Свържи се с нас

Култура

Младежи дискутираха екообразованието в Габрово

Published

on

Даниела Алексиева е главен експерт по управление на човешките ресурси в Централата на КНСБ, член на младежката организация от 2004 г., която е инициирала и организирала множество младежки дейности на национално и международно ниво. Тя е и настоящ председател на Младежкия комитет към Пан-европейския регионален съвет. В момента е председател на Сдружение „Младежки форум 21 век“.

Теодор Василев е етнолог, антрополог и културен турист завършил СУ „Св. Климент Охридски”. Обича екстремните спортове и работата с деца и млади хора. През последните осем години е сърцето, ръцете и част от главата на НЧ „Бъдеще сега”. През 2009 г. Теодор става първият лидер в България на Международната награда на херцога на Единбург – водеща програма за личностно развитие, неформално образование и обучение чрез преживяване в света.

През 2013 г. заедно с ръководството на Национален младежки форум (НМФ) реализират идеята за създаване на Звено от обучители към НМФ и Теодор го ръководи до момента. Заедно с екипа тренери реализират две поредни години Младежка академия за млади лидери на НМФ – една от добрите практики в младежкия сектор. През 2012 г. и 2013 г. повече от 300 млади хора преминават през трите нива на академиите.

През 2013 година заедно със Сдружение „Младежки форум 21 век“ започват реализацията на проект „Екологичното образование на младите хора – мост към устойчиво развитие на местната общност“ (реализиран с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество), чиято финална дейност е провеждането на дискусионен форум „Ролята на младите хора за развитието на екологичното образование и устойчивото развитие на местните общности в България“ в Габрово в края на миналата седмица, 24 – 25 юли.

зелени училища

Каква е историята на проекта и по какъв начин се зароди идеята?

Даниела Алексиева: Идеята се зароди в края на 2012 г., когато двете организации, „Младежки форум 21 век“ и Народно читалище „Бъдеще сега 2006“, решихме да направим съвместна инициатива, в сферата на екологията и устойчивото развитие. Базирайки се както на опита, който имаме в сферата на неформалното образование, разработването на обучителни програми за деца и младежи и прилагането им в сферата на образование за устойчиво развитие, така и на мрежата от експерти и доброволци, с които двете организации работят. Основата цел на проекта е да се повиши осведомеността и разбирането сред младите хора за ползите от неформалното образование по темите екология и устойчиво развитие, и взаимовръзката им с техните фундаментални права. По-конкретно, нашите три ключови цели в рамките на проекта бяха: да се придобият нови знания и умения за околната среда, повишаване на екологичната култура и изграждане на устойчиви модели на поведение на младите хора; да се създадат компетенции и да се ангажират младите хора в България за застъпничество и активно гражданство в сферата на устойчивото развитие и подкрепа за местните общности в отдалечени краища на страната; да се насърчи устойчивото развитие на местните общности, чрез активното включване на младите хора.

зелени училища 2

Днес присъстваме на финалното събитие, какви дейности бяха изпълнени в рамките на тези 2 години, за да се стигне до днешния дискусионен форум?

Даниела Алексиева: През изминалите две години реализирахме поредица от младежки акции, кампании и обучения, в сферата на екологичното образование и устойчивото развитие. Създаден бе младежки обучителен център в с. Гудевица, като модел за устойчиво развитие и обучение сред природата с четири обучителни зони и демонстрационна инфраструктура. Именно в този център през 2014 г. бяха реализирани 7 младежки образователни реалити шоута „Околна среда и устойчив начин на живот“ с участието на общо 70 младежи. В рамките на проекта бе реализирана и дейност, по популяризиране на устойчивия начин на живот сред младите хора, чрез посещения на еко-центрове от мрежата “Живи места”, като приключенска зона в м. Беглика; Пермашип в гр. Шипка; с. Извор и с. Новогорци.

Изключително ползотворна бе дейността по провеждане на национална информационна и обучителна кампания, чрез младежки мобилен информационен еко-център “Приятели на природата” в 7 общини (Велико Търново, Габрово, Смолян, Стара Загора, София, Пловдив и Ямбол), като само през 2014 г. в проведените общо 7 кампании участие взеха около 500 младежи. Те получиха професионални консултации от нашите експерти по устойчиво развитие и гражданска активност. Всички посетители на центъра получиха и много полезни информационни материали, както и изключително атрактивния мини наръчник на тайния агент по устойчиво развитие. В резултат на изключителния интерес към кампанията, тя бе продължена и през 2015 г., като до момента мобилният център е преминал през пет от общините. Предстой да премине и през еко феста на Узана и през Велико Търново. Това са и последните инициативи в рамките на проекта, който приключва в началото на месец август.

Кулминация на дейностите по проекта бе провеждането на инициативата “72 часа акции за устойчиво развитие” (Екологична лудница) на 5-7 юни 2014 г., в рамките на която бяха реализирани над 30 акции с участието на над 600 души. Тази инициатива придоби много широк национален отзвук. В резултат на нея беше създадена общност от активни млади хора, която следи, популяризира и участва в екологичното образование, устойчивото развитие и активното гражданство.

Днешният дискусионен форум е логичен завършек на проекта. Целта ни е да излезем с конкретни предложения и препоръки към отговорните институции и организации за повишаване качеството на екологичното образование. Като път към устойчиво развитие на местните общности и ролята на младите.

зелени училища 1

По време на проекта вие сте изградили зала за обучения в читалището в село Гудевица, имате ли идея за нови такива зелени, живи места?

Теодор Василев:Разработваме система и ноу – хау, които ще предоставяме на други организации, за да бъде приложено като система и начин на работа и на други места в България. Нашата цел е в бъдеще да консултираме други колеги, които искат да създадат такива центрове, как да организират своята обучителна и педагогическа работа, за да бъдат на високо обучително и професионално ниво. Нямаме планове за разширяване на мрежата, но като експертна подкрепа – да. Важно е много повече хора да бъдат ангажирани в този процес – млади хора, които имат желание да се реализират, като по този начин намерят професионално и житейско поприще в тази област на неформалното учене и развитието на специфична инфраструктура за това.

Днес в рамките на един от панелите на форума беше представена още една добра практика – създаване на система от стандарти за качество в сферата на образованието за устойчивото развитие. Като отговорни партньори помагаме на колегите в разработването на стандарт за образованието за устойчивото развитие. Целта е организациите, които спазват този стандарт да могат да се сертифицират и да покажат със знак за качество, че спазват определени стандарти и критерии. А това е добър знак за продължаваща работа в тази насока. Имаме готовност да помагаме и на други младежки организации, които искат да кандидатстват за сертифициране с този знак за качество, който е за младежки центрове, центрове за неформално учене.

Има ли бъдеще неформалното образование в България?

Теодор Василев: Абсолютно, доста сериозна скорост е набрало в света. В България през 2013 година беше проведена националната среща за неформално учене във Варна, в резултат на която бяха изработени няколко ключови документа на Национален младежки форум. Като методика неформалното учене вече сериозно навлиза във формалното образование. Много преподаватели започват да ползват методи и техники, познати повече в неформална среда и сферата на неформалното образование. За мен бъдещето е размита граница между формалното и неформалното. Много повече интерактивни, активни и ангажирани и ефективни образователни модели и форми , които няма да има нужда да ги определяме дали са формални или не. Важно е, че резултатът ще бъде по-добър, а системата ще бъде друга, точно заради раждането на такива алтернативи е бъдещето на нашите деца и на поколението, което расте в България.

Ставаме ли свидетели на завръщането на „Зелените училища”, но в истинския смисъл на тази форма за учение?

Теодор Василев: Много е важно такива центрове като училището в Гудевица да станат модел за изнасянето на обучението извън класните стаи, извън градовете, сред самата природата, тъй като там много лесно и естествено може да се учи в пъти повече, в пъти по-добре, по – щастливо и по – ефективно. Това може да бъде и е един бъдещ модел на работа на образователните институции, които имат или  използват такива центрове, където децата могат да се докоснат до природата и получат обучение и образование сред самата природа в специфично създадена инфраструктура. Надявам се ние да не останем единствените истински зелени училища, защото в днешно време зелените училища се провеждат предимно в пет звездните хотели, които нямат нищо общо, нито с природата, нито с устойчивото развитие. Надявам се истинските „зелени училища“ да имат бъдеще, а ние показваме един добър пример за това.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

75 години габровски театър

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, събития и институции допринесли за развитието на града. Настоящата година е юбилейна за габровския Драматичен театър – навършват се 75 години от неговото създаване. Театърът е един от първите в страната, създадени след 9 септември 1944 г. По спомени на Валерий Гъдуларов – бивш заместник директор, той се открива на 14 август с Решение на Министерството на информацията и Габровската община като Общински народен театър. От 1950 г. театърът става държавен, под ведомството на Комитета за наука, изкуство и култура, по-късно е на двойно подчинение на Министерството на просветата и културата и на габровския Окръжен народен съвет. С постановление на Министерския съвет от 1964 г. е преименуван на Драматичен театър – Габрово, от 1975 г. се нарича Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Първото докосване на будното балканско градче до театралното изкуство е много назад във времето – първото представление – „Многострадалната Геновева“ се играе в къщата на Цанко Дюстабанов през 1871 г. под ръководството на учителя Илия Христович. Играят се пиеси от Сава Доброплодни, Добри Войников, а за сцена понякога се е използвал салона на Умниковото училище. След Освобождението първото театрално представление през 1879 г. е отново в къщата на Дюстабанов, играе се пиесата на Константин Величков „Невянка и Светослав“, в което участва първата актриса-жена на габровска сцена – Ганка Христова (сестра на Цанко Дюстабанов). Оформя се непрофесионален театрален състав, в който активно участват габровските учители. „Изкуството на Мелпомена“ намира в лицето на градската публика свои страстни почитатели, създава се и работнически любителски театър към клуба на тесните социалисти, в чийто репертоар се отделя внимание на социалните проблеми. Започва набиране на средства за построяване на сграда за театъра, основният камък е положен на 30 март 1908 г., но поради трудности читалищните дейци прекратяват дейността си, а скоро това прави и самодейната трупа на работниците. Театърът в Габрово няма собствена сграда, от 1922 г. се помещава в сградата на читалище „Априлов – Палаузов“. Развива се усилена театрална дейност, поставят се пиеси от български и чужди автори и през 1925 г. за първи път се играят творби от местен автор – „Лазарчо“ и „Пощурели“ на д-р Константин Вапцов. В града гостуват чужди трупи и пътуващи театри, сред които е Московския художествен театър.

Създаденият през 1945 г. Общински народен театър е професионален и първото му представление е на 10 октомври с пиесата „Хъшове“ на Иван Вазов. По думите на актрисата Катя Зехирева – директор на театъра от 1973 до 1976 г.: „10 октомври 1945 г. е рождена дата на театъра в Габрово като държавен професионален културен институт“. През първите пет сезона директор е артистът Мишо Георгиев, това е време на обновление, когато постъпват на работа млади актьори и режисьори. В своите първи години театърът няма щатен режисьор, художник и сценични работници, липсват и ателиета, костюмите се изработват на сцената късно вечер след репетициите.

Като гастролиращи режисьори идват да работят Николай Фол, Йордан Сейков, Хрисан Цанков, Николай Масалитинов и др., през 1946 г. ролята на Тартюф от едноименната творба на Молиер изпълнява Кръстьо Сарафов. През 1952 г. се провежда I-ят Национален преглед на българската драма и театър, на който габровският театър е сред първите места с постановката на Анжел Вагенщайн „По московско време“, играна на голямата сцена на Народния театър. В Габрово идва първата голяма група млади актьори от ВИТИЗ (днес НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“), сред които Невена Коканова, Виолета Минкова, Стоянка Вучкова, Анани Явашев, Васил Инджев и др., и режисьорите Любомир Шарланджиев, Николина Георгиева и Атанас Воденичаров. На габровска сцена младите режисьори защитават своите дипломни работи с постановките „Падуанската херцогиня“ на Оскар Уайлд, „Боряна“ на Йордан Йовков и „Ученикът на дявола“ на Бърнард Шоу. На габровска сцена гастролира и Константин Кисимов през 1958 г. в ролята на Езоп от едноименната пиеса.

По идея на директора Христо Кръчмаров е създаден камерен театър „Студио 101“, проектиран от Валерий Гъдуларов. Неговата премиера е на 28 април 1965 г. с пиесата на Панчо Панчев „Очи в очи“. Камерният театър е първият в България извън столицата, няколко години по-късно се откриват такива театри в други градове на страната. Представя се с две пиеси на IV-ия Национален преглед на българската драма и театър и се класира на заключителния етап в София. На габровска сцена през сезон 1968/1969 г. режисьорът Леон Даниел поставя „Поглед от моста“ от Артър Милър.

За 25-та годишнина от създаването си театърът е награден с орден „Кирил и Методий“, II степен с Указ от 23 май 1970 г. на Президиума на Народното събрание на НРБ. На сцената на габровския театър през годините са играли великолепни актьори, сред които се отличават Катя Зехирева – директор за два сезона на театъра и по-късно гастролирала в ролята на Федра от едноименната трагедия на Жан Расин, Венцислав Кисьов, габровските артисти Емил Греков – удостоен със званието „заслужил артист“, Ружа Николова, Кирил Златков, тук са работили режисьорите Богдан Красински, Николай Колев, Добрина Харалампиева и др. По линията на Комитета за култура – София, театърът поддържа творчески контакти с театъра в Котбус (Германска демократична република) и с Южно чешкия театър в Ческе Будейовице (Чехословакия), сключени са договори за културно сътрудничество през 70-те години на XX век. През май 1975 г. в Котбус театърът поставя пиесата „Женски години” от Първан Стефанов и Надежда Драгова, а същата година екип от Котбус поставя пиесата „Коварство и любов” от Фр. Шилер на габровска сцена. Творческите контакти с Южно чешкия театър започват от ноември 1976 г., на следващата година театърът на Габрово гостува с пиесите „Боян магьосника” от Камен Зидаров и „Златното покритие” от Драгомир Асенов, а театърът от Ческе Будейновице изнася в Габрово и Трявна пиесата „Женски бой” от Вацлав Клипера. През юни 1981 г. в Габрово е поставена чешката комедия „Мацка във вилата” от Иржи Пох, а през ноември същата година режисьорът Петър Стойчев и художникът Ардаш Тавукчиян поставят в Ческе Будейовице пиесата „Опит за летене” от Йордан Радичков. Габрово е побратимен с Могильовска област на СССР и въпреки че няма подписан договор за сътрудничество между театрите, във връзка със 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго, театърът ни изнася в Могильов и Бобруйск пиесата „Последната кореспонденция на мистер Форбс” от Димитър Начеев. Всеки сезон театърът представя репертоара си не само на габровска сцена, а гостува с тези пиеси в окръга и други градове на страната. Освен първата камерна зала в провинцията – „Студио 101”, е създател и на единствения по рода си музеен театър в Националния музей на образованието, на детска театрална студия, детски оперета и театър. През годините театърът е отличен с множество награди от различни културни форуми, на редица Национални прегледи на българската драма и театър са наградени творците Марина Иванова, заслужилият артист Кирил Златков, Стоян Костов, Ружа Николова, Валери Станчев, Христо Христов, Анриета Далова, режисьорите Петър Александров, Петър Стойчев, художникът Ардаш Тавукчиян и много други. На VIII-ия Национален преглед – Плевен ’88 получават отличия за женска роля Надежда Терхуманова – втора награда и Силвия Паскова – трета награда за пиесата „Една за всички, всички за една” от Недялко Йорданов. След 1988 г. национални прегледи не са провеждани, поради липса на финансови средства са прекратени международните творчески връзки с драматичните театри от Ческе Будейовице, Котбус и Могильов (Белорусия). Габровският театър има своето заслужено присъствие на театрални събития в страната – гостува през 1992 г. в Националния дворец на културата – София с детски спектакли, пиесата на Яна Добрева „Да поиграем на челик” е номинирана и участва в повечето театрални прегледи – Враца, Благоевград, Шумен и др. Моноспектакълът „Балада за Джон и убиец”,постановка на Невена Митева – дългогодишен директор на театъра, в изпълнение на Пламен Симеонов е едно от малкото провинциални заглавия в „Салона на изкуствата ’97” в НДК – София. Друга постановка на Невена Митева – „Праведните не закусват в петък”, гостува в Малък градски театър зад канала – София през 1997 г. и се радва на успех пред театралната критика и публиката. През месец май 1998 г. в Габрово се провежда пилотното издание на Международен фестивал на комедийния спектакъл, на което габровският театър се представя с пиесата „В старо село на край света” от Недялко Йорданов, с участието на актьора Павел Попандов. На следващата година градът ни е домакин на I-ви фестивал на комедийния спектакъл – Габрово’99 . Участие в него вземат Народен театър „В. Чернодрински” – Прилеп (Македония) с пиесата „Полковникът-птица” от Христо Бойчев, ДТ „Рачо Стоянов”, Театърът на българската армия – София и театрите на Казанлък и Плевен. От 2006 г. започва да се провежда Международен фестивал на спектаклите за един актьор – BGMOT, организиран от Драматичния театър и Габровската община, под егидата на Министерството на културата. Той е посветен на майските празници в Габрово, провежда се всяка четна година и е включен в международната верига на ЮНЕСКО. В журито участват двама чуждестранни и един български театрален критик, присъждат се награди за цялостен спектакъл и за най-добра мъжка и женска роля.

Забележителният творчески път на ДТ „Рачо Стоянов“ продължава и в нашето съвремие, като защитава достойно постигнатото през годините и се радва на обичта на своята публика, спечелена с богатия репертоар и отличната игра на актьорския състав. Габровският театър е доказал изключителната си роля за оформянето на духовния и културен облик на града. Неговото значение много точно описват думите на актрисата Катя Зехирева: „Вярвам в силите на Габровския театър и знам, че ще бъде винаги средище на достойнство, духовност и красота.“ Документите от дейността на Драматичния театър се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за обществено използване.

Документи от творческата си дейност е предоставила на архива и дългогодишният директор на театъра Невена Митева. Ценен принос за историята на габровския театър представлява книгата „60 години габровски театър“, издадена през 2005 г. Тя е резултат от изследователския труд на Генчо Тауков – дълги години служител в театъра от неговото създаване, като счетоводител, актьор, помощник-режисьор, и занимаващ се с архива. Неговата книга е своеобразен опит да се напише история на Драматичния театър в Габрово, предоставени са сведения за репертоара, творческия състав, сценичните работници, участията и наградите на театъра, откъси от публикации в пресата за важни събития и др.

Автор: Даниела Ст. Цонева – гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Каменната стълба има много тънкости, които само майстор може да ти покаже

Published

on

Когато имаш комбинацията от подпорна стена и каменни стъпала, които подхождат нагоре, добре е да са влезли в зида. Така структурата няма да мръдне никога. Майсторът на суха каменна зидария Христо Тоцев обучава група от участници в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“, която се реализира в музей „Етър“, съвместно със сдружение Мещра.

Градежът, който се прави, е изцяло от природни материали. Николай Великов търси подходящи камъни, които да помогнат за изграждането на подпорната стена и на стълбата. Тъй като образователната програма се реализира на територията на „Етър“, течащата през музея река Сивек подпомага начинанието.

Камъните обаче трябва да не са изгладени от водата, за да не се хлъзгат – това е едно от нещата, които Николай Великов научава от майстор Христо Тоцев.

Николай е от Горна Оряховица и е юрист. Образователната програма го привлича с възможността да усвои знания и умения, които да използва в закупен преди време имот. Досега строителството там е съвременно, споделя той, но е убеден, че това ще се промени с участието му в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

И Маргарита Георгиева от Плевен има намерение да реализира на практика знанието, което ще придобие от участието си в програмата. Включва се за първа година.

„Какво ме водеше към решението да се включа в програмата? Притежаваме стари къщи и се оказва, че много неща човек трябва да си ги свърши сам. Няма строители, на които да разчита, когато става въпрос за традиционни техники от миналото. Привличат ме и Балкана, и прекрасното място „Етър“. Съзнавам, че е амбициозна да казвам, че ще участвам във възстановяването на старите постройки и градежи, но другото е да бъдат оставени да рухнат. Мисля, че никой не иска да бъде свързван с такова неща. Съпругът ми има къща от своя прадядо. В нея човек се чувства много по-добре отколкото в много съвременни постройки.“

Маргарита Георгиева е изпробвала да направи градеж, като този, на който се обучава заедно с други участници в образователната програма. Съзнава, че засега е „на първо стъпало“ (в начален етап от обучителния процес), но е убедена, че времето, прекарано в музей „Етър“ ще помогне за усвояване на нови практически умения.

И строителството е игра, щом участват деца! Симона Герчева е най-малкият участник в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, която музей „Етър” и сдружение Мещра реализираха на 7, 8 и 9 август.

Шестгодишното момиченце е от София и се обучава в детския модул от програмата, докато родителите й са в една от групите за възрастни.

Не е трудно да се ориентира човек къде в музея децата се учат на традиционно строителство. Поведението на малчуганите е непринудено, а играта се превръща във важно средство за получаване на знания и умения.

Разбира се на Симона на първо място й допада, че има други деца. Никой не ги ограничава, затова спокойно тъпчат с крака сместа от глина, вода и слама, ровят с ръце из нея и не мислят за изцапани дрехи. Течащата наблизо рекичка с чиста вода дава възможност, ако някой се пооплеска повече, да се измие.

Игнат Ченчев е от Варна и обича физическия труд. Решението да дойде с родителите си в музей „Етър” взема с помощта на баба си, която му разказва, че тук има много възможности да се научи да прави различни неща с ръцете си. Игнат споделя, че обича физическия труд. Дядо му има железарска работилница, където детето изработва някои от своите играчки.

Игнат Ченчев смята да заснеме клип, за да покаже на дядо си как се справя по време на образователната програма.

Магдалена Каменова е от София и активно участва в подготовката на сместа за кирпич, от който да бъдат изработени тухлите. Включва се с останалите деца в осигуряване на материалите за плет, а през втория ден от програмата за първи път тъче на стан.

Калина Аладжова е родена в Люксенбург. За две години живее с родителите и брат си, също участник в програмата, в Благоевград, но казва, че отново ще се върнат в Люксенбург. Калина смята, че това ще се случи, за да не забравят децата френски език. Тя също тъче на стан в Музейния детски център в „Етър”, участва в плетенето на плет и в изработването на глинени тухли.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„В света на Старопланинската архитектура“

Успешно пето издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

Published

on

Отлична организация, полезно обучение с практическа насоченост и добре подбрана теоретична част. Това е оценката на участниците в петото издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

В рамките на три дни – 7, 8 и 9 август, хора с интерес към традиционните техники на градеж създаваха конструкции от камък, глина, дърво и друга растителност.

Участниците бяха разделени на групи, всяка от които се включи в изграждането на каменна подпорна стена със стълби, в направата на дървени сглобки и на мазилка от естествени материали. Програмата включваше лекционни модули, посветени на старата архитектура, а участниците имаха възможност да се запознаят със стари къщи, плевня и воденица в село Потока и габровския квартал Етъра.

През 2020 година бе реализиран и специален модул, в който се обучаваха деца на родители, участващи в програмата. Малчуганите се обучаваха как се плете плет и как се подготвят материалите за него, създадоха от дърво къщички за птици и домове за домашни любимци, изработиха калъпи и направиха малки кирпичени тухли в тях.

През 2020 година участниците в образователната програма бяха тридесет и един, от които осем деца. Създатели на „В света на старопланинската архитектура“ са Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и Регионален етнографски музей на открито „Етър“.

От 2017 г. като партньор участва Камара на архитектите в България (КАБ). Тази година е юбилейното пето издание на програмата. Към основните спонсори се присъединяват КАБ – Регионална колегия, гр. Габрово и фирма „Рьофикс“ – България.

*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица