Свържи се с нас

Любопитно

На този ден…

Published

on

На 2 януари:

1492 г. — Реконкиста: Арагонският крал Фернандо превзема Гранада, последната крепост на маврите в Европа.
1635 г. — Кардинал Ришельо създава Френската академия.
1757 г. — Великобритания завладява Калкута, Индия.
1788 г. — Джорджия става 4-тия щат на САЩ.
1793 г. — Русия и Прусия си разделят Полша.

1835 г. — По инициатива на Васил Априлов в Габрово е открито първото взаимно училище с първи учител Неофит Рилски.
1839 г. — Френският художник и фотограф Луи Дагер прави първата фотография на Луната.
1870 г. — Започва строежът на Бруклинския мост.
1871 г. — Амадеус I става крал на Испания.
1882 г. — Джон Рокфелер обединява петролните си холдинги в тръста Стандарт Ойл.
1891 г. — В софийското читалище Славянска беседа се състои първото оперно представление.
1905 г. — Руско-японска война: След 6-месечна обсада Япония завзема руската крепост Порт Артур, след което Китай се предава.
1905 г. — Американският астроном Чарлз Дилон Перин открива Елара — естествен спътник на Юпитер.
1912 г. — На гарите в София, Пловдив и Плевен са монтирани първите телефони.
1913 г. — Балканска война: Турският гарнизон на остров Хиос се предава на гръцката армия и островът става част от Гърция.
1929 г. — Канада и САЩ приемат план за запазване на Ниагарския водопад.
1929 г. — Арестуван е Лев Троцки, обвинен в антисъветска дейност.
1941 г. — Втората световна война: В Оберзалцбург се състои среща на българския министър-председател Богдан Филов с Хитлер, на която е постигнато съгласие за присъединяване на България към Тристранния пакт.
1942 г. — Втората световна война: Манила е превзета от японските сили.
1943 г. — Втората световна война: Започва отстъплението на немските войски от Кавказ.
1955 г. — Убит е президентът на Панама Хосе Антонио Ремон.
1956 г. — ФРГ създава първите си редовни военни части след Втората световна война — Бундесвер.
1958 г. — Влиза в действие първата българска подземна електроцентрала — ВЕЦ Батак.
1959 г. — От космодрума Байконур, СССР изстрелва първия в света изкуствен спътник на Луната — Луна 1.
1963 г. — Между София и Москва през Букурещ е установена радиорелейна линия, като е приета и излъчена у нас първата телевизионна програма от чужбина.
1965 г. — Индонезия напуска ООН.
1967 г. — Кристиан Бърнард извършва втората успешна сърдечна трансплантация.
1988 г. — Канада и САЩ подписват договор за свободна търговия.
1998 г. — В Русия влизат в обращение нови рубли, за да се задържи инфлацията и възстанови доверието.

На 2 януари са родени:
1642 г. — Мехмед IV, султан на Османската империя († 1693 г.)
1699 г. — Осман III, султан на Османската империя († 1757 г.)
1777 г. — Кристиан Даниел Раух, германски скулптор († 1857 г.)
1822 г. — Рудолф Клаузиус, германски физик († 1888 г.)
1827 г. — Пьотър Семьонов-Тяншански, руски географ († 1914 г.)
1834 г. — Тодор Бурмов, първи министър-председател на България († 1906 г.)
1837 г. — Милий Балакирев, руски композитор († 1910 г.)
1839 г. — Нешо Бончев, български възрожденец, литературен критик, педагог († 1878 г.)
1846 г. — Жул Дютрей дьо Рен, френски изследовател географ († 1894 г.)
1848 г. — Георги Тишев, български политик († 1929 г.)
1878 г. — Христо Кабакчиев, български политик († 1940 г.)
1880 г. — Луи Брегет, френски авиоконструктор († 1956 г.)
1896 г. — Дзига Вертов, руски кинорежисьор († 1954 г.)
1897 г. — Иван Странски, български учен († 1979 г.)
1905 г. — Лев Шнирелман, руски математик († 1938 г.)
1907 г. — Тодор Мазаров, български тенор († 1975 г.)
1913 г. — Анна Ли, британска актриса († 2004 г.)
1917 г. — Вера Зорина, германска танцьорка († 2003 г.)
1920 г. — Айзък Азимов, американски писател от руски произход († 1992 г.)
1922 г. — Блага Димитрова, българска поетеса († 2003 г.)
1925 г. — Франческо Коласуоно, италиански духовник († 2003 г.)
1936 г. — Роджър Милър, американски поп-певец
1937 г. — Веско Зехирев, български актьор
1938 г. — Иън Бради, британски сериен убиец
1951 г. — Цуи Харк, китайски режисьор
1955 г. — Хриска Пейчева, българска плувкиня
1957 г. — Йоанна Пацула, американска актриса от полски произход
1958 г. — Владимир Овчинников, руски пианист
1958 г. — Красимир Рангелов, български скулптор
1964 г. — Арабел Караян, швейцарска джаз изпълнителка
1967 г. — Тиа Карере, американска актриса
1968 г. — Куба Гудинг Джуниър, американски актьор
1968 г. — Олег Дерипаска, руски милиардер
1969 г. — Кристи Търлингтън, американски топмодел
1975 г. — Олександър Шовковски, украински футболен вратар
1976 г. — Паз Вега, испанска актриса
1979 г. — Асен Гайдарджиев, български футболист
1981 г. — Мексимилиано „Макси“ Родригес, аржентински футболист
1983 г. — Кейт Босуърт, американска актриса
1987 г. — Иван Колев, български волейболист

Любопитно

Засяха първите дръвчета от гората на тамплиерите край Дебел дял

Published

on

23 април е Денят на българския светец Лазар Български Дебелдялски. Рицарите и Дамите от Командерията, носеща името на мъченика от село Дебел дял, посетиха селото и поднесоха цветя на паметната плоча пред родната къща на светеца.

Тя бе поставена през 2022 г от тамплиерите на Габровска област, по случай 220 години от смъртта му.

По данни на архимандрит Нестор от Великотърновската митрополия, още като малко момче, Лазар напуска родното място и отива в Анадола (Мала Азия). Там в Сома, Турция, става овчар. Той е силно вярващ християнин и скоро си навлича гнева на турците. По нареждане на турски големец го хвърлят в тъмница. След дълги изтезания, които Лазар покорно понесъл, изпълнен с любов към Христос, бил убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст.

Образът му е изписан в цял ръст в параклиса „Свети Архангели“ в Рилския манастир. Там е означено и родното му място Дебел дял. В него е построен храм, за който Богомил Петков и съмишлениците му тамплиери са едни от основните дарители.

По случай 250 години от рождението на Светеца, тамплиерите засадиха 25 дръвчета медоносна липа. С това поставиха началото на тамплиерска гора край село Дебел дял.

Зареди още

Любопитно

Рибарник „Кметовци“ открива новия сезон на 1 май

Published

on

На 1 май Рибарник „Кметовци“ отваря врати за Вашите празници, чествания, събития или срещи с приятели на открито всеки уикенд, почивни или празнични дни.

Сред събитията, които любимото място за отдих и забавление в природата ще приеме през настоящия сезон, са „Вечер на руската музика с Борислав Недев“, която ще се проведе на 6 юли. В разгара на лятото, на 20 юли, там ще се проведе десетото юбилейно издание на Националния фолклорен събор „Андъка пее и танцува“, със специалното участие на Пепи Христозова. В края на лятото Рибарник „Кметовци“ ще посрещне тематична сръбска вечер, за която ще пристигне Слободан Величкович-Коби.

За Вашия специален ден, за вашите лични или фирмени празници, тържества, рождени дни, другарски срещи, фолклорни събори и фестивали, коктейли и други мероприятия на открито сред природата, Рибарник „Кметовци“ Ви предлага изнесени ритуали и декорация на зеленото пространство по Ваш вкус.

Любезните домакини могат да съдействат за кетъринг, хотелско настаняване, шатри, оформяне на сцена, дансинг, DJ, фотограф.

Работното време в всяка събота и неделя, празнични и почивни дни. През останалото време – с предварителна заявка! Телефони за контакт: 0888 000 965.

Зареди още

Култура

Габрово обяви музикалната си програмата за Карнавала

Published

on

Молец, RDMK, 100 Кила, Васил Петров и Dolapdere Big Gang са само част от гост изпълнителите в дните на Карнавал Габрово 2024. От 17 до 19 май Габрово ще се превърне в сцена на пъстроцветно карнавално шествие, музикални спектакли, изложби и богата културна програма, обединени под мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

Балканската сензация Dolapdere Big Gang пристигат в България специално за събитието. Златният глас на България – Васил Петров ще ни пренесе в магията на музиката с пътешествието „The Best of Vassil Petrov”. Култовата група Молец ще закрие събитието с безплатен концерт.

Музикалната програма предлага разнообразие за всички възрасти и вкусове. Тази акценти откроиха от Община Габрово. Фестивалът на хумора и сатирата, известен с уникалната си атмосфера и разнообразие, ще се проведе в периода 17-19 май и обещава незабравими моменти за всички почитатели на културата и забавленията.

Фестивалната програма започва в Деня на Габрово – 17 май с множество културни събития през деня, а вечерта центърът на града ще се превърне в сцена за златния глас на България Васил Петров, който ще ни пренесе в магията на българската музика с пътешествието „The Best of Vassil Petrov“, изпълнявайки най-обичаните си песни в компанията на виртуозни музиканти – Живко Петров (пиано), Радослав Славчев – Riverman (бас) и Димитър Семов (барабани).

Веднага след това рязко ще сменим ритъма с група RDMK и техните емблематичните хитове, обещавайки незабравимо музикално преживяване.

В деня на карнавала, 18 май, гостите на града ще се забавляват с колоритното карнавално шествие, когато през деня около 80 карнавални картини и 25 макета ще оживеят по централните улици на града, носейки послание за мир и хумор, а вечерта на площад Възраждане ще се проведе грандиозен концерт.

Събитието ще открие проектът на Румънеца, FolkustiX, обединяващ фолклорни мотиви с модерно звучене; обичаният българки рапър 100 Кила ще ни зареди с енергия и емоции; сензацията от Турция Dolapdere Big Gang ще представи световноизвестни хитове с микс от балкански бийтове, фънк и джаз, а DJ MC Камен ще завърши вечерта с DJ сет.

Следкарнавалният ден – 19 май, ще бъде закрит с концерт на носителите на 4 награди на БГ Радио група Молец, които ще огласят града с авторска музика, съчетаваща рок, поп и алтернативни елементи.

Освен музикалните изпълнения Фестивалът на хумора и сатирата предлага и редица други забавления и инициативи:

  • „Нарисувай Габрово“ – инициатива, включваща деца от габровските училища, които ще украсят градския площад.
  • Концерт от популярна и джазова музика с Оркестър „Габрово“.
  • Изложба на габровските художници, посветена на Празника на града
  • Национален карнавал ревю на котки – Розмари Казасова на 18 май.
  • Детско шествие „Карнавална уличка на чудесата“ и детски мини карнавал.
  • За гастрономите и ценителите на стари рецепти – Празник на щирника
  • Карикатуристи в парка
  • Следкарнавална гюрултия по етърски
  • Лятно театро за всички
  • Творчески арт ателиета, дни на отворени врати в културните институции, нощ на музеите

Организаторите от Община Габрово призовават града да се превърне в столица на мира по време на най-стария и пищен карнавал в страната, използвайки своята богата традиция в хумора и сатирата.

*Използваното фоново изображение е на фотографа Тодор Тодоров.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица