Свържи се с нас

Култура

Младежи дискутираха екообразованието в Габрово

Published

on

Даниела Алексиева е главен експерт по управление на човешките ресурси в Централата на КНСБ, член на младежката организация от 2004 г., която е инициирала и организирала множество младежки дейности на национално и международно ниво. Тя е и настоящ председател на Младежкия комитет към Пан-европейския регионален съвет. В момента е председател на Сдружение „Младежки форум 21 век“.

Теодор Василев е етнолог, антрополог и културен турист завършил СУ „Св. Климент Охридски”. Обича екстремните спортове и работата с деца и млади хора. През последните осем години е сърцето, ръцете и част от главата на НЧ „Бъдеще сега”. През 2009 г. Теодор става първият лидер в България на Международната награда на херцога на Единбург – водеща програма за личностно развитие, неформално образование и обучение чрез преживяване в света.

През 2013 г. заедно с ръководството на Национален младежки форум (НМФ) реализират идеята за създаване на Звено от обучители към НМФ и Теодор го ръководи до момента. Заедно с екипа тренери реализират две поредни години Младежка академия за млади лидери на НМФ – една от добрите практики в младежкия сектор. През 2012 г. и 2013 г. повече от 300 млади хора преминават през трите нива на академиите.

През 2013 година заедно със Сдружение „Младежки форум 21 век“ започват реализацията на проект „Екологичното образование на младите хора – мост към устойчиво развитие на местната общност“ (реализиран с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество), чиято финална дейност е провеждането на дискусионен форум „Ролята на младите хора за развитието на екологичното образование и устойчивото развитие на местните общности в България“ в Габрово в края на миналата седмица, 24 – 25 юли.

зелени училища

Каква е историята на проекта и по какъв начин се зароди идеята?

Даниела Алексиева: Идеята се зароди в края на 2012 г., когато двете организации, „Младежки форум 21 век“ и Народно читалище „Бъдеще сега 2006“, решихме да направим съвместна инициатива, в сферата на екологията и устойчивото развитие. Базирайки се както на опита, който имаме в сферата на неформалното образование, разработването на обучителни програми за деца и младежи и прилагането им в сферата на образование за устойчиво развитие, така и на мрежата от експерти и доброволци, с които двете организации работят. Основата цел на проекта е да се повиши осведомеността и разбирането сред младите хора за ползите от неформалното образование по темите екология и устойчиво развитие, и взаимовръзката им с техните фундаментални права. По-конкретно, нашите три ключови цели в рамките на проекта бяха: да се придобият нови знания и умения за околната среда, повишаване на екологичната култура и изграждане на устойчиви модели на поведение на младите хора; да се създадат компетенции и да се ангажират младите хора в България за застъпничество и активно гражданство в сферата на устойчивото развитие и подкрепа за местните общности в отдалечени краища на страната; да се насърчи устойчивото развитие на местните общности, чрез активното включване на младите хора.

зелени училища 2

Днес присъстваме на финалното събитие, какви дейности бяха изпълнени в рамките на тези 2 години, за да се стигне до днешния дискусионен форум?

Даниела Алексиева: През изминалите две години реализирахме поредица от младежки акции, кампании и обучения, в сферата на екологичното образование и устойчивото развитие. Създаден бе младежки обучителен център в с. Гудевица, като модел за устойчиво развитие и обучение сред природата с четири обучителни зони и демонстрационна инфраструктура. Именно в този център през 2014 г. бяха реализирани 7 младежки образователни реалити шоута „Околна среда и устойчив начин на живот“ с участието на общо 70 младежи. В рамките на проекта бе реализирана и дейност, по популяризиране на устойчивия начин на живот сред младите хора, чрез посещения на еко-центрове от мрежата “Живи места”, като приключенска зона в м. Беглика; Пермашип в гр. Шипка; с. Извор и с. Новогорци.

Изключително ползотворна бе дейността по провеждане на национална информационна и обучителна кампания, чрез младежки мобилен информационен еко-център “Приятели на природата” в 7 общини (Велико Търново, Габрово, Смолян, Стара Загора, София, Пловдив и Ямбол), като само през 2014 г. в проведените общо 7 кампании участие взеха около 500 младежи. Те получиха професионални консултации от нашите експерти по устойчиво развитие и гражданска активност. Всички посетители на центъра получиха и много полезни информационни материали, както и изключително атрактивния мини наръчник на тайния агент по устойчиво развитие. В резултат на изключителния интерес към кампанията, тя бе продължена и през 2015 г., като до момента мобилният център е преминал през пет от общините. Предстой да премине и през еко феста на Узана и през Велико Търново. Това са и последните инициативи в рамките на проекта, който приключва в началото на месец август.

Кулминация на дейностите по проекта бе провеждането на инициативата “72 часа акции за устойчиво развитие” (Екологична лудница) на 5-7 юни 2014 г., в рамките на която бяха реализирани над 30 акции с участието на над 600 души. Тази инициатива придоби много широк национален отзвук. В резултат на нея беше създадена общност от активни млади хора, която следи, популяризира и участва в екологичното образование, устойчивото развитие и активното гражданство.

Днешният дискусионен форум е логичен завършек на проекта. Целта ни е да излезем с конкретни предложения и препоръки към отговорните институции и организации за повишаване качеството на екологичното образование. Като път към устойчиво развитие на местните общности и ролята на младите.

зелени училища 1

По време на проекта вие сте изградили зала за обучения в читалището в село Гудевица, имате ли идея за нови такива зелени, живи места?

Теодор Василев:Разработваме система и ноу – хау, които ще предоставяме на други организации, за да бъде приложено като система и начин на работа и на други места в България. Нашата цел е в бъдеще да консултираме други колеги, които искат да създадат такива центрове, как да организират своята обучителна и педагогическа работа, за да бъдат на високо обучително и професионално ниво. Нямаме планове за разширяване на мрежата, но като експертна подкрепа – да. Важно е много повече хора да бъдат ангажирани в този процес – млади хора, които имат желание да се реализират, като по този начин намерят професионално и житейско поприще в тази област на неформалното учене и развитието на специфична инфраструктура за това.

Днес в рамките на един от панелите на форума беше представена още една добра практика – създаване на система от стандарти за качество в сферата на образованието за устойчивото развитие. Като отговорни партньори помагаме на колегите в разработването на стандарт за образованието за устойчивото развитие. Целта е организациите, които спазват този стандарт да могат да се сертифицират и да покажат със знак за качество, че спазват определени стандарти и критерии. А това е добър знак за продължаваща работа в тази насока. Имаме готовност да помагаме и на други младежки организации, които искат да кандидатстват за сертифициране с този знак за качество, който е за младежки центрове, центрове за неформално учене.

Има ли бъдеще неформалното образование в България?

Теодор Василев: Абсолютно, доста сериозна скорост е набрало в света. В България през 2013 година беше проведена националната среща за неформално учене във Варна, в резултат на която бяха изработени няколко ключови документа на Национален младежки форум. Като методика неформалното учене вече сериозно навлиза във формалното образование. Много преподаватели започват да ползват методи и техники, познати повече в неформална среда и сферата на неформалното образование. За мен бъдещето е размита граница между формалното и неформалното. Много повече интерактивни, активни и ангажирани и ефективни образователни модели и форми , които няма да има нужда да ги определяме дали са формални или не. Важно е, че резултатът ще бъде по-добър, а системата ще бъде друга, точно заради раждането на такива алтернативи е бъдещето на нашите деца и на поколението, което расте в България.

Ставаме ли свидетели на завръщането на „Зелените училища”, но в истинския смисъл на тази форма за учение?

Теодор Василев: Много е важно такива центрове като училището в Гудевица да станат модел за изнасянето на обучението извън класните стаи, извън градовете, сред самата природата, тъй като там много лесно и естествено може да се учи в пъти повече, в пъти по-добре, по – щастливо и по – ефективно. Това може да бъде и е един бъдещ модел на работа на образователните институции, които имат или  използват такива центрове, където децата могат да се докоснат до природата и получат обучение и образование сред самата природа в специфично създадена инфраструктура. Надявам се ние да не останем единствените истински зелени училища, защото в днешно време зелените училища се провеждат предимно в пет звездните хотели, които нямат нищо общо, нито с природата, нито с устойчивото развитие. Надявам се истинските „зелени училища“ да имат бъдеще, а ние показваме един добър пример за това.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето

Published

on

С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.

Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.

Зареди още

Култура

Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел

Published

on

Младата българска изпълнителка Гала Ивова Савчева бе отличена с първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който се проведе онлайн от израелския град Бат Ям.

Савчева впечатли журито със завладяващо изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“ от Габровска област – произведение, станало емблематично благодарение на легендарния народен певец Борис Машалов. Нейният автентичен стил, емоционална дълбочина и вокално майсторство донесоха заслужено признание.

Фестивалът „Българска душа на свята земя“ се е утвърдил като сцена за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно и културно наследство сред българските общности по света. В тазгодишното издание през 2025 г. участие взеха изпълнители от различни държави, които представиха богатството на българския дух.

Сред отличените бяха и талантливите деца от Вокално-фолклорна група „Зеленика“ към НЧ „Будителите 2017“ – Габрово, с ръководител Таня Соколова.

Десетгодишната Алина Чепурной спечели първо място, а Мая Луканова и Мария Дедева, също на 10 години – завоюваха трето място в своята категория.

Зареди още

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица