Свържи се с нас

Новини

„Репортери без граници“: Журналистите в България да не допускат премиерът да ограничава медийната свобода

Published

on

Какво може да се направи, когато премиер на една европейска държава казва, че няма да отговаря на журналистически въпроси, защото „не иска да си хаби нервите“. Този въпрос предложи за обсъждане по време на международна конференция за свободата на медиите евродепутатът Елена Йончева. Дискусията беше организирана от втората по големина група в Европейския парламент – на социалистите и демократите.

Преди няколко седмици, по време на поредната си обиколка из страната с джипката, която сам управлява, премиерът Бойко Борисов каза, че няма да си хаби нервите като отговаря на журналисти. Министър-председателят заяви още, че „има много зависими журналисти. Не са зависими от правителството, или от нас, изпълняват си някакви поръчки. Да си ги правят.“ Той предпочита да излъчва посещенията си в профила си във фейсбук.

Трудно е да повярвам, че един премиер може да каже това, реагира Павол Сзалай, директор на отдела за ЕС и Балканите в „Репортери без граници“. Според него българските журналисти трябва да се противопоставят, трябва да поставят темата за медийната свобода още преди парламентарните избори. От организацията ще подготвят препоръки за медиите за това. Журналистите трябва да са обединени, както колегите им в Полша се изправиха срещу предложението на правителството да въведе данъци върху приходите от реклама в медиите, каза той. Сзалай смята още, че Европейската народна партия трябва да поиска обяснение от Бойко Борисов – „може би трябва да му покажат как в другите държави се отнасят към медийната свобода“. Според него в България има концентрация на всички проблеми, които срещат медиите в Европа.

Не смятам, че френската публика би приела такъв подход, нито журналистите биха го търпели, коментира и Карин Барзегар от френската TV5 Monde.

Важно е да стигнем до основните причини за предизвикателствата пред медиите и да се опитаме да очертаем конкретни предложения, които да бъдат част от бъдещи инициативи на групата на социалистите и демократите, заяви още Елена Йончева. Според нея е необходимо спешно да се набележат мерки на европейско ниво, за да се предотврати по-нататъшното влошаване на медийната среда в ЕС. Елена Йончева припомни, че основата вече е поставена с резолюцията за свободата на медиите, приета през ноември от Европейския парламент, на която тя е съавтор.

С нея Европейската комисия беше призована да представи по-амбициозен план и да продължи да работи за укрепването на медийната свобода, включително и с предложение за общоевропейско законодателство. ЕК вече наблюдава свободата на медиите в отделните държави-членки като част от годишните доклади за върховенството на закона.

Картината на ситуацията в България беше допълнена от коментара на Светослав Терзиев, директор на международния отдел на в. „Сега“ – монополизация на пазара и строг държавен контрол, включително чрез европейското финансиране.

Основната цел на медиите се промени – от това да предоставят информация на гражданите се стигна до контрол над съдържанието. Този опасен феномен създава една ужасна среда, която превръща медиите в пропагандно оръжие в ръцете на правителството, каза Петър Витанов, евродепутат от групата на социалистите и демократите.

Слаба медийна свобода означава липси във върховенството на закона, а те се отразяват върху взаимното доверие, което е задължително условие за развитието на много европейски политики, коментира Елена Йончева в заключение.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица