Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с илюзиониста и организатор на популярния магическия фестивал у нас „Златна котка“ Йордан Белев.

Аз съм – Дани Белев или както повечето хора в Габрово казват – оня фокусника.

Няма по-лесно нещо на света, от това – Да бъдеш Дани Белев, защото с щипка магия всяка врата пред теб е отворена.

Хората ме познават като – Весел и усмихнат човек, като откачалка, правещ щури неща, като шоумен, но всъщност не знаят, че – Понякога съм доста затворен, срамежлив и неконтактен темерут.

Приятелите ми са – Моето богатство. Хората казват: „Нещо, което не става с пари, става с много пари.“, а аз добавям: „Нещо, което не става с много пари, става с приятели!“. Живея за срещите си с тях!

Домът ми е – Светъл, просторен и винаги отворен за точка 4.

Като дете обичах – Да хайманосвам с приятелите по цял ден, да правим бели и да играем на всички възможни детски игри, които се сетите.

Вкусът, който ме връща към детството, е – Печеното пиле с картофи и пържените кюфтенца на баба Денка!

Когато пътувам – Бързам! Работата ми е свързана с пътуване, постоянно и безкрайно пътуване, за това все съм закъснял и все бързам! Когато пътувам за удоволствие, пак бързам, работата ми е удоволствие.

Често сънувам, че – Летя. Напоследък не само го сънувам!

Ядосвам се – Когато се сблъскам с глупави, нелогични и нетолерантни хора. Ядосвам се, когато нещо не върви по план.

Най-големият ми страх е – Че нямам страхове и някой ден това може да ми изиграе номер.

Мечтая за …

Вярвам – В добрината у хората. Вярвам, че заедно можем повече. Вярвам, че ни чакат хубави времена!

Думата, която искам да чувам за себе си е – Веселяк!

Въпросът, на който все още не съм отговорил и никога няма да отговоря е – „Еее, как го направи това?!“

Моето изречение с думата „ако“ – „Няма ако, КАТО!“.

Моето изречение с думата „ще“ – „Ще продължавам да продължавам!“.

Любимият ми габровски анекдот – Всъщност е крилата фраза, която в превод на английски звучи така: „This having is not from giving!” или на нашенски – „Туй имане не е от даване!“.

Габрово ли? Ами то е – Мястото, на което тежа.

На габровци днес бих казал – Да се усмихват повече и да си хвърлят боклука разделно!

*Снимка: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

„Доволен съм от постигнатите резултати”, кратко обобщава впечатлението си от петото издание на симпозиума за лендарт и кинетично изкуство КЕВИС главен асистент д-р Добрин Атанасов, който заедно с Галина Динева създава проектите през 2020 г.

Това, че работят само двамата, обяснява относителната хомогенност на творбите. И този път КЕВИС се проведе на територията на музей „Етър”, а произведенията, вдъхновени от традиционната българска шевица, могат да бъдат разгледани за сравнително кратък период от време. Личности с много сериозно професионално признание учавстват в симпозиума.

Проф. Орлин Дворянов е един от първите, които експеритемнират с концептуалните форми. И това става по времето на социалистическа България, когато този подход се възприема като прекалено модернистичен и, меко казано, не се насърчава.

Антония Дуенде – автор от Берлин, реализира първата нощ на музеите. По-късно идеята е подкрепена и става популярна в цяла Европа, в това число и у нас.

Орфей Миндов, директор на гимназията в Трявна, е признат като автор на световно ниво. Други участници са творци от кръга „Изкуство в действие”, които експериментират в сферата на пърформанса и в инсталационните форми. Създаваните от тях творби в различните издания на КЕВИС следват точно тази концептуална линия на развитие в изкуството.

В симпозиума участват също така утвърдени преподаватели от Софийския университет и от Национланата художествена академия.

Според д-р Добрин Атанасов особено важно е, че наред с такива творци със значими постижения в КЕВИС се включват младежи, които тепърва започват свой творчески път.

„Това е скок за тях. Виждат реално как се случват нещата и имат възможност да опознаят утвърдените личности. От една страна имаме завършените артисти, които със своя опит могат да изведат нещата до край. От друга страна са ентусиастите, които получават от професионалистите визията за цялостност, за завършеност. Академичното образование по принцип е много разлято във времето. Докато тук, в рамките на няколко дни се вижда как протича целия процес по създаване на една творба. Започва се с набавяне на материали, продължава се със самата работа по творбата и се завършва с неин краен вариант”, коментира д-р Добрин Атанасов. Той приема правото на определена част от публиката да не харесва този тип творчество. Смята, че за да ти допада нещо, трябва да го познаваш, следователно проблемът е образователен.

„Не бих коментирал на ниво „харесвам-не харесвам”. Всеки има право на вкус. Но бих коментирал на ниво „приемам-не приемам”. Знам, че съществуват неща, които имат своята стойност, макар да не са по мой вкус. Когато се отрича нещо, което в световен мащаб се е наложило през последните 50 години, това говори за тотална липса на информираност и грамотност по отношение на културните процеси въобще.” Д-р Добрин Атанасов припомня, че лендарт е изразна форма в съвременното изкуство, чието начало се поставя през 60-те години на ХХ век в САЩ. По това време концептуалното изкуство е в апогея си и има сериозен фронт срещу комерсиализацията на творчеството. Това е краят на авангарда, времето, когато изкуството се освобождава от формата. Идеята на лендарт е да се създават творби, които са непригодни за излагане в галерийни пространства.

Това е контрапункт на класическата максима, че животът е кратък, а изкуството вечно. Лендарт изследва темата за вечността, с идеята, че всичко, което правим, малко или много е карткотрайно. Дори пирамидите в Египет, на фона на вечността, ще съществуват много малко. Всичко, което създаваме е ефимерно. Лендарт изследва природните процеси и протичането на времето, задава въпроси, над които човек си заслужава да се замисли. Особено за трайността на нещата. Човешкият живот е много кратък. От първите лендарт творби, правени в пустинята Невада, са останали само фотографии. Те отдавна са унищожени.

Лендарт ни прехвърля в една нематериална сфера. Модерното изкуство е процес на деформализиране на изкуството, което се превръща повече в мислене и по-малко във форма. Онова, което остойностява това изкуство е дали кара публиката да мисли. Едно съвременно произведение не е предмет, а е мисловна конструкция. Предметът е посредник.

Самото произведение е посредник между онова, което творецът залага в него и онова, което публиката си мисли, когато го наблюдава. Колкото хора, толкова мнения – това е един безкраен процес. Стойностното произведение провокира много хора да мислят, при това да го правят на различни нива.

Симпозиумът за лендарт и кинетично изкуство КЕВИС се провежда през юли в музей „Етър” от 2015 година. Творбите провокират различни реакции от страна на публиката, някои от които граничат с крайност. Но нали една от мисиите на лендарт изкуството е да не оставя хората безразлични!

*Снимки: РЕМО „Етър“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Участниците в тазгодишното издание на симпозиума за лендарт и кинетично изкуство КЕВИС изработват традиционна българска шевица. Инициативата се провежда на територията на музей „Етър“ от 25 до 27 юли, а това е нейното пето издание.

Десет творци от университети, училища по изкуствата или работещи на свободна практика вземат участие в симпозиума. На различни места в музея – например край бреговете на река Сивек и до Часовниковата кула, те ще сътворят варианти на българска шевица.

Материалите, които използват, са нетрайни – каквато е философията на този тип изкуство, а творбите съществуват през много ограничен период от време. „Въпреки всичко“ се нарича петото издание на КЕВИС. Всеки може да тълкува фразата както намери за добре. Дали българската шевица е просъществувала въпреки всичко? Един от участниците в КЕВИС, художникът Светозар Колев, открива в нея хармонията. Познат на ценителите на изкуството, той рисува музей „Етър“ от дълго време и го нарича специално място.

„За да сътвориш шевица, трябва да постигнеш хармония, както вътре в себе си, така и с мястото, където я създаваш“, казва Светозар Колев.

Доротея Чалниева се обучава в Национална художествена академия. За нея шевицата е личен знак, който е характерен за отделните родове или региони. Убедена е в необходимостта от популяризиране на шевицата, както сред българите, така и сред чужденците, а музей „Етър“ е точното място за това.

„Ако се изработи вариант на шевица от различни природни материали, ще се постигне ефектна фигура, чрез която вниманието на хората да се насочи към родните традиции“, смята Доротея Чалниева. Никола Михов е ученик в художествената гимназия в Трявна.

Изучава иконопис. Концентрира се върху цветовете, които се използват при шевицата – червен и бял. Елементите, вплетени в шевиците го карат да мисли още по-абстрактно, отколкото е свикнал.

Визуализациите, които се раждат в съзнанието му, го провокират да изрази себе си, създавайки изкуство от материали, за които повечето от нас не биха се досетили.

Дилян Ангелов е студент във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Скулптура“. Погледът му е насочен към формите на българските шевици – квадрат и ромб. Творбата, която ще бъде създадена е колективна, а Дилян има готовност да се присъедини към всяка от групите, които вече работят в музея.

Бонка Русева, студент в Национална художествена академия, специалността й е „Индустриален дизайн“. Тя иска да вплете българската шевица в средата на музей „Етър“ и да предизвика интереса на публиката.

Галина Динева участва в инициативата КЕВИС за четвърти път. Нейна творба е една от най-трайните, създавани по време на различните издания на симпозиума. Шевицата, представена на дървената стена над поляната до Музейния детски център, бе сътворена през 2017 година, а през 2019 бе реставрирана. Посетителите могат да я видят и днес.

Хубена Котева учи изобразително изкуство в СУ „Климент Охридски“. „Който се интересува, знае за шевицата“, казва Павлина и добавя, че не е много сигурна доколко младежите на нейната възраст имат желание да задълбочават познанията си върху българските традиции.

Затова е необходимо вниманието им да бъде привлечено по нетрадиционен начин. Такива възможности дава симпозиум КЕВИС, убедена е Павлина Котева.

Автори на проектите, които се изработват тази година, са главен асистент д-р Добрин Атанасов и Галина Динева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/