Новини
„Смущаващо е, че ЕК ще представи обновен план за действие за 5G и 6G мрежите“
„Мненията са поляризирани. Самонауката може да бъде арбитър между спорещите по темата 5G“, смята евродепутатът Иво Христов.
„Свидетели сме на поляризиране на мненията относно 5G технологията. От една страна са ярките привърженици на 5G, сред които, разбира се, са представителите на индустрията. Те изтъкват многобройните предимства на технологията в икономически и социален план. В публичните дискусии по темата стана обичай да се окарикатуряват притесненията на гражданите, въпреки липсата на научен консенсус относно рисковете. От другата страна са позиционирани върлите противници на мрежата, някои от които вплитат темата 5G в конспирационистки теории. Считам че, така поставен, дебатът между полярните мнения ни лишава от възможността за критичен прочит. Окарикатуряването на тревогите на гражданите поражда гняв, а в някои страни бяхме свидетели и на насилие. Научният подход е верният начин да избистрим темата.“
Това заяви по време на откриването на уебинара „Въздействие на 5G технологията върху здравето и околната среда“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Като член на Панела за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент (STOA) Христов бе един от домакините на събитието заедно с Мишел Риваси, евродепутат от Групата на Зелените / Европейски свободен алианс. В края на миналата година Иво Христов инициира, чрез панела STOA, изследване на въздействието на 5G технологията върху човешкото здраве и околната среда. То бе възложено на института „Рамацини“ в Болоня и университета в Гент (Белгия) – два от най-авторитетните научни центрове в Европа. Окончателните резултати от него ще бъдат обявени в близките месеци.
„Ако техническите ползи от въвеждането на технологията не будят съмнение, то въздействието върху здравето остава тревожна въпросителна“, каза още Христов.
По думите му, дискусии като днешната поставят много важна тема – за начина, по който трябва да се случи разгръщането на 5G на територията на Европейския съюз. В събитието участие взеха д-р Фиорела Белподжи от института „Рамацини“, Елизабет Кардис от Института за глобално здраве (ISGlobal) в Барселона, Родни Крофт (Международна комисия за защита от нейонизираща радиация (ICNIRP), Франц Кархер от Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ в Европейската комисия, Арно Тиленс от университета в Гент, Белгия, както и Жерар Ледоа (университет Клермон-Феран, Франция). Модератор на уебинара беше Давид Джий от Института за околна среда и здравеопазване в университета в Брунел, Великобритания.
В откриващото си изказване Иво Христов посочи още: „Пандемията показа колко сме зависими от дигиталната свързаност. Това е аргумент в полза на нейното усъвършенстване. Считам обаче, че поетият курс към форсирано въвеждане на новата технология не бива да се възползва от кризата с COVID-19. Намирам за смущаващо това, че Европейската комисия ще представи обновен план за действие за мрежите от пето и шесто поколение, без преди това да е направена оценка на рисковете. Споделям убеждението, че мрежите от пето поколение следва да бъдат внедрени, когато разполагаме с достатъчно категорични научни гаранции за тяхната безопасност. С други думи, трябва да спазваме принципа на предпазливостта.“
Според българския евродепутат притесненията за потенциалните рискове за здравето и околната среда от въвеждането на технологията значително са нараснали в контекста на коронакризата.
„Редно е да отговорим на тези страхове чрез организирането на широка информационна кампания както на национално, така и на европейско равнище“, категоричен бе той. Христов изрази убеждението си, че научните становища ще внесат доза научна обективност в дебата.
„Доза прагматизъм също би спомогнала за уравновесяване на общественото разделение по темата. В случай че учените откроят реални рискове за човешкото здраве, логичният въпрос е с какви инструменти разполагаме за тяхното отстраняване и минимизиране“, каза още той.
В рамките на уебинара научният директор на института „Рамацини“ – д-р Фиорела Белподжи – изрази тревога относно несигурностите, произтичащи от факта, че 5G ще функционира паралелно с честотите от 1 до 4G доста години напред. Според нея, когато е налице комбинация от всички различни честоти и технологии за предаване на сигнала, от литературата и от признанията на компаниите става ясно, че има много голяма доза несигурност относно количествените показатели на електромагнитното поле и наблюдението на излагането. Д-р Белподжи каза още, че поради факта, че са проведени твърде малко изследвания за здравните последици от дългосрочното излагане на милиметрови (MMW) вълни, широкото внедряване на мрежите от пето поколение е огромен експеримент, който крие риск от неблагоприятно въздействие върху общественото здраве.
Според председателя на Международната комисия за защита от нейонизираща радиация (ICNIRP) Родни Крофт оценката на риска, предоставена от ICNIRP, е оценка на краткосрочните и дългосрочните ефекти върху здравето, описани в хиляди научни публикации и синтезирани от редица компетентни и независими научни агенции. Той бе категоричен, че науката не е идентифицирала никакви вреди за здравето, свързани с излагане на честоти под лимитите, установени от ICNIRP, независимо от продължителността и независимо дали механизмът на взаимодействие е термичен, или не.
Арно Тиленс от университета в Гент, Белгия, обърна внимание на факта, че 5G мрежите ще функционират на честоти между 6 и 300 Ghz и че при формирането на политиките в тази сфера трябва да бъдат взети предвид и всички съображения, свързани с околната среда. „Има редица проучвания за въздействието на честотите в този диапазон, но трябва да бъдат проведени още по отношение на безгръбначните животни, растенията и гъбите, например.“
Проф. Жерар Ледоа (университет Клермон-Феран, Франция) изброи редица експериментално наблюдавани вредни въздействия на мобилните комуникации върху растения и животни.
В заключителното си изказване Иво Христов посочи, че липсата на научен консенсус за въздействието на 5G върху здравето и околната среда е ясен сигнал, че темата се нуждае от изследване, за да бъде постигната яснота и да бъдат отстранени рисковете.
„Планът за действие за 5G и 6G, който Еврокомисията предстои да публикува, следва да отчете препоръките за безопасност на научната общност. Въвеждането на мрежите от пето поколение, независимо от времевата рамка, в която ще се случи това, трябва да е безрисково и да върви паралелно с провеждането на всеобхватна информационна кампания. Редно е да разполагаме с методология за оценка на риска от излагане на радиочестотните лъчения и съответните данни трябва да бъдат достъпни за обществеността“, каза още той.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!
Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.
Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.
От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.
Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.
Ерата на хартиените билети в градския транспорт на Габрово приключва официално на 6 август, когато Общинско пътническо дружество въвежда безконтактна електронна система за таксуване.
Промяната беше обявена по време на финалната конференция по проекта за модернизиране на обществения транспорт, реализиран с финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост на обща стойност 5,2 милиона евро.
От 6 август новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин. Преди пускането ѝ в експлоатация общината и превозвачът ще проведат разяснителна кампания, целяща да улесни пътниците в прехода към новия начин на пътуване.
През тази седмица поетапно ще бъдат представени всички основни функции на системата. Проектът, в рамките на който се въвежда електронното таксуване, обхваща и общините Габрово и Севлиево и съчетава три основни направления – развитие на екологичния транспорт, повишаване на пътната безопасност и въвеждане на интелигентни транспортни решения.
По думите на кмета на Габрово Таня Христова, инвестицията е поредна стъпка към амбицията общественият транспорт да бъде достъпен, качествен, точен и екологичен, а не финал на процеса на модернизация.
Сред другите резултати от проекта е закупуването на девет нови електрически автобуса – четири 12-метрови и пет компактни, за чиято експлоатация са изградени седем зарядни станции.
В рамките на инвестицията беше отбелязан и първият по рода си в България редовен курс с електробус по линията Габрово – София, въведен през септември 2025 година.
По отношение на пътната безопасност в Габрово са осветени допълнително 31 пешеходни пътеки, а при седем училища са монтирани соларни пътни знаци и предпазни парапети.
Партньорът по проекта, община Севлиево, е осветил 60 пешеходни пътеки и е изградил близо километър велосипедна алея.
-
Културапреди 7 дниСветовната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово
-
Новинипреди 6 дниМаркираха 101 коли в Габрово, излезли от употреба
-
Новинипреди 6 дниПрерязаха лентата на ремонтираната зала Дан Колов в Севлиево
-
Кримипреди 5 дниФилмиран се помисли за „Транспортера“ и приключи на бул.“Стефан Караджа“
-
Кримипреди 5 дниОтново конфликт между две групи в Габрово
-
Новинипреди 4 дниОт 1 август влизат в сила новите цени на винетките
-
Новинипреди 4 дниДве купи и три медала завоюваха шахматистите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 5 дниОбществено полезен труд и възпитател за участниците в свадата, разиграла се в Габрово