Икономика
Пактът за еврото крие финансови капани за България
Страната ни ще трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро при криза в друга държава

След "семейната снимка" премиерът Бойко Борисов побърза да каже "да" на Пакта за финансова стабилност. СНИМКИ: ПРЕССЛУЖБА НА ЕК
В края на миналата седмица държавите-членки на еврозоната се договориха за създаване на Пакта “Евро +” и Европейски механизъм за стабилност (спасителен фонд). Идеята е, най-общо казано, когато някоя от страните от еврозоната има проблем, който застрашава стабилността на общата валута, другите държави да й отпуснат средства. От подобни спасителни заеми се възползваха Ирландия и Гърция, а все повече се коментира, че и Португалия ще се присъедини към този списък.
Детайлите по договора са следните: 500 милиарда евро ще могат да се дадат на държави, застрашаващи стабилността на еврото. Общият капитал на кризисния фонд е договорен на стойност 700 милиарда евро, от които 80 милиарда евро ще бъдат осигурени от държавите-членки на еврозоната на вноски от 2013 до 2017 година. Останалите 620 милиарда трябва да бъдат сформирани при поискване като комбинация от гаранции и капитал.
Вноската на отделните държави
към този фонд се определя от вноските им в Европейската централна банка. Естония обаче успя да извоюва изключение за държавите с брутен вътрешен продукт по-малък от 75% от средния за Европейския съюз (Словения, Словакия, Естония и Малта), като при тях ще се отчитат относителните разлики в икономиките.
България беше една от страните, които бързо заявиха, че подкрепят пакта, въпреки че не стана много ясно какво бихме могли да спечелим от него (договорът е задължителен за държавите в еврозоната, за останалите – решението си е изцяло тяхно). Премиерът изненада парламента, а, май, дори и собствените си депутати, с изказването само часове преди да замине за Брюксел, че ще се присъединим към пакта. Единственото разумно обяснение за
прибързаните действия на Борисов
е, че политическата лоялност ще се превърне в гаранция за нашето бъдещо приемане в еврозоната. Някакъв вид разменна монета, грубо казано, плащаме си, за да ни приемат. Но защо го правим, при условие, че имаме относително добри фискални показатели?! През 2009 година покривахме критериите за влизане, но не бяхме приети. Щом фактът, че покриваме “Маастрихт” не успя да убеди европартньорите ни, че трябва да бъдем част от еврозоната, как подкрепата ни за пакта ще ни даде каквито и да било гаранции?

Шефът на Еврокомисията Барозу и лидерът на еврозоната Жан-Клод Юнкер обсъждат Пакта за финансова стабилност.
Остава отворен и въпросът каква е ползата от подкрепата за фонда, абстрахирайки се от евентуалната политическа подкрепа при кандидатстването ни в еврозоната и Шенген. Засега само знаем, че цената от такова решение, т.е. поетото от министъра задължение от името на българските граждани, ще е висока. Изглежда по-реалистично да смятаме, че
освен пасиви няма да получим нищо друго
Следвайки тази логика, не се ли оказва, че примерът на България – да подкрепи общата кауза срещу евентуални бъдещи политически ползи – компрометира изцяло самия пакт, целящ стабилността на общата валута? А и както ще видим, самата цена може да се окаже и изключително висока.
Всяка от държавите ще участва в осигуряването на средствата в спасителния фонд. Основните вноски, както може да се очаква, ще направят Франция и Германия, почти 50%. Една от държавите, с които бихме могли да се сравняваме е Естония – новоприетата членка на зоната. Тя дължи около 1.3 милиарда евро. За сравнение Словакия и Словения, например, дължат съответно 5.7 милиарда и 2.9 милиарда евро. Изчисленията за България варират в доста широки граници. Министерство на финансите заяви, че тя ще се равнява на 300 милиона евро, но те най-вероятно не отчитат капитала, който трябва да бъде сформиран при поискване. При различните прогнози за променливите, от които зависи тази сума, България трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро, в случай на проблем в някоя от държавите-членки.
Като цяло, може да се каже, че държавата извършва политически акт, за който плащаме ние, и чийто ефект е доста неясен. Първоначално изразеното несъгласие на финансовия министър и на управителя на БНБ по въпроса с пакта не разколебаха и за миг премиерското решение. Нямаше да има нищо лошо, ако той беше оставил компетентните институции да преценят позитивите и негативите и да почака да се изяснят всички неясноти около пакта преди да заяви подкрепата си. В крайна сметка, в европейското политическо пространство всяка дума има значение и ако заявиш веднъж, че подкрепяш дадено решение, то е доста по-трудно да се отметнеш от него отколкото би било в България.
Автор: Милена Пешева
АргументиБГ
Икономика
От Габрово към света: 10 години визия, технологии и устойчив растеж
Преди десет години идеята да се отвори IT офис в Габрово изглежда нетипична за индустрия, концентрирана почти изцяло в столицата. За Божидар Бошнаков обаче това не е компромис, а целенасочен избор.
Офисът стартира през 2016 г. под името FFW – с ясната визия, че високотехнологичен бизнес може да се развива успешно и извън София. Днес той е част от Jakala – утвърдена международна организация с глобално присъствие. Още от самото начало залогът е ясен: да се изгради силен екип и да се работи на световно ниво, независимо от локацията. С времето този модел не просто се доказва, а се превръща в устойчив подход за растеж.
Хората като ключов фактор
В основата на развитието стои не технологията, а екипът.
Фокусът е върху създаване на среда, в която хората остават – с добри възнаграждения, дългосрочна перспектива и отношение, което изгражда доверие. В индустрия с високо текучество това се превръща в реален диференциатор. Резултатът е стабилен екип, способен да работи по сложни проекти и да изгражда дългосрочни партньорства.

Глобални клиенти, локална база
От старта през 2016 г. до днес екипът работи с международни компании като Ranstad, Vodafone, World Health Organization, Pfizer, Mars, Ferrero – доказателство, че качеството на работа определя доверието, а не географията.
С ясни процеси и високи стандарти, офисът в Габрово се позиционира като надежден партньор на глобални клиенти, конкурирайки компании от утвърдени технологични хъбове.
С времето офисът в Габрово се превръща в едно от най-силните звена на компанията в глобален мащаб.
Развитие отвъд един офис
В последствие Божидар прилага успешния пример от Габрово и в старата столица, отваряйки офис във Велико Търново и затвърждавайки стратегията за развитие извън столицата.
Паралелно с това екипът участва в разнообразни дейности, провежда редица обучения и инициативи на местно ниво като „Чисто Габрово“ и създава академия за обучение – дългосрочна инвестиция в кадри и отговор на един от най-големите проблеми в индустрията: недостигът на подготвени специалисти.
Този модел показва ясно, че устойчивият растеж изисква не само наемане, а създаване на таланти.
Технологии, общност и влияние
Компанията не се ограничава само до бизнес резултати. През годините организира шест издания на Gabrovo Digital Summit – събитие, посветено на технологии и иновации в IT сектора.
Следващото издание ще се проведе на 20 юни 2026 г., като утвърждава ролята на Габрово като активна част от технологичната екосистема на страната.

В ерата на изкуствения интелект
Навлизането на изкуствен интелект променя динамиката на индустрията. Вместо да бъде възприеман като заплаха, той се разглежда като инструмент за развитие и ефективност.
Фокусът е върху адаптацията – както на процесите, така и на хората. Това позволява на екипа не просто да следва промените, а да ги използва като възможност за растеж.
Поглед напред
Десет години по-късно първоначалният риск вече има ясен резултат. Историята на FFW, днес част от Jakala, показва, че успешният технологичен бизнес не зависи от локацията, а от визията, последователността и способността да се инвестира в хора.
В случая на Божидар Бошнаков това е доказателство, че глобален бизнес може да бъде изграден от място, което мнозина биха подценили – стига някой да има смелостта да повярва в него.
Икономика
Близо 9 милиона евро за нов живот на крайречната до ДХС и зала Орловец
Община обяви обществена поръчка за благоустрояване на над 5,5 хектара по двата бряга на реката – амбициозен проект, чието изпълнение ще изпита реалния капацитет на строителния бранш в региона.

С обявяването на обществена поръчка за строително-монтажни работи по крайречната зона на р. Янтра, Община Габрово направи поредната и вероятно най-значима стъпка в рамките на концепцията си за интегрирани териториални инвестиции. Проектът, финансиран по две европейски програми за периода 2021–2027 г., обхваща участъка между моста на ул. „Д-р Никола Василиади“ и моста на ул. „Христо Ботев“ и засяга площ от приблизително 5,5 хектара по двата бряга на реката.
Стойността на обявената обществена поръчка е 9 001 948,09 евро без ДДС, нареждащ проекта сред по-мащабните инфраструктурни интервенции в малките и средни български общини за последните години. За сравнение, тя надхвърля типичния бюджет за цялостна реконструкция на централен градски площад или основен булевард в сходни по размер общини.
Техническият обхват на поръчката е структуриран в четири основни подобекта: зоните по левия и десния бряг, разделени на северни и южни части, плюс дейности по изместване на съществуващи електрически съоръжения. Това последното обстоятелство заслужава специално внимание.

Преместването на ел. инфраструктура традиционно е сред позициите, които генерират забавяния и допълнителни разходи при подобни проекти, тъй като изисква координация с мрежовия оператор и нерядко води до непредвидени технически усложнения.
Предвидените интервенции в зоната включват изграждане на пешеходни и велосипедни алеи, места за отдих и обществени събития, детски и спортни площадки. В северната част на левия бряг е заложен специализиран екстремен парк за велосипеди и скейтборд.
Съществена, макар и по-рядко акцентирана, част от проекта са хидротехническите и геостабилизационните дейности. Укрепването на речните брегове, ограничаването на ерозионните процеси и намаляването на риска от наводнения не са декоративни добавки, а функционален гръбнак на цялата интервенция.
Не е изненада, че проектът изисква интегриран подход, а евентуалните изпълнители ще трябва да докажат капацитет в няколко различни строителни специалности.
Проектната документация изрично посочва, че пешеходният мост, предвиден в цялостната концепция за развитие на района, не е включен в настоящата поръчка. Това разграничение е показателно. Мостът вероятно е предмет на отделна процедура или все още е в по-ранен етап на проектиране.
От практическа гледна точка обаче изпълнението на крайбрежното благоустрояване без реализацията на свързващата пешеходна структура би могло да ограничи функционалната свързаност между двата бряга – въпрос, който Общината ще трябва да адресира своевременно.
Обявяването на поръчката с краен срок за подаване на оферти 19 май 2026 г. дава относително кратък прозорец за подготовка на документация. Документацията е публично достъпна в платформата ЦАИС ЕОП.

Икономика
Габрово оптимизира светофарите: Осем кръстовища под лупата на урбанистите
Община Габрово предприема сериозни стъпки към по-безопасен и интелигентен градски трафик. Новите решения бяха представени пред специализиран съвет в началото на април.

Съветът за устойчиво градско развитие на Габрово проведе заседание, на което градът показа амбициозни планове за трансформация на уличното движение. В центъра на дискусията бяха резултатите от мащабно изследване на осем ключови кръстовища в града, което постави началото на нова страница в управлението на градската мобилност.
Цифрата осем невинаги е голяма, но в случая е красноречива. Именно толкова стратегически кръстовища в Габрово бяха подложени на подробен анализ в рамките на европейски проект за иновации в активната мобилност и зелените градски решения. Изследването не е формално упражнение. То включва измерване на реалния трафик в различни часови диапазони, картографиране на конфликтните точки между автомобили, пешеходци и велосипедисти, и систематично събиране на данни, на базата на които да бъдат взети информирани решения.
Резултатите са категорични. Интензивността на движение се различава съществено в зависимост от часа на денонощието, а съществуващата организация на светофарните цикли не отразява тази реалност.
Изследването не е самоцел. На базата на събраните данни са разработени нови циклограми – технически планове, които определят продължителността и последователността на светофарните фази. Новите циклограми са съобразени с реалното натоварване на всяко кръстовище в конкретния час от деня, вместо да следват унифициран шаблон.

Очакваният ефект е конкретен, а именно намаляване на конфликтните точки между превозните средства и уязвимите участници в движението – пешеходци и велосипедисти, като следствие, значително повишаване на безопасността на движение. Това е особено важно в контекста на европейските цели за нулева смъртност по пътищата, към които България все още изостава.
Паралелно с оптимизацията на циклограмите, Общината представи и нова интелигентна система за управление на трафика. Тя включва камери за преброяване и наблюдение, специализиран аналитичен софтуер и което е новото – възможност за централизирано управление на светофарите в реално време.
Подобен подход позволява гъвкава реакция при извънредни ситуации, обществени събития или промени в трафика.

-
Новинипреди 6 дниОтбелязваме Велика събота!
-
Новинипреди 5 дниВеликден е! Христос Воскресе!
-
Новинипреди 7 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 4 дниОтбелязваме Светли понеделник!
-
Новинипреди 3 дниНиколай Косев: Необходими са ясни правила и контрол в строителството
-
Кримипреди 3 дниЧетирима се „лашнаха“ с пико по Празниците в Габрово, сред тях и жени
-
Културапреди 3 дни„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново
-
Икономикапреди 3 дниГаброво оптимизира светофарите: Осем кръстовища под лупата на урбанистите









