Свържи се с нас

Новини

7 април – Международен ден на здравето

Published

on

снимка: МБАЛ "Д-р Тота Венкова"

снимка: МБАЛ „Д-р Тота Венкова“

Световният ден на здравето е глобална инициатива на Световната здравна организация, която се отбелязва всяка година на 7 април, като началото е поставено през 1948 г.

Всяка година мотото на празника е различно и акцентира върху приоритетна тема, с която е ангажирана Световната здравна организация. „Колко безопасна е твоята храна? От фермата до чинията – да направим хранителните продукти безопасни!“ е темата на Световния ден на здравето 2015 г. Усилията на СЗО са насочени към фокусиране на общественото внимание върху значението на безопасността на храните по цялата дължина на хранителната верига в един глобализиран свят, от производството и транспорта, до приготвянето и потреблението.

Опасните храни са причина за смъртта на около 2 милиона души годишно – включително и много деца. Храни, които съдържат вредни бактерии, вируси, паразити или химични вещества, са отговорни за над 200 заболявания, вариращи от диария до рак. В съвременния свят постоянно възникват нови заплахи за безопасността на храните. Част от тях са свързани с промени в производството на храни, разпределение и потребление; промени в околната среда; нови и появяващи се патогени микроорганизми с антимикробната резистентност. Всичко тава създава сериозни предизвикателства за националните системи за безопасност на храните. В днешно време значително са се увеличили пътуванията, а търговията обхваща все по-големи територии. Впоследствие всичко това води до значително повишаване на вероятността от замърсяване и контаминиране на храните.

Безопасността на храните е споделена отговорност. Важно е да се работи отговорно по цялата верига на производство на храни – както от страна на фермерите и производителите, така и търговците и потребителите.
Петте правила за по-безопасни храни включват практически насоки за търговци и потребители при работа и приготвяне на храна:
1. Да се съблюдава хигиената при приготвяне на храната.
2. Да не се съхранява приготвената и суровата храна заедно.
3. При приготвянето на храната трябва да се спазва определена температура, поне 90 градуса, за да е сигурно, че храната е сготвена добре и е безопасна.
4. Съхранението на храните трябва да става при температура подходяща за вида храна.
5. Винаги трябва да се използва безопасна вода и пресни продукти.

По-голямата част от хората в някакъв момент от живота си с консумираната храна или вода поемат микроорганизми, които могат да причинят заболяване. Това подчертава огромното значение на това да се уверите, че храната, която се консумира, не е замърсена с потенциално вредни бактерии, паразити, вируси, токсини и химикали.

РЗИ Габрово ще разпространи информационни материали, насочени към различни групи от населението за утвърждаване на здравословен модел на живот и здравословно хранене.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Новини

Яна Петкова с два медала от международен турнир по плуване

Published

on

С два сребърни медала от силния международен турнир по плуване Burgas Swimming Open 2020 се завърна габровката Яна Петкова, състезаваща се за севлиевския клуб „Викинг-2008“, информира sevlievo-online.com.

Това беше поредното й отлично представяне, при което Яна допусна пред себе си само румънката Анастасия Удроиу в дисциплините 50 и 100 м бътерфлай. Съотборникът й Момчил Баев също направи успешни стартове и се класира шести в дисциплините 50 и 100 м бруст.

Отлично плуване записа Ивайла Йонкова в дисциплините 100 и 200 м гръб. в които постигна най-добри лични постижения и съответно осмо и девето място. Цялата статия можете да прочетете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
  

Зареди още

Новини

Приетият таван на директните годишни плащания ще спре окрупняването в земеделието

Предвиждат се мерки за овладяване на експлоатацията на нашите сезонни работници в Европа и защита на правата им.

Published

on

„Приетият таван на директните годишни плащания от 100 000 евро ще сложи край на окрупняването в земеделието. За страна с концентрация на земеделските субсидии, каквато е България, това е социално значим пробив. Този принцип, залегнал и във „Визия за България“ на БСП, бе възприет и от Европейския парламент. Така парите ще стигат до повече производители, каквото е и нашето разбиране за хармонично развитие на селското ни стопанство.“

Това каза след снощното гласуване на докладите за Общата селскостопанска политика Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Една от ресорните комисии на българския евродепутат е Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI).

Предложението да се запази преходната национална помощ беше подкрепено от българските социалисти. С тази стъпка ключови сектори на животновъдството, голяма част от които малки ферми у нас, ще могат да получават национално финансиране поне до края на следващия програмен период. Христов открои като „особено важно“ предложението за засилване на сътрудничеството между държавите членки в сферата на труда при селскостопанските работници. 

„Български граждани, работещи в селското стопанство в други страни на ЕС, сега са ощетявани, експлоатирани и живеят в мизерни условия. Следващата Обща селскостопанска политика поставя акцент върху защита на тези права. Важна стъпка напред е, че с ОСП се решават социални проблеми на наднационално ниво, а тя не се ограничава с разпределение на бюджета“, каза той. 

Българският евродепутат изрази съжаление, че се предвижда процентът за обвързана подкрепа (обвързването на част от средствата по ОСП с конкретно производство) да бъде намален от сегашната формула (13+2)% на (10+2)% от пакета на директните плащания. 

Иво Христов коментира също така, че е било отхвърлено предложението, на което съвносител са и българските социалисти, да се постигне изравняване на субсидиите до края на следващия програмен период.

Ivo HRISTOV in the EP in Brussels

„За съжаление, и занапред ще носим тежестите на зле договорените при встъпването ни в ЕС субсидии. Това ощетява българските производители, но страните в ЕС ревниво пазят интересите на своите земеделци и никой няма намерение да отстъпва от завоюваното. Все пак очаквам, че ще се върви към сближаване в периода до 2027 г.“, каза още той. 

„Специално внимание в мандата на ЕП за преговори със Съвета и Европейската комисия намират пчелите и другите опрашители. Това е изключително важно за страна като България, в която от години проблемите с пчелите се множат и изострят. Друг акцент ще бъде опазването на биологичното разнообразие. Все по-ясно се проявяват пагубните последствия от неговото намаляване, а това ще има отражение както върху природата, така и върху собственото ни препитание“, допълни Христов. 

По думите му, редица други важни предложения, свързани с напояването, новите технологии и въвеждането на механизъм за жалби на ниво ЕС при съмнения за злоупотреби, са също важни, заслужават да бъдат подкрепени и да станат част от следващата ОСП. 

„Поради тази причина вчера подкрепихме мандата, постигнат в ЕП, за тристранни преговори със Съвета и Европейската комисия за бъдещето на Общата селскостопанска политика. Надявам се те да приключат във възможно най-кратки срокове, за да има достатъчно време за действие и подготовка за новия период и на национално ниво“, каза още Христов. 

Зареди още

Новини

В неделя връщаме часовника с час назад

Published

on

През нощта в събота срещу неделя се връщаме към зимното часово време. Часовниците трябва да бъдат преместени с един час назад точно в 04.00 часа. Това означава, че ще спим един час повече, ще бъде по-светло сутрин, но пък ще се стъмва по-рано вечер.

В България преминаването от лятно към зимно часово време и обратно започва да се прилага през 1979 г., а в Европа – от 1916 г.

От 2002 година насам зимното часово време в ЕС започва в последната неделя от октомври и завършва в последната неделя от март. Различните държави не са единодушни относно това дали има нужда от зимно и лятно часово време.

Някои държави желаят да преустановят ежегодната промяна. Причините са, че икономическият ефект от тези промени е незначителен, а много хора се оплакват от здравословни проблеми.

Европейският парламент през март 2019 г. подкрепи предложение за прекратяване на смяната сезонното часово време през 2021 г.

2021 г. може да бъде последната година на смяна на сезонното часово време в Европейския съюз.

Допитване от 2018 година показа, че 51% от българите искат лятно часове време. За зимното часово време пък своя глас дадоха 38%.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица