Свържи се с нас

Култура

Изложба „Проект 42″ представят в Галерията

Published

on

проект 42

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Изложбата „Проект 42″ ще бъде открита на 9 октомври, петък, от 18:00 часа, в зала „Япония“ – етаж 3 на ХГ „Христо Цокев“, съобщават от екипа на галерията.

Това e втората изложба от идеята на група млади хора да популяризират „пресни“ произведения на изкуството в областта на скулптурата в художествените галерии на различни градове из България – “извън центъра на събитията – столицата”, както самите те споделят.

Първата изложба бе в Перник под наслов „Дестинация Пластика“.

В ХГ „Христо Цокев“ в Габрово ще бъдат показани 42 произведения на млади и утвърдени автори, работещи в сферата на скулптурата, рисунката, фотографията и новите медии.

Изложбата ще събере 15 автора от различни градове на България, някои от които студенти последна година в Национална Художествена Академия в магистърската програма на катедра „Скулптура“, а други – преподаватели там.

42 е номера на ателието по скулптура, от където почти всички са излизат или имат допирни точки с него. Това е ателието на проф. Ангел Станев от катедра „Скулптура“ и на проф. Станислав Памукчиев – катедра „Рисуване“.

Участниците в изложбата са: Ана Иванова, Галя Благоева, Елина Симеонова, Ивайло Аврамов, Илия Владимиров, Никола Цветанов, Николай Маринов, Мария Малинова, Михаела Каменова, Светлин Демирев, Христина Дренска – Тита, Христо Антонов и Яна Караманджукова – Добрева. Проф. Ангел Станев и проф. Станислав Памукчиев също ще се включат в изложбата.

Внимание заслужава авторката Христина Дренска – Тита, не само защото е габровка а защото тази година получи поощрителна награда на община Габрово на традиционната изложба посветена на празника на града. Тита, бе отличена за творбата си „Последователност“.

Кратко представяне на всеки един от авторите, свързано с творческия му път или конкретно с творбите представени в изложбата.

Галя Благоева: Интерпретация на творчеството на Василий Кандински. Личен прочит на картините на художника, който се явява основоположник на абстракционизма.

Елина Симеонова: Нещата, които правя са вдъхновени най-често от връзките и взаимодействията (видяни от мен) между природата, природните елементи, човека и сградите и обектите създадени от него в заобикалящата ни среда.

Ивайло Аврамов: Документалните обекти са предмет на употребената консервирана енергия с определена прагматична цел, която оставя функционална следа, а опита е да бъдат видяни като абстракция на тази прагматика, като усещане навътре и едновременно извън функционалността. Използването на няколко вида технически средства „разслоява“ и извежда идеята до тези нива, като се опира на документалността като изходен принцип.

Илия Владимиров: Правя нещата така както ми се диктуват от вътре. Осланям се на интуицията си, когато създавам. Точно тогава изпадам в онова състояние, в което изливам емоцията и импулсите си и така успявам да ги освободя, че да достигнат до Нашия свят.

Никола Цветанов: Идеята на моите творби е да покажа различието и еднаквостта. Въпреки, че използвам едни и същи форми и принципи за направата им, те стават различни. Както е казал древногръцкият философ Хераклит: „Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща вода“.

Николай Маринов: В нещата, които правя разчитам на истинността в работата, на подсказка от натурата, на знание от преживяното, на удоволствието от работата и желанието за нови „открития“. Работя с различни материали и техники – дърво, гипс, желязо, хартия, електричество и други. В настоящата изложба ще участвам с рефлекс от градската среда, в която се намирам.

Мария Малинова: За своите работи се инспирирам от природата и градската среда.Концентрирам вниманието си върху връзките между отделните елементи изграждащи цялото.

Михаела Каменова: Безкрайността е абстрактна концепция и означава количество без граници и без край. Цикълът от скулптури, които представям е експресия на процес, представляващ неспирна циркулация. Всяка пластика изобразява различен момент от процеса. Безкраят, който се опитах да пресъздам чрез работите си е преходност между два материала. Използвах синтез между метал и керамика за да визуализирам преходността на материите.

Светлин Демирев: Като скулптор в творчеството си, се стремя да пресъздавам вижданията си за скулптурата в по – далечното измерение в психологията и философията на скулптурата. Вдъхновен от природата, аз се стремя да пресъздавам невидимите точки на заобикалящото ни пространство. Тази е причината за необичайните и абстрактни форми на творбите ми.

Христина Дренска – Тита: Източник: Стари изоставени сгради, занемарени строежи в процес. Вдъхновение: мистичността на занемарените пространства, пропития от влага и мъх бетон, последователността, едно нещо води до друго, етапността на нещата, развитие или деструкция, следите на времето и т.н.

Христо Антонов: Пространството в тишина – тишината в пространство, субективното физично – физичното субективно и тънкия момент, в който остава само едното.

Яна Караманджукова – Добрева: В празнотата могат да съществуват безброй форми… Тя прави възможно материализирането на всяка една… Обръщайки се към натюрморта всъщност правя опит за поглед към човека и следите които оставя.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

„Габровският фасон през всеки сезон“

Published

on

Изложбата „Габровският фасон през всеки сезон” беше замислена като експозиция на открито, която с усмивка и намигване да подканва габровци и гостите на града, след като я разгледат, да посетят и постоянната експозиция „Градски бит от края на ХIХ до 40-те години на ХХ век”, представена в музеен обект „Дечкова къща”.

Извънредната ситуация, в която се намира страната ни, изправена пред предизвикателството да ограничи разпространението COVID-19, наложи промяна в първоначалната концепция и адаптирането ѝ за представяне във виртуален вариант. В изложбата са включени 28 фотографии от фонд „Етнография” на Регионален исторически музей – Габрово, създадени от края на ХIХ до 40-те години на ХХ век, обособени в два основни раздела – фотографии на открито и студийна фотография. Фотографиите, направени на открито, представят ежедневното облекло на габровци през четирите сезона – пролет, лято, есен, зима.

Особено внимание заслужават студийните фотографии, които освен „огледало” на модните тенденции, които следва габровското общество, свидетелстват за специалното отношение, което тогавашните фотографи имат към декора и студийния реквизит.

снимка: РИМ – Габрово

Социално-икономическите, политическите и културните промени на национално ниво след Освобождението, намират своето отражение в града ни, нещо повече – индустриалното му развитие ги катализира на местна почва. Носители на европейското влияние са индустриалците, търговците, предприемачите, чиновниците, интелигенцията.

Модернизацията променя манталитета на габровци, внася иновации не само в домакинството и интериора на жилищата, а и в облеклото, аксесоарите, бижутата, прическите. Търговско-промишлените контакти, образованието в чужбина, пътуванията са перманентен източник на нови виждания и вкусове, които раздвижват местния обществен живот.

Габровските дами следят модните журнали и държат не само те, а и съпрузите и децата им да бъдат издокарани по европейски маниер. До Габрово достигат първите модни списания: „Мода и домакинство“, „Моден крояч“, „Моден журнал“, „Икономия и домакинство“, „Вестник на жената“, „Домакиня и майка”, „Мода”, „Женско огледало” и др. Популярност добиват френски и немски издания. За всеки сезон габровци създават свой моден фасон и не се отличават от своите съвременници в Париж, Лондон, Виена, Берлин или Рим.

Възприемането и следването на модните тенденции обаче не е само суета и увлечение, а стремеж към промяна и развитие. Доказателство за естетическия вкус, стил и отношението към детайла са колекциите от облекла, бижута, аксесоари и фотографии, съхранени във фондовете на РИМ – Габрово.

Изложбата може да бъде разгледана в сайта на РИМ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Национален конкурс „Петко и Пенчо Славейкови“ за лирично стихотворение

Published

on

Община Трявна обявява Национален конкурс на името на „Петко и Петков Славейкови“ за лирично стихотворение, който ще се проведе под патронажа на Президент на Република България Румен Радев.

Славейковата награда се присъжда на български автор или на чуждестранен автор за лирично стихотворение след провеждане на национален конкурс „Петко и Пенчо Славейкови”.

Конкурсът е анонимен и се провежда всяка година. Няма възрастови ограничения. Авторите участват с едно стихотворение от максимум 30 стиха. Текстовете да са неиздавана поезия.

Приема се за неиздадено произведение това, което към крайната дата за участие в конкурса не е публикувано (на хартиен носител или в електронна книга) от издател в обособен том, включително в сборник от множество автори.

Смятат се за неиздадени и стихотворения, появили се в интернет сайтове или тези, които само са участвали, без да бъдат награждавани, в един или повече литературни конкурси. Самостоятелно публикувани книги не се считат за издадени произведения.

снимка: Община Трявна

Текстовете на чужд език трябва да бъдат придружени с превод на български език. Творбите за Националния конкурс „Петко и Пенчо Славейкови“ се изпращат в електронен вид или на хартиен носител.

Творбите в електронен вид се изпращат на следния имейл: slavkonkurs.tryavna@gmail.com в два файла – един файл само с текста (неподписан) и един файл – с текста, с име, фамилия, адрес и телефон за връзка.

Творбите на хартиен носител се изпращат в два екземпляра – един екземпляр само с текста (неподписан) и един екземпляр – с текста, с име, фамилия, адрес и телефон за връзка. Двата екземпляра се слагат в общ плик, който се изпраща на адрес: гр. Трявна, 5350 ул. „Ангел Кънчев“ № 21, Община Трявна, Конкурс „Славейкова награда“.

Крайният срок за изпращане на творбите е 15 май 2020 г. (за тези на хартиен носител важи датата на пощенското клеймо).

Награди: Славейкова награда – 2 500 лв. и почетен плакет. Втора награда – 1 000 лв. и почетен диплом. Трета награда – 500 лв. и почетен диплом. Награда на публиката – 500 лв. и почетен диплом.

*Предвид обявеното извънредно положение на територията на Република България, провеждането на Славейковите празници, което бе предвидено в периода от 11 до 14 юни 2020 г., най-вероятно ще се отложи. На официалния сайт на Община Трявна www.tryavna.bg допълнително ще бъде обявена датата на провеждането на празниците и обявяването на резултатите от конкурса.

Допълнителна информация: Кольо Дабков, тел. 0677/6 23 85, моб.тел. 0899943157, e-mail: k_dabkov@abv.bg.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Отличиха събитието в областта на културата на онлайн церемония (Видео)

Published

on

На 1 април, но не на шега, на специална церемония, излъчена в интернет, бяха обявени победителите и връчени наградите от ежегодния конкурс „Събитие на Габрово в областта на културата за 2019-та“, организиран от Народно читалище „Будителите 2017“.

Тазгодишното издание се провежда за шеста поредна година. Онлайн церемония бе водена от актьора в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Светослав Славчев, който заедно с журналиста, кореспондент на Българското национално радио за Габрово, Велина Махлебашиева оповестиха имената на призьорите.

Победителите в конкурса бяха избрани от публиката и 7-членно жури, съставено от представители на местната културна общност. Тази година бяха определени двама победители в надпреварата.

Най-голям брой от гласовете на публиката получи осмото издание на магичена „Златна котка 2019“, организирано от Куик Хендс Проджект. Наградата на илюзиониста Йордан Белев връчи миналогодишният победител на „Събитие на Габрово в областта на културата“ цигуларката Даниела Данис от Габровския Камерен оркестър.

Овациите на журито в тазгодишния конкурс отидоха при Дома на хумора и сатирата за техния пърформанс и изложба „Нонумент“, насочващи вниманието на публиката към паметника „Бузлуджа“. Наградата получи Маргарита Доровска, директор на Веселата къща.

По време на онлайн церемонията беше отличен и творецът Адриан Новаков, години наред работещ за утвърждаването на марката Габрово, изпод чиито ръце са излезли котките на покрива на ДХС, четящото момче до паметника на Ран Босилек и образа на габровския индустриалец Пенчо Семов.

Скулпторът е автор и на фигурите на Пенчо Славейков в Трявна и Милано. Негово дело е и пластичното изображение на националния герб, което увенчава Народното събрание и Президентството. Негов е и барелефа на Георги Раковски пред българското училище в Делхи. През 2019 година той представи своя юбилейна изложба.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица