

Култура
Премиера на „Години любов“ и прожекция на филма „Невена Коканова. Пътуване“
Премиера на книгата „Години любов“ и прожекция на филма „Невена Коканова. Пътуване“

снимка: Дом на хумора и сатирата
На 7 март в Музея на хумора и сатирата е премиера на книгата „Години любов“ и прожекция на новия документален филм „Невена Коканова. Пътуване“. Представянето ще се състои от 18.00 часа в Залата на жирафите и е част от националното турне „Години любов“.
На 3 декември 2018 година, по случай 80-годишнината от рождението на първата дама на българското кино, „Книгомания” издаде биографичната книга „Години любов. Невена Коканова” – автор е журналистът Георги Тошев.
„Невена беше обичана и ще продължава да бъде обичана.
Жена и актриса.
Тя е от малцината в съвременното ни изкуство със статут на истинска звезда. Извоюва си го сама. Напук на системата, на предразсъдъците, на догмите.
В живота бе скромна, изглеждаше така, сякаш по нищо не се отличава от другите. Това не беше поза. Това бе тя.
Днес мнозина имат претенции, че са я познавали. Особено след смъртта ѝ, когато няма как да бъдат опровергани. Но тя допусна малцина до себе си.
Събрах спомените на хора, които са се докоснали до нея през годините. Някои за миг, други за по-дълго.” – Георги Тошев
Заглавието на книгата е неслучайно – кореспондира с първия важен филм в кариерата на Невена Коканова „Години за любов”, но и очертава звездния път на актрисата – да бъде обожавана от публиката си завинаги.
„С любов се оцелява. Няма друго оръжие срещу проблемите в този живот. Той сякаш ни е даден, за да се борим за него…“ – споделя тя в последното си интервю с Георги Тошев през 1999 г.
Макар за журналиста това да е втора книга, която подготвя в почит към голямата звезда на българското кино (първата е от 2009 г., „Невена Коканова. Коя съм…”), за първи път публикува цялото си интервю с нея. То е много лично – като изповед, дълго и наситено с нюанси, тъй като засяга различни, чисто общочовешки теми от живота, етапите от кариерата й, разкрива светогледа и мъдростта ú.
„Откривам, че животът е прекрасен, а аз съм частичка от всемирнината хармония. Аз съм артистка, животът е моето хоби.”
„Години любов” припомня „Лицата на Невена” от дебюта й в „Две победи” (1956), първата голяма роля – на Ема (в „Години за любов”), първата изява на театралната сцена, първата любов, участията в главна роля в „Тютюн”, „Дами канят” – една от най-успешните комедии на българското кино, единствената й изява като режисьор – довършвайки филма на съпруга си Л. Шарланджиев „Трите смъртни гряха” (1980), изборът да напусне или да остане в България и други важни моменти от творческия ú път.
Първият стрес в киното за бъдещата звезда, разказва Г. Тошев, идва от факта, че тя не умее да свири на пиано. По сценарий героинята ú Ема трябва да може. Взимат аксесоарите от ръцете й и ги слагат на друго момиче, професионална пианистка. След време „босоногата Жулиета”, както я наричат, споделя: „Още с първия филм разбрах, че киното е лъжа и измама. Важното е умело да лъжеш”.
На 23 години Невена е звезда на най-големия кинофорум в света. Председателят на журито – френският писател Андре Мороа целува ръката на Коканова с думите: „Вие ме развълнувахте!“.
Много от фотографиите в „Години живот” се публикуват за пръв път – те са от личния архив на Невена Коканова и Теодора Шарланджиева. Ще видим първата дама на българското кино като дете, а после и като начинаеща артистка в Ямболския театър; сполетяна рано от успеха, току-що омъжена, щастливо усмихната съпруга и майка. Включените в книгата портрети от 50-те години са запечатали първите моменти от осъзнаването на силата на своята женственост пред влюбеното око на камерата. Георги Тошев е подбрал и снимки от бенефиса за 60-ия й рожден ден, скромно отбелязан с „Важното е да си желана“ в театър „Възраждане“. В края на изданието е поместена пълната филмография на Невена Коканова, богато илюстрирана и с кадри от Българската национална филмотека.
„Част от това една жена да бъде красива, е да използва красотата си. Трябва да вярва, че може да преобърне света, когато пожелае. Е, действителността често се оказва в конфликт с фантазията, но не и при Невена. У нея има съблазън. Еротична естетика, която привлича силните и отблъсква слабите, чуждите.” – Георги Тошев
Ако потърсим връзката на Невена Коканова с Габрово – тя започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години през 1957 г. в Ямболския драматичен театър, без да има специално образование. След това играе в Драматичен театър „Рачо Стоянов“.
Именно в Габрово се състои и сватбата и с режисьора Любомир Шарланджиев, а обядът с гостите – в Соколовския манастир. Години по-късно в края на дните й ракът я принуждава да се усамоти в Балкана – в с. Иглика, Габровско. На представянето Георги Тошев ще разкаже и други любопитни факти от времето, в което великата актриса е свързана с града.
На място гостите на събитието ще могат да закупят и екземпляр от биографията „Години любов“ и да вземат автограф от автора й.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир


10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.
Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.
В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.
В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.
Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.



Култура
Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново


Излезе от печат последната книга на историка Димитър Минчев Димитров „Творческо наследство“. Сборникът се издава от Исторически музей – Дряново, с финансовата подкрепа на Община Дряново и Платформата АГОРА. Негов редактор е Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, а коректор на изданието е Бояна Пенчева, журналист и редактор на печатния ежедневник „100 Вести“. Предпечатът е дело на ИК „Колонел“ – Габрово, а книжното тяло е отпечатано от „Фабер“ – Велико Търново.
В „Творческо наследство“ са поместени авторски материали за музейното дело в Дряново и Дряновския край, публикувани в научни издания, годишници и периодичен печат. Те разкриват аспекти от дейността на Историческия музей в Дряново по опазване и популяризиране на културното наследство.
Сборникът „Творческо наследство“ може да бъде открит в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчан онлайн от официалния сайт. През месец октомври 2025 г. предстои и неговото официално представяне, което ще се състои в града на майстор Колю Фичето.
Димитър М. Димитров е роден през 1943 г. в дряновското село Ритя. Той е историк по образование, свързва професионалното си развитие с музейното дело. Той е един от основателите на Градския исторически музей в Дряново през 1970 г. и негов директор в периода от февруари 1980 г. до януари 1984 г. Димитров активно участва в археологически разкопки на старите български столици Царевец и Преслав, крепостите „Дискодуратере“, „Стринава“ и „Боруна“ и пещерата Полички.


Култура
„Вечери на изпятата поезия“ в Габрово


На 18, 19 и 20 септември поредицата „Вечери на изпятата поезия“, съвместно с Община Габрово и с Държавен куклен театър Габрово, организират фестивал, събиращ на сцената на театъра бардове (поети с китара) от различни части на страната, на различни възрасти, с най-разнообразна музикална стилистика (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…) и с фино отношение към текста, написан на красив и богат български език.
„Вечери на изпятата поезия“ е поредица от концерти, представящи съвременни български бардове, с периодично включване и на чуждестранни автори/изпълнители. Първият сезон бе проведен в София, в клуб „Перото“ в НДК, следващите два сезона бяха проведени в клуб „Студио 5“, НДК, а последващите концерти се случваха в различни други клубове (предимно Арт-клуб София, Делта блус бар и Суингин хол).
До момента във „Вечерите“ са участвали автори като Асен Масларски, Иван Ненков („Ах, морето“ и др.), Крис Макаров (група „Молец“), Митко Таралежков (група „Таралеща“), дует „Ша-ша“, група „Точка БГ“, Ангел Ковачев (дует „Ангел и Моисей“), адв. Димитър Вълчев заедно с Валери Градинарски (група LZ), дует „Зора и Косьо“, Пламен Сивов, Тодор Янкулов, Красимир Йорданов, Славимир Генчев, Доротея Табакова, Радо Михов, Виктор Макаров, Пламен Димитров, Константин Кучев, Денис Апов и други.
Целта на поредицата е да се популяризира сред българските слушатели творчеството на бардовете/поетите с китара. Поезията, съвместена с музика, е по-лесна за възприемане от масовия слушател. В този смисъл бардовете имат потенциала да се наредят сред съвременните пазители на българския език и творчеството им може да изиграе безценна роля в укрепването и съхраняването на богатството на езика ни.
Друга цел на поредицата е да се изгради ново поколение от млади български бардове, което да припознава наследството на досегашните поети с китара и на българските поети изобщо и, стъпвайки на тази основа, да създава свое собствено творчество. „За тази цел се стремим за участие в концертите ни да бъдат канени автори от различни възрастови групи и вече сме събирали на една сцена едва прохождащи млади автори заедно с утвърдени имена като Иван Ненков (автора на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и др.), Асен Масларски и др.“, казват организаторите.
След десетки успешни концерти в столицата, екипът зад „Вечерите“ решава да разшири дейността си, инициирайки подобни прояви на различни места из цялата страна. Първата крачка към изпълнението на това намерение е предстоящият фестивал в Габрово, свързан с 165-та годишнина на града и организиран съвместно с Кукления театър, чиято сцена в течение на три поредни вечери (18, 19 и 20 септември) ще бъде място за среща на бардовете с габровската публика.
Входът е свободен, като вратите на театъра ще се отварят в 18:30 ч. , а точно в 19:00 ч. ще прозвучава първият акорд.


-
Новинипреди 6 дни
140 години от Съединението
-
Културапреди 6 дни
Международен панаир на занаятите в „Етър“-а
-
Новинипреди 4 дни
Празнуваме 140 години от Съединението на България!
-
Новинипреди 6 дни
От 7 септември започва секционен контрол на средната скорост
-
Новинипреди 4 дни
Габрово и Севлиево се изправят на футболния терен за дерби
-
Кримипреди 5 дни
Инцидент с велосипедист край Яворец
-
Новинипреди 5 дни
Кръговото пред Централна поща ще е готово до края на годината
-
Културапреди един ден
Унгарка спечели „Сребърна хлопка“ от Панаира на занаятите