Свържи се с нас

Култура

„Дарени предмети, споделени истории”

След 50 години всяко нещо се превръща в история. Вашата също може да е разказана чрез дарение.

Published

on

Ако един предмет Ви е много скъп и искате да бъде запазен, най-добре е да го дарите на музей. Няма никаква гаранция, че хората, дори най-близките, биха го съхранили. Прехвърлянето му от „ръка на ръка”, времето, неправилното боравене с него – всичко това са фактори, които водят до компрометиране и дори до унищожаване на любимите вещи. В музея – напротив, за тях се грижат специалисти, които ги съхраняват във фонд и ги включват в изложби, за да бъдат показани по най-добрия начин пред широката публика.

В изложбата „Дарени предмети, споделени истории”, която бе открита в „Зала 2” на музей „Етър”, са представени част от постъпили културни ценности, благодарение на дарителската кампания, посветена на 55-годишнината на музея.

Главният уредник Ваня Донева акцентира върху факта, че предметите – в известна степен, допълват историята на музея. Така е с дарението, свързано с наследниците на фамилия Сакови. Сакова къща е една от емблемите на „Етър” – разпознаваем обект, популярен от милионите професионални и любителски снимки.

снимка: Музей „Етър“

„В къщата експозицията е сборна. Ние нямаме предмети от рода Сакови. Такива постъпиха от дарение и ще бъдат разположени в самата къща”, каза Ваня Донева.

Сега посетителите могат да видят дарението на известния габровски род в изложбата „Дарени предмети, споделени истории”. Става въпрос за вещи, използвани във фамилията от началото до 30-те години на ХХ век.

Уредникът Даниела Димкова обработва с голям интерес дарението на Елена Михайлова от Саковия род. Тя предоставя вещи, използвани от Димитър Саков и съпругата му Мария – дамско бельо от началото на ХХ век, красиво портмоне от черно кадифе, чадър за предпазване от слънце, бронзова бонбониера, сервиз със сини растителни орнаменти, лъжичка за причастие, детско облекло. Даренията на представители на Саковия род продължават да постъпват в музея.

снимка: Музей „Етър“

Бивши и настоящи членове на екипа на „Етър” също се включват в дарителската кампания. Техните предмети постъпват в отдел „Духовна култура”. Уредникът Величка Илиева разказва за Анна Едгар Купецка, работила в „Етър” до края на 70-те години на ХХ век.

Елитен екскурзовод, тя говори отлично немски език. Започва работа на повикване – при посещение на делегации, след което е ангажирана за постоянно. 90-годишна днес, Анна Купецка живее в Германия и прави няколко дарения на музей „Етър”. В изложбата са представени книги с шевици от 30-те години на ХХ век. Те, сами по себе си, са библиографска рядкост.

Екскурзоводът Дамян Христов остава в музейната история с многобройни дарения. В изложбата може да се види икона от края на ХІХ век, принадлежала на баба му Тота от село Жълтеш. Във фонда на отдел „Занаяти” също постъпват дарения, които поетапно ще бъдат показвани в изложбата. Уредникът Росица Бинева представя предмети на мебелиста Димо Царев и на медникаря Цонко Тотевски.

снимка: Музей „Етър“

От думите й става ясно, че Маргарита Мънчева – първи екскурзовод в музея, дарява предмети на баща си Димо Димов, останал в паметта на габровци като Димо Царев. През 30-те години на миналия век го смятат за цар в занаята, откъдето идва и този прякор. Димо Царев изработва мебели и се усъвършенства професионално, следвайки световните тенденции.

В изложбата могат да се види и сервиз на майстор Цонко Тотевски, който е класически представител на медникарството. Съдбата го отвежда в Разград, където прави неуспешен опит да обучи свой наследник.

снимка: Музей „Етър“

Изложбата „Дарени предмети, споделени истории” ще бъде допълвана и обновявана във времето. Кампанията, посветена на 55-годишнината на музей „Етър” продължава. Дори да се съмнявате в стойността на един предмет, не го изхвърляйте, а се обърнете към музейните специалисти. Една на пръв поглед обикновена вещ може да бъде свидетелство за живота на хората от дадена епоха. И не забравяйте, след 50 години всяко нещо се превръща в история. Вашата също може да бъде разказана чрез направено дарение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица