Икономика
Пактът за еврото крие финансови капани за България
Страната ни ще трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро при криза в друга държава

След "семейната снимка" премиерът Бойко Борисов побърза да каже "да" на Пакта за финансова стабилност. СНИМКИ: ПРЕССЛУЖБА НА ЕК
В края на миналата седмица държавите-членки на еврозоната се договориха за създаване на Пакта “Евро +” и Европейски механизъм за стабилност (спасителен фонд). Идеята е, най-общо казано, когато някоя от страните от еврозоната има проблем, който застрашава стабилността на общата валута, другите държави да й отпуснат средства. От подобни спасителни заеми се възползваха Ирландия и Гърция, а все повече се коментира, че и Португалия ще се присъедини към този списък.
Детайлите по договора са следните: 500 милиарда евро ще могат да се дадат на държави, застрашаващи стабилността на еврото. Общият капитал на кризисния фонд е договорен на стойност 700 милиарда евро, от които 80 милиарда евро ще бъдат осигурени от държавите-членки на еврозоната на вноски от 2013 до 2017 година. Останалите 620 милиарда трябва да бъдат сформирани при поискване като комбинация от гаранции и капитал.
Вноската на отделните държави
към този фонд се определя от вноските им в Европейската централна банка. Естония обаче успя да извоюва изключение за държавите с брутен вътрешен продукт по-малък от 75% от средния за Европейския съюз (Словения, Словакия, Естония и Малта), като при тях ще се отчитат относителните разлики в икономиките.
България беше една от страните, които бързо заявиха, че подкрепят пакта, въпреки че не стана много ясно какво бихме могли да спечелим от него (договорът е задължителен за държавите в еврозоната, за останалите – решението си е изцяло тяхно). Премиерът изненада парламента, а, май, дори и собствените си депутати, с изказването само часове преди да замине за Брюксел, че ще се присъединим към пакта. Единственото разумно обяснение за
прибързаните действия на Борисов
е, че политическата лоялност ще се превърне в гаранция за нашето бъдещо приемане в еврозоната. Някакъв вид разменна монета, грубо казано, плащаме си, за да ни приемат. Но защо го правим, при условие, че имаме относително добри фискални показатели?! През 2009 година покривахме критериите за влизане, но не бяхме приети. Щом фактът, че покриваме “Маастрихт” не успя да убеди европартньорите ни, че трябва да бъдем част от еврозоната, как подкрепата ни за пакта ще ни даде каквито и да било гаранции?

Шефът на Еврокомисията Барозу и лидерът на еврозоната Жан-Клод Юнкер обсъждат Пакта за финансова стабилност.
Остава отворен и въпросът каква е ползата от подкрепата за фонда, абстрахирайки се от евентуалната политическа подкрепа при кандидатстването ни в еврозоната и Шенген. Засега само знаем, че цената от такова решение, т.е. поетото от министъра задължение от името на българските граждани, ще е висока. Изглежда по-реалистично да смятаме, че
освен пасиви няма да получим нищо друго
Следвайки тази логика, не се ли оказва, че примерът на България – да подкрепи общата кауза срещу евентуални бъдещи политически ползи – компрометира изцяло самия пакт, целящ стабилността на общата валута? А и както ще видим, самата цена може да се окаже и изключително висока.
Всяка от държавите ще участва в осигуряването на средствата в спасителния фонд. Основните вноски, както може да се очаква, ще направят Франция и Германия, почти 50%. Една от държавите, с които бихме могли да се сравняваме е Естония – новоприетата членка на зоната. Тя дължи около 1.3 милиарда евро. За сравнение Словакия и Словения, например, дължат съответно 5.7 милиарда и 2.9 милиарда евро. Изчисленията за България варират в доста широки граници. Министерство на финансите заяви, че тя ще се равнява на 300 милиона евро, но те най-вероятно не отчитат капитала, който трябва да бъде сформиран при поискване. При различните прогнози за променливите, от които зависи тази сума, България трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро, в случай на проблем в някоя от държавите-членки.
Като цяло, може да се каже, че държавата извършва политически акт, за който плащаме ние, и чийто ефект е доста неясен. Първоначално изразеното несъгласие на финансовия министър и на управителя на БНБ по въпроса с пакта не разколебаха и за миг премиерското решение. Нямаше да има нищо лошо, ако той беше оставил компетентните институции да преценят позитивите и негативите и да почака да се изяснят всички неясноти около пакта преди да заяви подкрепата си. В крайна сметка, в европейското политическо пространство всяка дума има значение и ако заявиш веднъж, че подкрепяш дадено решение, то е доста по-трудно да се отметнеш от него отколкото би било в България.
Автор: Милена Пешева
АргументиБГ
Икономика
Market tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж
В свят, в който дигиталното присъствие е ключово за успеха на всеки бизнес, market tackle се позиционира като стратегически партньор, който помага на брандовете да растат устойчиво, разпознаваемо и измеримо. Базирана в Габрово, но работеща с клиенти от цяла България и чужбина, агенцията предлага цялостни решения в сферата на дигиталния маркетинг.
В market tackle вярват, че добрите резултати идват от дългосрочно партньорство. Екипът гледа на всеки клиент като на съмишленик, с когото изгражда ясна стратегия, базирана на данни и конкретни бизнес цели.
„За нас маркетингът не е просто реклама. Това е процес по изграждане на доверие, имидж и устойчиви продажби. Работим рамо до рамо с клиентите си и взимаме решения, базирани на реални данни, а не на предположения“, споделя Мирена Колева, собственичка на market tackle.
Агенцията предлага стратегически и оперативни решения в ключовите направления на онлайн маркетинга:
- реклама в Google (Search, Display, Performance кампании);
- реклама в YouTube;
- реклама в Meta (Facebook и Instagram);
- маркетинг в социалните мрежи;
- създаване на съдържание;
- SEO (оптимизация за търсачките);
- имейл маркетинг;
- създаване на уеб сайтове.
Комбинацията от различни канали позволява изграждането на цялостна маркетингова екосистема, която увеличава разпознаваемостта на бранда, привлича точната аудитория и стимулира продажбите.
В основата на всяка кампания стои внимателно изготвена стратегия. market tackle анализира пазара, конкуренцията и поведението на потребителите, за да изгради план за действие с ясни KPI показатели и измерими резултати.
Агенцията не просто стартира кампании – тя ги оптимизира постоянно, за да гарантира ефективност и максимална възвръщаемост на инвестицията.
За да улесни бизнеса в първата стъпка към по-силно онлайн присъствие, market tackle предлага безплатна оферта и първоначален план за работа. Така всеки клиент получава ясна визия за възможностите и потенциала си още преди старта на съвместната работа.
Ако търсите дигитален партньор, който мисли стратегически, работи прозрачно и поставя резултатите на първо място, market tackle е вашият избор.
Може да ни разкажете за вашия бизнес на имейл office@markettackle.com или на 0894 536 117.
Икономика
Над 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово

Над 916 годишни данъчни декларации за доходи, придобити през 2025 г. от физически лица, са подадени до момента в офиса на Националната агенция за приходите в Габрово. Данните обхващат периода от старта на данъчната кампания – 10 януари. От общия брой 583 декларации са приети на място в салона за обслужване на клиенти, а 333 са подадени по електронен път чрез Портала за електронни услуги на НАП.
Активността в габровския офис следва националната тенденция. В цялата страна над 40 000 души вече са подали годишните си данъчни декларации от началото на Данъчната кампания 2026 г., която стартира онлайн на 10 януари и присъствено в офисите на приходната агенция на 12 януари. Кампанията ще продължи до 30 април, като повече от половината данъкоплатци предпочитат електронния път за деклариране на доходи и заявяване на данъчни облекчения.
Гражданите, които желаят да намалят годишната си данъчна основа за 2025 г., следва да попълнят Приложение № 10 към декларацията по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Лицата, извършващи дейност като търговци, едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, ще подават декларациите си за тези доходи в периода от 1 март до 30 юни.
Тази година доходите и данъчните облекчения се декларират в левове, но дължимите суми се заплащат в евро. И през настоящата кампания лицата, получили облагаеми доходи през 2025 г., имат възможност да се възползват от всички предвидени в закона данъчни облекчения. При формиране на суми за възстановяване, те се изплащат в срок до един месец след подаване на декларацията, като в повечето случаи това става в рамките на седмица.
Едно от основните условия за ползване на данъчни облекчения е лицата да нямат публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. От НАП препоръчват преди подаване на декларацията гражданите да проверят данъчно-осигурителната си сметка с персонален идентификационен код чрез електронната услуга „Справка за задълженията с възможност за извършване на плащания“.
Традиционно най-голям интерес има към данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания. В зависимост от облагаемите доходи на родителите, размерът на облекчението достига до 600 лв. за едно дете, 1200 лв. за две и 1800 лв. за три и повече деца. За отглеждане на дете с увреждания сумата е до 1200 лв.
Сред останалите възможности за данъчни облекчения са тези за ремонт и подобрения на собствено жилище, за млади семейства с ипотечен кредит, за лица с намалена работоспособност, както и за лични вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване, застраховки „Живот“, закупуване на осигурителен стаж и направени дарения. Данъкоплатците могат да намалят данъчната си основа и при извършване на безкасови плащания, при определени условия.
Подробна информация за условията и реда за ползване на всички данъчни облекчения е публикувана на сайта на НАП и на официалната Фейсбук страница на агенцията. Разяснения могат да се получат и от Информационния център на НАП на телефоните 0700 18 700 и 02 9859 6801, както и на електронна поща infocenter@nra.bg


Икономика
2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?

Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.
От 1 януари България официално прие еврото при фиксиран курс 1.95583 лв. Тази историческа стъпка вече е факт, но голямата задача пред нас за 2026 г. е една – доверието.
Какви са основните предизвикателства за страната ни?
Най-големият страх пред нас е усещането за поскъпване. Дори при ниска инфлация, хората се страхуват от закръгляне на цените. Например ако едно кафе струва 1,20 лв., то по фиксирания курс трябва да струва 0,61 евро. Рискът е търговеца да го закръгли на 0,70 евро или дори 1 евро за “по-лесно”. За това успехът на годината зависи от две неща: търговците да обявяват честни цени, а държавата да следи за всяка стотинка спекула. Без строг контрол, недоверието ще свие потреблението.
Пред какво е изправена икономиката?
Европейската комисия очаква реален ръст на БВП за България от 2.7% през 2026 г. и инфлация 2.9%. БНБ дава по-висока оценка за растежа – около 3.1%. Разликата в цифрите не е голяма, но посланието е важно: икономиката ще расте, макар и не с високи темпове. Тук идва въпросът как да растат доходите, без да се завърти нова инфлационна спирала? Бизнесът ще търси ефективност. Държавата ще трябва да внимава с административните цени и с резките промени в данъци и такси. Целта е джобът ни да усети реална полза, а не просто да въртим по-големи суми, които инфлацията изяжда.
Ще излязат ли сметките в бюджета през 2026 г.?
През 2026 г. държавната хазна ще бъде под лупа. Още при планирането на бюджета се стигна до напрежение и масови протести около идеи за промени в осигуровки и данъци. Международни и европейски институции предупредиха за риск от разхлабване на финансовата дисциплина на страната. Това е сигнал, че темата няма да се изчерпа. Или иначе казано: хората искат повече услуги и по-високи заплати, но сметката трябва да излиза. И то без да се спира растежът.
Брюксел ще спре ли средствата от еврофондове?
Европейските пари са нашият шанс за модернизация, но времето за обещания свърши. България получи второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Общата стойност на исканите средства беше в размер на 653 млн. евро, но Брюксел обяви, че временно забавя изплащането на 214,5 млн. евро заради липса на част от реформите, заложени за изпълнение в плана.
Липсата на кадри: кой ще работи?
Бизнесът в страната и региона продължава да изпитва глад за хора. Проблемът е сериозен: няма достатъчно кадри, а населението застарява. Решението не е в една мярка, а в много малки стъпки. Трябва ни по-добро обучение, привличане на българи от чужбина и активиране на хората, които в момента не търсят работа.

Ще се вдигне ли напрежението през лятото?
Цената на тока продължава да бъде чувствителна тема. От 1 юли 2026 г. се очаква либерализация на пазара на ток. Излизането на свободния пазар на ток може да доведе до напрежение от страна на домакинствата. Това може да се избегне ако има ясна защита и добра комуникация за уязвимите.
Изводът за 2026 г.: Годината ще бъде тест за зрелостта на България. Еврото не е магическо хапче, а инструмент, който ни дава стабилност в Европа. Дали ще живеем добре зависи от три неща: контрол върху спекулата на дребно, умно харчене на държавните пари и смелост за реформите, които ще отключат блокираните милиарди.
-
Любопитнопреди 6 дниГаброво търси новите лица на смеха
-
Кримипреди 2 дниИван Халкин застава начело на полицията в Габрово
-
Любопитнопреди 3 дниВсяко „да“ носи своята загуба: една теория за избора
-
Новинипреди 3 дниПриключи ремонтът на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
-
Икономикапреди 3 дни2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?
-
Кримипреди 3 дниВнимание: Зачестяват опитите за телефонни измами в Габровско!
-
Икономикапреди 2 дниMarket tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж
-
Икономикапреди 3 дниНад 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово






