Свържи се с нас

Култура

Модерните мъже са носели тази дреха!

Published

on

Бяла памучна дреха, тип гащеризон, с къси крачоли и тънки презрамки, бродирана със син конец. Какво е това? За много от посетителите на изложбата „Мъжки времена” и до сега е загадка. В интерес на истината доста от тях предположиха, че става въпрос за интимна женска дреха, предназначена да подсили въображението на съпруга. Всъщност, това е нощница, носена от мъж. Влиянието е европейско и навлиза с модернизацията на българското възрожденско общество.

Когато през пролетта на 2019 г. в музей „Етър” бе открита изложбата „Мъжки времена”, като закачка с посетителите организаторите стартираха игра – да се познае предмет, поставен в рамка.

снимка: Музей „Етър“

Част от посетителите се решиха да пуснат предположенията си в специално подготвената кутия. Верните отговори, че показаното е мъжка нощница, са едва 39. Интересни са мненията на част от непозналите участници – престилка за готвене, бански костюм, рокля на готвачка, танцувална булчинска носия, престилка на бръснар, мъжки гащеризон без дъно, за по-лесна употреба, кюлоти за първа брачна нощ.

„Разбираемо е недоумението на съвременниците, непознаващи развитието на мъжкото бельо, което се появява по нашите географски ширини с модата на „опнатите гащи”, както българите наричат тогава панталоните. Европейската тенденция да се носи костюм бавно навлиза с връщането на наши сънародници, учили или живели в странство след средата на ХІХ век”, казва уредникът в музей „Етър” Румяна Денчева.

снимка: Музей „Етър“

До този момент, на практика, мъжете не носят бельо, а по-дългата горна риза, запасана в потурите, предпазва кожата от протриване от грубия абян плат. За нощница или пижама и дума не може да става.

Румяна Денчева разказва, че се спи на пода под общи завивки от цялото домакинство, наброяващо често няколко семейства – от най-възрастния домовладика, през сина и снахата (останали под бащиния покрив, да доизгледат възрастните), семействата на техните вече женени синове и неженените дъщери. Като се има предвид, че събличането по риза се брои за голота и е недопустимо дори пред близки, можем да си представим каква революция в бита е преобличането за вкъщи и още повече – за сън. Но и това време идва.

снимка: Музей „Етър“

„В бита на заможните граждани се появяват мебели – маси, столове, спални, които съпругите, поучени от вносните журнали и девическите училища, с чувство за естетика и женски умения, декорират с покривки, кувертюри, чаршафи, бродерии, дантели, завеси. С навлизането на панталоните от по-тънък вълнен плат и съответната им риза с две предници, става наложително носенето на долни гащи. И не само това – в леглото, застлано с чаршафи, съпругът не може да легне с дрехите, с които цял ден е бил на работа. Културата на ежедневието налага мъжът да има специално облекло за сън, което първоначално е дълга риза, а по-късно – различни по вид и украса гащеризони с разнообразна дължина на крачолите, с шлиц на нужните места, или познатите ни пижами от тънък памучен плат. И понеже конфекцията е непозната, всяка съпруга по свое усмотрение и желание, с помощта на готови кройки или по съвети на жени – близки роднини и приятелки, шие спалното бельо на съпруга и синовете си. Така върху тази толкова интимна дреха се появяват бродерии, галони, набори, приготвени с много търпение, свян и копнеж, но толкова нехарактерни за днешния ден, колкото и за спящите на пода предци.”

Изборът на мъжката нощница за загадка към изложбата бе закачка от страна на музейните специалисти към посетителите. Но не бива да се подминават както познавателния момент – да се покаже развитието на бельото, така и провокацията – гостите на „Етър”-а да развихрят въображението си.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Култура

Стартира конкурсът „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“

Published

on

Стартира Четвъртото издание на националния конкурс „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“. Крайният срок за участие е 10 април 2024 г., а седмица по-късно ще бъдат обявени победителите.

На 10 май изпратените за участие в конкурса плашила ще бъдат експонирани в различни части на музея. Награждаването на отличените ще се състои на 19 май. Ако на 30 и 31 март посетите музей „Етър“, може да си вземете билет с творческо преживяване „Претвори традициите!“. Той осигурява възможност да се разходите в музея, да се запознаете с особеностите на традиционното плашило и да направите свое. Може да включите своето плашило в националния конкурс на музей „Етър“ или да го вземете със себе си, за да Ви пази градината!

За първи път конкурс за плашила е организиран от екипа на музей „Етър“ през 2009 г. Плашилото – това човекоподобно чучело, облечено в стари дрехи, натъпкани със слама, направено, за да плаши и прогонва птиците от селскостопанските градини – някога е будело страх, а днес образът му провокира смях и веселие у габровци, прочути с чувството си за хумор, остроумието си и способността си да се самоиронизират. Изработените за конкурсите през 2015 г. и 2016 г. плашила „дефилираха“ на ежегодния международен габровски Карнавал.

Целта на конкурса е да се провокира интереса на участниците да се запознаят с традициите в направата на бостански плашила, използвани за опазване на реколтата; да се насърчат творческите способности и фантазията на младите хора; да се стимулира умението на децата да работят с различни естествени материали. В конкурса могат да се включат както индивидуални, така и групови творби.

Категориите са две – „Традиционно плашило“ и „Плашило в пенсия“. Всички плашила в категория „Традиционно плашило“ трябва да бъдат изработени от природни материали (дърво, хартия, глина, слама, текстил и др.). При изработване на плашилата за тази категория, е добре участниците максимално да се придържат към представата за традиционните плашила, използвани до 80-те години на XX век.

За категорията „Плашило в пенсия“ е допустимо използването на елементи от синтетични материали, а свободните интерпретации и богатото въображение са силно окуражавани.

Участниците, класирани на първо, второ, трето място във всяка от категориите получават предметни награди и отличителен документ. По преценка на журито, допълнително могат да бъдат учредени специални и поощрителни награди.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица