Свържи се с нас

Култура

Паметникът на Априлов възвръща истинския си блясък

Published

on

По повод приключването на реставрацията и почистването на паметника на Васил Априлов, разговаряме със скулптора Адриан Новаков.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

В какво се състои работата, която извършвате?

За начало трябва да обясня, че реставрацията не означава абсолютно реновиране на една фигура, тъй като времето доста е поработило по нея и би трябвало следите му да бъдат все пак видими. Фактически, реставрацията и рехабилитацията покриват една дейност, която е свързана с хигиенизирането на дадения обект. В началото можеше да се забележи въздействието на микроорганизми, лишеи и плесени, които бяха отстранени с антибактериални препарати. Препатинирането на фигурата извади образа на Васил Априлов изпод окисите и стечките на времето, които бяха твърде агресивни в лицевата му част и към дрехите. Смятам, че с това фигурата и релефите омекнаха, а окисите станаха по-малко четливи. Това, обаче не означава, че те ще изчезнат изцяло, тъй като едно тотално реновиране или полиране /защото и това е възможно стига да поискаме/ би изглеждало нелепо и смешно. Всъщност, реставрационните работи помагат на едно произведение да покаже истинския си блясък, не в момента в който е било монтирано, а след като времето е поработило върху него.

Защо конкретно Вие се заловихте с тази работа?

Радвам се, че аз се захванах с тази работа, защото имам известен опит, тъй като миналата година реставрирах ансамбъла от скулптури на Далчев на моста Игото. Искам да акцентирам, че това тук не е пребоядисване или възстановяване във вида, който е имала скулптурата, когато е била монтирана. Това е съхраняване и акт на уважение към съответния паметник, тъй като тази дейност ще спомогне времето по-завоалирано да покаже въздействието си върху него.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Паметникът на Васил Априлов е монтиран по повод 100 годишнината от основаването на Априловската гимназия през 1935г. Неговият автор е Кирил Тодоров, забележителен представител на съвременната скулптурна школа, отличник на Академията по изящни изкуства в Рим. Личи си, че със страхотно усърдие и чест е поел ангажимента. Като артист се е раздал изключително в малкия детайл. Паметникът е много детайлизиран, почти до разказвателност – особено в барелефите. На мен лично много ми харесва, защото изразява вкуса на времето. В него има много послания и смятам, че е трудно постижимо като произведение в съвременни дни.

Колко сериозни бяха пораженията по паметника ?

Наистина имаше сериозни поражения. Дейностите не се свеждаха само до хигиенизиране и рехабилитиране. Паметникът имаше и конструктивни проблеми относно стъпката, където се съединява бронзовата част с гранита. Там са подменени корозиралите щифтове, използвана е смес за закрепване и попълване на фугата. С това искам да успокоя и габровската общественост – паметникът на Априлов няма да падне. Все пак това е произведение, което е изработено в Италия, отливките не са както при нашите съвременни скулптури от месинг. Тук е използван бронз с много високо качество, самите монтажни работи също са изключително качествено изпълнени, така че нека всички негативни подозрения и съмнения да изчезнат.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Какво мислите за кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата през 2019 година?

Смятам, че Габрово притежава много сериозни ресурси за подобен вид кандидатура в чисто културен аспект. Първо, чисто географски, градът ни има уникално местоположение – в центъра на България. Естествено трябва да споменем Габрово като световна столица на хумора и сатирата, Габрово като стопанин и хранител на стоте паметника, които отдавна вече надхвърлиха тази цифра.

Нашата основна гордост е с това, че притежаваме многобройни произведения на изкуството от невероятни автори, като започнем от Любомир Далчев, който е брат на поета Атанас Далчев, живял е в Монмартър заедно с Моделиани в едно ателие, завършил е три академии и може би много малко хора в града ни знаят, че такова голямо име е изработило символа на Габрово – Рачо Ковача, както и целия скулптурен ансамбъл на моста Игото.

Ето, сега стоим и пред скулптурата на Кирил Тодоров, представител на Академията за изящни изкуства в Рим. Ако се разходим и малко по-нататък в нашия регион няма как да не споменем Асен Пейков, един от невероятните бардове на Рим, човекът направил паметника на Леонардо да Винчи на летището в Рим, което е изключителна чест за един чужденец.

Градът на Кристо, въпреки че е роден в Пловдив, той е завършил Априловската гимназия. Когато съм пътувал в Европа, като спомена, че съм скулптор от града на Христо Явашев – един космополитен артист – хората започват да ме гледат с по-други очи. Сам по себе си, само този факт, е сериозна заявка в подкрепа на кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата през 2019 година, защото ние сме и столица на хумора, което също е уникално.

Това, което всъщност разбрах е, че града, който ще бъде избран, не е задължително да има много добре изградена пътна инфраструктура или пък да е много добре развит като град. Точно обратното – идеята на цялото това начинание е един град, който има ресурси да бъде подпомогнат, за да може да покаже блясъка си и аз смятам, че Габрово има страхотни шансове за успех.

Източник: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица