Свържи се с нас

Култура

Паметникът на Априлов възвръща истинския си блясък

Published

on

По повод приключването на реставрацията и почистването на паметника на Васил Априлов, разговаряме със скулптора Адриан Новаков.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

В какво се състои работата, която извършвате?

За начало трябва да обясня, че реставрацията не означава абсолютно реновиране на една фигура, тъй като времето доста е поработило по нея и би трябвало следите му да бъдат все пак видими. Фактически, реставрацията и рехабилитацията покриват една дейност, която е свързана с хигиенизирането на дадения обект. В началото можеше да се забележи въздействието на микроорганизми, лишеи и плесени, които бяха отстранени с антибактериални препарати. Препатинирането на фигурата извади образа на Васил Априлов изпод окисите и стечките на времето, които бяха твърде агресивни в лицевата му част и към дрехите. Смятам, че с това фигурата и релефите омекнаха, а окисите станаха по-малко четливи. Това, обаче не означава, че те ще изчезнат изцяло, тъй като едно тотално реновиране или полиране /защото и това е възможно стига да поискаме/ би изглеждало нелепо и смешно. Всъщност, реставрационните работи помагат на едно произведение да покаже истинския си блясък, не в момента в който е било монтирано, а след като времето е поработило върху него.

Защо конкретно Вие се заловихте с тази работа?

Радвам се, че аз се захванах с тази работа, защото имам известен опит, тъй като миналата година реставрирах ансамбъла от скулптури на Далчев на моста Игото. Искам да акцентирам, че това тук не е пребоядисване или възстановяване във вида, който е имала скулптурата, когато е била монтирана. Това е съхраняване и акт на уважение към съответния паметник, тъй като тази дейност ще спомогне времето по-завоалирано да покаже въздействието си върху него.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Паметникът на Васил Априлов е монтиран по повод 100 годишнината от основаването на Априловската гимназия през 1935г. Неговият автор е Кирил Тодоров, забележителен представител на съвременната скулптурна школа, отличник на Академията по изящни изкуства в Рим. Личи си, че със страхотно усърдие и чест е поел ангажимента. Като артист се е раздал изключително в малкия детайл. Паметникът е много детайлизиран, почти до разказвателност – особено в барелефите. На мен лично много ми харесва, защото изразява вкуса на времето. В него има много послания и смятам, че е трудно постижимо като произведение в съвременни дни.

Колко сериозни бяха пораженията по паметника ?

Наистина имаше сериозни поражения. Дейностите не се свеждаха само до хигиенизиране и рехабилитиране. Паметникът имаше и конструктивни проблеми относно стъпката, където се съединява бронзовата част с гранита. Там са подменени корозиралите щифтове, използвана е смес за закрепване и попълване на фугата. С това искам да успокоя и габровската общественост – паметникът на Априлов няма да падне. Все пак това е произведение, което е изработено в Италия, отливките не са както при нашите съвременни скулптури от месинг. Тук е използван бронз с много високо качество, самите монтажни работи също са изключително качествено изпълнени, така че нека всички негативни подозрения и съмнения да изчезнат.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Какво мислите за кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата през 2019 година?

Смятам, че Габрово притежава много сериозни ресурси за подобен вид кандидатура в чисто културен аспект. Първо, чисто географски, градът ни има уникално местоположение – в центъра на България. Естествено трябва да споменем Габрово като световна столица на хумора и сатирата, Габрово като стопанин и хранител на стоте паметника, които отдавна вече надхвърлиха тази цифра.

Нашата основна гордост е с това, че притежаваме многобройни произведения на изкуството от невероятни автори, като започнем от Любомир Далчев, който е брат на поета Атанас Далчев, живял е в Монмартър заедно с Моделиани в едно ателие, завършил е три академии и може би много малко хора в града ни знаят, че такова голямо име е изработило символа на Габрово – Рачо Ковача, както и целия скулптурен ансамбъл на моста Игото.

Ето, сега стоим и пред скулптурата на Кирил Тодоров, представител на Академията за изящни изкуства в Рим. Ако се разходим и малко по-нататък в нашия регион няма как да не споменем Асен Пейков, един от невероятните бардове на Рим, човекът направил паметника на Леонардо да Винчи на летището в Рим, което е изключителна чест за един чужденец.

Градът на Кристо, въпреки че е роден в Пловдив, той е завършил Априловската гимназия. Когато съм пътувал в Европа, като спомена, че съм скулптор от града на Христо Явашев – един космополитен артист – хората започват да ме гледат с по-други очи. Сам по себе си, само този факт, е сериозна заявка в подкрепа на кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата през 2019 година, защото ние сме и столица на хумора, което също е уникално.

Това, което всъщност разбрах е, че града, който ще бъде избран, не е задължително да има много добре изградена пътна инфраструктура или пък да е много добре развит като град. Точно обратното – идеята на цялото това начинание е един град, който има ресурси да бъде подпомогнат, за да може да покаже блясъка си и аз смятам, че Габрово има страхотни шансове за успех.

Източник: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново

Published

on

С откриването на тематична изложба и впечатляваща демонстрация на площад Колю Фичето, Исторически музей – Дряново отбеляза 90 години от откриването на пожарната служба в града. Събитието бе организирано съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново и се проведе на 16 септември, по повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември. Честването предизвика силен интерес сред жителите и гостите на града.

Изложбата „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“ пренесе присъстващите през пътя на дряновската пожарна служба, от първите ѝ стъпки до ден днешен, когато тя продължава да пази живота и спокойствието на гражданите и имуществото им. Подготвена с много внимание и отношение от екипа на музея, експозицията показва предмети, документи и техника, които говорят не толкова за миналото, колкото за приемствеността.

Вечерта бе открита от директора на ИМ – Дряново Иван Христов, който се обърна с думи на признателност и благодарност към всички огнеборци и спасители, както и към ветераните от професията, удостоили събитието с присъствието си.

Комисар Пламен Генчев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че изложбата посветена на деветдесетте години дълг, чест и всеотдайност, позиционирана в залите на историческия музей в Дряново, е мост между поколенията. Той подчерта, че зад всяка машина стои човек и именно хората са най-важни, защото те изпълват със съдържание и са истинската история на пожарникарската професия. Комисар Генчев също се обърна с уважение и специално внимание към излезлите в заслужена почивка дългогодишни служители на дряновската пожарна. Той ги увери, че заветите им ще бъдат изпълнени и днешните им колеги ще продължат да ги предават на всяко следващо поколение огнеборци, не само като знания, но и като дълг към обществеността.

Сред присъстващите на събитието бяха още главен инспектор Ивайло Георгиев, началник на противопожарната служба в Дряново, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, дългогодишни служители на пожарната, ветерани, техни близки, приятели на противопожарното дело, общественици и много граждани, дошли да засвидетелстват уважението си.

За подробностите по подготовката на изложбата разказа по-обстойно Дянко Колев, част от екипа на Исторически музей – Дряново, чиято работа по проучването и подбора на експонатите даде основния тон на експозицията. В експозицията особено вълнение предизвикаха детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов от Габрово, който също присъства на събитието, а организирана томбола предостави възможността сама да изработи подобен макет шестокласничката Лия Дончева, чието име бе изтеглено от комисар Генчев.

Преди откриването на изложбата, като част от програмата, публиката имаше възможност да види и впечатляваща демонстрация на техниката и екипировката, с които разполагат дряновските огнеборци и спасители за реакция при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

Малки и големи се доближиха още повече до тази отговорна професия, наблюдавайки я с огромно любопитство и много усмивки.

Зареди още

Култура

Задават се празници на четящите хора в Габрово

Published

on

През септември РБ „Априлов – Палаузов” с подкрепата на Община Габрово организира празници за четящите хора, посветени на 165 години от създаването на габровската библиотека и 140 години от рождението на писателя Ран Босилек.

В дните от 23 до 25 септември предстои книжно изложение „Четенето – вселена от светове” и литературен фестивал „Четящо Габрово”. В пространството между Априловската гимназия и основната сграда на библиотеката ще бъдат разположени шатри с книгите на различни български издателства – „Лексикон“, „Посоки”, „Знаци“, „Персей“, Изида“, „Книги за всички“, „Папая прес“, „Така започна всичко”, КВЦ, издателство на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Исторически музей Дряново, Музей Дом на хумора и сатирата и писателите Николай Илчевски, Люси Елеазар, Христо Стоянов, Дружество на писателите – Габрово и др.

В библиотеката всяка вечер ви очакват среши със съвременните български писатели Анна Авиил, Васил Попов и Гергана Лаптева. Анна Авиил (псевдоним на Анна Величкова) е съвременна българска писателка. „Защото любовта търпи“ е първият й роман. „Божана“ е роман, посветен на първите години на Княжество България, който постига голям пазарен успех и влиза в класациите на книжарниците. „Христина – Дочакано утро“ – в продължението на „Божана“ ви очаква пламенна история за гореща обич към родината, за подвизи и трагедии, за храбри сърца и светли идеали.

Васил Попов е български писател и фотограф, известен с фентъзи хорър произведенията си, вдъхновени от българската етнография, митология и фолклор. Сред най-популярните му книги са сборникът с разкази „Вълчи разкази“ (2020), романът „Мамник“ (2022) и „Пермафрост“ (2023). Поредицата „Мамник“ продължава с „Лехуса“, „Аждер“ и „Караеврен“. По „Мамник“ през 2026 г. е заснет едноименен сериал, излъчван по БНТ 1.

Гергана Лаптева е автор на три пътеписа за Южна Америка и Антарктида и на романите „Монетата“ (2020), „Божествен аромат“ (2021), „Тайната от Апамея“ (2022), „Третият слой“ (2023), „Момичето от портрета“ (2024),  „La joven del retrato“ (2025), „Съкровището на Цезар“ (2025) и „Ръкопис 2244“ (2026), базирани на реални събития и исторически факти. Жанрът, в който твори е исторически трилър. Неслучайно творчеството на Гергана е сравнявано с това на Дан Браун. Тя със завидно майсторство вплита в сюжета напрежение и интелектуална интрига, характерно за световноизвестния американски писател.

Зареди още

Култура

Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

Published

on

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.

В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.

Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.

„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.

„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.

Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.

През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица