Илко Семерджиев

20 години от началото на промените у нас е поводда се видят тенденциите. Хубаво е да се поучаваме от грешките си. Обидно е за нас да чуваме от някой , който идва от чужбина, че нищо не се е случило, че нямаме история през последните 20 години. Здравна реформа нямаше , изкл. СДС, при другите правителства имаше адаптации. Здравната реформа бе част от празнословие. Няма презентация на цели. Кога ще ги достигнем, удовлетворителни ли са за нас? ЗС е само един от факторите, които влияят на човека. Тя има само 11% значение за здравето на човека. Преди това има околна среда, социално- икономическа система, стил на живот. Основната функция на министерството на здравето е хората да не се сблъскват с болниците и здравната система. Здравеопазването има голямо отношение към икономиката. Работодателят е заинтересован неговите работници да са здрави. Министрите на здравеопазването обичат да говорят за цени и за всичко друго,но не и за здравно-политически цели. Трябва да има индикатори за измерване на тези цели. Основните теми за здравеопазването достъп, цена, качество. Министърът не трябва да защитава цената на лекарския преглед, а в парламента – процент от БВП за здравеопазване. Трябва да има симетрия между цели и ресурси. У нас избрахме интегриран модел между публично и частно здравеопазване. Частното финансиране и частно здравеопазване е скъп модел (САЩ), но това е лабораторията на здравеопазването. В обществения сектор се създаде Базов пакет медицински грижи. Има страх от пипане на пакета. Повиши се здравната вноска, но не се пипна пакета. Държавата започна да вади услуги от държавния сектор и да ги прехвърля в обществения. Закон за безопасни и здравословни условия на труд. 1997 г имаше 100 х.легла, СДС ги намали на 50 х.легла. Законът за НЗОК е фундаментален. Законът бе бламиран. Беше предвидена вноската да скочи от 6 на 12%. Това не се случи. Заемът за преструктуриране от Световната банка се превърна в потребителски заем с плачевни ефекти. Лечебните заведения не са търговски структури. Те са само регистрирани по търговския закон. Бяха освободени от ДДС и данък печалба. НДСВ го върна. Преобразува се публичната собственост в частна т.е. целта бе болниците да се приватизират. 2002 г това се отмени. Законодателстовот на СДС за здравето бе предназначено за работа в пазарно стопанство. Свобода на частната инициатива, ненамеса на държавата в бизнеса, демонополизация, управление чрез договори, конкуренция. В момента има политика на всяване на страх и ние може да се превърнем от граждани в поданици. Качеството се основава на конкуренцията, а не на лекари информатори, които ще казват къде има грешки. Остойностяването на лекарския съюз става от счетоводителя на болницата, а не от министъра. У нас няма антитръстово законодателство. Има КЗК. Тя е параван. У нас няма работеща съдебна система за решаване на спорове. Има ли системна грешка , когато … ? Пари в здравеопазването има , но те не стигат до лекаря. Техните заплати едва достигат до 20% от разходите на болницата, в други страни те са до 50%. Лекарят практикува медицина и етика, но не и стопанска дейност. Това не е негова работа. Пациентът трябва да има информиран избор. Лекарят не взема решение за лечението, а предлага решения, които взема пациента. В Англия лекарите ги наричат консултанти.

Договорната култура, която въведохме, беше блокирана. Субсидиите поощряват лошото управление. За съжаление имаше напредък, но се върнахме в изходната позиция наречена Семашко.
Разходите за здравеопазване бележат голям разход, което показва, че пари има, но се крадат. От 1,524 млр.лв 2000г, те достигат 4, 844 млрд.лв. през 2008. Даренията са се превърнали в израз на принуда и корупция. Изборът на екип е законна форма на корупция. Лекарският съюз позволи фармацията да вземе водеща роля. Разходите за лекарства у нас са два пъти повече ,отколкото в ЕС ! провеждането на търговете по болници ще доведе до качване на разходите и корупцията. Кризата не е паричния ресурс , а в управлението. Тежък феномен. Давим се в пари. Дали сме ги на некомпетентни хора да ги управляват. Средният ешелон на бизнеса изчезва и отива в олигарсите. Хоспитализацията расте от 1 181 097 през 2000 г до 1 958 488 през 2009 г ! Състоянието се влошава. Има измама с химикала. Съсипва се системата. Информационната система бе деинсталирана 2002 г за да позволи да играе химикала . Резултатите от одита на СБ бяха засекретени. Одиторите на Световна банка не могат да си обяснят защо е деинсталирана системата. Тя трябваше да струва 3 млн.лв, които не се платиха и резултатът е рязък скок на разходите в задравеопазването. 2011 г Симеон Дянков прибра 1,711 млр.лв резерв на касата. Това е кражба. Сега няма резерв. Какви реформи ще правим? Разходи за здраве в щ.дол. : САЩ 2,5 трилиона , 17% от БВП, 8 000 на човек. В света 666 на човек. Франция 13%, 3850 дол. България 3,9% , 240 дол. на човек. В Гърция – 2 733 щ.дол. на човек !

Решението да няма приватизация на болниците доведе до паралелна структура. Вместо да се купят държавните болници, се изграждаха нови частни. Излишен разход. Решението спешната помощ да стане част от болниците стана черен вход, съсипа болниците.

автор: Илко Семерджиев

в.Търговски вестник