Свържи се с нас

Крими

Снегът и студът като масови престъпници

Вече тотално се объркахме на какво точно е министър Цветан Цветанов – на снегорините или на електрошоковите палки

Published

on

Досега Цветан Цветанов само не е подкарал снегорин по жълтите павета. СНИМКИ: ИВАН СТОИМЕНОВ

Откакто МВР се зае да преследва бедствията, тотално се объркахме Цветан Цветанов на какво точно е министър. На снегорините или на електрошоковите палки.

Кризисният щаб, оглавяван през последната седмица от регионалния министър Лиляна Павлова показа, че сложната обстановка в страната има нужда не някой да измисля нежни имена на акции, а здраво да се хване на работа.

Министрите по принцип са слуги на хората,

а не началници. Затова няма нищо лошо да идат да проверят на магистралата как се чисти. Цветанов обаче не отиде нито в Перник, нито в Мировяне, за да надзърне на място как работят хората му. А трябваше.

Лиляна Павлова

Цветан Цветанов

Вместо това той се хвърли на амбразурата в парламента да защитава всички – и тези, които си вършат работата, и тези, които се гаврят с нея. Дори премиерът Бойко Борисов се изчерви от последните издънки на полицията.

Слава Богу, че Цветанов беше в чужбина миналите дни и не се наложи да бори и снега. Иначе щеше да има няколко самоубийства на снегорини, при повторен оглед на техния паркинг, непозволено насилие на снежинките над домовете и автомобилите на хората и серия спецакции с кодовите названия “Снежен човек”, “Сняг и ужас”, “На шейната”. След тези акции задължително следва изслушване в парламента и поне една анкетна комисия, която да разследва действията на полицията в преследването на снега като масов престъпник.

Май,

в това правителство всеки прави това, което не му е работата

Цветанов бори снега, а Симеон Дянков се кара с Томислав Дончев кой да води “мормонската” двойка в Брюксел, когато искаме повече европари. Вярно е, че Дянков е финансов министър и като вицепремиер се явява нещо като началник на Дончев, но пък министърът на еврофондовете не борави с тикви, а също с финансови стойности.

Симеон Дянков

Томислав Дончев

Да си представим следната ситуация – Дянков и Дончев отиват заедно в белгийската столица. Те носят в джоба си българската позиция, одобрена от българското правителство. Но тъй като Дянков е по-старши, той влиза пръв и пръв се ръкува със съответния еврокомисар или който и да е от Европейската комисия техен домакин. Той вади нашата позиция и я представя. Дончев кима утвърдително с голата си глава. Но тези от Брюксел задават въпроси, питат за тази, за онази програма. И тъй като Дянков ръководи само 2 оперативни програми, най-малките – “Административен капацитет” и “Техническа помощ”, оставя Дончев да проведе същинския разговор. В този момент той зяпа по картините в кабинета или си рови в таблета.

Оповестеният скандал между двамата в стенограма на правителството разкрива една страшна истина –

имаме сериозен проблем с координацията при усвояване на европарите

Системата страда от началническия синдром. Като се започне от най-високо ниво и се върви надолу. Дипломатичният и обран, но категоричен тон, на Томислав Дончев разкрива колко дълбок е проблемът. Премиерът го замазва, вместо като психоаналитик да го извади на повърхността и да го направи видим.

Николай Младенов

Външният министър пък е тръгнал да ни вкарва във финансовия пакт на Европейския съюз. Най-много да ни вкара в някой нов скандал. След като Николай Младенов оправи отбраната, след това видя сметката на дипломацията, защо ли не му поверят и природата. Кой, ако не той, ще внесе “арабска пролет” в страната и ще реши проблемите с бедствията. Кой, ако не външният министър, ще ни вкара в пакта за ненападение на снеговете и дъждовете над нашата територия. Защото снегът наистина е заплаха за стабилността на кабинета. А има много просто решение – да оставят Лиляна Павлова да си върши работата. Но тъй като у нас всеки иска да е по-по-най, едва ли ще я оставят. По-скоро сега група от поне десетина бездействащи скъпоплатени чиновници ще бъде впрегната да пише

стратегия за преодоляване на снега и студа

До към март Министерският съвет ще приеме документа, а през юни-юли ще започне да го изпълнява. Задължително ще обявят обществена поръчка за пиар на стратегията . Ще отпечатат дипляни, за да ни запознаят с основните заплахи от снега и студа. В такива брошурки обикновено има съвети като “носете топло шалче и ръкавици” при студ и “включвайте печка, ако е студено в стаята ви”.

Накрая всички министри вкупом ще се отплеснат по някой друг, по-важен проблем. Като например – жегите и сушата. Познайте кой трябва да се бори с тях. Пак Цветанов.

автор: Вероника Георгиева

АргументиБГ

Крими

Белезници за габровец, спипан с близо 100 грама марихуана

Published

on

34-годишен габровец беше задържан при специализирана полицейски операция по линия на „наркотици“. Арестът му бил извършен вчера, 23 октомври.

Служители от сектор „Криминална полиция“ предприели претърсване в жилището, обитавано от мъжа, където намерили и иззели над 88 грама суха зелена листна маса грама, която при направения полеви наркотест реагирала на марихуана.

Намерени и конфискувани били още и три електронни устройства, съдържащи наркотичното вещество ТHC.

Спрямо мъжа е наложена полицейска мярка задържане за срок до 24 часа по реда на Закона за МВР. По случая е образувано досъдебно производство.

Зареди още

Крими

Моторист загина при катастрофа в Царева ливада

Published

on

64-годишен мъж загуби живота си при катастрофа между мотор и бус. Пътният инцидент е станал вчера, 23 октомври, около 15.00 часа, в дряновското село Царева ливада, информираха днес от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово.

Загиналият е управлявал мотоциклет БМВ, който се е сблъскал с товарен автомобил „Рено“.

Причините за инцидента са в процес на изясняване. По случая е образувано досъдебно производство.

Зареди още

Крими

„Да си нагъл, агресивен и брутален не е нова ценност, а обществен разпад“

Published

on

Възпитанието на подрастващото поколение е комплексно – започва от семейството, през училището и стига до цялото ни общество и примерът, който им даваме.

Интервю за Actualno.com.

Станислава Савова развива своята експертиза в областите на Социалната, организационната и спортна психология, психичното здраве и психологична дейност.

Има дългогодишен опит в работата с деца и техните семейства. Провежда индивидуални и семейни консултации. В периода 2000 – 2014 работи по овладяване на кризи, управлението на критични инциденти, психологичното подпомагане на служители и техните семейства. Участва в редица изследвания и проекти, свързани с оценката и подбора на кадри.

Станислава е част от екипа на на криминалния психолог Тодор Тодоров -„Асес“ и оглавява дейността на фирмата в региона Габрово – Велико Търново.

18-годишен, взел книжка на предния ден, убива себе си и още двама 17-годишни в тежка катастрофа.15-годишен наръгва с нож друг 15-годишен на ескалатора на столичен мол.12-годишно дете е ранено с нож в столично училище, задържан е 15-годишен. Това са новини само от последните няколко дни. Защо ставаме свидетели на подобни брутални прояви?

От години сме преки и косвени свидетели на трагични случаи, в които млади хора губят живота си или извършват насилие. Това не е случайност, а резултат от комбинация от фактори — социални, психологически и културни. От нашето обществено безразличие.
Често мислим, че „това не се отнася до нас“, а всъщност всички носим отговорност.
Забързаният живот е направил хората по-малко критични и по-малко съпричастни.
Докато не започнем да говорим и да се подкрепяме истински, ще продължаваме да чуваме подобни новини.

От една страна, много млади хора растат под огромно напрежение – в свят, в който успехът, външният вид и вниманието в социалните мрежи често се възприемат като мерило за стойност. Това създава усещане за липса на смисъл, подкрепа и посока.

От друга страна, липсва достатъчно емоционално възпитание – и в семейството, и в училище. Учим децата на математика и граматика, но рядко ги учим как да се справят с гняв, страх, отхвърляне или самота. Когато тези чувства се натрупат, някои млади хора реагират с крайности — рисковано шофиране, агресия или автоагресия.

Не бива да подценяваме и влиянието на социалните мрежи и медиите, които често показват насилие, без да обясняват реалните последици.

За да спрем тези брутални прояви, трябва да възстановим връзката между хората — в семействата, в училищата, в общностите. Да говорим повече за емоции, отговорност и ценността на живота.

Обезчовечаваме ли се? Хората като че ли почти не забелязват, понеже „сбиванията се случват непрекъснато тук вътре“, както каза служителка в мола.

До известна степен – да. Свикнахме с болката, престанахме да реагираме. Ставаме свидетели на такива прояви, защото агресията вече е част от ежедневието ни. Възрастните свикнаха да не реагират и дори намират забавление в унижения и обиди по телевизията – така възпитаваме децата си. Това е най-тревожното. В мола виждаме същото, което се случва и в обществото – проявите на децата изразяват общественото напрежение, липса на уважение и безразличие. Гледаме, без да се намесваме, и точно това позволява на агресията да се повтаря лавинообразно.

Докато не върнем съпричастието и отговорността си един към друг, ще продължаваме да губим човечността си.

Няма ли ги вече добродетелите?

Сякаш ни е срам да сме добродетелни. Но тях ги има — просто са по-тихи.  Доброто не изчезва. По-трудно се забелязват сред шума, агресията и безразличието. Нужно е само да започнем да ги виждаме и да ги показваме повече.

Какви да новите добродетели?

Нека е пределно ясно – да си нагъл, агресивен и брутален не е нова социална ценност. Това е обществен разпад.         

Времената се променят и с тях – и добродетелите. Днес добро е и умението да слушаш, да уважаваш различното, да бъдеш отговорен онлайн и офлайн. Това не отменя възпитанието в традиционните ценности и добродетели.

Как може да спре това? С нов материал в учебниците, със забрана на социалните мрежи?

Не можем да спрем това с един закон или нов урок. Нужно е цялостно системно възпитание – в семейството, училището и обществото. Родителите да бъдат пример, училището да учи на ценности, а обществото да възпитава в дисциплина и уважение. Децата не са мои или твои, а наши – всички носим отговорност за тях.

Медиите  също имат отговорност – вместо сензации и риалитита е необходимо да показват добрия пример, да дават смисъл и помагат на децата да се чувстват част от общност и с перспектива за бъдещето.

Закъснели ли сме? И все пак трябва да се започне отнякъде, откъде?

Когато се касае за деца и тяхната загуба – винаги сме закъснели. Важното е да поемем отговорността си като възрастни, за да спрем този процес. 

Ние в „Асес“ осъзнаваме своята родителска и обществена  отговорност и работим именно в тази посока.

От една страна- подкрепяме родители и деца чрез спорта. Защото спортът възпитава ценности като доброта, воля, дисциплина и уважение. Тези добродетели са неизменна част от работата ни в едно от направленията върху, които работим и сме се фокусирали, а именно спортната психология.

През тази година колегите разработиха поредицата „Усмихнати деца“ –  четири книжки за емоциите на децата, тормозът в училище, смисълът и ролята на учителите в живота на децата ни отвъд уроците. „Една от мисиите ни е да подпомагаме развитието на психо-емоционалната интелигентност сред ученици и педагози, затова и разработихме три книжки за ученици от I до IV клас и една за преподаватели, които смятаме, че ще бъдат от особена полза в училищната среда“.

 В момента работим по поредния ни проект  нова книжка за деца, която помага на малките да заобичат спорта не само като физическа активност, а като начин да открият смисъл, приятелство и радост от това, което са.

От друга – през януари 2026 г. организираме събитие, насочено към родители и деца, което ще помогне да се справяме с насилието и да се подкрепяме взаимно. Ще бъде на живо и със стрийминг, за да могат всички българи, където и да са по света, да се включат. Целта е да го направим заедно – като общност, която се грижи за децата си.

Зов за помощ на младото поколение ли е това?

Да, определено. Младите хора ни изпращат сигнал, че имат нужда от подкрепа, посока и от смисъл в живота. Няма съмнение, че тяхното поведение е проекция на нашите грешки като възрастни и общество.

Как да им се помогне?


Възрастните можем да им помогнем първо като поемем отговорност за собственото си поведение. Когато децата видят, че родители и учители са заедно, че ги виждат, чуват и подкрепят – своите и чуждите – агресията намалява. Така им даваме смисъл и надежда за бъдещето.

Каква трябва да е ролята на родителите, училището, обществото?

Ролята на родителите, училището и обществото е комплексна и взаимносвързана. Родителите трябва да бъдат пример и подкрепа, училището – да учи на ценности и да помага да се справяме с трудности, а обществото – да създава разбиране за принадлежност чрез  култура, спорт, медии и общностни инициативи. Само заедно можем истински да подкрепим младото поколение.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица