Фискалният борд не решава основните проблеми днес: Каква държава искаме? Как да устроим здравеопазването, образованието, вътрешния ред и пенсионната си система? Как да осигурим представителна демокрация? Тези неща се решават с обществен дебат и съгласие, а не с навличане на “ризница”. Докато се държим шизофренично и не желаем да плащаме данъци, а очакваме на “грижата” на държавата, дългосрочната фискална стабилност е в опасност със или без “фискален борд”.

Ще въвеждаме “фискален борд”, т.е. задължителни ограничителни параметри на публичните финанси.

Какви параметри?

Държавният дълг да е до 40 % от брутния вътрешен продукт (БВП), бюджетният дефицит – до 3 % от БВП, а публичните разходи – до 38 %. Ако някое правителство иска прехвърляне на границите, да осигури 2/3 от гласовете на народните представители в подкрепа на искането си. Това да се запише в Конституцията т.е. промяна може и да има, ама на кукуво лято.

Защо се прави?

България трябва да е “много финансово дисциплинирана във времето” (Дянков). Безспорно, похвално. Фискалната политика, обаче не е само макроикономически инструмент, но и сечение и балансиране на обществени интереси, изразявани и отстоявани в Народното събрание. Така трябва да е. Затова Европейският съюз няма фискална политика, а в САЩ разходите се решават директно от Конгреса.

Ще работи ли?

Без проблеми – при едно условие. Ако с Конституцията се забрани и икономическия цикъл. А икономическият цикъл води до колебания в приходната част на бюджета – постъпления от данъци и осигуровки. Когато приходите спаднат (временно) – увеличава се дефицита (временно). И в Германия. Тъй като това няма да се допуска при фискален борд, колебанията в приходите ще се отнасят директно (и временно) върху колебания в разходите. Кои разходи? За болници? За училища? За полиция? За администрация? Т.е. правителството и Народното събрание ще са с вързани ръце за макроикономическо управление – шоковете ще се носят директно от публичните сфери и от там – от всички.

За да представи дефицита по-малък, отколкото беше през 2009 и 2010 г., правителството не се разплати с фирмите, изпълнили поръчки и построили обекти. Утре това може да стане и с полицията, администрацията, учителите, лекарите и пр. Това ли искаме? Ако “да”, няма проблем. Важно е да знаем какво правим.

Произволни параметри.

Защо 38 % публични разходи? Аз бих предпочел 35 или 32 %. Каква е разликата между 40 % дълг към БВП и 35 % или 55 %?

Решение на грешния проблем.

Ама ще речете, защо му е на правителството “гъвкавост” при макроикономическото управление. Не знаем ли на практика, че нито могат, нито го правят, а има популистки елементи, които надделяват? Пък и много се краде. Затова – по-добре ограничения.

Да, да си дойдем на думата: Идеята за фискален борд беше тиражирана през лятото на 2010 г. като протест: „Фискалната политика не е достатъчно отговорна. …“, коментира преподавателят в УНСС Димитър Чобанов.” и подета от Синята коалиция като вот на недоверие срещу политиката на правителството: “Министърът на финансите Симеон Дянков да се намеси и да спре „глупостите“ с проектите … да не ги вършат тия глупости. За това призова лидерът на СДС Мартин Димитров пред БНР”. Самият министър Дянков сега пък гласува недоверие на бъдещите правителства: “пактът има за цел да дисциплинира всички управления в бъдеще”.

Е, ако това ни е проблема, че не вярваме на сегашното и на бъдещите правителства да се държат отговорно, спазвайки нормалния политически процес и действайки според обстановката, да решим проблема кардинално, вместо да бием около храстите. Да си внесем директно депутати и правителства от чужбина.

Аз предлагам да потърсим във Финландия, Дания, Холандия или Естония. Тази идея не е моя.  Пол Ромър,* авторът на новата теория на растежа, предлага учредителна харта за градове, които да “предадат ключа” на чужденци. Чужденците – да им въведат и приложат общественото устройство, което ще е благоприятно за развитието им. България като цяло не е по-голяма от един средно голям град. Защо да не я приложим. Критици наричат идеята на Ромър неоколониална. Какво пък ако гражданите на града (страната) предпочитат да бъдат управлявани от чужденци, но както трябва?

Автор Любомир Христов
в.Търговски вестник