Свържи се с нас

Култура

Премиера на „Години любов“ и прожекция на филма „Невена Коканова. Пътуване“

Премиера на книгата „Години любов“ и прожекция на филма „Невена Коканова. Пътуване“

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

На 7 март в Музея на хумора и сатирата е премиера на книгата „Години любов“ и прожекция на новия документален филм „Невена Коканова. Пътуване“. Представянето ще се състои от 18.00 часа в Залата на жирафите и е част от националното турне „Години любов“.

На 3 декември 2018 година, по случай 80-годишнината от рождението на първата дама на българското кино, „Книгомания” издаде биографичната книга „Години любов. Невена Коканова” – автор е журналистът Георги Тошев.

„Невена беше обичана и ще продължава да бъде обичана.

Жена и актриса.

Тя е от малцината в съвременното ни изкуство със статут на истинска звезда. Извоюва си го сама. Напук на системата, на предразсъдъците, на догмите.

В живота бе скромна, изглеждаше така, сякаш по нищо не се отличава от другите. Това не беше поза. Това бе тя.

Днес мнозина имат претенции, че са я познавали. Особено след смъртта ѝ, когато няма как да бъдат опровергани. Но тя допусна малцина до себе си.
Събрах спомените на хора, които са се докоснали до нея през годините. Някои за миг, други за по-дълго.” – Георги Тошев

Заглавието на книгата е неслучайно – кореспондира с първия важен филм в кариерата на Невена Коканова „Години за любов”, но и очертава звездния път на актрисата – да бъде обожавана от публиката си завинаги.

„С любов се оцелява. Няма друго оръжие срещу проблемите в този живот. Той сякаш ни е даден, за да се борим за него…“ – споделя тя в последното си интервю с Георги Тошев през 1999 г.

Макар за журналиста това да е втора книга, която подготвя в почит към голямата звезда на българското кино (първата е от 2009 г., „Невена Коканова. Коя съм…”), за първи път публикува цялото си интервю с нея. То е много лично – като изповед, дълго и наситено с нюанси, тъй като засяга различни, чисто общочовешки теми от живота, етапите от кариерата й, разкрива светогледа и мъдростта ú.

„Откривам, че животът е прекрасен, а аз съм частичка от всемирнината хармония. Аз съм артистка, животът е моето хоби.”

„Години любов” припомня „Лицата на Невена” от дебюта й в „Две победи” (1956), първата голяма роля – на Ема (в „Години за любов”), първата изява на театралната сцена, първата любов, участията в главна роля в „Тютюн”, „Дами канят” – една от най-успешните комедии на българското кино, единствената й изява като режисьор – довършвайки филма на съпруга си Л. Шарланджиев „Трите смъртни гряха” (1980), изборът да напусне или да остане в България и други важни моменти от творческия ú път.

Първият стрес в киното за бъдещата звезда, разказва Г. Тошев, идва от факта, че тя не умее да свири на пиано. По сценарий героинята ú Ема трябва да може. Взимат аксесоарите от ръцете й и ги слагат на друго момиче, професионална пианистка. След време „босоногата Жулиета”, както я наричат, споделя: „Още с първия филм разбрах, че киното е лъжа и измама. Важното е умело да лъжеш”.

На 23 години Невена е звезда на най-големия кинофорум в света. Председателят на журито – френският писател Андре Мороа целува ръката на Коканова с думите: „Вие ме развълнувахте!“.

Много от фотографиите в „Години живот” се публикуват за пръв път – те са от личния архив на Невена Коканова и Теодора Шарланджиева. Ще видим първата дама на българското кино като дете, а после и като начинаеща артистка в Ямболския театър; сполетяна рано от успеха, току-що омъжена, щастливо усмихната съпруга и майка. Включените в книгата портрети от 50-те години са запечатали първите моменти от осъзнаването на силата на своята женственост пред влюбеното око на камерата. Георги Тошев е подбрал и снимки от бенефиса за 60-ия й рожден ден, скромно отбелязан с „Важното е да си желана“ в театър „Възраждане“. В края на изданието е поместена пълната филмография на Невена Коканова, богато илюстрирана и с кадри от Българската национална филмотека.

„Част от това една жена да бъде красива, е да използва красотата си. Трябва да вярва, че може да преобърне света, когато пожелае. Е, действителността често се оказва в конфликт с фантазията, но не и при Невена. У нея има съблазън. Еротична естетика, която привлича силните и отблъсква слабите, чуждите.” – Георги Тошев

Ако потърсим връзката на Невена Коканова с Габрово – тя започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години през 1957 г. в Ямболския драматичен театър, без да има специално образование. След това играе в Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Именно в Габрово се състои и сватбата и с режисьора Любомир Шарланджиев, а обядът с гостите – в Соколовския манастир. Години по-късно в края на дните й ракът я принуждава да се усамоти в Балкана – в с. Иглика, Габровско. На представянето Георги Тошев ще разкаже и други любопитни факти от времето, в което великата актриса е свързана с града.

На място гостите на събитието ще могат да закупят и екземпляр от биографията „Години любов“ и да вземат автограф от автора й.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица