Икономика
Пактът за еврото крие финансови капани за България
Страната ни ще трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро при криза в друга държава

След "семейната снимка" премиерът Бойко Борисов побърза да каже "да" на Пакта за финансова стабилност. СНИМКИ: ПРЕССЛУЖБА НА ЕК
В края на миналата седмица държавите-членки на еврозоната се договориха за създаване на Пакта “Евро +” и Европейски механизъм за стабилност (спасителен фонд). Идеята е, най-общо казано, когато някоя от страните от еврозоната има проблем, който застрашава стабилността на общата валута, другите държави да й отпуснат средства. От подобни спасителни заеми се възползваха Ирландия и Гърция, а все повече се коментира, че и Португалия ще се присъедини към този списък.
Детайлите по договора са следните: 500 милиарда евро ще могат да се дадат на държави, застрашаващи стабилността на еврото. Общият капитал на кризисния фонд е договорен на стойност 700 милиарда евро, от които 80 милиарда евро ще бъдат осигурени от държавите-членки на еврозоната на вноски от 2013 до 2017 година. Останалите 620 милиарда трябва да бъдат сформирани при поискване като комбинация от гаранции и капитал.
Вноската на отделните държави
към този фонд се определя от вноските им в Европейската централна банка. Естония обаче успя да извоюва изключение за държавите с брутен вътрешен продукт по-малък от 75% от средния за Европейския съюз (Словения, Словакия, Естония и Малта), като при тях ще се отчитат относителните разлики в икономиките.
България беше една от страните, които бързо заявиха, че подкрепят пакта, въпреки че не стана много ясно какво бихме могли да спечелим от него (договорът е задължителен за държавите в еврозоната, за останалите – решението си е изцяло тяхно). Премиерът изненада парламента, а, май, дори и собствените си депутати, с изказването само часове преди да замине за Брюксел, че ще се присъединим към пакта. Единственото разумно обяснение за
прибързаните действия на Борисов
е, че политическата лоялност ще се превърне в гаранция за нашето бъдещо приемане в еврозоната. Някакъв вид разменна монета, грубо казано, плащаме си, за да ни приемат. Но защо го правим, при условие, че имаме относително добри фискални показатели?! През 2009 година покривахме критериите за влизане, но не бяхме приети. Щом фактът, че покриваме “Маастрихт” не успя да убеди европартньорите ни, че трябва да бъдем част от еврозоната, как подкрепата ни за пакта ще ни даде каквито и да било гаранции?

Шефът на Еврокомисията Барозу и лидерът на еврозоната Жан-Клод Юнкер обсъждат Пакта за финансова стабилност.
Остава отворен и въпросът каква е ползата от подкрепата за фонда, абстрахирайки се от евентуалната политическа подкрепа при кандидатстването ни в еврозоната и Шенген. Засега само знаем, че цената от такова решение, т.е. поетото от министъра задължение от името на българските граждани, ще е висока. Изглежда по-реалистично да смятаме, че
освен пасиви няма да получим нищо друго
Следвайки тази логика, не се ли оказва, че примерът на България – да подкрепи общата кауза срещу евентуални бъдещи политически ползи – компрометира изцяло самия пакт, целящ стабилността на общата валута? А и както ще видим, самата цена може да се окаже и изключително висока.
Всяка от държавите ще участва в осигуряването на средствата в спасителния фонд. Основните вноски, както може да се очаква, ще направят Франция и Германия, почти 50%. Една от държавите, с които бихме могли да се сравняваме е Естония – новоприетата членка на зоната. Тя дължи около 1.3 милиарда евро. За сравнение Словакия и Словения, например, дължат съответно 5.7 милиарда и 2.9 милиарда евро. Изчисленията за България варират в доста широки граници. Министерство на финансите заяви, че тя ще се равнява на 300 милиона евро, но те най-вероятно не отчитат капитала, който трябва да бъде сформиран при поискване. При различните прогнози за променливите, от които зависи тази сума, България трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро, в случай на проблем в някоя от държавите-членки.
Като цяло, може да се каже, че държавата извършва политически акт, за който плащаме ние, и чийто ефект е доста неясен. Първоначално изразеното несъгласие на финансовия министър и на управителя на БНБ по въпроса с пакта не разколебаха и за миг премиерското решение. Нямаше да има нищо лошо, ако той беше оставил компетентните институции да преценят позитивите и негативите и да почака да се изяснят всички неясноти около пакта преди да заяви подкрепата си. В крайна сметка, в европейското политическо пространство всяка дума има значение и ако заявиш веднъж, че подкрепяш дадено решение, то е доста по-трудно да се отметнеш от него отколкото би било в България.
Автор: Милена Пешева
АргументиБГ
Икономика
„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч


Габровската компания „Интер Пауър“ успешно изпълни проект за ремонт на осветителната система и внедряване на автоматизация в тунела на околовръстния път на Ловеч.
Подобренията от този вид имат съществено значение за безопасността и ефективността на тунелната инфраструктура. Реализираните дейности ще доведат до по-добра видимост и до повишаване на пътната безопасност в съоръжението.
Осветлението играе ключова роля в тунела, тъй като осигурява видимост на пътната обстановка и помага за предотвратяване на инциденти.
Ремонтът на осветителната система ще подобри поддържането на ясна видимост и ще повиши комфорта, както за водачите, така и за пътниците, преминаващи през тунела.
Внедряването на автоматизация допълнително подобрява управлението на осветлението и вентилацията, като двете функции вече се контролират в рамките на една цялостна система.
„Благодарим ви за доверието!“, заяви основателят на компанията Мирослав Дончев.

Икономика
Фирми и граждани могат да коригират декларираните от тях авансови вноски

На 15 ноември изтича срокът, в който фирмите, както и физическите лица, извършващи дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително ЕТ и регистрираните земеделски стопани, избрали да се облагат с данък върху годишната данъчна основа, могат да коригират размера на декларираните от тях авансови вноски за корпоративен данък или данък върху доходите за 2026 година. Тъй като тази година 15 ноември е в неделя, крайният срок за промени в декларираните данни се удължава до 16 ноември, понеделник.
На 1 декември изтича и срокът за плащане на авансовата вноска за декември и тримесечната авансова вноска за трето тримесечие на 2026 година. Лицата, чиито нетни приходи от продажби за 2024 г. надвишават 300 000 лева, са длъжни да правят авансови вноски за корпоративен данък. Те са месечни и тримесечни и се определят на база на прогнозната данъчна печалба за текущата година. Месечни вноски се правят при нетни приходи от продажби за годината преди предходната над 3 000 000 лв., а тримесечни – при нетни приходи от продажби за годината преди предходната от 300 000,01 лв. до 3 000 000 лв. включително.
Има случаи, при които прогнозираните авансови вноски се оказват по- ниски или по-високи от дължимия годишен данък, показват анализите на НАП. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на приходната агенция за периода от 16 април до 31 декември на съответната година или пък до надвнесен данък. Затова предприятията 04имат възможност сами да увеличават или намаляват своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен данък. Увеличението, съответно намалението на авансовите вноски, се ползва след подаване на декларация за промяна, по електронен път с квалифициран електронен подпис /КЕП/ през е- портала на НАП.
За коригиране на месечната авансова вноска за ноември 2026 г. декларацията трябва да бъде подадена най-късно до 16 ноември 2026 г. и вноската да бъде платена до тази дата. За коригиране на месечната авансова вноска за декември и тримесечната авансова вноска за трето тримесечие на 2026 г. е необходимо декларацията да бъде подадена най-късно до 16 ноември 2026 г., въпреки че срокът за внасянето им е до 1 декември 2026 г.
Повече информация за декларирането и плащането на корпоративен данък можете да намерите на сайта на НАП – www.nra.bg, на телефона на Информационния център: 0700 18 700 /на цена, съобразно тарифата на съответния оператор/ или във Facebook страницата на агенцията.

Икономика
Габрово гради бизнес общност: Предстои Втората вечер на Gabrovo Informal

Малко повече от седмица преди втората си вечер, новата габровска нетуъркинг инициатива Gabrovo Informal почти е запълнила залата. На 21 ноември, събота, от 19.30 часа в ресторант Балкан предприемачи, професионалисти и хора с бизнес идеи ще се срещнат безплатно, но само ако са се регистрирали онлайн: https://gabrovoinformal.com/produkt/bilet-2/
Капацитетът на залата налага ограничение на местата и интересът към вечерта вече е голям, като до момента те са почти запълнени. Желаещите да присъстват е добре да не отлагат регистрацията си.
Паралелно с подготовката на събитието тече и партньорска кампания, в която всеки може да подкрепи Gabrovo Informal и името му да бъде позиционирано върху печатните материали за втората вечер. Тя ще е активна до края на седмицата.
„Партньорската кампания, в която всеки може да подкрепи Gabrovo Informal и неговото присъствие да бъде позиционирано на печатните материали за втората вечер, ще е активна до края на тази седмица“, информира Васил Гърбов, основател на Gabrovo Informal.

„Ако сте от Габрово или региона, развивате бизнес или сте професионалист, който търси нова среда, възможности и запознанства с хора със сходни интереси, чувствайте се поканени!“, заяви Гърбов в LinkedIn.
Партньорите получават конкретни ползи и дивиденти: видимост пред общността, профил в платформата и възможност да представят своя бизнес и свободни позиции. Към инициативата могат да се присъединят както компании, така и физически лица.
Подкрепата ще бъде насочена към две направления. Първото са постоянните нетуъркинг събития, сред които вечерите и Informal Talks, формат, включващ лайф подкаст сесии с успешни български предприемачи. Второто е платформата ingabrovo.com. Идеята ѝ е да създаде безплатна регионална борса за работа с профили на специалисти и тяхната квалификация, заедно с каталог на компаниите и обяви от региона, които да носят възможност да се привлекат и потенциални външни инвеститори. „Целта е да изградим централизиран хъб за възможностите в Габрово“, информира Васил Гърбов.
Медиен партньор на Gabrovo Informal е „Габрово Нюз“. Годишните партньорски пакети на Gabrovo Informal и ползите за вашия бизнес можете да откриете оттук: https://gabrovoinformal.com/#support
Мрежата от контакти в един град се гради от тези, които се включат в началото. Побързайте, за да сте сред първите и да станете част от бъдещето на бизнеса в Габрово!

-
Икономикапреди 7 дниБългарски производители показват продуктите си на пл. Възраждане
-
Културапреди 7 дниБай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата
-
Културапреди 7 дниНовият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово
-
Културапреди 4 дниПотомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово
-
Без категорияпреди 3 дниОтличиха 34 полицаи от Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Икономикапреди 4 дниКъде да инвестирате в имот в България през 2027 г.?
-
Икономикапреди 4 дниГаброво гради бизнес общност: Предстои Втората вечер на Gabrovo Informal
-
Кримипреди 4 дниПолицай отнесе тупаник в челюстта, фрасна го скандалджия





