Култура
Грамота на опълченеца Димитър Шиваров е ценност на месеца в РИМ – Габрово
Културна ценност на РИМ – Габрово за март е Грамота на опълченеца Димитър Шиваров

снимка: РИМ – Габрово
Даваме ли си сметка, че борците за българска свобода не са получили признанието си веднага. Казваме „опълченци” и сякаш с това обобщаваме всичко – готовността да се пожертваш, подвига, липсата на каквато и да било увереност, че ще доживееш свободата, в която така вярваш. А ако това се случи, да приемеш предизвикателствата на действителността – доста по-различна от тази, за която си приел жертвата.
Обществената признателност към борците за свободата на България идва десетилетия по-късно. Опълченците получават символите за обществено признание около половин век след извършването на подвизите си. И вероятно това е естествения процес.
С името на Димитър Шиваров някои от днешните габровци свързват известен в родния си град мост. Той е опълченец, получил грамота от държавния глава на България – Цар Борис ІІІ.
„Културна ценност на месец март на Регионален исторически музей – Габрово е Грамота № 76 480 на опълченеца Димитър Шиваров от 15 май 1929 г., която „заповядваме да му се даде“ в София. Той я получава от „Борисъ III с божия милост и народна воля Царь на българите“. Удостоверява неговото награждаване с войнишки кръст II-ра степен „за показаната храброст и отличие в Освободителната война през 1877/ 1878 г.“. Документът е подпечатан и подписан от канцлера на ордените и секретаря. Поставена е в дървена рамка, липсва декоративен кант.”
Това разказва Ирена Узунова, историк от музея.
Грамотата е дарена на Исторически музей – Габрово през 1991 година от фамилия Шиварови.
Ирена Узунова разказва, че Димитър Георгиев Шиваров е родeн в Трявна на 6 май 1856 г., но жизненият му път е свързан с Габрово. Учи в Габровската мъжка гимназия.

снимка: РИМ – Габрово
„Зачислен е в Десета дружина, Трета рота на Българското опълчение на 8 август 1877 г. Участва в боевете при с. Зелено дърво и Шейновския укрепителен лагер в състава на Дясната колона на ген. Михаил Д. Скобелев през същата година, преминава Балкана при много трудни зимни условия през Химитлийската пътека. Уволнен е на 4 април 1878 г. и за отлична служба е произведен в звание ефрейтор. След Освобождението се преселва в Габрово и продължава да се занимава с търговия.”
През 1907 г. е изготвен „Проект за постройка на здание за пивница на г-н Димитър Г. Шиваров“, създаден на 2 април и утвърден на 13 април с. г. Построената кръчма, наричана Шивара, се намира в близост до моста „Шипка“ и затова габровци след 1878 г. го именували с днешното му название Шиваров мост. Неговата къща със салон е с универсално предназначение: „сцена за представления, салон за прожекция на филми, за курсове по модерни танци, събрания, лекции, сказки, място за вечеринки, банкети и сватби“.
Ирена Узунова допълва, че тълкуванията на изследователите за фамилното име Шиваров са различни.
„Счита се, че е възможно да произлиза от растението шавар, което расте покрай дунавските блата. В „Речника на редките, остарели и диалектни думи в литературния език от XIX и XX век“ (1974 г.) и произведението „Преживяното“ от писателят Т. Г. Влайков, лексемата „шиварка“ е пояснена като шивачка, докато в „Рибния буквар“ (1864 г.) словосъчетанието „шиварски син“, което пояснение е на турски език, в превод означава „терзийски син“, т. е. шивашки син. Фамилното име на опълченеца Димитър Шиваров, от което е произлязло името Шиваров мост, идва от диалектната дума „шивар“, както през XIX и началото на XX век в някои български говори наричали занаятчиите шивачи. В българския книжовен език през XX век се използва думата „шивач“, а старата форма „шивар“ не се употребява. Предполага се, че неговият дядо или прадядо е бил шивач в Трявна и те получават фамилното име Шиварови.”
След честването на 45-годишнината от Шипченската епопея, габровският Градски общински съвет на 21 септември 1922 г. обявява за почетни граждани на Габрово опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета и Десета дружина и от Конната сотня. Провъзгласяването им става след получаването на поименните списъци от Централното Поборническо – опълченско дружество в София. Габровското градско общинско управление (7 февруари 1923 г.) потвърждава решението си.
Две години по-късно са изпратени художествено изработени дипломи, подписани от кмета Илия Кожухаров, от двамата му помощници, от секретаря на съвета и от шестимата съветници. На 14 август 1925 г. за почетен гражданин на Габрово е провъзгласен и опълченеца Димитър Г. Шиваров.
Неговият жизнен път завършва на 14 април 1942 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Над 70 габровски деца ще участват в Рождественския концерт

В навечерието на най-светлите дни в годината, Ротари клуб Габрово кани жителите и гостите на града на Рождественски концерт, който ще се състои на 22 декември от 18.00 часа в храм „Свети Онуфрий, Дамаскин и всех мучеников Габровских“.
В празничната вечер ще участват повече от 70 габровски деца. Те ще пеят, ще рецитират и ще споделят радостта си така, както само децата умеят – чисто, искрено и от сърце. На сцената ще излязат децата от Детския камерен хор към Ротари клуб Габрово, Вокална група „Приятели с музиката“ по програма „Силен старт“ на МОН в ДГ „Перуника“, с ръководител Даниела Христова, както и възпитаници на детските градини „Радост“ и „Явор“.

Коледното настроение ще бъде допълнено от изпълненията на деца от музикална школа „Wail Sound“, с ръководител Зора Колева, както и от обичаните „Габровски гласчета“ към читалище „Габрово 2002“, с ръководител Стефка Стоева, след които ще се включи и вече не съвсем малката Гала Савчева.
Деца от неделното училище с ръководител Габриела Данаилова ще ни напомнят със слово за смисъла на празника чрез библейски стихове, подбрани с внимание и любов.
Финалът ще принадлежи на църковния хор към храм „Успение Богородично“ с диригент Алексей Шепелев, който ще обедини гласове и сърца в духа на Рождество.
„Ние от Ротари клуб Габрово вярваме, че именно такива моменти оставят най-дълбоката следа у децата. Чрез музиката, светлината на храма и споделеното преживяване те се учат на смирение, уважение и грижа един към друг – тихи уроци, които не се пишат в учебници, но остават за цял живот.

Когато говорим на децата за доброта, благодарност и любов, ние всъщност лекуваме и себе си. Вярвам, че така – с малки стъпки и чисти детски гласове – можем да направим света около нас по-спокоен, по-топъл и по-човечен.
Празничната вечер ще бъде съпроводена и от изложба с детски рисунки, създадени в рамките на конкурс на тема „Коледа през детските очи“ – още едно доказателство, че детското въображение носи светлина. Нека в тези светли дни отворим сърцата си, да забавим крачка и да си припомним кое е истински важно.

Пожелавам на всички здраве, мир и топлина в домовете, а Коледа да ни направи малко по-добри – към децата и към самите нас. Светли празници!“, споделя Пламен Иларионов, член на Ротари клуб Габрово.


Култура
Кукленият театър получи отличие от Китай

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.
Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.
Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.
Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.
Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.
Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.
Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.
Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация за подкрепа на културни проекти.


Култура
Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.
В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.
Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.
Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.
Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.
През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


-
Кримипреди 6 дниЗадържаха жена, откраднала 12 000 лева от съсед. Парите заровила в гората
-
Кримипреди 7 дниТъмни облаци надвиснаха над друсания и без книжка, катастрофирал при гонка с полицията
-
Кримипреди 6 дниПолицията хвана над кило марихуана
-
Кримипреди 3 дниПиян водач без книжка причини тежка катастрофа със загинал край Севлиево
-
Новинипреди 7 дниПрерязаха лентата на обновената сграда на пожарната в Габрово
-
Културапреди 7 дниНад 70 габровски деца ще участват в Рождественския концерт
-
Кримипреди 3 дниОставиха в ареста един от двамата, „шетали“ из цяло Габрово
-
Любопитнопреди 7 дниРотари клуб Габрово дари сценична машина за сняг на кукления театър















