Новини
Дестинация – Бузеску
В международния ден на ромите публикуваме материал, разказващ за едно от най – интересните места населявани от тях – румънското село Бузеску, посетено от журналистката Мариана Христова.
В румънско циганско село на 100-тина км северозападно от Русе, с уникално кичозна архитектура. Тук живеят циганските барони на Румъния и май се състезават колко гръцки колони, кули като на будистки храмове и крещящи цветове могат да съчетаят върху фасадите на къщите си. Всъщност най-съществено е мястото – на първи ред са 3-4 етажни палати, натруфени като сватбени торти; на втори сградите са само на по 2 ката, а в покрайнините на селото живеят възрастни румънци в обикновени къщурки. За последния свободен терен на главната улица спорят няколко фамилии, като предлагат на собственика над 350 000 евро.
Въпросните барони забогатели от изработка на медни казани, както сами твърдят, но дискретно не споменават откъде се сдобиват с материала. Важното е, че си плащат редовно данъците и не взимат социални помощи от държавата – под достойнството им е. Селата наоколо са също предимно цигански, но в Бузеску е хайлайфът и се отличава коренно. Мъжете ходят с черни костюми, широкополи шапки и карат лъскави мерцедеси, жените непрекъснато метат пред къщите, а цялото място е културологичен феномен, откъдето и да го погледнеш
спане
В самото село няма къде, освен ако не се сприятелиш с някой барон, който да те приюти в палата си. В най-близкият град Александрия има един-единствен приличен хотел на центъра, казва се Parc и двойна стая излиза към 80 лв. Спокойно можеш да спиш и в Русе в къща за гости срещу 15-20 лв. – оттам до Бузеску са към 90 км и не е далеч за еднодневна разходка
хапване
Ресторанти също няма. Пред всяка втора къща обаче е опъната богата трапеза направо на тротоара, на която циганит ядат, пият и се веселят като на сватба. В дясно на влизане откъм Гюргево има нещо като открита кръчма със скара, където купонясват по-бедните с триетажни къщи на задните улички. Престраши се и опитай от техните кебапчета – може пък да ти излезе късмета с някоя булка или да спечелиш на „тука има, тука нема”
не е за изпускане
Всяка къща си е забележителност, макар че „архитектите” им определено са гледали един от друг. Най-много ни впечатли една бяла с огромни кули пагоди, външни стълби между балконите и задължителното пране на парапета. Често повтарящ се елемент са овални прозорчета с фина черна дограма като на автобус икарус; задължителни са още белият мрамор и ламаринените огради с ефектен отблясък на слънчева светлина. В единия край на селото има църква с приличен вид, а точно срещу нея се извисява нещо като мавзолей. Ако си много любопитен, пробвай да влезеш в някоя от къщите, но най-вероятно ще ти поискат пари
добре е да се знае
Гергьовден е добър повод да отидеш до Бузеску. Тогава циганите празнуват техния Едерлез – символично изпращат зимата и посрещат лятото. Ритуалът повелява, че в нощта на 5 срещу 6 май децата под една година се крадат от къщите им, като родителите им ги дават без съпротивление, но само на близки хора. После си ги откупуват обратно заедно агне, което ще бъде повод за гуляй и събиране на цялата рода. Децата се кичат с върби, за да са живи като клоните и здрави като ствола на дървото, кючеците се вихрят до зори, а между музикантите можеш да чуеш истински виртуози
как се стига
Само с кола – румънският междуселски транспорт е абсолютно несигурен вариант. Хващаш магистрала Хемус и на Ябланица отбиваш за Русе. Минаваш Дунав мост, след което не продължаваш по главния път за Букурещ, а свиваш на ляво и влизаш в Гюргево. Ако нямаш карта на Румъния, задължително си купи и тръгни в посока Александрия като избереш по-дългия път през Зимничеа. Минава през куп села и е целият в дупки, но е сто пъти по-добър от краткия, който е черен, в един момент свършва и те прекарва през някакво блато. Бузеску е на 8 км след Александрия в посока Рошиори де Веде
Мариана Христова

Любопитно
Ученик от Габрово е сред най-добрите по английски език в страната

Петър Мурджев от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово завоюва златен медал в националния кръг на международното състезание по английски език Kangaroo Global Linguistics (KGL), организирано от Асоциацията на Кеймбридж училищата в България. Със своите знания и умения той се открои сред над 1000 участници и заслужено зае почетното първо място в ниво B1. Сред останалите победители в престижната образователна надпревара са млади и амбициозни таланти от Перник, Търговище и София.
„Успехите на учениците са свидетелство за високото ниво на езиковото обучение в България и за отдадената работа на учителите, които подкрепят и мотивират младите таланти. Резултатите тази година показват, че интересът към състезанието расте, а децата стават все по-подготвени и уверени в знанията си. Това е ясен знак, че с усилия, постоянство и любов към английския език те могат да се наредят сред най-добрите“, каза Владимир Колев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на Кеймбридж училища в България.
Международното състезание по английски език се провежда в три етапа – вътрешноучилищен, национален и международен. Тази година в първия етап се включиха рекорден брой участници – над 8000 ученици от 175 училища и езикови центрове в страната на възраст от 8 до 18 години. Най-добрите 1000 от тях продължиха към националния кръг, който се проведе в София, и тестваха своите знания на 14 март в 43. ОУ „Христо Смирненски“ и ПГВТ „А. С. Попов“.
Победителите в него ще участват в следващия кръг и ще представят страната ни на международната сцена. KGL продължава да дава сцена на млади таланти да показват своите знания и умения по английски език. Традиционно България е сред държавите, които изпращат най-много участници на финалния етап.
От 2018 година насам в международните кръгове са взели участие 28 родни таланти, като 5 от тях са заели почетните първи места в образователната надпревара. Нейният формат е изцяло съобразен с международните изпитни стандарти и продължава да стимулира българските деца да разгръщат своя потенциал.

Новини
Денков в Габрово: Обезлюдяването не е случайно, нужни са антикорупционни действия

Акад. Николай Денков проведе в Габрово открит разговор за това как да бъде спряна корупцията в страната и какви са реалните решения за проблемите на региона. В дискусията бяха засегнати темите, които хората поставят все по-често – обезлюдяването, липсата на инвестиции, състоянието на инфраструктурата и развитието на туризма.
Денков заяви пред габровци, че тежките демографски процеси не са неизбежни, а са резултат от лошо управление и порочни практики, които отблъскват инвеститорите и ограничават възможностите за развитие. По думите му това принуждава активните хора да търсят реализация извън региона, а младите все по-често избират да учат в чужбина и не се връщат. Само за последните 15 години Габровска област е загубила повече от 20% от населението си – показател за дълбочината на кризата.
Като решение той очерта създаването на стабилна икономическа среда, по-високи доходи и по-добри условия за живот – качествено образование, достъпно здравеопазване и сигурна инфраструктура. Сред конкретните мерки са стимули за бизнеса, компенсации за високите цени на горивата и електроенергията, както и увеличение на прага за регистрация по ДДС до 85 000 евро, за да се облекчат малките предприемачи.
Задълбочаващата се криза с безводието допълва тази картина. Денков посочи, че над 200 хиляди българи са на воден режим, а причините са години на липса на инвестиции и неефективно управление. Решението изисква целенасочени държавни действия и по-добра координация между институциите. В този контекст беше отбелязана и ролята на водача на листата Богомил Петков, който е работил за включването на ключови ВиК проекти в държавния бюджет – важна стъпка към трайното решаване на проблема.
Денков подчерта и потенциала на региона в туризма, който остава недостатъчно развит заради липсата на ясна концепция и инвестиции. Според него именно борбата с корупцията е в основата на всички решения, тъй като тя спира инвестициите, добрите работни места и реалното развитие.

В рамките на събитието официално се представиха лицата от листата на Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ за Габровския избирателен район – водачът с номер 101. Богомил Петков, както и: 102. Николай Томитов, 103. Алекс Згрипаров, 104. Ивелин Стоянов, 105. Михаил Гилин, 106. Антония Добрева, 107. Стефан Костадинов, 108. Петя Куманова.
Кандидатите заявиха готовност да работят за реални решения и развитие на Габрово и региона и призоваха гражданите да ги подкрепят с номер 7 в бюлетината.
В заключение Денков изрази увереност, че с последователни политики и силна обществена подкрепа тези процеси могат да бъдат обърнати и Габрово и регионът да се превърнат отново в привлекателно място за живот и развитие.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „ПП – ДБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ПП – ДБ“ е под номер 7 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Култура
Невидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?

Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.

Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.

„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.

Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.
Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.
Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.
Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.

-
Новинипреди 6 дниДнес е разпети петък!
-
Новинипреди 6 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 5 дниОтбелязваме Велика събота!
-
Новинипреди 4 дниВеликден е! Христос Воскресе!
-
Новинипреди 3 дниОтбелязваме Светли понеделник!
-
Новинипреди 2 дниНиколай Косев: Необходими са ясни правила и контрол в строителството
-
Кримипреди 2 дниЧетирима се „лашнаха“ с пико по Празниците в Габрово, сред тях и жени
-
Културапреди 2 дни„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново







