Свържи се с нас

Новини

Дестинация – Бузеску

Published

on

В международния ден на ромите публикуваме материал, разказващ за едно от най – интересните места населявани от  тях – румънското село Бузеску, посетено от журналистката Мариана Христова.

В румънско циганско село на 100-тина км северозападно от Русе, с уникално кичозна архитектура. Тук живеят циганските барони на Румъния и май се състезават колко гръцки колони, кули като на будистки храмове и крещящи цветове могат да съчетаят върху фасадите на къщите си. Всъщност най-съществено е мястото – на първи ред са 3-4 етажни палати, натруфени като сватбени торти; на втори сградите са само на по 2 ката, а в покрайнините на селото живеят възрастни румънци в обикновени къщурки. За последния свободен терен на главната улица спорят няколко фамилии, като предлагат на собственика над 350 000 евро.

Въпросните барони забогатели от изработка на медни казани, както сами твърдят, но дискретно не споменават откъде се сдобиват с материала. Важното е, че си плащат редовно данъците и не взимат социални помощи от държавата – под достойнството им е. Селата наоколо са също предимно цигански, но в Бузеску е хайлайфът и се отличава коренно. Мъжете ходят с черни костюми, широкополи шапки и карат лъскави мерцедеси, жените непрекъснато метат пред къщите, а цялото място е културологичен феномен, откъдето и да го погледнеш

спане

В самото село няма къде, освен ако не се сприятелиш с някой барон, който да те приюти в палата си. В най-близкият град Александрия има един-единствен приличен хотел на центъра, казва се Parc и двойна стая излиза към 80 лв. Спокойно можеш да спиш и в Русе в къща за гости срещу 15-20 лв. – оттам до Бузеску са към 90 км и не е далеч за еднодневна разходка

хапване

Ресторанти също няма. Пред всяка втора къща обаче е опъната богата трапеза направо на тротоара, на която циганит ядат, пият и се веселят като на сватба. В дясно на влизане откъм Гюргево има нещо като открита кръчма със скара, където купонясват по-бедните с триетажни къщи на задните улички. Престраши се и опитай от техните кебапчета – може пък да ти излезе късмета с някоя булка или да спечелиш на „тука има, тука нема”

не е за изпускане

Всяка къща си е забележителност, макар че „архитектите” им определено са гледали един от друг. Най-много ни впечатли една бяла с огромни кули пагоди, външни стълби между балконите и задължителното пране на парапета. Често повтарящ се елемент са овални прозорчета с фина черна дограма като на автобус икарус; задължителни са още белият мрамор и ламаринените огради с ефектен отблясък на слънчева светлина. В единия край на селото има църква с приличен вид, а точно срещу нея се извисява нещо като мавзолей. Ако си много любопитен, пробвай да влезеш в някоя от къщите, но най-вероятно ще ти поискат пари

добре е да се знае

Гергьовден е добър повод да отидеш до Бузеску. Тогава циганите празнуват техния Едерлез – символично изпращат зимата и посрещат лятото. Ритуалът повелява, че в нощта на 5 срещу 6 май децата под една година се крадат от къщите им, като родителите им ги дават без съпротивление, но само на близки хора. После си ги откупуват обратно заедно агне, което ще бъде повод за гуляй и събиране на цялата рода. Децата се кичат с върби, за да са живи като клоните и здрави като ствола на дървото, кючеците се вихрят до зори, а между музикантите можеш да чуеш истински виртуози

как се стига

Само с кола – румънският междуселски транспорт е абсолютно несигурен вариант. Хващаш магистрала Хемус и на Ябланица отбиваш за Русе. Минаваш Дунав мост, след което не продължаваш по главния път за Букурещ, а свиваш на ляво и влизаш в Гюргево. Ако нямаш карта на Румъния, задължително си купи и тръгни в посока Александрия като избереш по-дългия път през Зимничеа. Минава през куп села и е целият в дупки, но е сто пъти по-добър от краткия, който е черен, в един момент свършва и те прекарва през някакво блато. Бузеску е на 8 км след Александрия в посока Рошиори де Веде

Мариана Христова

Новини

Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

Published

on

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.

Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.

Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.

Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Новини

Благотворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро

Published

on

Над 6 000 евро събра благотворителният концерт с базар „Дъга от доброта“, организиран от ДГ „Слънце“.

Събраните средства са в подкрепа на малкия Ники от Габрово, който се бори с тежката диагноза лимфобластна Т- клетъчна анемия.

На сцената се изявиха всички малчугани от градината, както и гостуващи изпълнители.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица