Свържи се с нас

Култура

Модерните мъже са носели тази дреха!

Published

on

Бяла памучна дреха, тип гащеризон, с къси крачоли и тънки презрамки, бродирана със син конец. Какво е това? За много от посетителите на изложбата „Мъжки времена” и до сега е загадка. В интерес на истината доста от тях предположиха, че става въпрос за интимна женска дреха, предназначена да подсили въображението на съпруга. Всъщност, това е нощница, носена от мъж. Влиянието е европейско и навлиза с модернизацията на българското възрожденско общество.

Когато през пролетта на 2019 г. в музей „Етър” бе открита изложбата „Мъжки времена”, като закачка с посетителите организаторите стартираха игра – да се познае предмет, поставен в рамка.

снимка: Музей „Етър“

Част от посетителите се решиха да пуснат предположенията си в специално подготвената кутия. Верните отговори, че показаното е мъжка нощница, са едва 39. Интересни са мненията на част от непозналите участници – престилка за готвене, бански костюм, рокля на готвачка, танцувална булчинска носия, престилка на бръснар, мъжки гащеризон без дъно, за по-лесна употреба, кюлоти за първа брачна нощ.

„Разбираемо е недоумението на съвременниците, непознаващи развитието на мъжкото бельо, което се появява по нашите географски ширини с модата на „опнатите гащи”, както българите наричат тогава панталоните. Европейската тенденция да се носи костюм бавно навлиза с връщането на наши сънародници, учили или живели в странство след средата на ХІХ век”, казва уредникът в музей „Етър” Румяна Денчева.

снимка: Музей „Етър“

До този момент, на практика, мъжете не носят бельо, а по-дългата горна риза, запасана в потурите, предпазва кожата от протриване от грубия абян плат. За нощница или пижама и дума не може да става.

Румяна Денчева разказва, че се спи на пода под общи завивки от цялото домакинство, наброяващо често няколко семейства – от най-възрастния домовладика, през сина и снахата (останали под бащиния покрив, да доизгледат възрастните), семействата на техните вече женени синове и неженените дъщери. Като се има предвид, че събличането по риза се брои за голота и е недопустимо дори пред близки, можем да си представим каква революция в бита е преобличането за вкъщи и още повече – за сън. Но и това време идва.

снимка: Музей „Етър“

„В бита на заможните граждани се появяват мебели – маси, столове, спални, които съпругите, поучени от вносните журнали и девическите училища, с чувство за естетика и женски умения, декорират с покривки, кувертюри, чаршафи, бродерии, дантели, завеси. С навлизането на панталоните от по-тънък вълнен плат и съответната им риза с две предници, става наложително носенето на долни гащи. И не само това – в леглото, застлано с чаршафи, съпругът не може да легне с дрехите, с които цял ден е бил на работа. Културата на ежедневието налага мъжът да има специално облекло за сън, което първоначално е дълга риза, а по-късно – различни по вид и украса гащеризони с разнообразна дължина на крачолите, с шлиц на нужните места, или познатите ни пижами от тънък памучен плат. И понеже конфекцията е непозната, всяка съпруга по свое усмотрение и желание, с помощта на готови кройки или по съвети на жени – близки роднини и приятелки, шие спалното бельо на съпруга и синовете си. Така върху тази толкова интимна дреха се появяват бродерии, галони, набори, приготвени с много търпение, свян и копнеж, но толкова нехарактерни за днешния ден, колкото и за спящите на пода предци.”

Изборът на мъжката нощница за загадка към изложбата бе закачка от страна на музейните специалисти към посетителите. Но не бива да се подминават както познавателния момент – да се покаже развитието на бельото, така и провокацията – гостите на „Етър”-а да развихрят въображението си.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Култура

Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

Published

on

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.

В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.

От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.

В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.

Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица