По повод приключването на реставрацията и почистването на паметника на Васил Априлов, разговаряме със скулптора Адриан Новаков.

снимка: Община Габрово

В какво се състои работата, която извършвате?

За начало трябва да обясня, че реставрацията не означава абсолютно реновиране на една фигура, тъй като времето доста е поработило по нея и би трябвало следите му да бъдат все пак видими. Фактически, реставрацията и рехабилитацията покриват една дейност, която е свързана с хигиенизирането на дадения обект. В началото можеше да се забележи въздействието на микроорганизми, лишеи и плесени, които бяха отстранени с антибактериални препарати. Препатинирането на фигурата извади образа на Васил Априлов изпод окисите и стечките на времето, които бяха твърде агресивни в лицевата му част и към дрехите. Смятам, че с това фигурата и релефите омекнаха, а окисите станаха по-малко четливи. Това, обаче не означава, че те ще изчезнат изцяло, тъй като едно тотално реновиране или полиране /защото и това е възможно стига да поискаме/ би изглеждало нелепо и смешно. Всъщност, реставрационните работи помагат на едно произведение да покаже истинския си блясък, не в момента в който е било монтирано, а след като времето е поработило върху него.

Защо конкретно Вие се заловихте с тази работа?

Радвам се, че аз се захванах с тази работа, защото имам известен опит, тъй като миналата година реставрирах ансамбъла от скулптури на Далчев на моста Игото. Искам да акцентирам, че това тук не е пребоядисване или възстановяване във вида, който е имала скулптурата, когато е била монтирана. Това е съхраняване и акт на уважение към съответния паметник, тъй като тази дейност ще спомогне времето по-завоалирано да покаже въздействието си върху него.

снимка: Община Габрово

Паметникът на Васил Априлов е монтиран по повод 100 годишнината от основаването на Априловската гимназия през 1935г. Неговият автор е Кирил Тодоров, забележителен представител на съвременната скулптурна школа, отличник на Академията по изящни изкуства в Рим. Личи си, че със страхотно усърдие и чест е поел ангажимента. Като артист се е раздал изключително в малкия детайл. Паметникът е много детайлизиран, почти до разказвателност – особено в барелефите. На мен лично много ми харесва, защото изразява вкуса на времето. В него има много послания и смятам, че е трудно постижимо като произведение в съвременни дни.

Колко сериозни бяха пораженията по паметника ?

Наистина имаше сериозни поражения. Дейностите не се свеждаха само до хигиенизиране и рехабилитиране. Паметникът имаше и конструктивни проблеми относно стъпката, където се съединява бронзовата част с гранита. Там са подменени корозиралите щифтове, използвана е смес за закрепване и попълване на фугата. С това искам да успокоя и габровската общественост – паметникът на Априлов няма да падне. Все пак това е произведение, което е изработено в Италия, отливките не са както при нашите съвременни скулптури от месинг. Тук е използван бронз с много високо качество, самите монтажни работи също са изключително качествено изпълнени, така че нека всички негативни подозрения и съмнения да изчезнат.

снимка: Община Габрово

Какво мислите за кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата през 2019 година?

Смятам, че Габрово притежава много сериозни ресурси за подобен вид кандидатура в чисто културен аспект. Първо, чисто географски, градът ни има уникално местоположение – в центъра на България. Естествено трябва да споменем Габрово като световна столица на хумора и сатирата, Габрово като стопанин и хранител на стоте паметника, които отдавна вече надхвърлиха тази цифра.

Нашата основна гордост е с това, че притежаваме многобройни произведения на изкуството от невероятни автори, като започнем от Любомир Далчев, който е брат на поета Атанас Далчев, живял е в Монмартър заедно с Моделиани в едно ателие, завършил е три академии и може би много малко хора в града ни знаят, че такова голямо име е изработило символа на Габрово – Рачо Ковача, както и целия скулптурен ансамбъл на моста Игото.

Ето, сега стоим и пред скулптурата на Кирил Тодоров, представител на Академията за изящни изкуства в Рим. Ако се разходим и малко по-нататък в нашия регион няма как да не споменем Асен Пейков, един от невероятните бардове на Рим, човекът направил паметника на Леонардо да Винчи на летището в Рим, което е изключителна чест за един чужденец.

Градът на Кристо, въпреки че е роден в Пловдив, той е завършил Априловската гимназия. Когато съм пътувал в Европа, като спомена, че съм скулптор от града на Христо Явашев – един космополитен артист – хората започват да ме гледат с по-други очи. Сам по себе си, само този факт, е сериозна заявка в подкрепа на кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата през 2019 година, защото ние сме и столица на хумора, което също е уникално.

Това, което всъщност разбрах е, че града, който ще бъде избран, не е задължително да има много добре изградена пътна инфраструктура или пък да е много добре развит като град. Точно обратното – идеята на цялото това начинание е един град, който има ресурси да бъде подпомогнат, за да може да покаже блясъка си и аз смятам, че Габрово има страхотни шансове за успех.

Източник: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730