Новини
Иво Христов: Управлението на кризата в България обслужва имиджа на властта
„Има натиск да бъде вбит клин между президента и БСП. Без Радев, като морален и идеен гарант на алтернативата на това управление, би се стигнало до компромисна конфигурация между партии“, смята евродепутатът
„Универсален модел за управление на коронакризата няма, тя се управлява опипом във всички страни, тъй като е безпрецедентна, нямаме предходен опит. У нас кризата се управлява зле, тъй като целта е да бъде обслужен имиджът на властта. В първите седмици Борисов даваше упоителни пресконференции, в които обясняваше, че се справяме най-добре. Тогава това беше периодът „Борисов, който ви пази; който съхранява вашето здраве“. Тъй като се натрупа обществено напрежение, около Великден хората бяха разпуснати, велико преселение по родните места. Навлязохме в периода на „Борисов Освободителя“ – тогава това носеше точки. През лятото въобще спряхме да управляваме кризата. И сега сме към най-печалните резултати на европейско ниво по отношение на смъртността и разпространението, тъй като загубихме контрол над процеса.“
Това заяви в предаването „Лице в лице“ по bTV Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и бивш началник на кабинета на президента Румен Радев.
Според Иво Христов представеният от президента Радев проект за Национален стратегически документ със сигурност не е опит да се помогне на властта.
„Той сне доверието си от тази власт; българското общество също – 70% от гражданите се обявяват за провеждането на избори и очакват промяна. Проектът на Стратегическия съвет към президента Румен Радев е опит да се помогне на българското общество, което не е идентично със сегашната власт, въпреки внушенията на нейните всичколози, които обикалят студията. Проектите, които предложи президентът, нямат претенцията да са алтернатива, те са по-скоро принос към дебата по плана за преодоляване на ковидкризата. Те са ориентирани към бъдещето, залагат на развитие на човешки потенциал, на високи технологии, на опазване на природата. Това са проекти, ориентирани към бъдещето и неслучайно събудиха интерес у гражданите“, смята Иво Христов.
По думите му, поради функцията си президентът Радев не може да оглави партия, тъй че и при най-добро желание не би я оглавил.
„Той е заявил своята морална подкрепа за всяка алтернатива на сегашната власт. За да направя връзка с пандемията, ще припомня, че през лятото глосаторите на властта обикаляха, за да казват: „Сакън, не трябва да се сменя властта насред пандемия.“ Сега, няколко месеца по-късно, когато не я сменихме, виждаме какъв е резултатът. Спечелихме ли нещо от това, че остана същата власт? Освен това, че се изпразни държавната хазна, заявиха се нова партида самолети, кораби за военноморския флот, пари за язовири и предстои да бъдат заявени още пакети пари. Това не може да бъде утеха за едно измъчено от криза, бедност и сринати социални системи общество“, смята още евродепутатът.
Иво Христов каза още: „Опозицията на това управление е широко понятие. Тя се развива далеч извън парламента. Обхваща и много хора, които не са гласували до момента. БСП без съмнение през последните години е последователна опозиция. С Корнелия Нинова като лидер БСП възприе твърд опозиционен курс и ще успее само ако остане вярна на този курс. Тя не бива да влиза в никакъв сговор със сегашната власт, както и с кръгове, близки до сегашната власт. Вярвам, че една стогодишна партия има мъдростта да съхрани тази твърда опозиционна линия. Със сигурност има натиск от много посоки. Със сигурност има натиск да бъде вбит клин между президента и БСП. Очевидно е, че без президента, като морален и идеен гарант на бъдещата алтернатива, би се стигнало до поредна конфигурация между партии, каквито сме наблюдавали през последните години. Във всяка парламентарна република те са все по-компромисни. Президентът има куража да слезе сред протестиращите, заяви ясна позиция; хората го знаят и според мен биха последвали такава алтернатива.“
Христов коментира и провелия се в понеделник по негова инициатива уебинар на тема „Въздействие на 5G технологията върху здравето и околната среда“. Според него, в епохата на постистината много трудно могат да се разграничат теории на конспирациите от официални становища, от мнения на експерти.
„Единственият арбитър на тези спорове между крайностите може да бъде науката. Европа разполага с обновен план за разгръщане на 5G и 6G мрежите, който ще бъде обявен до няколко седмици, без да е извършила оценка на въздействието. Това само захранва тревогите. От друга страна, корпорациите правят необходимото, за да окарикатурят тревогите на гражданите. В резултат – диалогът е невъзможен. Нашето усилие е да дадем думата на експертите. Чрез научния панел на Европейския панел заръчахме това изследване на два много авторитетни центъра на познанието – това са институтът „Рамацини“ в Болоня, Италия, и Университетът в Гент, Белгия. Те излязоха с доста предпазливи становища“, каза Иво Христов.
По думите му, в момента има два вида невежество, които шестват: Едното е това на конспирационистите, които съзират някаква зла умисъл зад всяко действие и навръзват фактите според своята тревога. Другото невежество, обаче, което е не по-малко опасно, е това на хората на хората, които търсят да изглеждат просветлени и модерни и които възприемат всяка официална истина без излишни въпроси. Всъщност, критичното мислене е това, което отсява зърното от плявата, и науката е възможното сито.“
„Ефектът от 5G за индустрията ще бъде значителен. Инвеститорите, телекомите и всички сфери на икономиката ще се възползват. В епохата на пандемия си даваме сметка до каква степен дигиталната свързаност е важна и колкото по-бърза и ефикасна е, толкова по-добре. Това са аргументи в полза на въвеждането на 5G. Но не може да има технически и икономически прогрес в ущърб на човешкото здраве и околната среда. Когато става въпрос за толкова мащабна инвестиция, за толкова мащабна интервенция на човек в околната среда, трябва да се направи оценка на въздействието“, каза още той.
На въпрос на водещата дали Европейската комисия ще се съобрази с оценката на учените, евродепутатът отговори: „Учените и досега са изказвали своите резерви по ред предприети политики, но всеки път валякът на инвеститорите взема връх. В Брюксел има еднакъв брой чиновници в институциите и лобисти. Лобистите организират съответните кампании. За мен, например, е изненада да видя хора, които се афишират като лявомислещи в България, включително радикална левица, които охотно пригласят на корпорациите, без да задават въпроси по тази тема. Опитът показва, че винаги се форсира това, което Комисията мисли да стори, въпреки гражданските страхове; въпреки възможността да се правят и внасят подписки, да се проведат дебати.“
Иво Христов бе категоричен, че оценка на въздействието трябва да има. По думите му, здравето на гражданите трябва да бъде преди печалбите на корпорациите.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
32-годишна дама от Севлиево отказа да бъде изпробвана за употребата на наркотици, а постъпката ѝ се превърна в рецидив.
Всичко се разиграло вчера, 12 януари, около около 13.45 часа, когато автопатрулен екип спрял за полицейска проверка лек автомобил “Мазда 3“ управляван от 32-годишната местна жителка.
Жената отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, както отказала и да даде кръвна проба.
При извършената справка в информационните масиви на МВР органите на реда установили, че севлиевската вече е наказвана по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за отказ да бъде тествана за употреба на наркотици.
По случая е образувано бързо производство.
Напоследък сме свидетели на противоречиви новини и факти относно приемането на еврото. Влизането на България в Еврозоната не е просто “събитие” от новините, а икономическа промяна, която ще усетим в ежедневието си чрез по-евтини кредити, по малко такси за бизнеса и по-голямо доверие в държавата ни. От 1 януари 2026 г. официално преминахме към еврото при добре познатия ни курс 1 евро = 1.95583 лева. Относно митът за загубата на “независимия лев” – важно е да кажем истината – това не отговаря на реалността, тъй като чрез Валутния борд левът ни от десетилетия е номинал на европейската валута.
Най-голямата полза за икономиката е по-ниската цена на финансиране. Когато държавата е част от Еврозоната, валутният риск изчезва и инвеститорите оценяват страната ни като много по-предвидима. Това води до по-добри условия по държавния дълг и по-лесен достъп до кредит за фирмите и домакинствата. Резултатът е видим: повече инвестиции в нови машини, технологии и енергийна ефективност. А там, където има реални инвестиции, неизменно следват по-висока производителност и догонващи европейски нива заплати.
Втората голяма полза е свързана с банковите транзакции. С приемането на еврото отпадат разходите по обмен на валута и несигурността при разплащания с партньори от ЕС. За износителите това означава по-точно планиране и край на загубите от курсови разлики. За туризма и услугите – по-лесно плащане и по-малко такси. За хората – по-малко разходи при пътувания, онлайн покупки и преводи. Макар това да изглеждат като дребни суми за цялата икономика, те се равняват на около 500 млн. лева годишно, които буквално изчезваха, сега остават в бизнеса и в джоба на потребителя.
Еврозоната е мощен сигнал, че правилата в България са ясни и инвестиционният риск е нисък. Това ни прави далеч по-конкурентни в битката за нови заводи, логистични бази и инженерни центрове. Подобни инвестиции не са абстракция – те означават нови поръчки за местните подизпълнители и стабилна заетост в регионите извън столицата. Нещо повече, като част от Евросистемата, България вече има „мрежа за сигурност“ и директен глас там, където се вземат големите решения за финансовата стабилност на континента. Често срещаните страхове около еврото звучат стряскащо, но цифрите ги опровергават. Твърдението, че курсът може да бъде променен в наш ущърб или да има свръхинфлация е невярно – курсът е юридически фиксиран, а опитът на държави като Хърватия също успокоява. Според данни на Eurostat, влиянието върху инфлацията в първите месеци е било минимално и временно, а Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита, че влиянието върху цените е било едва 0,4%.
Реалният риск не идва от самата валута, а от отделни случаи на некоректно закръгляне. Ето защо ключови са строгият контрол, институционалните санкции и нашата информираност като потребители.
Еврото не е чудо, което ще ни направи богати за един ден, но е мощен ускорител. По-евтиният капитал, премахването на излишните разходи и по-високото доверие са инструментите, които дават шанс на българската икономика да расте по-бързо, а на доходите – най-после да настигнат средните за Европа.
Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.
На 15 януари, четвъртък, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на среща с художничката Ема Вертерова. Събитието ще се състои в Икономовата къща, където ще бъде открита нейната изложба „Споделени празници“ – живописна разходка из световете на българското Възраждане, обагрена с декоративна хармония и емоционален колорит.
В платната си Вертерова вплита носталгия и възхита към българското Възраждане – в тях оживяват алафрангите, етно мотивите, декоративните орнаменти, и симетрията, която носи усещане за вътрешна тържественост.
„Много от моите картини правят препратка към нашето Възраждане… Всичко това се стремя да постигна чрез хармония, ритъм, симетрия, подкрепени от декоративно-орнаментална цветност“, споделя самата авторка.
Ема Вертерова е завършила специалност „Монументална живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1975 година живее и твори в Габрово, където е активен член на местната група художници и отдаден педагог в школи по изобразително изкуство. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия – София, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, галерия „Видима“ – Севлиево, както и от редица частни сбирки в България и чужбина.
Творческият ѝ път е озарен от признание – носител е на Голямата награда на Община Габрово (2011), Наградата на името на Христо Цокев (2012), Наградата на Община Габрово (2023) и Наградата на ХГ „Христо Цокев“ (2025).
„Празник е за мен, когато създавам картина, и се надявам това да са празници и за хората, споделили изложбата“, казва Ема Вертерова – с усмивката и топлината на човек, за когото изкуството е не просто професия, а състояние на духа.
Исторически музей – Дряново ви кани да споделите този празник на светлината, цвета и вдъхновението.
-
Кримипреди един денДвама души загинаха при пожар в Габрово
-
Кримипреди един денУмишлен палеж е сред версиите за пожара, отнел живота на двама
-
Новинипреди 6 дниЧестит Ивановден!
-
Новинипреди 5 дниПътищата в региона са проходими при зимни условия
-
Кримипреди 5 часа32-годишна „се уплаши“ от теста за дрога, за втори път
-
Културапреди един денИдеи и гласове за бъдещето на културния туризъм
-
Културапреди един денТеодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“
-
Културапреди един денОбявено е 12-то издание на конкурса за събитие на годината в областта на културата