Свържи се с нас

Новини

Почитаме паметта на св. Антон

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Народът в България чества Антоновден на 17 януари за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. Това честване е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител на чумата и всички болести изобщо.

Православната църква почита паметта на Свети Преподобния Антоний Велики на 17-ти януари. Свети Антоний е роден през 251 година след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20 годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и заселил в изсечена в скалите египетска гробница.

Легендата разказва, че една нощ през отворите ѝ минали всевъзможни гадини и зверове — змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ той попитал:

„Къде беше Исусе ? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани ?“.
И тогава се чул глас: „
Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ги помагам и ще те направя именит по целия свят“.

След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога.

Починал на 105 годишна възраст, на 17 януари 356-та година.

В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани — счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени; а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта — леля)има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“). На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Антоновден и Атанасовден 18 януари са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не бива да шият и плетат, защото се вярва, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата от шарка. Месят се обаче специални содени питки, които се раздават за здраве на роднини и приятели. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича „за белята“ или „за лелята“, т.е за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.

Именници са Антон, Антония — (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Анатолий, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Дона, Тончо, Тонка, Тонко, Тоня, Тони.

Източник: Уикипедия

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Бъдни вечер е! Денят преди Рождество Христово!

Published

on

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.

На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня.

Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват.

Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.

На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.

До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина).

През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.

Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка.

Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Зареди още

Новини

Виктор Меразов е Спортист на Габрово за 2025 година

Published

on

Завоювалият златото при младежите до 21 години от първенството на планетата на Световната киокушин федерация в Саудитска Арабия Виктор Меразов е №1 в класацията „Спортист на Габрово“ за 2025 година. Той получи отличието си кмета на Община Габрово Таня Христова на стилна церемония, който се проведе в зала „Възраждане“. Новината съобщи електронното спортно издание sport-gabrovo.com.

Специален гост на събитието беше световноизвестният цирков акробат и еквилибрист Енчо Керязов – създател на фондация, която подкрепя талантливите деца на България. Неговото присъствие бе вдъхновяващо послание към всички млади таланти, че пътят към върха започва от вярата в собствените сили.

Изборът на Виктор Меразов за „Спортист №1 на Габрово“ е напълно заслужен. Габровският талант изпраща една много силна година. Той беше и осминафиналист при мъжете на Световното първенство на Международната федерация по карате (IFK) в Лайпциг, Германия и бронзов медалист от Световната купа за младежи в Камчия. Стана държавен шампион за мъже и бе определен за най-добър състезател в мъжкия профил от Българската карате киокушин федерация за 2025-та година. Награден бе и на ежегодната тържествена церемония „Спортист на годината на НСА“, като в тази класация зае второто място.

Цялата статия за Спортист на Габрово за 2025 година, както и кои останаха негови подгласници можете да прочетете оттук.

Зареди още

Крими

Пиян водач без книжка причини тежка катастрофа със загинал край Севлиево

Published

on

Пиян водач без шофьорска книжка причини тежка катастрофа със загинал край Севлиево. Трагичният инцидент е станал снощи, около 20:46 часа, на пътя между село Богатово и Севлиево.

На място изпратеният полицейски екип, установил, че 32-годишен мъж, управлявайки лек автомобил „Опел Астра“ в посока към Севлиево, предприел маневра „изпреварване“, загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в крайпътно дърво.

В резултат на удара починал 49-годишен мъж, пътувал на задната седалка на автомобила. Водачът бил тестван за употреба на алкохол, като техническото средство отчело 2,74 промила. Същият е дал кръвна проба за химически анализ.

При извършената справка в информационните масиви на МВР било установено, че водачът е и неправоспособен. 32-годишният мъж бил настанен в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово, в хирургично отделение, без опасност за живота.

Две жени – на 32 и 35 години, пътували в автомобила, също прегледани от медицински екип, след което били освободени без установени наранявания.

По случая е образувано досъдебно производство. Работата по него продължава под надзора на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица