

Новини
Откриха КОВИД-реанимация в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“
Отделението е изградено и оборудвано с подкрепата на Община Севлиево и на дарители.
На територията на бившето “Детско отделение” в севлиевската болница МБАЛ “Д-р Стойчо Христов” бе открита нова реанимация за тежко болните с коронавирусна инфекция. Структурата разполага с шест легла с необходимата апаратура за реанимиране, ситуирани в три бокса.
Извършен е цялостен ремонт на помещенията – подмяна на електрическата и ВиК инсталации, облицoвка на стените, нови подови настилки, сервизни помещения. В резултат на това са създадени условия за качествено обслужване и на най-тежко болните пациенти.
В отделението има шест автоматични легла от най-ново поколение, мониторна система с дистанционен контрол и наблюдение с шест монитора, перфузори за дозирано венозно перманентно подаване на медикамент към всяко легло, дозиметри за подаване на кислород и три апарата за изкуствена белодробна вентилация, като един апарат за обдишване е предоставен от Министерството на здравеопазването.

“Всичко това стана възможно, благодарение на общите усилия на целия екип на болницата, на Община Севлиево и на много дарители, сред които са кметът д-р Иван Иванов, изпълнителният директор на „Идеал Стандарт – Видима” Ярослав Дончев, изпълнителният директор на „Хамбергер България“ Николай Петров, управителят на „АББ България” – клон Севлиево Джузепе Русо, Бизнес сдружение “Севлиево XXI век”, бизнесменът Цветан Макавеев, общински съветници и много други, които с труд и средства подпомогнаха начинанието”, каза по време на откриването на реанимацията управителят на севлиевската болница д-р Пламен Цеков.
“Радвам се, че поводът, по който сме в общинската болница отново показва, че цялата местна общност милее за болницата и продължава да отделя средства за модернизирането ѝ. Поредното отделение придобива вид и това е още едно доказателство за развитието на лечебното заведение”, каза кметът д-р Иван Иванов, който официално откри отделението.
“Всички отделения в МБАЛ “Д-р Стойчо Христов” са вече в добро състояние, за което искам да благодаря на дарителите, които през годините бяха заедно с нас. Общината също ще продължи да подкрепя развитието на болницата”, беше категоричен кметът.

Той увери екипа на лечебното заведение, че и през тази година в бюджета на общината са предвидени 150 000 лв. за покриване на услугите, които Националната здравна каса не заплаща, за да не се налага на пациентите да доплащат за лечение. Последният пример за непрекъсващите грижи от страна на Общината за здравеопазването в града е съвместно подготвения проект по “Красива България” за ремонт на покрива на старата част на болницата и за подмяна на отоплителната инсталация.
“След това ще остане само Операционният блок, който ще е седващият проект, по който ще работим”, каза още д-р Иванов и пожела на всички дарители и жители на общината да бъдат живи и здрави и да не им се налага да идват в болницата.
Управителят на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ д-р Пламен Цеков сподели, че когато преди няколко години беше преместено “Детско отделение”, тази част на болницата е била определена за разширяване на “Неврологично отделение” и за реанимация.

“Благодарен съм, че с общи усилия успяхме да създадем Ковид реанимацията – където да приемаме тежките случаи, за да облекчим работата на останалите отделения. Отне ни 3 месеца”, каза той и благодари на своя екип, на „Техническата служба“ към лечебното заведение и на всички дарители, с чиято помощ е купено цялото оборудване.
“Благодаря, че отделяте не само ресурс, но от времето и от силите си, за да направим нещо стойностно в името на жителите на Община Севлиево”, обърна се д-р Цеков към присъстващите на откриването.
“Идеал Стандарт – Видима” са дарили 25 000 лв., бизнесменът Цветан Макавеев е купил 3 от леглата за 6 700 лв., “АББ” и “Хамбергер” са дарили средства за закупуването на апаратура и обзавеждане, “М-прес” са направили безвъзмездно всички табели, а бизнес сдружение “Севлиево XXI век” са дарили 15 000 лв.

“Севлиево винаги е бил пример за успешната съвместна дейност на общината и на бизнеса. Това за болница, особено в малък град, е жизнено важно. Ние помагаме и ще продължим да помагаме за подобряване на условията, за оборудването и за екипировката, но знаем, че най-важното, сърцето на една болница е екипът и затова искам днес да им благодарим за работата в тези тежки времена. Подкрепяме и д-р Цеков в борбата за привличане на млади специалисти. Вече виждаме, че болницата е придобила нов облик и ви уверявам, че с общите ни усилия ще продължи да се развива”, каза изпълнителният директор на „Идеал Стандарт – Видима” Ярослав Дончев.
Изпълнителният директор на „Хамбергер България“ Николай Петров пожела на всички успешна година и здраве, а от името на Бизнес сдружение “Севлиево XXI век” Мирослав Марков благодаря на медиците за грижите, които полагат.

“Последните месеци бяха супер натоварващи, хората в болницата работиха с риск за собственото си здраве и живот. Оценяваме го и благодарим”, каза той и похвали общността Община – бизнес: „Виждаме положителната посока, в която се развива болницата. Затова трайно и не от сега стоим зад цялото здравеопазване на нашия град”, каза той в заключение.
Д-р Павлов от Хасково ще бъде началник на реанимацията. Той благодари на Общината, на кмета и на всички бизнесмени, за усилията и средствата, в резултат, на които екипът му ще влезе в една оборудвана по европейски реанимация.

В заключение д-р Цеков пожела на представителите на бизнеса в Севлиево да имат успешна година и все така да бъдат щедри в името на севлиевци. През 2021-ва ще бъдат подменени и оставащите стари легла в лечебното заведение. Новите 70 легла в болницата са на стойност 50 000 лв. и са закупени от „АББ България”, „Хамбергер България” и „Идеал Стандарт – Видима”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Протестно автошествие в събота вечер в Габрово


Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.
Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.
Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.
Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


Новини
Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово


Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.
Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.
Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.


-
Новинипреди 7 дни
Габровските джудисти с впечатляващо представяне в Димитровград
-
Културапреди 7 дни
Габрово е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО
-
Културапреди 6 дни
Концерт в чест на Колю Фичето ще озвучи храма „Св. Никола“ в Дряново
-
Новинипреди 7 дни
Габровски шампиони блестят на Европейските игри в Чехия
-
Кримипреди 7 дни
Крадецът, тарашил по Русевци, влизал в домовете докато собствениците им били там
-
Любопитнопреди 6 дни
Когато пътуването зове, а колата ти отказва – не губи време!
-
Кримипреди 6 дни
13-годишно момче е със счупено ребро след домашен побой
-
Културапреди 6 дни
Габровски талант с първо място на международен фестивал в Обзор