Свържи се с нас

Култура

Трети национален фестивал „Семе българско”

Парад на цветята за първи път в България по време на третия национален фестивал „Семе българско”

Published

on

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Първата национална конференция за запазването на българските храни, сортове и породи в България, в която ще участват най-добрите експерти от всички области, ще се проведе по време на третия национален фестивал Семе българско.

На 23 и 24 април, парк „Казармите“ в Севлиево отново ще събере над 100 български изложители и асоциации от областта на селското стопанство, екологията и био производството, разсадници, овощници, билкарии, цветари, местни производители, земеделски кооперации, билкопроизводители, лозаропроизводители, винопроизводители, мелници, хлебопроизводители и други.

© Copyright 2016 — Gabrovo News. All Rights Reserved

© Copyright 2016 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Новината съобщи пред местни медии кметът на община Севлиево Иван Иванов по време на своя брифинг, състоял се в началото на седмицата.

Партньори на събитието са Министерство на земеделието и храните, евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП инж. Владимир Уручев и фондация „Искам бебе“, а организатор – фирма „Елмазови“ ООД.

„Станалият вече традиция за града фестивал преплита в едно каузата „Да съберем, засеем и съхраним семената български за бъдещите поколения“. Третото издание на фестивала има много нови инициативи, които ще накарат малки и големи да се гордеят, че са българи“, заяви Иван Иванов.

Още на входа на парка, гостите ще бъдат посрещнати с народна музика, пита, мед и сол. Всеки посетител ще получат пакетче семенца от лимец и информационно издание за цялата програма на фестивала, участниците и лекторите на конференцията.

В първия фестивален ден, на 23 април, в инициативата „Моята България“ официалните гости, заедно с посетителите на фестивала, ще засеят български рози, очертаващи националния флаг на България, информира Иванов.

На входа в парка ще има разположен пункт, в който изложителите и посетителите ще мога да попълнят анкетата „Традиционните местни сортове, които дават облика на България“, а резултатите ще послужат да стартира обществена дискусия за утвърждаване на списък с характерни местни сортове, които връщат специфичния регионален облик на малките населени места, и запазват поминъка на местното население.

Демонстрационни ателиета на ученици от училища, които съхраняват българските традиции и култура ще се включат в новата инициатива „Българските традиции в училище“.

В отделен кът от парка, наречен „Българските занаяти“, ще бъдат разположени занаятчии, които ще обучават децата в своите арт ателиета да изработват грънци и бижута от семена, да творят върху коприна на тема: ”Бяло, зелено, червено”, а всеки, който желае ще има възможността собственоръчно да замеси български хляб.

На 23 и 24 април, най-хубавите пролетни празници, в парк „Казармите“ ще проведе „Селскостопанска и цветна борса”, в която ще участват големи производители на семена, цветя, дървета, разсадници, селекционни центрове и научни институти в областта на овощарството, зеленчуко- и зърнопроизводството, стопани и местни производители от региона, които ще предлагат семена от местни сортове, домашно отгледан разсад, фиданки и информация за отглежданите от тях плодове и зеленчуци, производители на продукти от семена, плодове и зеленчуци, ядки, сушени плодове, конфитюри, напитки, сиропи, компоти, чайове, гъби, билки и др. включително лозарство и биопродукти.

Фондация „Искам бебе” тази година се включва с инициативата „Шанс за бебе“, в която „ин-витро” деца от цялата страна, заедно с родителите си, а също и деца от севлиевските училища, ще изложат за продажба предварително изработените от тях предмети, бижута, апликации, пана от естествени материали с акцент върху семената и растенията.

Инициативата има за цел да събере средства, за да подпомогне едно севлиевско семейство, което се нуждае от „ин-витро” процедура. Ще бъде обособено специално място, където всеки желаещ може да подкрепи идеята, като си закупи нещо от базара или предостави средства.

Вторият фестивален ден, 24 април, в парка ще бъде представен базарът „Забравени традиции, живи вкусове” (Селски Мол), в който ще се включат най-малките местни производители от цялата област. Те ще предложат на посетителите изделия от селскостопанския двор, местни изделия, домашно приготвени храни от продукти, отглеждани в екологично чисти условия. Участниците в селския Мол ще представят традиционни предмети, облекла и културни ценности, характерни за района.

На 24 април – Цветница организаторите на фестивал „Семе Българско” ще посрещнат гостите на парк „Казармите” с китка здравец по случай най-красивия и цветен български празник.

„Парад на цветята”, който ще бъде основният акцент на втория фестивален ден. Всяко дете може да демонстрира своите артистични заложби като се подготви с тематичен „цветен” костюм, цветен боди арт, създаде уникална цветна икебана или други предмети от естествени материали с акцент върху цветята (бижута, апликации, пана).

Цветните творения ще се включат заедно в парад през парк „Казармите”, за да могат всички гости на фестивала да им се порадват, преди да се качат на сцената за Цветното ревю. Всяко дете ще представи себе си или своето творчество, а специално жури ще оцени най-красивите и оригинални „цветя”.

Конкурс „Никой не е по-голям от хляба” – за домашно приготвен сладък хляб със семена, произведен по традиционни рецепти и съвремени технологии. Компетентно жури ще отличи и награди победителя, а рецептата на майстора хлебар ще бъде разпространена. Наградата ще бъде осигурена от мелница или зърнопроизводител.

По време на Националния фестивал „Семе българско“ ще бъде разположена открита сцена и през двата фестивални дни, на която ще се проведе „Надпей ме, надиграй ме” – фолклорен маратон за изпълнители на народни песни, танци, възстановки на народни обичаи, лакърдии и скечове.

Освен това на нея ще бъде дадена изява на местни ансамбли, певчески групи, танцови школи от Габровска, Ловешка и Великотърновска област. През първия ден участие ще вземат Валя Балканска и Поли Паскова, а през втория – Веселин Маринов и Славка Калчева.

Фестивалът „Семе българско” се осъществява с медийната подкрепа на: БНР, Асоциация дигитална външна реклама, като на LED екрани в цялата страна, Травел ТВ, Дарик радио, Агромедия Груп, Вестник „Росица”, Радио Севлиево, ТВ „Киви”, регионалния ежедневен вестник „100 вести”, информационното издание „Област Габрово сега”, радио Габрово, електронните издания www.gabrovosega.bg, www.dariknews.bg, www.sevlievo-online.com, www.gabrovonews.vxpknrygwd-58e609mpx6d7.p.runcloud.link, туристическите портали „Насам Натам” (www.nasamnatam.com), „Пейка”(www.peika.bg), списание „8” и различни медии в областта на селското стопанство.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

Published

on

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.

В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.

От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.

В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.

Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Зареди още

Култура

Невидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?

Published

on

Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.

Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.

„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.

Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.

Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.

Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.

Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.

Зареди още

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица