Новини
Дестинация – Бузеску
В международния ден на ромите публикуваме материал, разказващ за едно от най – интересните места населявани от тях – румънското село Бузеску, посетено от журналистката Мариана Христова.
В румънско циганско село на 100-тина км северозападно от Русе, с уникално кичозна архитектура. Тук живеят циганските барони на Румъния и май се състезават колко гръцки колони, кули като на будистки храмове и крещящи цветове могат да съчетаят върху фасадите на къщите си. Всъщност най-съществено е мястото – на първи ред са 3-4 етажни палати, натруфени като сватбени торти; на втори сградите са само на по 2 ката, а в покрайнините на селото живеят възрастни румънци в обикновени къщурки. За последния свободен терен на главната улица спорят няколко фамилии, като предлагат на собственика над 350 000 евро.
Въпросните барони забогатели от изработка на медни казани, както сами твърдят, но дискретно не споменават откъде се сдобиват с материала. Важното е, че си плащат редовно данъците и не взимат социални помощи от държавата – под достойнството им е. Селата наоколо са също предимно цигански, но в Бузеску е хайлайфът и се отличава коренно. Мъжете ходят с черни костюми, широкополи шапки и карат лъскави мерцедеси, жените непрекъснато метат пред къщите, а цялото място е културологичен феномен, откъдето и да го погледнеш
спане
В самото село няма къде, освен ако не се сприятелиш с някой барон, който да те приюти в палата си. В най-близкият град Александрия има един-единствен приличен хотел на центъра, казва се Parc и двойна стая излиза към 80 лв. Спокойно можеш да спиш и в Русе в къща за гости срещу 15-20 лв. – оттам до Бузеску са към 90 км и не е далеч за еднодневна разходка
хапване
Ресторанти също няма. Пред всяка втора къща обаче е опъната богата трапеза направо на тротоара, на която циганит ядат, пият и се веселят като на сватба. В дясно на влизане откъм Гюргево има нещо като открита кръчма със скара, където купонясват по-бедните с триетажни къщи на задните улички. Престраши се и опитай от техните кебапчета – може пък да ти излезе късмета с някоя булка или да спечелиш на „тука има, тука нема”
не е за изпускане
Всяка къща си е забележителност, макар че „архитектите” им определено са гледали един от друг. Най-много ни впечатли една бяла с огромни кули пагоди, външни стълби между балконите и задължителното пране на парапета. Често повтарящ се елемент са овални прозорчета с фина черна дограма като на автобус икарус; задължителни са още белият мрамор и ламаринените огради с ефектен отблясък на слънчева светлина. В единия край на селото има църква с приличен вид, а точно срещу нея се извисява нещо като мавзолей. Ако си много любопитен, пробвай да влезеш в някоя от къщите, но най-вероятно ще ти поискат пари
добре е да се знае
Гергьовден е добър повод да отидеш до Бузеску. Тогава циганите празнуват техния Едерлез – символично изпращат зимата и посрещат лятото. Ритуалът повелява, че в нощта на 5 срещу 6 май децата под една година се крадат от къщите им, като родителите им ги дават без съпротивление, но само на близки хора. После си ги откупуват обратно заедно агне, което ще бъде повод за гуляй и събиране на цялата рода. Децата се кичат с върби, за да са живи като клоните и здрави като ствола на дървото, кючеците се вихрят до зори, а между музикантите можеш да чуеш истински виртуози
как се стига
Само с кола – румънският междуселски транспорт е абсолютно несигурен вариант. Хващаш магистрала Хемус и на Ябланица отбиваш за Русе. Минаваш Дунав мост, след което не продължаваш по главния път за Букурещ, а свиваш на ляво и влизаш в Гюргево. Ако нямаш карта на Румъния, задължително си купи и тръгни в посока Александрия като избереш по-дългия път през Зимничеа. Минава през куп села и е целият в дупки, но е сто пъти по-добър от краткия, който е черен, в един момент свършва и те прекарва през някакво блато. Бузеску е на 8 км след Александрия в посока Рошиори де Веде
Мариана Христова

Култура
Музеят в Дряново ще бъде домакин на научната конференция на ЦСИИ

На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.
Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.
Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.
Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.
По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.
В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.
Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.
„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.
Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.
Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.
Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.

Крими
Извършват контролирани взривове в завода за боеприпаси край Белица
Новини
Проверките по общинските жилища в Габрово продължават

Среща, с фокус върху проверка на адресните регистрации, наличието на хора в общински жилища без издадена заповед за това, както и спазването на обществения ред, проведе заместник‑кметът на Габрово Мария Йозова.
В дискусията участваха екип от Община Габрово – директорите на дирекции „Общинска собственост“ и „Образование и социални дейности“ заедно с експерти и представители на Районното управление.
Формалният повод за срещата бяха регулярните проверки на общинския жилищен фонд. Те обхващат стопанисването, поддържането и опазването на общинските жилища, както и спазването на условията по договорите с наемателите.

Паралелно с това служителите следят и за спазване правилата на етажната собственост. С кварталните инспектори бяха обсъдени конкретни въпроси, насочени към подобряване на координацията и възможностите за сътрудничество.
Инспекторите са първата точка на контакт за гражданите и извършват ежедневни обходи в районите си, затова добрият синхрон между екипите на институциите е ключов за навременна реакция при сигнали и проблеми.

-
Любопитнопреди 7 дни„Персеиди и китари“ събира младежи под звездите за трета поредна година
-
Любопитнопреди 7 дниГрупа Молец пристига за Младежкия фестивал „Тук и сега“
-
Кримипреди 7 дниУсловна и парична глоба за причинилите мелето на ул.“Митко Палаузов“
-
Кримипреди 3 дниИнцидент във военния завод край Трявна
-
Кримипреди 3 дниНяма жертви и пострадали при взривовете в завода край Белица
-
Кримипреди 3 дниПоловината парк Маркотея е без осветление заради вандализъм
-
Кримипреди 3 дниОбразуваха досъдебно заради пожара в завода за боеприпаси над Трявна
-
Кримипреди 2 дниНормализира се обстановката след взрива в завода за боеприпаси







