

Култура
В търсене на възможната истина
Домът на хумора и сатирата Ви кани на 11 март, петък, от 17.30 часа в Залата на жирафите на габровска премиера на романа „Възможната истина”.
Това е третият роман на Волен Митев, актьор от някогашния Вариететен театър и голям приятел на Веселата къща.
Кой е Волен Митев?
Роден на 3 май 1958 г. в Ямбол. Завършва ВИТИЗ през 1991 г. в класа на проф. Анастас Михайлов. Работи в Експериментално-сатиричния театър в Габрово (1986-1991). Играе в спектакли на Вили Цанков, Николай Николаев, Рада Абрашева, Хачо Бояджиев, Николай Георгиев („София, само София”, „Гангстериада”, „Мюзикъл за влюбени”, „Подземният”, „Памтивек шоу”, „Най-чудното чудо”, „Приказки” и др.) Както сам признава, „Преди и след Габрово съм бил само и единствено в южния, топъл, демократичнопострадал, но все пак роден Ямбол”. В трупата на Драматичен театър „Невена Коканова” играе в спектаклите „Принцеса Турандот”, „Божествена комедия”, „Няма да платим” , „Сако от велур”, „Сенокосни истории”, „Последната жена на Дон Жуан”, „Лизелоте и месец май”, „Дванайсетте стола”, „Добрият доктор”, „Лисичета”, „Нирвана”, „Мандрагора”, „Както ви харесва”, „Мамут”. Последните сезони можем да го видим в „Благородният испанец”, „Чичовци”, „Оскар”, „Политикани”, „Щъркели на кръстопът”, „Сватовницата”.
С усмивка разкрива, че еднакво добре умее да играе и Шекспир, и Тенеси Уилямс, също така билярд, карти и табла, като в последната, по негово признание, е най-добър.
И дори му остава време за литературни занимания!
През 2001 г. излиза първият му роман – „Куршуми на свободна практика”, в който се запознахме с едно симпатично ченге на име Крум Цеков. Този частен детектив става герой и на следващия му криминален роман „Куршуми на щат” (2003). Пак той е водеща фигура и във „Възможната истина”.
Следва едно успешно участие на актьора в националния литературен конкурс за нов български роман (2009) на Фондация „Развитие 21”. Разглеждат се само ръкописи, а наградата предвижда парична сума, статуетка и издаване на премираните творби. Ръкописът на романа му „Добрият, лошият… и Мария” е номиниран в конкурса, но все още не е отпечатан.
Ямболските автори имат късмета да творят и се развиват край един солиден и доброжелателен писател, личност с особен обществен авторитет, какъвто е Христо Карастоянов. Именно той благославя излизането на не една книга, а сред късметлиите е и Волен Митев – и третият му роман – „Възможната истина” (2015) – е редактиран от Хр. Карастоянов. Ето как редакторът Карастоянов интригуващо ни въвежда в тайнствената атмосфера на романа: „…Възможно ли е миналото да се завърне и възможно ли е това завръщане да е ужасяващо? Възможно ли е то да пропука стари и уж проверени истини? И как това ще промени живота ни?… Така героят на Волен Митев за пореден път е изправен пред стъписващо разкритие. Прочетете тази книга и сами решете дали истината, до която авторът стига, е наистина възможна.”
Този роман не е в пълния смисъл на думата криминален, макар да е построен по правилата на жанра. Има и предателства, и предатели, и агенти, и куршуми, и отвличания, и полковници, и приятни флиртове, и още много други важни за авторовото внушение елементи. Волен Митев никъде не казва, че герои и събития от романа нямат нищо общо с реални лица и така ни оставя да се лутаме от „може би” и „сигурно”. Такъв е случаят с героя му Петър Улвалиев, бъдещ забележителен ерудит, но и поддал се на зависимостта на „чичо Кольо”, за да научи още при първата им среща, че „няма такова нещо като равенство между хората”. Ще станем свидетели на вричането на младежа в НЕЩО, в което няма „нищо нередно” според … Никола Гешов. Като на филмова лента ще се развие главозамайващата му кариера. Ще се появи и великолепният писател Георги Мерков, и фантазията ни ще търси нови сходства. Напълно излишно: все пак държим в ръцете си роман и още в заглавието авторът ни предупреждава: давам ви „Възможната истина”.
В петък на 11 март, в Залата на жирафите, от 17.30 ч. ще можем да общуваме с актьора и писателя Волен Митев и да си тръгнем с неговата книга с автограф.
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Любопитнопреди 6 дни
Ново поколение дентална диагностика в Габрово
-
Новинипреди 4 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Кримипреди 6 дни
Габровка,“замъглила километража“ след пико, остана без книжка по пладне
-
Новинипреди 6 дни
Прерязаха лентата на хеликоптерната площадка на болницата
-
Културапреди 5 дни
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа
-
Новинипреди 6 дни
На Петковден Габрово чества своя духовен празник!
-
Кримипреди 5 дни
Арестуваха млад мъж заради палеж на „Мерцедес“ в Севлиево
-
Новинипреди 5 дни
„Най-добрата реклама за всеки лекар е пациентът. Вие сте пример“