Свържи се с нас

Икономика

Пактът за еврото крие финансови капани за България

Страната ни ще трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро при криза в друга държава

Published

on

След "семейната снимка" премиерът Бойко Борисов побърза да каже "да" на Пакта за финансова стабилност. СНИМКИ: ПРЕССЛУЖБА НА ЕК

В края на миналата седмица държавите-членки на еврозоната се договориха за създаване на Пакта “Евро +” и Европейски механизъм за стабилност (спасителен фонд). Идеята е, най-общо казано, когато някоя от страните от еврозоната има проблем, който застрашава стабилността на общата валута, другите държави да й отпуснат средства. От подобни спасителни заеми се възползваха Ирландия и Гърция, а все повече се коментира, че и Португалия ще се присъедини към този списък.
Детайлите по договора са следните: 500 милиарда евро ще могат да се дадат на държави, застрашаващи стабилността на еврото. Общият капитал на кризисния фонд е договорен на стойност 700 милиарда евро, от които 80 милиарда евро ще бъдат осигурени от държавите-членки на еврозоната на вноски от 2013 до 2017 година. Останалите 620 милиарда трябва да бъдат сформирани при поискване като комбинация от гаранции и капитал.

Вноската на отделните държави

към този фонд се определя от вноските им в Европейската централна банка. Естония обаче успя да извоюва изключение за държавите с брутен вътрешен продукт по-малък от 75% от средния за Европейския съюз (Словения, Словакия, Естония и Малта), като при тях ще се отчитат относителните разлики в икономиките.

България беше една от страните, които бързо заявиха, че подкрепят пакта, въпреки че не стана много ясно какво бихме могли да спечелим от него (договорът е задължителен за държавите в еврозоната, за останалите – решението си е изцяло тяхно). Премиерът изненада парламента, а, май, дори и собствените си депутати, с изказването само часове преди да замине за Брюксел, че ще се присъединим към пакта. Единственото разумно обяснение за

прибързаните действия на Борисов

е, че политическата лоялност ще се превърне в гаранция за нашето бъдещо приемане в еврозоната. Някакъв вид разменна монета, грубо казано, плащаме си, за да ни приемат. Но защо го правим, при условие, че имаме относително добри фискални показатели?! През 2009 година покривахме критериите за влизане, но не бяхме приети. Щом фактът, че покриваме “Маастрихт” не успя да убеди европартньорите ни, че трябва да бъдем част от еврозоната, как подкрепата ни за пакта ще ни даде каквито и да било гаранции?

Шефът на Еврокомисията Барозу и лидерът на еврозоната Жан-Клод Юнкер обсъждат Пакта за финансова стабилност.

Остава отворен и въпросът каква е ползата от подкрепата за фонда, абстрахирайки се от евентуалната политическа подкрепа при кандидатстването ни в еврозоната и Шенген. Засега само знаем, че цената от такова решение, т.е. поетото от министъра задължение от името на българските граждани, ще е висока. Изглежда по-реалистично да смятаме, че

освен пасиви няма да получим нищо друго

Следвайки тази логика, не се ли оказва, че примерът на България – да подкрепи общата кауза срещу евентуални бъдещи политически ползи – компрометира изцяло самия пакт, целящ стабилността на общата валута? А и както ще видим, самата цена може да се окаже и изключително висока.

Всяка от държавите ще участва в осигуряването на средствата в спасителния фонд. Основните вноски, както може да се очаква, ще направят Франция и Германия, почти 50%. Една от държавите, с които бихме могли да се сравняваме е Естония – новоприетата членка на зоната. Тя дължи около 1.3 милиарда евро. За сравнение Словакия и Словения, например, дължат съответно 5.7 милиарда и 2.9 милиарда евро. Изчисленията за България варират в доста широки граници. Министерство на финансите заяви, че тя ще се равнява на 300 милиона евро, но те най-вероятно не отчитат капитала, който трябва да бъде сформиран при поискване. При различните прогнози за променливите, от които зависи тази сума, България трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро, в случай на проблем в някоя от държавите-членки.

Като цяло, може да се каже, че държавата извършва политически акт, за който плащаме ние, и чийто ефект е доста неясен. Първоначално изразеното несъгласие на финансовия министър и на управителя на БНБ по въпроса с пакта не разколебаха и за миг премиерското решение. Нямаше да има нищо лошо, ако той беше оставил компетентните институции да преценят позитивите и негативите и да почака да се изяснят всички неясноти около пакта преди да заяви подкрепата си. В крайна сметка, в европейското политическо пространство всяка дума има значение и ако заявиш веднъж, че подкрепяш дадено решение, то е доста по-трудно да се отметнеш от него отколкото би било в България.

Автор: Милена Пешева

АргументиБГ

Икономика

Нова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово

Published

on

В обществения транспорт на Габрово много скоро ще се въведе нова система за електронно таксуване, която ще направи пътуването по-бързо и по-удобно за пътниците.

Вместо гласене на дребни монети и чакане за билет, таксуването ще става с безконтактна карта, информираха от местната общинска администрация. Методът е познат и лесен – пътникът ще я доближава до устройството при входа на автобуса и таксата ще се отчита веднага, подобно на плащане с банкова карта в магазин.

С въвеждането на това интегрирано цифрово решение ще се подобри ефективността на обществения транспорт, убедени са от Общината. Чрез него ще има по-бързо качване, няма да се образуват опашки и нито ще търси точна сума. Картата за всички пътувания ще бъде една, като по този начин ще се осигури по-съвременно обслужване в билетния център.

Внедряването на решението е по график, след пускането в употреба ще има и тестов период.

По време на прехода досегашните билети и карти ще останат валидни, така че никой пътник да не остане без възможност да си купи билет. Засега за пътниците не се променя нищо, а информация за това откъде и кога ще могат да се сдобият с новите карти предстои да бъде обявена.

Зареди още

Икономика

„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП

Published

on

Дигиталният клуб при Габровската търговско-промишлена палата (ГТПП) се включва в инициативата „Мисия15″. Идеята е да се помогне на поне 15 души да направят първата крачка към своите дигитални умения.

Целта на „Мисия15″ включва три основни елемента: поне 15 души от региона да се престрашат и да заявят електронен ваучер, да преминат безплатно обучение за дигитални умения и да сертифицират успешно придобитите знания.

В инициативата могат да се включат всички: родители, баби, дядовци, съседи, както и приятели, работещи и безработни хора, които ще могат по-уверено да използват технологии, електронни услуги и дигиталните възможности за връзка помежду си.

Организаторите канят габровци да изпратят своите приятели и познати в Дигиталния клуб, където ще им бъде оказано съдействие за включване в обучения за дигитални умения.

Всеки преминал обучение ще получи сертификат. Обученията са безплатни. Те се финансират по Националния план за възстановяване и устойчивост чрез Агенцията по заетостта.

Дигиталният клуб при Габровската търговско-промишлена палата се намира на ул. „Брянска“ №30 в Габрово (сградата на НТС, партер). Клубът работи всеки ден от 09.00 до 12.00 ч. и от 13.00 до 17.00 ч. Въпроси могат да бъдат зададени на електронна поща office@chamber-gabrovo.com или на място в клуба.

Зареди още

Икономика

Мирослав Дончев влезе в ръководството на „Соларна Академия България“

Published

on

Поредно високо признание за бизнеса и експертизата в региона! Управителят на утвърдената компания „Интер Пауър“, Мирослав Дончев, бе избран за член на Управителния съвет на престижното Сдружение „Соларна Академия България“.

Решението бе взето на 14 май по време на редовното Общо събрание на организацията, което събра водещи имена и компании от ВЕИ сектора у нас. По време на срещата бе направен детайлен отчет на реализираните инициативи през изминалата година и бяха начертани приоритетите пред слънчевата енергетика в България.

Основен фокус на Сдружението остава развитието на фотоволтаичния сектор, обучението на специалисти и внедряването на добри европейски практики в сферата на възобновяемата енергия.

Новото ръководство на Сдружението е избрано с мандат от пет години. Председател на Управителния съвет е д-р инж. Веселин Тодоров, а редом с Мирослав Дончев като представител на „Интер Пауър“, в съвета влизат още Светослав Младенов („Смарт Енерджи Груп“) и представители на „ВВТ Инженеринг“ ЕООД. Изборът на Мирослав Дончев в управленския орган на Академията е ясен знак за доверието към опита на „Интер Пауър“ и приноса на компанията за зелената трансформация.

В новата си роля, Дончев ще има възможността активно да допринася за разширяването на дейността на организацията, укрепването на ключови партньорства и утвърждаването на „Соларна Академия България“ като водещ образователен и експертен център, подпомагащ устойчивото развитие на соларния сектор в цялата страна.

Търсите ли сигурен партньор по пътя към енергийната независимост? Възползвайте се от лидерския опит и доказания професионализъм на екипа на „Интер Пауър“. Без значение дали планирате изграждане на фотоволтаична централа за дома или за бизнеса си, експертите на компанията ще ви предложат индивидуални, високоефективни и устойчиви решения.

Направете първата стъпка към по-чисто и по- рентабилно бъдеще още днес! За професионална консултация и повече информация, свържете се с екипа на „Интер Пауър“:

  • адрес: гр. Габрово, ул. „Брянска“ №58 (Административна сграда и шоурум)
  • Телефон: 0893 556 772
  • Уебсайт: inter-power.eu
  • Имейл: info@inter-power.eu
Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица