много е вдъхновяваща идеята, която осъществиха нашите приятели от Интеракт клуб Севлиево.
Уникална инициатива, която показва, че младите хора са дълбоко вдъхновени от изкуството и успяват да докоснат поетите. Гордост е да видим чувствата на поетите върху поставените постери. Поздравявам ви сърдечно.”
А секретарят на Народно читалище „Развитие-1870” – Нели Тотева – Георгиева поздрави гостите и прочете благодарствен адрес – „Скъпи приятели, от името на Народно читалище „Развитие-1870” и от Литературен кабинет „Пеньо Пенев” ви благодарим за реализирането на идеята, с която популяризирахте литературните творби на членовете на Литературен кабинет „Пеньо Пенев” в парк „Черничките”.
„Пожелаваме любовта към изкуството във всички негови форми да присъства в живота Ви, защото както казва Хелвеций – „Задачата на изкуството е да вълнува сърцата.” Бъдете благословени!”, Нели Тотева – Георгиева – секретар на Народно читалище „Развитие-1870“.
Всички гости на събитието си тръгнаха с обич и вдъхновение от вечерта, в която бяха „посадени” в парк „Черничките” думите, които извират от най-дълбокото на душите на севлиевските и утвърдени поети…
*Снимки: Минчо Тодоров.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Габровският драматичен театър ще представи пред публика най-новия спектакъл от репертоара си – „Салиери“ на режисьора Петринел Гочев. Премиерата ще се състои на 7 юли, вторник, от 19.00 часа на голямата сцена в театъра.
Спектакълът е направен по пиесата „Амадеус“ на английския драматург и сценарист Питър Шафър. Участват актьорите Димо Димов, Таня Йоргова и Петко Петков, със специалното участие на пианистката Инес Симеонова. Художник и сценограф на постановката е Гергана Лазарова – Рънкъл. Преводът на текста е от Мария Змийчарова.
Първоначално замислен като моноспектакъл от режисьора, впоследствие „Салиери“ е разработен като спектакъл, заради богатото идейно съдържание на текста и възможностите за синкретични експерименти на сцената. Освен актьорското превъплъщение, което зрителите очакват да видят във всяка една театрална постановка, тук ще има живо изпълнение на автентични класичски музикални произведения. Представление, в което музиката има главна действаща роля. Представление за съперничество и борба, за разкъсващото отчаяние да живееш в сянката на гениалността и въпреки това да твориш и оставиш следа след себе си. Представление, което ще Ви разходи из историята на музиката като в интерактивен музей, в което ще се изкачите по стълбицата на музикалната хармония, за да откриете колко самотно е на върха.
Режисьорът Петринел Гочев и габровската трупа създават постановката специално за честването на Международния ден на театъра на 27 март тази година в украинския град Николаев по покана на Николаевския академичен художествен руски драматичен театър. Възникналата пандемична обстановка, предизвикана от Ковид-19, осуети изявата на ДТ „Рачо Стоянов“. Това даде възможност за ново режисьорско преосмисляне и прочит на пиесата от Питър Шафър, което публиката ще види на 7 юли на габровска сцена.
В ролята на Антонио Салиери ще влезе Димо Димов, който от години работи с Петринел Гочев. Зрителите познават майсторски изиграните му роли от четири постановки на режисьора: „Ромео и Жулиета“, 2013 г., „Жана д’Арк“, 2015 г., „За Първото българско царство: Отшелника“, 2018 г. и „Свекърва“, 2019 г. Последната изява на Димо Димов е в спектакъла „Орото ламя е“, 2020 г. на режисьора Васил Дуев.
Интересно за зрителите ще бъде участието на пианистката Инес Симеонова, която е корепетитор-преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. Тя ще изпълни на две пиана подбрани откъси от творчеството на Моцарт – „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“, „Реквием“, втора част от „ХХIII концерт за пиано“, част от сонатите. Освен тях публиката ще чуе изпълнението ѝ на втора част от „Концерт за пиано и оркестър“ от Антонио Салиери, кратки откъси от произведенията на Хендел, Карл Филип Емануел Бах и Шопен.
Инес Симеонова е завършила пиано и магистратура в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Има многобройни участия в наши и международни музикални проекти, отличия и награди от български и чуждестранни конкурси. Сред тях са: II награда и специална награда за българско произведение от VII Академичен конкурс по камерна музика, 2017 г., II награда от XI Международен клавирен конкурс „Албер Русел“, 2016 г., I награда от VI Академичен конкурс по камерна музика, 2016 г., III награда и участие в Lancaster Piano Festival, в Пенсилвания, САЩ, 2015 г., II награда от Международния клавирен конкурс „Шуман-Брамс“, 2014 г., II награда от IX Международен конкурс „Франц Шуберт“ за камерна музика, 2013 г., майторски клас в Академия Тадини, Ловере, Италия, 2012 г. и наградата на професорите от VII Международен пиано фестивал-конкурс, Сан Даниеле, Италия през 2011 г. Инес Симеонова е участвала също в Международния фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO, 2017 г., в 48-я Международен фестивал „Софийски музикални седмици“, 2017 г. и във фестивала „Tansen Samaroh“ Гвалиор, Индия, 2014 г.
В спектакъла „Салиери“ живото изпълнение на потпури от Моцарт, Салиери, Хендел, Карл Филип Емануел Бах и Шопен, е привилегия, с която режисьорът Петринел Гочев смело експериментира!
Билети могат да бъдат закупени от касата на театъра, всички каси ИзиПей/EasyPay и онлайн.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за Недялко Каранешев–български художник, учител по изобразително изкуство в Априловска гимназия, историк и общественик.
Недялко Каранешев е роден на 16 февруари 1876 г. в с. Хотница, Великотърновско, в семейството на Константин Трифонов Каранешев – учител, опълченец и почетен гражданин на Габрово. Недялко Каранешев учи последователно в родното си село, Горна Оряховица и Велико Търново, като по време на ученическите години проявява траен интерес към изобразителното изкуство.
Обучението му го среща с митрополит Климент (със светско име Васил Друмев – възрожденски, един от основателите на Българското книжовно дружество и два пъти министър-председател на България), който впечатлен от заложбите на бъдещия художник, заедно с горнооряховското поборническо-опълченско дружество „Шипка”, спомага за приемането му през 1898 г. в Държавното рисувателно училище в София. Там негови преподаватели са известните български художници проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов и проф. Никола Кожухаров. След успешното завършване през 1902 г. Недялко Каранешев специализира живопис в Академия на изящните изкуства във Флоренция, Италия, под менторството на проф. Джовани Фатори – педагог и участник в т. нар. „Макиайоли” – кръг италиански художници, известни със своите жанрови сцени и пейзажи в духа на импресионизма.
Недялко Каранешев се завръща в България и до 1908 г. учителства последователно в Горна Оряховица и в Дряново. В продължение на 10 години, до 1918 г. е учител по изобразително изкуство в Априловска гимназия в Габрово. Паралелно преподава и в габровското Девическо училище, където води курсове по приложни изкуства до 1923 г. Заедно със Стефан Ковачев –художник и учител по рисуване, организират множество изложби, както на свои творби, така и ученически. През 1912 г. Каранешев и Ковачев работят по направата на бюста на Продан Тишков – Чардафон.
Пейзажната и портретна живопис с маслени бои върху платно и пресован картон са характерни за неговото творчество. Негов е портретът на Васил Априлов, откупен от габровските индустриалци и подарен на Цар Фердинанд по случай откриването на жп линията Габрово – Царева ливада през 1912 г.. Основни сюжетни линии в неговите творби са Възраждането и освобождението на България.
След пребиваването си в Габрово, Недялко Каранешев се установява в Велико Търново. Паралелно с учителската си дейност, участва в изографисването на църкви и манастири в Търновската епархия и е автор на публикуваната през 1927 г. книга, посветена на историята на Петропавловския манастир. Създава първата частна художествена галерия извън София – първоначално в Горна Оряховица, а след това – в дома си на ул. „Читалищна“ № 10 във Велико Търново. Рисува възрожденски архитектурни шедьоври и манастири в Арбанаси, Велико Търново, Габрово, като проучва тяхното създаване. Интересът към историческото наследство, Каранешев комбинира с учителството и в резултат на това изготвя лекции, статии и летописни бележки, насочени към учениците и посветени на редица революционери и дейци като Никола Войновски, Панайот Хитов, Васил Левски, Христо Ботев, Колю Фичето и др. Каранешев е и автор на стихове и краеведски изследвания – резултат на активната му събирателска дейност.
За своята дългогодишна обществена деятелност, и поп повод 80-та му годишнина, през 1956 г. Недялко Каранешев е удостоен с орден „Кирил и Методий” I-ва степен. Умира на 10 март 1964 г. във Велико Търново. Градската галерия в Горна Оряховица и до днес носи името му, а негови произведения са ценно притежание на частни колекции и галерии както в България, така и в Италия.
Лични документи на художника, негови снимки, кореспонденция, реферати и статии с краеведска тематика се съхраняват в Държавен архив – Габрово във фонд на негово име. Част от архивното му наследство се съхранява и в Държавен архив – Велико Търново и Централен държавен архив – София.
Автор: Стела Илева Младши,
експерт в Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
-
Новинипреди 4 дниПочина Таня Стойкова, главен архитект на Габрово
-
Новинипреди 4 дниЛекари от МБАЛ „Света София“ с безплатни прегледи в МБАЛ „Свети Иван Рилски“
-
Кримипреди 6 дниБелезници за габровец, отглеждал канабис в дома си
-
Новинипреди 6 дниЗабранява се къпането в реки и язовири
-
Новинипреди 3 дниНовите случаи на коронавирус в Габровско са на мъже, неживеещи тук
-
Кримипреди 7 дниПровериха паркове, градини и габровско нощно заведение
-
Любопитнопреди 6 дниТоплес моделът Силвия Юрукова с титла за екзотика
-
Любопитнопреди 5 дниКандидатстването в осми клас – възможност и предизвикателство